Едва ли някога някой би се замислил за шапката и нейното огромно значение, ако не беше видял нашия герой. Не че той носеше шапка - Нее! Никога през живота си не бе носил такова нещо. Но точно това направи впечатление на всички жители на град Х.. И то не какво да е впечатление, а ОСОБЕНО впечатление. И не че Х-ските граждани носеха шапки през цялото време - Не! Но всички си имаха по няколко, които макар и понякога, но все пак слагаха.
    А нашият герой си нямаше нито една- обитателите на град Х. бяха достатъчно изобретателни, за да проверят това; и този факт им се стори колкото озадачителен, толкова и престъпен. Умислиха се всички - не на шега. Направиха му на нашия герой всевъзможни тестове, но не откриха нищо нездраво у него, с изключение на един-два счупени нокътя, един кариес и една незаздравяла напълно рана от скорошно порязване с нож. А как направиха това изследване, без да бъдат разкрити, и аз не разбрах.
Бяха изключително тактични - не можеха да посъветват направо героя ни да си купи шапка - и затова разлепиха навсякъде плакати, поясняващи широкото приложение на шапките, по кабелните телевизии пуснаха документални филми за шапките; пълнеха пощенската му кутия с рекламни брошурки, дори изнамериха начин да преместят шапкарски магазин до къщата му, а един по- невъздържан гражданин час по час му се обаждаше и го обсипваше със заплахи по телефона...
    Но резултат - никакъв. Нашият герой не си взе нито поука, нито шапка.
И тъкмо разтревожените граждани да прекрачат прага на отчаянието, някой се сети - да му скроят те шапка! Че като се втурнаха всички в благородното начинание - кой с конци, кой с кройки, кой с плат,кой с ножици и игли, кой с акъл, кой с гледане... Трудно може да се опише еуфорията, която беше обхванала Х-ските граждани. И от вълнение измайсториха не една, а няколко шапки, та даже и костюм. Малко ги позатрудни мисълта как да подарят творенията си, но най-гениалният от тях( същият, който даде идеята за шиенето) предложи да му отидат на гости уж има рожден ден. Речено-сторено.
    И така, въоръжени с безценните дарове, храна и пиене, те се отправиха към къщата на нашия герой. А нашият герой взе, че се стъписа - явно никога не бе удостояван с толкова специално внимание. Не можа дума да обели цял час и половина, само гледаше като луд, а през следващия един час използваше само три думички - Да!, Не!, Добре!, и пак гледаше като луд. А за тези два часа и половина Х-ските граждани отпразнуваха феноменално "рождения ден". Щастливи и безкрайно горди от себе си те се прибраха по домовете си и за първи път от толкова време насам потънаха в дълбок и спокоен сън.
    На другия ден обаче се случи нещо повече от непонятно - никой не можа да открие човека без шапка; взираха се във всички лица, но нито едно не беше неговото.И не само това - къщата му също беше изчезнала. Сякаш никога не бяха съществували. Дори най-паметливите и най-големите физиономисти не можеха да си спомнят как изглеждаше човекът без шапка...
    Защото човекът без шапка вече имаше шапка...