- Ми ако ме напъди, м? Като мръсно коте от кебапчийница, ако ме изрита, м?...
    Все туй си мърмореше под мустак Дечо Ухото от вече половин час време. Изправяше се войнствено от столчето, напъчваше гърди, готов целия свят да пре...

     - Гушни ме - измрънка тя глезено някъде изпод завивките.
   Беше време да става и тя щеше да стане - обещаваше си го наум, само още мъничко да подремне. Мъничко. Гушната от момчето си. Затова и се присламчи сънливо към него, при...

     - Не сега, момчето ми, пречиш ми. После.
    После. И кога е това "после"? Цял час вече следеше унесената й и вглъбена физиономия, с която не спря да гали тия тъпи мебелите. Вместо него...
    Внимателно, без да пропускат нито ...