Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2008 13:56 - Зажених се и аз... Най-после!
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3120 Коментари: 14 Гласове:
2

Последна промяна: 24.07.2008 17:53


   Живея сама, в апартамента на баба ми, останал като единствено наследство от нея и дядо ми, чиято буква от името нося – той Живко, аз – Жана (само не ме питайте къде е Яна – аз не съм тази от телевизията). На всички им пречи, че живея сама – ще ви кажа защо, но всяко нещо по реда си . На мен не ми пречи, даже си ми е много добре. Когато не ми се говори, не се налага да го правя, а отсреща няма кой да ме обсипва с обвинения, че пак съм се цупела и аджеба сега за какво ли. Съответно не ми се налага да давам обяснения в любов и да трупам доказателства, че съм добре и нищо ми няма. Когато пък ми се говори, си говоря – на глас, наум, на скайп, без някой да си мисли и да казва, че полудявам. Допее ми се - пея си и никой не ми се прави на специалист с чувствителен музикален слух, който наранявам с пеенето си, не чувам и реплики от сорта на: „Не е ли по-добре да млъкнеш, че разваляш хубавата песен...” или „Що за чудо е това, бе, я смени песента!”. Няма кой и да вика „Шшшт, тихо!”, когато ми се доподскача, не ми се налага да се правя на балерина и на невидима, щото около мен няма безкрайно раздразнителни и скапани от работа хора. Дистанционното си е изцяло мое, не деля компютъра с никого. Не ми се налага да пера, чистя и подреждам, да готвя, защото някой е гладен, когато просто ми се излежава на дивана. Изобщо добре съм си, даже много добре – само съседите сигурно понякога се шашкат, когато усиля уредбата, ама и те правят същото от време на време, така че не си бележим. И както разбирате – а то никак не е сложно – никого не изнервям и никой не ме изнервя, живея си като в приказка и дето се вика сам съм си господар.

   Животът ми сама обаче се оказа, че се приема добре само от мен. Майка ми например трудно преживя раздялата с детето си и все още го преживява болезнено, нищо че ни делят едва 15-20 минути път пеша (10 -  при бърз ход). Баща ми поне не го показва. Е, не мога да си кривя душата – липсват ми – родители са ми все пак, но все пак се виждаме често (аз ги посещавам, щото съм млада и нямам деца да ми реват, а и какво толкова съм имала да правя като се прибера от работа?), а с майка ми може да се чуваме и по сто пъти на ден – ей така, да ме пита как съм, какво правя, или да сподели какво се е сетила. И така съм свикнала да чувам майка си, че понякога наистина ме притеснява, ако пропусне някое обаждане. Аз знам защо го прави – щото ме обича, щото й липсвам, щото просто не иска да се чувствам сама. Е, аз не се чувствам сама, ама тя не вярва, затова я оставям да прави, каквото си иска. Обаче майка ми не се предава лесно и след като разбра, че няма да се върна при тях и да си живеем пак задружно като в дядовата ръкавичка, започна да държи едни дълги-предълги, но доста еднообразни лекции – за това как всички мои съученички вече били женени и имали и по две деца, а аз какво съм чакала. И мине не мине време току ми зададе една и съща гатанка, на която и досега не знам как да отговоря – айде няма ли най-после да се зажениш и ти, нямаш ли си някой. И остави мама, ми и татко се оказа, че си пада по пъзелите. Те не мислят например дали бойлера ми ще проработи след поредния своеволно взел си отпуск поради ремонт, а се питат кога най-после ще играят на сватба. А дали пък аз искам сватба с дълги маси, отрупани с ядене и зяпнали, ухилени до уши непознати роднини – никой не ме пита. Кога ще ги запозная със зетя е първият и последният въпрос, които ги вълнува, щото времето ми минавало, аз какво съм си мислела, един ден ще съм искала деца, ама надали ще съм можела да имам (което ако питате мен, и сега е въпрос с повишена трудност). Е, щяла съм да се усетя, ама щяло да бъде късно и т.н.... Това, честно казано, малко дотяга, да не кажа много. Но както и да е – с мама и тате се справих – поне на първо четене. Със сигурност ще има и второ, и трето, ама те ще са по-нататък – няма да ги мисля сега. С особения проблем – моята женитба – обаче се заеха роднини и близки приятели на семейството. И то доста усърдно. Току не ми се звънне на вратата – какво да правя – роднина ми е, близък човек е, поканя го да влезе, почерпя го, поразпитам го как е, що е. А те въртят-сучат и току не ме запитат имам ли си някой (демек зет). Аз преди казвах „Не” или отбивах въпроса, ама полза няма. Все ми е идвало наум да им кажа – „Е, от вас как да има, като непрекъснато душите наоколо ми като изгладнели псета”, ама все си мълча и стискам зъби, готова търпеливо да изслушам до болка познатия ми репертоар. Колко не е хубаво да си сам (!? – иначе те мило и драго биха дали да са като мен макар и за един ден), как ми минавали годинките (ми то на кого ли не минават), как е време да имам деца (как пък го изчислиха ми е чудно и от къде са сигурни, че са използвали вярната формула)... Аз обикновено много се дразня, когато някой почне да ми обяснява как трябва да си живея живота, но си мълча и само паля цигара от цигара като невидяла и кимам умно, щото знам какво следва. А започва едно дълго патетично изброяване на прекрасните качества на тоя и оня уникален мъжки екземпляр, колко е добър, работлив, способен и как ще си живея като царица с него (че аз сега как си живея?), като най-вече се набляга на това, че и да имат някои недостатъци (разбирай мъжете), все пак са хора, че няма да им варя кокалите я. Абе че няма – няма – аз да не съм канибал. Правех се, че слушам, че си вземам поука от казаното и им обещавах, че веднага щом си покажа носа на улицата, грабвам първия изпречил ми се мъж, хващам го за гушата и го замъквам в обредното да се разписваме.

