Ех, кога най-после щеше да се разнесе проклетата мъгла и да се поразясни картинката!...

   Някакви смътни, откъслечни спомени се опитваха да изплуват в съзнанието ми. Бях в непозната за мен стая, в непознато легло, с непознато момиче до мен, облегнало глава на рамото ми. Къде съм, дявол да го вземе?... След вчерашното пиянство трудно можех да мисля, камо ли да си спомням... Главата ме болеше, а някаква тъпа болка притискаше цялото ми тяло. Какви ли съм ги вършил вчера?... Запалих цигара. Момичето все още спеше. Как ли се казва? Къде ли сме се срещнали? В нейната стая ли съм? Изобщо какви съм ги забъркал вчера?... Егати живота!... За кой ли път ми се случва вече – девети, ... петнайсти...? Оф, защо ми трябваше да пия толкова снощи?... Сега ми трябват поне три дни да се оправя.... А бе, карай, довечера пак!...

   Жената в чужбината се трепе вече трета година; децата си тръгнаха по своя път... И на мен какво ми остава?... Ще се напия... Що да не се напия... Поне няма да мисля... Как ли съм се озовал тук и какви, по дяволите, са тия женски гащи, дето съм обул? А, ето ги и моите...А бе какви са и тия цигари? Не са моите. И откога пак съм пропушил?....Оф, дано да ми отпуснат заема или поне оня глупак да ми върне парите... Ще замина... В Италия... Italy… Да се махна вече оттука. Там поне пари ще изкарвам. Няма да ми е по-добре, ама... Иначе как да живея?.... А от какво  толкова има нужда човек –  пари, пари, пари, пари и пак пари.... И здраве.... И аз искам да живея като бял човек – да не съм по-долу от другите, я! И аз искам уважение и спокойствие... То пък и те за какво ли са ми...А бе живот ли е то туй мойто?... Дали няма някъде водка ... Какви, по дяволите, са тия плюшени играчки? Тая девойка дали е пълнолетна? Ей, ама че съм тъпанар!...   

  Голям зор да пия!... Сякаш ще се свърши света или най - малко пиенето! Ама какво друго ми остана. Само така мога да забравя.... Пък то и за какво ли ми е да помня.. Да имаше поне и какво хубаво да се помни?... Трябва да си оправя днес портата на двора. Е, имам апартамент, още един, къща, още една... Е и? Какво от това? За какво са ми? Къде съм аз, къде е жената, къде са децата... Разбихме се ... Никакво семейство не сме вече... И аз какво правя?... Нищо не мога да направя – нито да върна времето назад, нито да възстановя нещо.... Пък уж съм мъж... А жената изкарва пари.... Трябва да замина. И то колкото по-скоро, толкова по-добре... Какво ме задържа тук – нищо! Нищо нямам... Нито работа, нито себеуважение, нито мечти, нито надежди...

  Довечера ще се напия... Само да ми мине тоя проклета глава. Малко остана още – и после хайде – Italy. Пък ако мога - няма и да се върна. То това живот ли е, бе човек – живо мъчение! А аз глупакът живея ли, живея и си мисля за любов... Любов!... Пари! Пари му трябват на човека, пари...  Тя дали ще се обиди, ако се тръгна, без да й се обадя? Всъщност какво значение има.... Изобщо има ли някакъв смисъл... Дано довечера да ми се обадят да се напием. Но пък и да не се обадят – е ти колата, на плажа, е ти бутилката и ... July morning!...