На милата ми Любов
    Това е то животът, няма друго - правиш, струваш и кажеш на някого "Обичам те!". И на мен се случи. Без да искам се изпуснах и казах на моята Любов: "Обичам те!" и тя ме накара да се оженим. И се оженихме с много "Горчиво!", танци, ядене и пиене. И всъщност до там не беше трудно. После моята Любов взе да изисква това-онова от мен - "Миличко, отиди до магазина да купиш хляб ! Нали ме обичкаш..." Цял ден е седяла на лаф и кафета с приятелки (жена ми не работи, защото прекалено много ме обича и не иска работата да ме измести от сърцето й), и сега аз, омаламощен от работа, да ходя да купувам хляб! Ама нали си я обичкам...
    И така аз почнах да пазарувам след работа, после и да мия чинии, и да чистя, и да ям буламачите на моята Любов (особено, откакто се "научи да готви"), която уж готвеше с любов, а отрови вкусовите ми рецептори...
    Не си мислете обаче, че не съм мъж на място. Напротив - опълчих й се! Опълчих се на моята Любов! Два пъти! И повече не посмях. Първия път тя само ми скръцна със зъби и ме предупреди повече да не се повторя, че ще ме заобича яката. Аз обаче не й повярвах и й се противопоставих още веднъж. Оттогава останах без коса (така и не поникна) и имам страх от точилки. Същия онзи втори път аз, нали съм си чувствителен, се разплаках, а моята Любов ме утеши, че всичко това (т.е. боя) го беше направила от любов към мен. Толкова много ме обичала, че не можела да ме остави да изляза от правия път. И случеше ли се да кривна, тя ме изправяше я зад врата, я по главата, я по гърба,... където й дойде.
    Представяли ли сте си някога колко силно може да обича една жена?! Аз все й казвах, че ще вземе да ме умори от любов. А тя ме успокояваше, че от любов не се умира или се цупеше и ме обстрелваше с обвинения, че тя толкова много ме обичала, пък аз как съм се отнасял с нея... И досега се чудя откъде толкова любов се навъди у жена ми ... Толкова, че чак да ти се ще да те мрази.

   Един ден тя дойде и ми каза: "Миличко, аз реших да се преместя у съседа. Прекалено много те обичам и ме е страх, че мога да те нараня!" И аз, нали си я обичкам, се съгласих. А и щом тя го казва, значи е така. Очаквах, че ще страдам по моята Любов, ако щете даже да я намразя, но нищо такова не стана...

   Сега като го гледам съседа как се е превил надве и отслабнал, разбирам колко много се е влюбила в него моята Любов. И колкото повече го гледам, толкова по-силна става любовта ми към моята Любов.

Благодаря ти, миличка, че ме спаси от любовта си!