Видя се вече – явно няма да заспите, че и мен няма да оставите да спя!... Оффф, кой ме би по главата приказки да ви разказвам, ама нейсе. Какво да ви правя. Та, докъде бяхме стигнали?... Аааа, да, до пуйките.

   Та, зачакала Убавицата да минат пуйките – една, втора, трета, четвърта... Ама тия пуйки край нямали, а на Убавицата стомахът почнал да вдига бунтове и въстания от глад. И без да се усети, почнала да ги гледа с ония големи очи на бабата на Червената шапчица. Виждала ги всякакви – печени, варени, със задушени зеленчуци, със зеле, без зеле, с картофи,... И всичките в изкусно украсени блюда, движещи се едно след друго, чиито аромат гъделичкал носа й, а гърлото й жадно преглъщало насъбралата се слюнка. Спуснала се тя към тях като Гарфилд на лазаня и аха-аха да докопа една от тях, от нищото се появил Торбалан /досущ като Гостенката от бъдещето/, натъпкал в торбата си пуйките до една, нахлупил си шапката невидиката и изчезнал яко дим под носа на смаяната ни Убавица. От недоумение тя останала със зяпнала уста, та насмалко щяла да глътне летящия наблизо Карлсон. И не стига това, ами и оня нахален кълвач Уди подскачал около нея и се пръскал от смях. Ревнала Убавицата ни, ама силно – писнало й вече – сега и гладна да ходи из тая приказка... Ама то и да плаче и да не плаче, все тая – Неволята изобщо нямала намерения да идва, щото още седяла около ония братя и им оправяла колата.

   Хъката-мъката Убавицата, вече само подсмърчайки тихо, направила крачка напред. Какво друго й оставало, пък и искала да се върне на горната земя. Да, ама седемте козлета само това и чакали. Засилeни отдалеч и седемте дружно блъснали Убавицата. Тя се претъркулила няколко пъти надолу по един баир и се пльоснала по лице в един жабурняк. От там изскочила с щастливо квакане една голяма крастава жаба, приближила се до наплесканото с тиня лице на Убавицата и жадно запротягала устни към нея за целувка с уверенията, че ще се превърне в принц.  От погнуса Убавицата тъй рязко се изправила, че без да забележи и най-вече без да иска, събрила на земята цар Траян с магарешките уши и за малко да стъпче Лукчо. Но както всяка постъпка си има своите последствия, така и нейната не останала без отплата. Въпреки благородническия си произход цар Траян зашлевил такава плесница на Убавицата, че я накарал да върви заднишком, за което Пипи дългото чорапче яката се разсърдила – това все пак си е било нейн патент! – и заедно с Том Сойер така й объркали представите за правилно и неправилно, че на Убавицата свят й се завило и седнала на земята да се освести.

   И то иди-дойди – Убавицата и това щяла да преживее, ама дяволът нали си нямал работа, взел, че й подшушнал за някаква си страна на чудесата, в която имало някаква заешка дупка и който минел през нея, излизал на горната земя. И те така – акъл като няма – Господ крака дал. Тъй и нашта Убавица – тръгнала заешки дупки да дири. Ама пустият й късмет все към къртичини я водел. Една гънка на мозъка й обаче леко се сгънала и й подсказала, че трябва първо да дири заека. И не щеш ли насреща й изскочило зайчето Питър и дяволито засукал мустаци. Че била глупава Убавицата, глупава била, ама оная гънка в мозъка й все още не се била изправила съвсем, та си рекла да се направи на Малкия принц и да опитоми зайчето. Ама Питър не бил вчерашен – не искал нито да го готвят на яхния, нито да го гушкат лигаво и хукнал да бяга накъдето му видят очите. Убавицата след него. Бягали, бягали, докато Убавицата не се сетила, че не е с батерии Дюрасел, отказала се и от заек, и от заешки дупки, и от горна земя. Отпуснала се морно на земята, опитвайки се да успокой лудия ритъм на сърцето си. Бре, да се успокои, да се успокои – ама не може и не може. Нямало как – притекъл се на помощ капитан Планета. И докато Убавицата се опомни, той я понесъл нагоре към горната земя.

   Мдааа,  и той щеше да я изведе на горната земя и приказката да свърши най-после, ама вие сте ококорили такива очи в мен, че сърце не ми дава да кажа „И заживяла Убавицата щастливо и до днес”, преди да сте заспали. И понеже Спайдърмен ми е добър приятел, веднага звъннал на капитан Планета да не се занимава с глупави Убавици, ами да идва да спасяват Джери, че Том нещо пак го е приклещил с лапи. Капитан Планета не се и замислил много-много и пуснал Убавицата ни, която тупнала на земята като зрял плод. Лежала по гръб със затворени очи и не мърдала – май щяло най-после да се мре. Ама на Емил от Льонеберя тия номера не му минавали току-тъй. Взел той две сухи клонки и почнал да бърка с тях в носа и ушите на Убавицата, да й надига клепачите и да си навира носа в очите й. Ядосала се Убавицата – като не може да свърши приказката и като не може да умре, защо поне не я оставят на спокойствие поне за малко. Не издържала на Емиловия тормоз и му се разкрещяла: „Марш в бараката да си правиш дървените човечета!” Но като отворила очи, видяла, че около нея се били събрали и други приказни герои, и я гледали укорително. Педя човек цъкал с език и поклащал обвинително лакът брада, а мечката рекла – „Стара рана заздравява, но лоша дума не се забравя!” и заедно с Йори и малката Русалка й обърнали гръб. Убавицата хич не се и стреснала – повече обидени герои, по-малко неприятности за нея.

