-Ти! Ти! Тииии! – крещях аз и обикалях войнствено около Ракетата.
   Той стоеше като препариран и не смееше да мръдне. Че не се знае какво мога да направя. А аз бях бясна, ама БЯСНА!
   - Как можа, бе! Как можа!

   За първи път ми се случваше да съм на дискотека и да се давя от срам. Не, не заради момичетата. Заради Кольо Жабата. Мара го беше домъкнала. От оная вечер под масата нямаха отлепяне един от друг. Какво ги правеше тази жена тия селяни ...

   Крещях от ужас! Ама не заради това, че съм спала с Ракетата. Божеее! – аз за това денся от кеф. За друго крещях аз и искрено се надявах Мара да има някакво сносно обяснение. Щото доколкото си спомням, с нея последни си тръгнахм...

   Както и предполагах Вацо се оказа влюбен до уши в мен. Демек – не дойде на срещата. Бях на седмото небе от щастие! И ако аз блеех с блеснали очи и се спъвах на всяка крачка, с Мара ставаха странни неща.
   Мара беше почнала да ...

    Рекламната пауза е специален поздрав за селската манЕкюристка на Къша, Мара, Салона и Штафана, за която много скоро ще стане дума. Освен нея, разбира се, ще има и много нови селяни, селянии и всякакви запомнящи се селски истории. И с...

   Та - сезон 1-ви на "Сексът и селото" вече е факт. Скоро след кратка "рекламна пауза" ще започне и вторият сезон. Така че - платете си сметката за интернета, зареждайте се с пуканки и чипс, бира, ракия, вино или там каквото пиете. Да н...

   След седмици мълчание, след непоявяване на уговорената – от него! – среща, с едно никакво обаждане, Вацо ме върна поне десет преки назад. Чувствата ми забъркаха казан от чорба, чийто вкус не можех да определя, но ми присяд...

  Накиприхме се с Мара. С блестящи потници и клинове на дупки. Аз си обух и онези, файските джапанки, дето като стъпиш, и светят в няколко цвята като полицейска кола. Мара няколко пъти ме плю, уроки да не ми е.
   Напълнихме по една то...

   - И питам – кой, кой, кой ще гали котето любовнооо?...
   Беше Салона, кълчотейки се и подрипвайки като младо яре, пееше като истинска чалга фурия.
   Бяхме на дерето. В не до там обоклуената му част. Отмаряхме.

   Оживях, разбира се – Господ няма да ме остави да се измъкна така лесно от живота. А и трябваше да разбера какво се е случило с Штафана. Щото ударът от номер 21 заличи спомена за Ракетата, но не и този за лицето на Штафана.
   Т...

   Една седмица бях под карантина. Наложиха ми я момичетата. Държаха ме под ключ. За мое добро. Да не залитна към Ракетата. Обаче забравиха, че забраненият плод е най-сладък. В случая Ракетата вместо да изчезне яко дим от спомените ми, в...

   Някакъв петел изкукурига сякаш до ухото ми. Що за истерии по никое време, рано ми е да ставам още. Обърнах се на другата страна и наврях глава под одеялото, което странно защо миришеше на мъжка пот и беше мокро на пипане. Мъжка пот ли...