Постинг
30.05.2016 12:30 -
Сексът и селото 3: Отново заедно
Боже, кое време е? И кой, за Бога, думка така по вратата, иска да влезе с нея ли?
- Идвам, идвааам… - исках да извикам аз, но повече си го промърморих под нос с прозявка.
Четири през нощта беше. И така ми се спеше. Но едва довършила прозявката си, нечия ръка ме притисна в тъмния коридор до стената и запуши устата ми. Божичко!!!!!
Вцепених се.
- Шшшшшттттт, мари!
Ох! Слава тебе, Господи! Баба.
Докопах с ръка ключа и светнах лампата. Въоръжена в едната ръка с тиган, в другата – кой знае защо ли – с дървена лопатка, баба взе наново да ми се кара:
- Да не си полудяла!
И изгаси лампата.
- Бабо! – светнах пак аз - Ти май си полудяла! Акъла ми изкара!
- Аз ли?!?! Ти какво си се развикала и разсветкала. Знаеш ли кой е, а?
Това обясни въоръжението й. Въпреки опитите й да ме спре, стигнах до входната врата и я отворих.
Кой мислите, че беше, м? Салона! От плът и кръв!
- Салонооооо!!!!!! Ти си била жива, бре!!!!
О, да! Жива беше! И готова да ме залее с водопади емоции и информация, когато съзря баба.
- Баба. Салона – баба Мери. Баба – Салона. – представих ги аз.
- А защо… ? – и Салона посочи с глава въоръжението на баба.
Баба се ухили кокетно.
- Бях тръгнала палачинки да правя – сладко изчурулика тя без грам свян, че лъже – с шоколад ли да са, м?
- И с шоколад – в един глас отговорихме със Салона.
Скоро у нас долетяха и Мара и Штафана. А баба Мери мяташе палачинка след палачинка и от време на време се вмъкваше в разговорите ни.
- Така е. За какво ти е, любов ако няма – каза тя по повод причините Салона да се раздели с Кокет Въртикаишев.
А той и Салона си играли, показвали си всякакви номерца, но в един момент нямало какво да си кажат. Нито да почувстват. И Салона се прибрала. Баба Мери одобри това, но не и това, че бе рипнала с Кокет, та да се отърве от тримата глупаци. /бел. авт.: Радо Боровото ВръхчИ, Христайло и Щипалков; ако не се сещате кои са – почнете трети сезон от отначало./
Противно на очакванията ми, Салона слушаше баба Мери. И така се сдушиха двете с баба, че кога дойде време баба да си ходи, Салона плачеше като малко дете.
А баба сладкодумна беше и акъл я биваше да дава.
- И за какво ти е басейн? – запита баба Штафана.
Беше прекъснала разказа на Штафана, която замислила бе подарък на Фидан за рождения ден да му прави. Да идат в нам си кое село за вечер. Не можело за повече заради работата на Фидан. Превоз беше осигурила и всичко било супер – хотелът и следобедно кафе с бисквитки, и вечеря, и закуска и обяд им осигурявал.
- Ама няма басейн… - мрънкаше Штафана.
- Ти отиваш там за една вечер – рожден ден ли ще празнуваш, или ще се цопаш в басейн? – питаше баба Мери.
- Ми не, ама…
- Ама какво? Искаш някакви си там лигли да се фръцкат пред Фидан ли?
Штафана определено не бе помислила за това.
- Басейни! – измърмори баба Мери – Я вътре в стаята! –и приключи разговора.
Към 11:00ч. се прибра и Ракетата. Беше командирован, за малко. До обяд се събрахме всички. Включая и Кольо. И баба даде идея да го отпразнуваме.
- Имаш агнешко във фризера, нали, Къше?
Не, нямах. Отде да имам. И тук баба Мери поде една дълга и прочувствена тирада - тя колко пъти, моля ви се, ми е повтаряла да се снабдявам овреме с такива неща, че когато потрябват подръка да са ми, а не тепърва да се щурам, да търся, по опашки в МоЛ-а да се редя...
