Закъснях. За работа. Ама тоя път не заради успиване или мотане. Ама на кой му пука. Посрещна ме едно подигравателно и провлачено „Добро утрооо” на колегата. И докато си отворя устата да отвърна и аз с „Добро утро” като добро и възпитано дете на мама и папа, пътят на думите ми бе пресечен в зародиш от захаросаното „Кое време е сега, мм?” на другия колега, придружено с леко поклащане на глава наляво-надясно като махало на стар стенен часовник. Загледах се в ококорените му, едва сдържащи се от смях очи, очаквайки всеки момент от там да изскочат кукувички и едната да изкука часа, другата минутите, когато третият колега с театрален жест и патетично-приповдигнат тон изрецитира: „Къде отиваш ти може би? На работа едва ли не?”

   Аз понечих да кажа нещо, но носът ме засърбя и само успях да кихна звучно, събирайки в последния момент цялата кихавица в поредната носна кърпичка. Колегите онемяха изведнъж, като да избухна бомба. Стори ми се даже, че единият подскочи лекичко на мястото си /ама не съм сигурна/. Все пак се сетиха – бяха умни, и попитаха недоверчиво „Ти си болна?” Ааа не, баба ми е болна! Аз само така си кихам, па и реших, че не е зле да поподсмърчам малко, пък и защо ли да не си покашлям за настроение... И още куп други реплики ми се завъртяха в главата, но имах повече нужда от съчувствие, затова само кимнах утвърдително с глава, докато забърсвах изстрадалия си нос и ги гледах с многострадалчески поглед на гладно кученце.

    И тъкмо се засилих да разкажа какво ми попречи да дойда навреме на работа, една кихавица ме изпревари, след нея – втора. Пък колегите прихнаха да се смеят: „Май искаше да кажеш нещо, а?”, „Я по-добре вземи листче и химикалка и го напиши!”, „ Е, колежке, не можеш да кихнеш пак!”, „А колко дълго можеш да подсмърчаш, без да спираш – дали ще постигнеш рекорд?”, „Пак кихаш – не може да бъде!”...

   Мъже!!! Пък аз се надявах на съчувствие от тях...

   Не, не ми стигна висенето пред кабината на личния лекар.

   Не ми стигна и това, че жалките ми опити да мина на преглед по-рано, защото бързах за работа, не намериха отзвук нито у болните сърца на двете бабички, нито у дископатията и шипа на десния крак на дядото, нито у счупената ръка на сърдитата лелка, която промърмори, че всеки бързал и не спря да ме гледа подозрително през цялото време, готова всеки момент да рискува гипса на ръката си, но да ми препречи пътя, не дай си Боже, ако река да я прередя. Не се трогна от проблема  ми и бъбрекът на изрусената позастаряваща кака, фенка на Тина Търнър в косите.

   Не ми стигна и чакането на ред в аптеката, където имах чувството, че хората преди мен се запасяваха с лекарства за години напред.

   Не ми стигна, че унищожих цяло пакетче носни кърпички, бързайки за работа.

   Не ми стигна изкачването на стъпалата до десетия етаж, като всяко второ стъпало бе удостоено с кашляне, подсмърчане и насълзени от кихане очи.

  Не ми стигна! Ми сега и колегите!...

  Същински свраки през зима, каращи се за орех.

  Идеше ми да им отвърна подобаващо, в техния съчувстващ стил, ама температурата бе размекнала мозъка ми, който ми стигна само да се довлека до машината с вода, да си напълня чашка топла вода и да разбъркам лековитото прахче с цвят и вкус на лимон.

   Прахчето ме поободри и се залових за работа, като си мислех, че на колегите вече им е писнало да се смеят на моя потрепващ от треската гръб. Да, ама не! Въпреки работата през целия ден те не спряха да се подсмихват под мустак и с най-невинно изражение на лицето да се питат дали да не вземат да купят ново кошче, специално за изхабените носни кърпички на колежката; или може би е по-добре да организират кампания за набиране на средства за закупуване на носни кърпички за колежката, щото едва ли щели да ми стигнат парите; дори се вайкаха, как целият град  ще остане без носни кърпички и какво ще правят хората, ако се разболеят, с какво ще си бършат носовете...

   Ей така цял ден!

   Колегиалност!

   Работа в екип!

   Мило до разболяване!...

   На другия ден обаче имах компания в подсмърчането и кашлянето, а на по-другия – четиримата в един глас кихахме. И на никой не му беше до смях. Само до носни кърпички...

Щастливец!!!:))
Не че и за мен не се грижат - смях и забава е всеки ден! Това беше и техният опит да ме разсеят и развеселят, ама на мен не ми остана време да се смея от кихане и кашляне...:)))
Поздрави!

Не че нещо, но нали знаеш откъде са дошли кихането, подсмърчането и кърпичките у колегите в следващите дни? ;-)

А за лекарите... винаги съм се чудел какво точно пречи да си записваш час и при тях, както се прави при фризьора. Ама не. Ще си разрушат реномето на толкова важни, че когато ти трябват, да си длъжен да не те интересува нищо друго, а ще трябва да сменят и името на своите пациенти (в превод - търпеливи) на просто клиенти, каквито сме им всъщност.

