Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2008 14:32 - Отвъд реалността
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2144 Коментари: 17 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Вече трябваше да е свикнал, но пак се почувства излишен и не на мястото си. Закъсня за срещата с няколко минути – просто го задържаха на работа. Знаеше, че тя е там и го чака търпеливо, без досадни обаждания къде и какво прави, защо се бави. Видя я отдалеч, седнала на пясъка, загледана в неспокойното море, в прийждащите една след друга вълни, заслушана в идещият от дълбините на водата глас, напълно изолирала се от заобикалящия я свят. Познаваше тези нейни моменти на вливане в други, непознати и непонятни за него светове, в които той не можеше да проникне, не можеше да докосне, нито да усети.

   Не й се обади, само безшумно се приближи, но седна далеч, встрани от нея. Не искаше да прекъсва състоянието й, реши да изчака – когато тя се завърне в реалния за него свят, нямаше да забележи отминалото време. Не откъсваше очи от нея, изпитвайки тъга, че не може да бъде част от нея, не може да я последва в нейните разходки из непознатите нему пространства. Сега само тихо завиждаше на морето, докато преди...

   Спомни си деня, в който се запознаха. Беше ядосана на захвърлените по улицата хартийки, в близост до празно кошче, събираше ги припряно с ръце и не спираше да мърмори за нещо. Заприлича му на сърдито на родителите си дете, нарочено като по-голямо да събира разпиляните играчки на по-малките си братя и сестри. Не знаеше защо и как, но нещо в нея го привлече и го накара да й помогне. Още тогава му направиха впечатление очите й. В тях съзря безкраен океан от нежно спокойствие, люшкащ се на вълни простор от светлина и тиха напевност, който безмълвно заля душата ми като топъл дъжд. Тогава разбра, че иска точно тези капчици дъжд да не спират да напояват душата му. Мислеше, че ще е трудно да ги получи, а се оказа някак естествено, сякаш продължение на нещо, започнало преди, без той да знае.

   Гледаше я замислено, с нестихнал въпреки времето интерес. И тогава, и сега тя беше един обикновен, неоткрояващ се с нищо особено човек, просто жена – като всички останали. И не съвсем...

   Спомни си първия път, когато я завари потънала в друг далечен и недостъпен за него свят. Беше се прибрал по-рано от работа, а тя стоеше до прозореца, вперила поглед в настъпващия полумрак. Не я видя веднага, но усети наситеното й присъствие в стаята, и безпогрешно съзря силуета й, открояващ се в рамката на прозореца. Почувства я безкрайно далечна, недосегаема, отсъстваща, а себе си – изоставен и непотребен. Не разбираше тези нейни излизания от реалния свят. За него те бяха забулена, извънземна мистерия, в която той липсваше. Тогава, първия път, си помисли, че всичко е временно, просто някакво състояние на отчаяност или израз на чувство за самота, с което искаше да привлече вниманието му върху себе си. Само, че не беше временно, не беше единичен случай... Тя просто тръгваше нанякъде, призована от нечии гласове, прекъсваше всички земни и човешки връзки, заживяваше някакъв друг живот, над който той нямаше власт и който държеше вратите си затворени за него. После тя пак се връщаше в неговия осезаем свят, пак усещаше капчиците топъл дъжд, но това не го успокояваше. Дори напротив – озлобяваше го, караше го да я напада, да я мрази, да я обижда, да я ревнува до жестокост, да се опитва да я пречупи, да убие този нейн свят, който го държеше на разстояние от себе си. Обявяваше я за луда и се държеше с нея като с луда. Избягваше я, отблъскваше я от себе си, нараняваше я..

   Нищо не постигна – само размъти океана в очите й, разкаля капките дъжд и го принуди да спре...  

   Напусна го без глас, без сълзи, без укор...

   И едва тогава той почувства бездната в душата си, избуялата пустота и страх, сковаващия го студ и виелицата наудовлетворена празнота. Почувства се напълноценен, изгубен, а живота си – жалък и напълно лишен от смисъл. Едва тогава разбра глупавия си егоизъм, с който проигра и загуби топлия дъжд...