Ох, добре, виновна съм. Тръгнах. Върна ме. Тя отиде. И точно след десет минути се прибра на бегом с цяло агне на гръб и гордо го тръшна на масата. А пък точно десет минути след нея пред къщата дотича млад дядо, разпъхтян до немай къде и молещ:
- Поне телефона си ми дай…
Какво се беше случило ли? Цял роман по юначество. Стигнала баба в МоЛ-а. Имало промоция на агнета. Голям късмет! Но останали били само пет. Селяни и селянки на опашка. Гледа баба – три агнета вече са купени, само две имало и като нищо под носа да й бъдат отмъкнати. Но баба не е вчерашна. Като ястреб се стрелнала, изблъскала де що има селянки и селяни по пътя си, грабнала агнето от ръцете на млад дядо, позволил си да посегне към него /агнето/ и хукнала към касата. Младият дядо дотолкова бил слисан, че чак кога баба излязла от МоЛ-а, се усетил и на свой ред хукнал след баба. Не за агнето. Моля ви се! За телефона й.
Цял следобед обикаляше покрай оградата. Китки по едно време носеше. Вечерта баба се смили и го покани да вечеря с нас. Поканихме и стрина Савка и чичо Тако и родата на Фидан. Стрина Савка малко се чумереше. Мърмореше, че с пръсти сме ядели, па и навън, насядали по земята, като… Толкоз пък чак да ни паднело нивото… Но... чичо Тако да си я води по кръчми. Ми така де.
Ние... Ние просто бяхме заедно. Отново. И хапвахме от вкусното агнешко на пещ, приготвено от баба. Пиехме за здраве и любов. А дядото млад пиеше баба с поглед…
- Идвам, идвааам… - исках да извикам аз, но повече си го промърморих под нос с прозявка.
Четири през нощта беше. И така ми се спеше. Но едва довършила прозявката си, нечия ръка ме притисна в тъмния коридор до стената и запуши устата ми. Божичко!!!!!
Вцепених се.
- Шшшшшттттт, мари!
Ох! Слава тебе, Господи! Баба.
Докопах с ръка ключа и светнах лампата. Въоръжена в едната ръка с тиган, в другата – кой знае защо ли – с дървена лопатка, баба взе наново да ми се кара:
- Да не си полудяла!
И изгаси лампата.
- Бабо! – светнах пак аз - Ти май си полудяла! Акъла ми изкара!
- Аз ли?!?! Ти какво си се развикала и разсветкала. Знаеш ли кой е, а?
Това обясни въоръжението й. Въпреки опитите й да ме спре, стигнах до входната врата и я отворих.
Кой мислите, че беше, м? Салона! От плът и кръв!
- Салонооооо!!!!!! Ти си била жива, бре!!!!
О, да! Жива беше! И готова да ме залее с водопади емоции и информация, когато съзря баба.
- Баба. Салона – баба Мери. Баба – Салона. – представих ги аз.
- А защо… ? – и Салона посочи с глава въоръжението на баба.
Баба се ухили кокетно.
- Бях тръгнала палачинки да правя – сладко изчурулика тя без грам свян, че лъже – с шоколад ли да са, м?
- И с шоколад – в един глас отговорихме със Салона.
Скоро у нас долетяха и Мара и Штафана. А баба Мери мяташе палачинка след палачинка и от време на време се вмъкваше в разговорите ни.
- Така е. За какво ти е, любов ако няма – каза тя по повод причините Салона да се раздели с Кокет Въртикаишев.
А той и Салона си играли, показвали си всякакви номерца, но в един момент нямало какво да си кажат. Нито да почувстват. И Салона се прибрала. Баба Мери одобри това, но не и това, че бе рипнала с Кокет, та да се отърве от тримата глупаци. /бел. авт.: Радо Боровото ВръхчИ, Христайло и Щипалков; ако не се сещате кои са – почнете трети сезон от отначало./
Противно на очакванията ми, Салона слушаше баба Мери. И така се сдушиха двете с баба, че кога дойде време баба да си ходи, Салона плачеше като малко дете.