   Ама повярвайте ми човек не е от желязо и му писва да слуша едно и също нещо, особено ако не му е приятно, и в главата ми не спряха да се кроят планове как да се отърва от тази предозирана доброжелателност. И го измислих. Намерих си мъж – един на милион! Истински красавец, с едни големи кафеви топли очи, които направо ме разтапят. А той не ме изпуска от поглед, нито за миг. Чака ме с такова нетърпение, посреща ме с такава бурна радост, че още от вратата ми се нахвърля така, че едвам го удържам. Обича ме, слуша ме, топли ме, когато ми е студено, защитава ме от всеки, у когото усети недоброжелателност към мен. Е, наистина не му варя кокалите и  всеки ден му готвя, чистя след него... Но го обичам много, навсякъде излизаме заедно, гушкам го, целувам го, глезя си го, даже го къпя и го реша. Кръстих го Петър – казаха, че името не подхождало на немска овчарка, но той все пак си е роден в България, що да не е Петър, още повече, че аз галено си го наричам Пепи.

   Откакто заживяхме с Пепи, макар и без брак и сватбарски истории, никой не смее да ми спомене за женитба. Но пък и аз доста се потрудих – повярвайте ми, никак не е лесно да научиш (дори и немска овчарка) да лае заплашително, когато чуе думичката „женя се” във всичките й граматични форми, производни и синоними. Никак!

   Обаче така хубаво си живеем с Пепи!... Така се разбираме!...

   И както се пее в онази песен „... не вярвате ли вие, елате ни на гости!”...

 



