Блогът на nadeto :: Сексът и селото 3: Размисли и песни

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.07.2016 16:14 - Сексът и селото 3: Размисли и песни

Автор: martito Категория: Лични дневници

Прочетен: 1980 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 05.07.2016 16:46

Значи, туй мъжете също като жените – също имат ПМС. Ама са в цикъл не веднъж, а няколко пъти в месеца. И то ей тъй – от раз, без предупреждение и дата. Като пробив в системата. Изригват като вулкан и бегай, мамо, лава ме гони. Ей така Ракетата бе командирован на два пъти. Ма не го мислете. Той може и цял живот да се командирова – мъж е все пак, издръжлив и както сам казва – ще се справя, както може. С фръц вместо удивителен накрая. И инат, разбира се. За да не се бъркаме, че аз пък съм фръцната графиня.
Мда-да. Може той. Всичко може. Защото е супер Ракета. Или магаре. Или и двете.
Та, докато Ракетата бе в командировка, аз сълзи не леех, ни пък размишлявах. Всъщност размишлявах. Но не върху себе си или лавата, а върху най-новите градски хитове, които хлапето на съседите ми пускаше нонстоп вече… Не знам колко време вече. И да ви кажа някой от хитовете са от тъпи по-тъпи. Лошото е, че нямам памет за такива неща, не помня текстове на песни. По някое изречение – да, но за повече – тц. Но детето е упорито (се пак в града ходи на наука да се учи ) и ми пуска по няколко пъти една и съща песен.
Та, запял ми ти един хубавец мамин за един ми ти хеликоптер. Пее и се пеняви, че зарад някоя си там мома дива вдигал хеликоптери, самолети, влакове, вилици и лъжици. Изобщо – голеееема работа е. И що така? Ми щото тя, момата градска, му е всичко. Дотук добре. Евала даже. Има чувства, перчене и фръцкане „най съм”. Но изненада. Веднага в следващия ред – „за тебе бачкам, ще те смачкам”. А сега де! „Къде отиваш ти може би, на работа едва ли не” – както възкликва гуруто на Северозапада. И после ще се къхъри, че не му звъняла момата. Е, че кЪ бе, джанъм? Ти й обещаваш да я смачкаш. Ми че тя може да е гражданка, ма не е проста. Ще бяга, та ще се не види. А и що аджеба тя да му звъни, той кво - да се не набута ли?...
И пак – айде, как да е, слуша се. Ами какво да кажем за Тодора – нашата селска, дето се направи на гражданка и не ще повече да си спомня за село. Тя след като се заяде със Салона и Штафана в една друга своя песен (все нещо се плюе с тях) и ги нарече селски пеперудки, сега тръгнала да се обяснява каква голеееема спортистка е и как със стинките дриблирала. Бе дриблирала! То така се играе баскетбол – със стинки, не с топка. Селянка!
Една друга песен пък започна така обещаващо да се превърне в див екшън, кървища и ужасии и хоп! – „пей ребърце” – припевът – те кара да си заровиш главата в земята. И най-екшънското в цялата песен е споменаването, че има зло куче, вързано с хавайски синджир, а ние, дето слушаме песента да си траем. Доста тъпичко… Щото не е ясно за какво да си траем – за кучето, че е зло или за синджира, който явно е контрабанда. Много важно!
Еле пък един безподобник уста отворил и зор – кмет на село бил! Да му се не види макар! И тоз мачка, като оня с хеликоптера. Абе, викам си – тия хора срам не ги ли е да пеят такива идиотии? За тях няма ли свинска пача, боб със зеле, чесън, лук и пръжки, та да ги възпяват. Или любов…
И айде – тях остави ги. Ще речеш липсва им внимание. Ама онова селянче градско – съседчето ми – то не го ли е срам с тях да пее?...
А пък като казах любов, та се сетих за баба Мери. Нея както не я беше еня за китките и въздишките на оня дядо млад, така и почна да го нарича Санчо ( галено от Писанчо) и да се шляе с него по цели дни. Засега само дни. А току пък не се появи под ръка с Кольо и говорят ли, говорят. Тя де. Кольо слуша. Което е особено странно. Още повече, че Кольо станал една кротушка, мълчи, трае си, едва ли не крие се. И това от известно време насам. Брях кака му и леля му на окръжности! Чуди се Мара да се радва или да записва курс по стихоплетство.
- За какво толкова си говорите с Кольо бе, бабо? – питам аз.
Баба само ми се хили и вика:
- За любов, за какво друго.
Те ти, булка, Спасовден!...
Ма пък лошо няма де. Ха дано акълът в главата му дойде.

Нагоре