Помня декември.
На стария плаж стръмнината.  
Разделяше като по учебник –
слънцето от луната. 

Помня лебеди по пясъка –
от небето камъни хвърлени:
опали с хладен отблясък.
Лампи в здрачното гърло.

Помня морето. И плажът –
острови с мъртви лебеди.
Архипелагът на ада –
гнезда от кости и лед.