Тагове:   най,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zezo - Ох...
24.07.2008 14:13
Отдъхнах си. Мислех си, че само нашите са такава досада :)
Добре дошла в клуба :)
цитирай
2. martito - zezo,
24.07.2008 14:14
:))) определено не си само ти, но немската овчарка би решила доста проблеми :)
Добре заварили!
цитирай
3. viki11 - :))) И да си сам си е хубаво. Трябва ...
17.08.2008 13:11
:)))
И да си сам си е хубаво.
Трябва да предложим нови апартаменти за женени. Входовете да са един срещу друг, или на другия етаж. Айде, един срещу друг. И се шириш на воля. Ще има дни за секс, според споразумението. Може и да няма. Но децата.....няма как. Няма да унищожаваме земята!
За тия без деца пак трябват семейни жилища с противоположни врати. Все пак понякога трябва подходяща компания,. Хубаво е. А тя не е различна, а подходяща.
Само че това съм го измислила с бившия ми съпруг преди повече от 10 години. Ще го патентовам :)))
И вълка сит и агнето в кошарата.
цитирай
4. martito - viki11
17.08.2008 15:00
:)))
Страхотна идея! Имаш ме като съмишленик и активен участник в реализирането й! Само кажи кога! :)
Поздрави!
цитирай
5. ivaniyi - Това ме разсмя, искрено.
11.10.2008 23:41
16 години брак не са малко....
хахххаххха
цитирай
6. martito - ivaniyi,
13.10.2008 09:10
Мдаааа... И на мен ми е смешно, и на теб... И лошо няма...
Ама питаш ли я родата ми, а? Дали им е смешно на тях? А Петърчо не си поплюва;))))))
:))))))))))))))))))))))))
Поздрави!
цитирай
7. kass - много се забавлявах,
25.04.2009 15:10
остави родата да си гледа работата, тази работа на сила не става. Това с нямането на време не ми е много по вкуса, когато срещнеш мъж като Петърчо обаче грабвай го, та да си пеете заедно и да си играете балет заедно, пък може и да сготви вместо теб докато се излежаваш на дивана, освен това може и да те къпи и реши, че и масаж да ти прави или пък ти на него според настроението. Аз го срещнах може да го срещнеш и ти. Пожелавам ти го от сърце.
цитирай
8. andi2 - Наденце,
01.11.2009 18:46
тъй като започнах да ти изучаваям творчеството , ето ме и в началото
:)))
Та
Ти явно не си привърженичка на традициите ?????????????????????????????????????????????
Не съм ли ти казвал , " ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ СЕ ЖЕНИ "
А с брака получаваш повече от съпруг ----------->>>>>>>>>> едно крехко създание за което да се грижиш. Ние сме вечните деца
:))))
Не сме претенциозни
Ииииииииииииииииииииииииииииииииииии
не може да се скучае -------->>>>>> все ще опънем нервите с нещо .
А и не лаем
:))
А иначе сериозно , надявам се , че си добре и не те фраснал някой вирус
:)
Поздрави от студен и ветровит Ямбол
:)
цитирай
9. martito - andi2,
02.11.2009 08:21
:)))))))))))))))
Ще запомня всяка твоя думичка:))
Та значи - изучаваш кво съм написала, а?:)))

Добре съм - нямам оплаквания, освен онези кокоши изпълнения, за които вече говорихме;))))
Усмивки, приятелче:))
цитирай
10. andi2 - Мииииииииииииииииииииииииии...
02.11.2009 20:24
Мииииииииииииииииииииииииииииииииииии
като едно време
Знам ли може да те включат до някой време в учебниците
:)
Ноооооооооооооооооооооооооооооооооооо
както може би съм споменаавл вече ----- >>>> харесва ми начина ти на писане .
Някой път и аз може да се пробвам , стига да намеря време де
Ще видим
:)
Споко --------->>>>>>> кокошите изпълнения :)))са нормални за тази част на годината
:)
цитирай
11. martito - andi2,
02.11.2009 20:50
:))))))))))))
Горките дечица - бая ще си объркат представите за света:))))
Ласкаеш ме:))
И трябва да се пробваш според мен - когато можеш и искаш:))
цитирай
12. анонимен - ей това беше
04.11.2009 03:16
разби ме отвсякъде с това разказче:)))))при мен не хвана....кучето и котарака си харесаха кака и сега ми мелят на главата всички да съм си я взимал....:))))
цитирай
13. andi2 - мииииииииииии че защо да се об...
04.11.2009 18:57
мииииииииииии
че защо да се объркат
Те сега като четат ПОД ИГОТО , си го четат с речник , което е жалко .
При теб няма да имат проблем
:)
цитирай
14. анонимен - Някога едно време
10.03.2010 15:43
На едно семейно събиране една от тези лели, които дори не знаех че имам, зададе съответния въпрос и понеже вече ми беше омръзнало да кимам съгласяващо се, посочих някаква измислена дата /която си беше поне година напред/. И тя /като една твоя друга информирана героиня/ малко след датата се обадила на баща ми да го подпита обидена, защо не сме я поканили и то май не се чувал сватбарски шум из града...;-) Добре, че не е от тези, които направо идват на гости. Между другото, искрено се забавлявам с историите ти. Имаш сладкодумно чувство за хумор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2844681
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662