Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2016 20:43 - Сексът и селото 3: "Една целувка и край!"
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 790 Коментари: 4 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Решили бяхме да се съберем. Ей така, без повод, достатъчни ни бяха новите хищни чорапки на Мара, новите гащЕ на Ракетата, новата ми точилка или новата дървена свирка на Штафана
   Та бяхме се събрали у нас. Или поне уговорката ни беше такава.Защото налице бяхме само аз, Ракетата, Мара и Кольо. Штафана и Фидан нещо се бавеха, ама много се бавеха. Час и половина мина вече откак чоплим семки и преглъщаме на сухо. Баба Мери ни бе приготвила вкусно агнешко, аз – соленки и бисквитки, а Ракетата бе добавил бонбонки. Ядки донесоха Мара и Кольо, а Фидан и Штафана щяха да носят пиенето. Обаче ги няма…
   - Да не би пак нещо да са се заклещили… - изрази гласно чуденето на всички ни Кольо.
   - Еееее, стига де! – скастри го Мара. – Онова си беше случайност.Сам виждаш, че Штафана поотслабна доста от тогава и вече можа да минава не само странично през вратата на банята.
   - Да не би пък друго заклещване тогава да правят? – измърмори Ракетата.
   - И Штафана да изтърве агнешкото на баба Мери?! Не! Трижди не! – възкликнах аз.
   И пак чакаме. Местим крак връз крак, чоплим семки и зяпаме тъпо в една точка.
   Разгеле по едно време се хлопна входната врата. Штафана! Без фидан. Сама. Запъхтяна, изпопотена, върти очи къмто припадък. Една порция агнешко на баба Мери възстанови силите й и тя взе да обяснява:
   - Фидан нещо е превъртял. Щом му казах за сбирката ни, той настръхна целия, ококори ей такива очи и докато се усетя, се навря в гардероба. Бре, че как ли не му се молих, как ли не го увещавах, та чак и блъсках по вратата. Заплашвах го даже, че ще му организирам среща с родителите ни на тема френска любов, вратата опитах с крак да разбия. По едно време му докопах крака и го издърпах от там. Той пищи, врещи, сълзи лее, сополиви се насреща ми и се дърпа, като че при дявол ще го водя. Издра ме на няколко места, но аз го метнах на гръб да го нося. Захапа ме зверски за рамото, удари ме по ушите и го изтървах. Дорде се обърна, той бе скокнал на полилея и от там ми съскаше и голеше зъби срещу ми, като че подивял звяр беше. Какво му стана, какво толкова се е наплашил – нищо е каза.
   Мдааа…. Фидан явно нищо не е казал, но аз видях как Ракетата нещо почервеня, пребледня, после пак почервеня… Хммм…
   - Ти нещо за Фидан знаеш ли? – питам аз Ракетата, когато останахме насаме.
   Той за малко да изтърве чинията, която бършеше.
   - Е? – подканям го аз.
   - Ами… - взе да мънка Ракетата, изведнъж загубил инак богатото си дар слово.
   - Помниш ли, когато се прибрах предната седмица? – почна все пак той.
   - Да.
   - И ти писах във фейса, че съм тук. „Целувки, гушки”…
   - Да.
   - И после ти писах, че ще дойда у вас да се опънем и после ще пълним бурканите за деца и внуци.
   - Да. И ти дойде, спахме за обед, после станахме и направихме туршиите.
   Но какво, за Бога, общо има това с Фидан? Определено не разбирах.
   - Ами… - задъвка устни Ракетата – понеже съм мнооого внимателен и концентриран и изобщооо не си мислех за теб, съм взел че съм го написал на Фидан, вместо на теб....
   - Е и?.... - рахилих се аз.
   - Е и, е и нищо... после го написах на теб...
   - Ооооуу! ООООУУУУУ! .... – проблесна ми най-после – ОООУУУУУУ! И той… Ох, леле!... Помислил си е, че….
   Значи затова Фидан и по тренировки го няма и като ме види, отдалеч ме заобикаля.
   - Каза ли му, че си сбъркал?
   - Не можах, блокирал ме е.
   - А по телефона, нещо?
   - Не ми вдига и бяга от мен.
   Леле! Разхилих се аз с глас. ЛЕЛЕЕЕЕ!......
   - Значи нацелува и нагушка Фидан, а? Че и тръгна да се опъваш с него, та буркани да пълниш после!.....
   Смях се аз, и Ракетата се смя, ако и да се червеше. И още ми е смешно, ама на Фидан никак не му е розово. И трябваше някак да му се обясни, че всичко е грешка.
   Още на другата сутрин станахме рано и право към лозята. Там Штафана каза, че щял да ходи Фидан, орехи да събира. Зададе се по едно време Фидан, и ние изскочихме от шубрака. Че като подскочи оня ми ти Фидан, като оцъкли ония ми ти очи, като изцвили посмъртно, че като захвърли и тояга, и чувал и беж назад към село. Бегом марш и ние след него. Ясно ни беше, че по добрия начин нещата няма да станат… Бягаме ние. И тримата. Ама аз имам опит в бягането, та скоро настигнах Фидан, скочих му на гърба и го повалих на земята. Натиснах врата му с коляно, извих му ръцете назад и викам на Ракетата:
   - Ето ти го, оправете се най-после!
   А Фидан отдолу мен заскимтя, зарева и захълца:
   - Моля ви, само една целувка и край! Моля ви! Една целувка и край! Моля виииии!..
   Е, не се наложи Фидан целувки да раздава. И не се оправиха, а поправиха отношенията си с Ракетата. Та сега всичко е наред.
   Мдаааа.. думите са важни… И трябва да се внимава с тях, че като едното нищо аз пък щях да му докарам на Ракетата схващания, че зор и аз да съм го разбирала от две думи….
 



Гласувай:
14
0



1. saankii - marti, къде си мойта сладурка;)))
27.09.2016 21:13
надявам се ,всичко е ОК..
и ще се смеем заедно пак...
да не подготвяш „малки разкази“ ?
Юлия /
цитирай
2. shtaparov - Без една мога, само с една не мога. . . ...
11.10.2016 18:22
Без една мога,само с една не мога... :))
цитирай
3. martito - saankii,
11.10.2016 22:33
Тук съм, душицеееее :))
Всичко е наред, ок, както трябва да бъде, пърфект, най-доброто ...:)))))))))
Разбираш ме :))
Ще се смеем заедно, разбира се:) Гарантирам :)
цитирай
4. martito - shtaparov,
11.10.2016 22:35
:)))))))))))))))))))))))))))))))
To be or not to be - същата работа, нали ?:)))))))))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1487507
Постинги: 322
Коментари: 10452
Гласове: 37209