   Станала, отупала се от прахта и тръгнала напред към някаква гора. Щото то гори в приказките колкото щеш. И не щеш ли, изминала едва двайсетина метра в гората, усетила лют тютюнев дим. Спряла се тя и задушила въздуха – може пък някой да пуши лулата на мира, нищо, че не е насред Дивия запад – нали в приказките всичко е възможно – що да не си дръпне и тя от лулата. Да ама то това да не ти е Мери Попинс или господин Тао – няма такива филми тук. Вместо индианец с лула от храсталаците изскочил нахакано вълка от Ну погоди, измерил я бързо с крайчеца на окото си, хвърлил небрежно цигарата на земята и с оня типично негов маниер на селски ерген завъртял крак в чарлстонов крачол върху фаса и го загасил. Облизвайки се и преглъщайки шумно, той се облещил срещу нея като ламя на златна ябълка и тръгнал към нея – ще я яде. Ха сега де – що й трябваше на Убавицата да иска да живее в приказка. И пак добре, че била Кума Лиса, та извикала Ну погодито да си играят на болен здрав носи. Отдъхнала си Убавицата, че и Косето Босето. Пък дядото, дето дебнел лисицата в шубраците за кожух на бабичката си, като останал без лисица, хванал Убавицата за ръката и я отвел в къщата си. Там й разяснил, че който не работи, не трябва да яде и я накарал да продава сливи за смет. Ама Убавицата се правела на Драги ми господине, провалила бизнеса на дядото, откраднала дядовата ръкавичка и избягала. Като се уморила да бяга, тя се шмугнала на топло в дядовата ръкавичка, затворила очи и засънувала най-сладките сънища на тоя приказен свят.

   А сега и вие затворете очички и сънувайте сладки сънища...

Май-май си прав;) Заподозрях и аз нещо такова - вече сме двама;))))))))))))

Много ефектна компилация,бравос!
Усещам обаче някакъв чуждопоклоннически уклон, при положение,че за Хитър Петър и Крали Марко не се обелва и думица! Пък бива ли приказка само с интернационални герои?! А националните, какво правим с тях?! И не е ли време да ги направим конвертируеми,щото от морето само да вадим валута вече стана банално,мм?
Я авторката да помисли по въпроса и да си вземе поука своевременно!!
:))

Авторката своевременно си е взела предварително поука - виж "Приказка за лека нощ" :)))))))))) Там е и Хитър Петър и Крали Марко и баба Цоцолана /моя много любима героиня :)))/ и още много други :)))))
А моля ви, г-н july26, не ми казвайте, че не сте разпознали великия Радичков и неговият Драги ми господине:))))))))))))))))))))
Поздрави!

Обаче това е малко като " най-добрата защита е нападението".Ама нищо де,приема се предварителната поука,все пак имах предвид в тази компилация да съизмерим домашните герои и да ги конвертираме и сравним в крачка,а не поотделно и извадени от международната конкуренция и процесите на глобализация!
Ама нейсе,запуши я!...Това от кой беше,казвате?
:))

:)))) Използвате мн.ч. - 'да съизмерим', 'да ги конвертираме и сравним' - надявам се имате предвид, че ще отделите от времето си, за да направим нещо заедно по въпроса, защото май Убавицата проговори в мен и предложението Ви й се струва доста пооплетено;))))))
Та какво ще кажете - да го дооплетем заедно или да го разплетем? ;)))))))))))))))))

Та за едни ще е оплетено,за други разплетено..Да не ти пука! Важното е,че може да е заедно..!
Ето,казах!
Ама аз щото съпричастен се чувствам към конвертирането на каквото и да било,щото...все някоя комисионна може да се задели, дето се вика,за вложените усилия,па било те и консултантски. Щото в консултирането и намирането на кусури сме най-добри и на световно равнище! И извън всякаква конкуренция,разбирш!!
" Най-добри"- има се предвид, че говоря за себе си ,щото си се уважавам и понякога дотам, че си говоря на " Вие". Да не стане грешка нещо,та пояснявам...
:)))

:))))))))))))) Голяма си забава!!!! Прагматична забава, но забава:)))) То за намирането на кусури, не сте само Вие най-добри;))) И да не забравя да Ви благодаря за съпричастността, която ще окажете!:))))))

Виинаги на Вашите услуги,когато се налага!
:))

Господ да Ви поживи и да даде повече като Вас! ;))))))))))))))))))))
Няма да пропуснем да се възползваме от услугите Ви!!! ;))))))))))))))