Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2008 11:11 - Сутрешно криминале
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1357 Коментари: 4 Гласове:
5



   Да си призная в училище хич ме нямаше по физика, ама хич. То и учителите ни се сменяха на всяка година – белким аз схвана нещо, ама така и си останах – необразована физчески, т.е. по физика. И досега да ви кажа не ми е много ясна така наречената земна гравитация – не съм много убедена даже дали става въпрос за закон или явление, или за някакъв природонаучен феномен. Но така или иначе гравитацията – с прости думички – значи, че ако се спънеш, ще паднеш на земята и няма да останеш да висиш във въздуха и да мяташ ръце и крака все едно си неразделна част от ракетен екипаж, изстрелян в космоса. Предполагам вече се чудите за какво ли са всички тия недомислени брътвежи за гравитацията – ще ви кажа. Спокойно, даже започвам. Така се случи, че за един само миг си припомних всичко, което знам за гравитацията, а в следващия втори миг – се поразколебах в знанията си, та ако щете и в самата гравитация (ама да не казвам голяма дума!).
   Днес денят не беше по-различен от вчерашния, или поне не започна по-различно. Станах , както винаги – се помотах, препъвайки се на всяка крачка, пих кафе, погълнах солидни дози отрезвяващ никотин (барабар с катраните и въглеродния оксид), изкъпах се, понагримирах се и взех да се чудя като паяк на агресивно насочена към него работеща прахосмукачка коя дрешка да облека за работа. А това, сещате се, е проблем с космически размери, отнемащ понякога един и повече часа. То и изборът на обувки не е кратък процес, но в сравнение с другия си е направо поносим. Съответно закъснявах – не за избора на дрехи, а за работа, даже колегата ми се пообади да провери жива ли съм, на път ли съм или пак някоя хлебарка ми е препречила пътя пред входната врата (защото имаше преди време и такъв случай, който същият обадил ми се тази сутрин колега и досега не може да забрави, ама за него друг път ще разказвам – достатъчно се отклонявам от правия път и сега).
   Та, стигнах до там, че закъснявах за работа – за пореден път – но това не ми пречеше да поседя поне още минута в парфюмен облак, докато разглеждах в цял ръст образа си в насрещното огледало. Е, най-после тръгнах и благополучно слязох по стъпалата от четвъртия етаж, даже излязох от входа. Оставаха ми само три стъпалца до равната (с тук-там дълбоки прободни рани) земя на асфалта, и десет минути път пеша до работното място. Сега, аз на кое стъпало бях от трите – не мога да кажа, само знам, че за стотна от секундата щях да се преселя на оня свят или в най-добрия случай щях да осветявам нощем небето, приютена по милост от някое съзвездийце. И всичко беше толкова просто. Първо се подхлъзна токът на едната ми обувка – лявата или дясната – все още водя разследване, а другият ток, за да не остане назад направи същото. И аз преди даже да сте успели да премигнете, щях да падна възнак (каква хубава архаична думичка!) и да си счупя ако не главата или гръбнака, то със сигурност и двете анатомични части едновременно. А ако вие си мислите, че е било зима и стъпалата са били заледени – страшно се лъжете. Стъпалата не бяха даже наросени и си беше юли месец, около 28-30 градуса по Целзий на сянка. Какво обаче успя да ме задържи във вертикално положение – и досега не мога да проумея (съжалявам ако съм ви разочаровала, а ви се е искало да си поплачете на воля, без да се налага да криете сълзите си).
   Сега, няколко часа, след несъстоялото се с мен произшествие се замислям (защото тогава изобщо не можех да мисля) дали причината не се корени в загрижения (уж) за мен колега. Даже доста време го гледах подозрително с не особено благ поглед. Но пък от друга страна само той бе забелязал моето отсъствие на работното място, което ме навежда на мисълта, че ако нещо наистина ми се случи, няма да ми се наложи да лежа до изгниване на парчета в собствен мозък под цъкащите езици на бабите от квартала и чуденията им какво ли е това петно на стъпалата. Така че колегата е оневинен, макар че аз за всеки случай ще си имам едно наум де.
   От колегата детективските ми прозрения се насочиха към идеята, че някой може да ме е гледал в краката – нарочно – за да падна. Само че наоколо нямаше никой, само едно малко, сладко, шарено, пухкаво котенце, което след неслучилата се трагедия се насочи с жално мяукане към мен. Очевидно бе, че ми съчувства и не носи никаква вина не само защото не беше черно и не ми беше минало път, а и защото почти веднага разбрах, че то си имаше далеч по-сериозни проблеми от това да ме събаря на земята. То, милото, беше гладно, та се не траеше и така сладко се гушна и замърка в ръцете ми, че на мига забравих за коварните си обувки и очакващите ме стъпала до четвъртия етаж и обратно. Щях да се върна и да го нахраня количествено и качествено и ако му харесаше обстановката на моето, иначе скромно жилище, щях да го поканя да ми стане съквартирантче. И често, ако щете ми вярвайте, направих крачки назад и точно тогава видях, че то вече си имаше жилище и някой се беше погрижил да има храна и вода. Помислих си – естествено – разочарована, че то най-вероятно е излязло без разрешение от картоненото си жилище и се е изгубило, а проклетата ми човешка съвест ми изигра поредния номер и ме застави да го върна в кашончето. Надеждата обаче на мига изгря и обещах на малкото мъркащо пухче, че ако и вечерта е там и никой не се е погрижил за него, ще го взема с мен – все пак да разгледа и моя дом – кой знае – може пък и да му хареса.
   И сега, докато се отклонявах за пореден път в мисли за малкото писе, ме осени прозрението кой е истинският виновник за подхлъзването ми. Обувките ми! И по-точно токът, който пръв ме изпързаля. Може би това беше неговият протест или опит за преврат за това, че го удрям в земята с всяка крачка – не знам. Кой обаче от двата тока беше саботьорът – левият или десният? Аз не помня, ама и те мълчат, нищо не казват.
Аз вече не ги нося – все пак не се знае в кой момент опитът им за убийство ще стане факт.
   Едно обаче да знаете от мен – когато тръгнете да си купувате обувки с токове, изисквайте от продавача, ако не и от фирмата производител, сертификат за доброжелателство на токовете. Иначе не си ги купувайте!...
 





Гласувай:
5



Следващ постинг

1. fenris - ама
17.07.2008 12:10
това действителен случай ли е? Леле страхотно разказваш!Евала!:)Добре дошла тук!
цитирай
2. martito - fenris,
17.07.2008 13:12
Да, действителен случай е, дори съвсем пресничък:)
Благодаря за хубавите думи! И... Добре заварили!:)
цитирай
3. анонимен - ех, че се посмях!
25.07.2008 18:14
Голям смях падна...Браво!
цитирай
4. karambol5 - :)))))))))))))))))токове- по...
31.07.2010 17:01
:)))))))))))))))))токове- подляри :)))))))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2844530
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662