   Липсваше му... До болка! Липсваха му очите й, уханието на безбрежност, което лъхаше от нея, сладкия полет в разноцветни пространства, в който го понасяше на крилете си... Липсваше му силата, която тя вливаше в него, чувството за покой и цялост...

   Не му беше лесно, но я намери и досега не й каза лоша дума. Не я притискаше, не я придърпваше към света си, не пречеше на неясните пътешествия, които тя предприемаше. Вече само му се искаше да може да я последва в този нейн свят, от който се връщаше към него упойващо нежна и топла. Искаше му се, но знаеше, че не може... Затова просто изчакваше момента отстрани, без злоба, смирено, с лека тъга...

   Затвори очи и въздъхна примирено. Точно тогава усети лека милувка. Морето се беше приближило до него, тихо нашепващо непознати думи, които деликатно измиха тъгата му, а вълните бавно и мелодично прииждаха, понасящи го в ефирен, чувствен танц...

   Отвори очите си и я видя до себе си. Хвана я за ръка и двамата заедно поеха път в тоналността на вълните...



Тагове:   отвъд,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elineli - Сега
01.11.2008 16:58
откривам твоето местенце и!!!!!много ми хареса.Пишеш чудесно :)))Ще се връщам:)))
цитирай
2. martito - elineli,
01.11.2008 17:05
Благодаря!
Винаги си добре дошла!
Поздрави!
цитирай
3. optimum2 - Поздрави за поста
01.11.2008 17:31
Хубаво е и истинско.
Бъди здрава.
Лека вечер с усмивки.
:-)))
цитирай
4. martito - optimum2,
01.11.2008 17:36
Благодаря ти!:)
Без поне малко истина не би се получило, нали?
Лека вечер и на теб!
цитирай
5. tini4 - Много, много ми хареса...
02.11.2008 03:37
Развълнува ме! И финалната доза осъзнаване, сливане и оптимизъм...
Поздрави! :)
цитирай
6. martito - tini4,
02.11.2008 10:20
Балагодаря за вниманието, което отделяш на текстовете ми!
Слънчев и усмихнат ден ти желая!:)
цитирай
7. mikii - Много...
02.11.2008 18:15
Много добре написано! Успех!!!
цитирай
8. martito - mikii,
02.11.2008 18:46
Благодаря!
Успехи и на теб!
цитирай
9. bubona - Прекрасно е
02.11.2008 23:35
..толкова нежно и истинско.Щастлив е този,който намери човека който го понася по „тоналността на вълните” Поздрави :)
цитирай
10. martito - bubona,
02.11.2008 23:43
Радвам се, че се отби в блога ми:)
И дай Боже всекиму да вижда отвъд видимото у човека до себе си...
Поздрави и на теб!
цитирай
11. martito - keymaker,
03.11.2008 11:04
:))
И си много прав - освобождаването от условностите, от собственото си Аз, от ежедневието...
И да - човек понякога просто трябва да повярва, че може да промени нещо... в себе си, например...
Поздрави!
цитирай
12. jioia - ohhhh
03.11.2008 16:08
sqka6 4etoh za sebe si...Radvam se za polojitelniq krai! Dano vsi4ko lo6o naistino e bilo samo san i kraqt da se okaje krasiv:)
pregra6tam te silno:))
цитирай
13. martito - jioia,
03.11.2008 19:02
Пожелавам ти го този положителен край с цялото си сърце:)))
Прегръдки и от мен!
цитирай
14. taralejkite - Тя трябва да е зодия везни, водолей или близнаци :)
05.11.2008 13:57
:)
цитирай
15. martito - taralejkite,
05.11.2008 14:01
Тя ли?.... Мнеее, не е нито везни, нито водолей, нито близнаци:))))
Тя май е и трите в едно!;))))
Поздрави!
цитирай
16. troha - "samo razmuti okeana v o4ite i..."
05.11.2008 22:03
Ovladiano pisane, dozirana romantika, blizost do 4oveka.
Pozdraviavam te!
цитирай
17. martito - troha,
05.11.2008 22:05
Благодаря за коментара! :)
Лека вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2352737
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37613