:)))))))))))))))представете си какво би се случило ако беше един изцяло женски колектив.......

Знам от къде са дошли кихането, подсмърчането и кърпичките у колегите - от колегиалността им;)))))))
А за лекарите - може би държат да си остават в неведение кой ли ще почука на вратата им;)))
Поздрави!

Ако беше един изцяло женски колектив, сигурно нямаше да бъда обсипана с толкова оригинални идеи, та чак да напиша постинг;)))))))))
Макар че кой знае...:)))))
Поздрави!

какво е "Колегиалност" според теб - да отидеш болна на работа, да кихаш срещу колегите си, да разнасяш зараза и за де зарадваш че си успяла? Не ти ли дойде на ум да останеш един ден у дома, да се излекуваш и без елемент на героизъм и саможерства да отидеш на другия ден усмихната и здрава като винаги? Много "По женски?!"

Винаги във всеки текст има и истина, и измислица:) Какъв е процентът на едното спрямо другото - е въпрос на въображението на автора и читателя:)
Ако това ще те успокои - колегите ми не са болни! Много са си добре даже! Аз също.:))
Поздрави!

просто заглавието ти е "Колегиалност" и понеже аз смятам че във всеки постинг, който пишем има послание към обществото и не ми беше ясно какво наричаш колегиалност, защото ние явно влагаме различни значения на думата. Иначе се радвам че си здрава и ти го пожелавам така да бъде винаги.

"не ми беше ясно какво наричаш колегиалност, защото ние явно влагаме различни значения на думата."
"Ние", както се изразяваш, не мисля, че имаме различни разбирания за значението на думата колегиалност. Но определено "ние" разбираме по различен начин един и същи текст /което е нормално - за какъвто и да е от стилистична гледна точка текст, та и от гледна точка жанрова принадлежност/.
Заглавието на който и да е текст обаче е неделима част от него и не може да се разглежда извън текстовата реалност. В този смисъл отново държа да отбележа - текстът ми не отразява обективната действителност, и по-точно - елементи от реалността в текста са пречупени през призмата на въображението ми.
И като заключение - заглавието следва да се приема метафорично, както и целия текст.
А иначе идеята ми е да се посмеем понякога и да не забравяме, че всяко нещо в живота, колкото и да е сериозно в даден момент, си има и своята весела страна.:))
Весел и усмихнат ден!

"Заглавието на който и да е текст обаче е неделима част от него и не може да се разглежда извън текстовата реалност."
Просто го приех лично, защото ми омръзна то хора, които ми кихат в носа и ме заразяват, като същевреммено качат да ги съжалявам. Ивлинявай, може би съм си забравила чувствот за хумор в някой ъгъл. Но иначе много харесвам как пишеш.

Хей, няма за какво да се извиняваш - имаш мнение - това е важно за мен - и аз ти благодаря за коментарите!
Много, ама много усмивки ти желая!!!

Да оздравяваш бързо!!!! Не че с това чуство за хумор много ще се залежиш!!! :))))
Благодарско за смеха, че имам нужда - и аз май се разболявам...

Още малко ми остава и съм напълно здрава:))))
А докато се смееш, няма начин да се разболееш!
Само смях ти желая и никакво разболяване, щото...., аз..., такова... последните пакетчета носни кърпички на света са у мен...;))))))))))))))))))))))))
Поздрави!

Чакаме с нетърпение да се посмеем :)))

Хммм... Умно, идейно, оригинално..... Но съм убедена, че Вие ще се справите по-добре от мен!:))))
И все пак ми е интересно как бихте го предпочели - със или без носни кърпички? :))))))

Не че е смешно, но така си го написала, че много се смях!
За съжаление обаче, действителността не е толкова смешна. :(

Да, действителността не винаги е смешна, но аз предлагам да я гледаме от смешната страна:)))
Все ще я намерим, колкото и да се крие:))
Поздрави!

Мъжете са свине! :))))))))

Е, чак пък свине... Категорично - не са!!!
:)))))
Просто понякога чувството им за хумор е малко тромавичко;))))
Поздрави!

:)))))))))))))женският колектив хич не е за подценяване от към оргиналност..

Обратното би било невъзможно.. :)))))

:) taka e

за да не те засегна:)

Виртуозно изпълнение за радост на всички нас!

И на глас да беше - няма как да ме засегнеш:)
Благодаря за вниманието!
Поздрави!

Поне е интересно и забавно!
И създава настроение!
"мама" и "рара" се радват.
Особено "рара", доволен, че има голяма и улегнала дъщеря, която да не заразява колегите си следващият път -ЖЕНА!

Зад всеки успял мъж стои ЖЕНА! :))))

ще добавя една УМНА жена.
И този разказ го доказва- умниците се смяха, докато се разболяха. Ако бяха по-умни, трябваше да предложат да си стоиш в къщи, дори да те закарат.
Е трябва да призная, при подобен случай, че работя с доста умни мъже

Пък аз към УМНА, ще добавя и СИЛНА:)))
И моите колеги са умни, просто при мен малко фантазията излиза извън рамките на монотонната реалност, а когато се разболея - съвсем прелива:)))
Поздрави!

...кашлюк..плюв..шмрък.. :)