А баба сладкодумна беше и акъл я биваше да дава.
- И за какво ти е басейн? – запита баба Штафана.
Беше прекъснала разказа на Штафана, която замислила бе подарък на Фидан за рождения ден да му прави. Да идат в нам си кое село за вечер. Не можело за повече заради работата на Фидан. Превоз беше осигурила и всичко било супер – хотелът и следобедно кафе с бисквитки, и вечеря, и закуска и обяд им осигурявал.
- Ама няма басейн… - мрънкаше Штафана.
- Ти отиваш там за една вечер – рожден ден ли ще празнуваш, или ще се цопаш в басейн? – питаше баба Мери.
- Ми не, ама…
- Ама какво? Искаш някакви си там лигли да се фръцкат пред Фидан ли?
Штафана определено не бе помислила за това.
- Басейни! – измърмори баба Мери – Я вътре в стаята! –и приключи разговора.
Към 11:00ч. се прибра и Ракетата. Беше командирован, за малко. До обяд се събрахме всички. Включая и Кольо. И баба даде идея да го отпразнуваме.
- Имаш агнешко във фризера, нали, Къше?
Не, нямах. Отде да имам. И тук баба Мери поде една дълга и прочувствена тирада - тя колко пъти, моля ви се, ми е повтаряла да се снабдявам овреме с такива неща, че когато потрябват подръка да са ми, а не тепърва да се щурам, да търся, по опашки в МоЛ-а да се редя...
Ох, добре, виновна съм. Тръгнах. Върна ме. Тя отиде. И точно след десет минути се прибра на бегом с цяло агне на гръб и гордо го тръшна на масата. А пък точно десет минути след нея пред къщата дотича млад дядо, разпъхтян до немай къде и молещ:
- Поне телефона си ми дай…
Какво се беше случило ли? Цял роман по юначество. Стигнала баба в МоЛ-а. Имало промоция на агнета. Голям късмет! Но останали били само пет. Селяни и селянки на опашка. Гледа баба – три агнета вече са купени, само две имало и като нищо под носа да й бъдат отмъкнати. Но баба не е вчерашна. Като ястреб се стрелнала, изблъскала де що има селянки и селяни по пътя си, грабнала агнето от ръцете на млад дядо, позволил си да посегне към него /агнето/ и хукнала към касата. Младият дядо дотолкова бил слисан, че чак кога баба излязла от МоЛ-а, се усетил и на свой ред хукнал след баба. Не за агнето. Моля ви се! За телефона й.
Цял следобед обикаляше покрай оградата. Китки по едно време носеше. Вечерта баба се смили и го покани да вечеря с нас. Поканихме и стрина Савка и чичо Тако и родата на Фидан. Стрина Савка малко се чумереше. Мърмореше, че с пръсти сме ядели, па и навън, насядали по земята, като… Толкоз пък чак да ни паднело нивото… Но... чичо Тако да си я води по кръчми. Ми така де.
Ние... Ние просто бяхме заедно. Отново. И хапвахме от вкусното агнешко на пещ, приготвено от баба. Пиехме за здраве и любов. А дядото млад пиеше баба с поглед…
Следващ постинг
Предишен постинг
Чудесна пасторална картинка и приятни мигове,изживени благодарение на Слона :))
цитирайМалиииииииии, shtaparov, веднага се поправяй, че Салона като слон ще те премажееее :))))))))
цитирайАми че тя първо нека се поправи- ще стане лесно ако спре сланината,лютото и да изяжда само по една торта на ден! :))
цитирай:)) Бъркаш героините... а това съвсем не знам как ще ти се прости... ;)))))))))))))))
цитирайНе ги бъркам,а ги характеризирам според името :))
цитирайОх!... Името на героинята е Салона, не Слона :)))
Ех, мъже, мъже... толкова ли е трудно едно име да се запомни...? ;)))))))))))))
цитирайЕх, мъже, мъже... толкова ли е трудно едно име да се запомни...? ;)))))))))))))
Ами знам ли- мен очите ми са малко едрогледи,та името ми се видя по-голямо,че и героинята :))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
