Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2016 20:27 - Сексът и селото 3: „Де е Караджата?”
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1617 Коментари: 4 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Та така – както се разбра вече никой за нищо на света не можеше да й отрече на баба Мери вглеждането в детайлите. Както и това, че не бе от най-съобразителните. Понякога. И за някои неща. Особено пък за напъните на някои селски убавци вниманието да й впримчат. Мдаа, вярно е, много са аспирациите към баба Мери, ама кой да ти знае, че по-заблеяно същество от нея на тоя свят няма. Освен мен, разбира се.
   - Седнала съм – вика баба Мери – оня ден да пийна и аз като бЪш селяните кафе с ракия пред караваната и да видя като как си ме изтипосала във вестника. На слънце седнах , да ме поопече малко. Тъкмо ми сервираха и някакъв си там Фарцул ли, Цървул ли – не помня как точно се кръсти, взе, че ми седна насреща и слънцето ми закри. Аз се местя, той по мен. „Кви ги вършиш, бре?” – викам му аз сърдито. Той ми пружинира с вежди и ми намига веселяшко, демек – ай да си играем в прахоляка. Тъпанарин! Изместих се на друга маса. Таман зачитам рубриката ти, Къше, и хоп! – тропна се друг на масата, сведения да ми дава колко лехи с чесън и лук имал, па колко декара с боб и люти чушки на триъгълник подредил… Ама мен какво ме грее това, бре? Ако бях останала, сигурно и размера на гащите си щеше да ми каже…
   - Ама, бабоооо, … те са те сваляли…
   - Сваляли ме! Че тъй ли се сваля баба ти, м? С лехи и вежди?...
   Ами тъй… То и инак да беше, пак толкова щеше да схване баба, че мъж чар й демонстрира. И то от най-висша класа. Не ми вярвате много, нали? Той и Ракетата не ми вярваше, ма оная вечер сам се убеди, на живо, от първия ред
   Завел ни беше Ракетата с баба Мери на вечеря в „Свински рай”. Я мина минута, откак бяхме седнали, я не, и около нас взеха да крачат намахано разни екземпляри от мъжки пол, кашлят се шумно, внимание привличат, феромони пръскат.
   Ракетата гръб изправи и трескаво сканира всеки един в радиус един километър (най-малко!), да не би случайно претенции да проявява някой от тях към скъпоценното му сладкишче – аз. Опасност явно не откри, понеже се отпусна и почна да яде, ама си остана нащрек. За всеки случай. И евентуално ако.
   Тримата скоро-скоро се оказахме така обградени от миризма на одеколони, пот и спарени крака, че чак на моменти се чудехме пръжки ли ядем или нафталин с „Тройной”.
   Мина се не мина много и step by step ( превод от селски: с теб, бе, с теб) един убавец селски се престраши и седна на стола до баба Мери. Изтри с ръкав попотено от притеснение и мерак чело, па впери поглед очи бабини да срещне. А баба си гледа в пачата. Щото мераклията така внимателно седна, че масата разклати, а от там и бабината пача топла. Прекрасникът подсмръкна шумно, бръкна елегантно в ушите си със среден пръст, после с палец в носа и се прокашля, та да разбере баба, че мъж до нея има и да вземе да отбележи най-после какъв ненагледник гиздав и магически очарователен прелестник е. Де ти друг като него, а? Ми така де.
   Гледа я той баба едно такова неустоимо, привлекателно, подканящо, обаятелно, омагьосано, па най-небрежната се попротяга, примърка, показва потни мишници, навива ръкави да се види комбайнерският му тен, изпъчва космато шкембе и чака.
   И баба гледа. Глуповато. Аха да попита: „Де е Краджата?”
   Селякът изпада в конфуз, коремът му закъркорва, гърлото му пресъхва, чуди се какво не му е наред, че го не съзира баба мъжкар какъв е. Попипва се – всичко му е вътре, не му е отворен дюкянът. И почва наново. Срамливо побутва баба за ръката, па поглежда небрежно към новите си цървули, към каруцата си нашарена с изкъпаното магаре, па после и към розовия си сезал, с който си е вързал гащите. Па току погледне и нас въпросително: „Ма тя видя ли ги, видя ли, че съм се барнал заради нея?”
   Баба Мери все така тъпо гледа. Не вдява.
   Следва плах опит от мераклията разговор да подхваща.
   А ние с Ракетата чоплим семки и залагаме кога точно баба Мери ще му обърше два или ще го дари с барабанче да… За да предвожда редичката от отиващи на майната си…
   Което ме подсеща за Кольо… Но за това другия път.




Гласувай:
13
0



1. saankii - мартии,милоо....
27.05.2016 09:18
като свежа струя си ми ти...
поздрави, сладурке
и наздраве за Баба Блъди Мери...
цитирай
2. martito - saankii,
27.05.2016 09:29
Добро утро, красавице, весело и леко да е на сърцето ти! :)
Наздраве! за баба Мери :)
цитирай
3. whitebarde - :)
27.05.2016 16:23
готин разказ :) стана ми тъжо за магарето, обаче- тез животинки никак не обичат водата...:D
цитирай
4. martito - whitebarde,
27.05.2016 17:32
Привет, привееет и радостен възглас от изкъпаното магаре :))
И сяяяя... кой е казал, че магарето е къпано с вода... таковата ;)

Поздрави и весело настроение:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1487479
Постинги: 322
Коментари: 10452
Гласове: 37209