Няма пък! Няма пък да отида при нея! Нека си ме вика! Аааа! То не може така!...
Много добре я виждаше и много добре я чуваше, но само притвори безразлично очи, извърна си муцуната настрани, обърна й гръб и бавно пристъпи още по-надалеч от нея.
Нека й е гадно! Аз да не съм ей тъй – щрак с пръстите и айде – при нея! Няма да стане. Аз може да съм котарак, ама не съм глупав. Тя къде беше цели пет дена? Знае ли колко котешки дни са това? А? Беше ли оня ден тук, когато оная кресливата, дето живее през два двора, ме замери с камък, заради едно нищо и никакво си кюфте! За едно кюфте – да убиеш?! – представяте ли си! Ами от оня плешивия колко клетви отнесох, задето ошамарих лигавия му Письо, дето и мяу не може да каже, ми само мечи. Ами вчера? Вчера щеше да ме сгази кола – тя това знае ли го? И знае ли, че стана заради нея – припознах се и се затичах. Няма да отида при нея! Нарочно ще се правя, че не я познавам и съм по рождение глух. Нека се почувства виновна!
Ама как само ми се умилква!... Ммм... Да, красавец съм... Най-хубавият, най-сладкият, най-пухкавият, с най-сладката муцунка... Ммм... Да... Можеш и още...
Опря предните си лапички на ствола на ябълковото дърво, замърка шумно, изпъна задните лапи и се протегна блажено.
Ей! Ей! Чакай бе! Абе кой ти разреши да ме приближаваш, бе? Какви ги вършиш? Абе това хората не са като котките. Неразбрана работа са и това си е – защо като им показваш, че не те интересуват, все те преследват и гледат да те докопат? Пусни ме бе! Още съм ти сърдит! А и ръцете са ти студени! Ама-ха! И като знаеш, че мразя да ме наричаш писанчо, защо го правиш! Аз съм мъж! Истински мъж! И си имам име! Аз да не съм като оня лигав письо, дето пак ще го ошамаря, само да го издебна на четири очи – ще му одера и другото ушле да се научи да не се закача...
Не пусна нокти, но се изхлузи като риба от ръцете й. Падна на земята и с един скок и няколко пъргави движения на лапите се озова нависоко на дървото. От там продължи да я гледа с недоволство, докато не се махна.
Какво? Писанко? Е, по-добре е... И спри вече да ме лигавиш – няма да сляза! Когато реша, че си наказана достатъчно – тогава!
Най-после – остави ме за малко на мира! Е, аз все пак се радвам, че е тук де. И си я обичам! Готина е... Гушка ме, милва ме, прави ми масажчета, глезка си ме, играе си с мен... С две думи – цар съм! И ме обича. И аз я обичам, ама понякога трябва да се наказваме... Мдааа... Нали и тя така казва...
Такива сме ние котките - гальовни... Пък хората си мислят, че ни стига малко вода и храна и това е... Как да не им крадеш кюфтетата и да не биеш разлигавените им письовци... Да не забравя утре да намина да видя малкия Мърко. Дано да ме е слушал и да не е излизал никъде. С какво сърце пък него го изхвърлили на улицата стопаните му? Че той е още бебе дето се вика – не знае ни ноктите да си наточи, ни да се изкъпе, ни мишле да си хване... Иначе съска с настръхнала козина като същински звяр... Сладур! Какъв котак само ще направя аз от него!... Само да не го надуши оня мерзавец Котьо, на оная Станка, дето ме удари с бастуна си, докато пиех вода... Лоша жена! И Котьо като нея. И кучето й – дето ме лае на поразия, щом ме види... Що всички хора не са като баба Лили, дето храни мен и мацинката ми с топли мекички всяка сутрин... Добра женица – как да не й се отъркаш в краката, как да не й мъркаш... Дали да не се преместя при баба Лили?... Как можа да забегне за пет дена!... Тя изобщо разбира ли колко много ми липсва? Като я няма – кой си мисли, че ме милва, кой ме почесва по ушичките и брадичката... Никой...
И така, докато размишляваше в сладка полудрямка, вече се беше стъмнило и него отново го налегна споменът. Помнеше как бяха убили майка му и как той избяга на улицата от ужас и страх. Точно тогава я видя и се закова на място. Толкова много го беше страх, че очите му съвсем се ококориха, а ушите му сякаш щръкнаха още повече. Чудеше се накъде да бяга, когато тя му проговори нежно с гласа на майка му и той се влюби в нея от пръв звук. Спомни си как тя предпазливо се наведе и протегна ръцете си към него. Той й се довери изцяло, но се затича и се притисна към краката й. Тя го погали по крехкото все още гръбче /беше на възрастта на Мърко/, а той притисна муцунката си към крака й, отърка с в него и замърка щастливо. Не се възпротиви, когато тя го взе в ръцете си, нищо че бяха студени, само се притисна към нея и замърка още по-силно. Не се опита да бяга и когато го заведе у дома си нито тогава, нито на следващия, нито на по-следващия ден. Харесваше му как му говореше, как го милваше, как го гушкаше, а той в отплата ходеше след нея, мяукаше, когато чуеше името си и мъркаше като за световно. Три години вече от тогава, а той все още беше милван и гушкан по същия начин, оставен да ходи свободно из двора и къщата... Е, понякога му се караха и го наказваха, ама той си го заслужаваше – не че не знаеше правилата, но му правеше кеф да я ядоса, защото после сдобряванията бяха мечта. И нищо не му липсваше – нито мацки, нито храна, нито любов.... Хммм, пък той сега й се сърдеше. Нямало я пет дни – ама си дойде и първо него потърси...
Скочи безшумно от дървото и с бърза стъпка се насочи към прозореца на стаята й. Беше затворен, но вътре светеше. Измяука несигурно. Никой не го чу. Измяука пак – този път по-силно.
- Насърдихме ли се вече – попита тя, когато отвори прозореца.
Той не издаде никакъв звук, само я гледаше нерешително.
- Хайде влизай, сладък глезльо!
Той и не чака втора покана. Протегна муцуната си и я отърка в ръката й. Замърка щастливо, скочи пъргаво на пода, погледна я влюбено и тихо измяука. Остави се да го нацелува, да го намачка, да му цунка лапичките – знаеше, че й харесваше – на него също. После за първи път се остави да го гушка цяла нощ. Какво да я прави – обичаше го. Той нея също!...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Посвещението на България
:))))))
Поздрави!
16.10.2008 15:46
Ще взема и аз да опитам май...
:))))
July26,
опитайте!... Пък кой знае - може и да Ви хареса :)))))
20.10.2008 11:20
Абе дали съм била мило коте преди - не знам, ама нещо семейство котки са ми много близки... ;)))
Поздрави!
Храни я и ти... с присъствието си..
Погали я и от мен, въпреки че не ме познава:)
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете