Намачка листа. Нещо не й вървеше. Думите се изписваха, но някак изкуствено. Сякаш ги крадеше отнякъде. Не бяха нейни. А искаше да са нейни, да се представи добре със съчинението... Можеше ли? Да опише себе си?...
    Спомни си какво ги беше учила учителката им от началния курс - да затворят очи, да се съсредоточат върху това, за което искат да пишат, и да оставят ръката си сама да описва видяното на листа...
    Затвори очи...
    Видя стая. Полуосветена от няколко свещи, изпълващи пространството с аромат на жасмин, примесен с лек цигарен дим. Цигарата беше в ръката на жена, седнала на пода, рзказваща възторжено някаква история. Гласът й се сливаше с този на тихата музика и допълваше усещането за уют и топлина. В светлините на свещите се отразяваше и друга фигура - на мъж, който не говореше, но гледаше жената пред себе си и сякаш събираше и скътваше някъде дълбоко в себе си всяка нейна думичка и жест. Както си говореше, тя се наклони леко към него и се протегна да загаси цигарата в пепелника. Въздухът се раздвижи и той вкуси аромата й. Не го беше докоснала, но той я усети така близо, сякаш се беше прилепила до него, обгърнала го в топла, безшумна прегръдка. Тихата музика замлъкна, думите изгубиха глас, а в себе си той дочу шепота на душата й.
    Странен момент... Видя я отблизо. Сякаш без да иска разбулваше душата й, откриваше потоците в нея, преливащи с бълбукане един в друг сред свежата заленина на току-що поникнала трева...
   Утринно-залезните отблясъци на свещите придаваха допълнителна мекота и очарование на лицето й, омагьосваха мига, а някаква кротка нежност се разтвори у него. Без да мисли, той протегна ръката си и обърна лицето й към себе си. Спря думите, смири емоциите й, притегли я по-близо и тя притихна в очакване на следващ досег. Но той не бързаше. Само я гледаше. Разхождаше се с очи по лицето й бавно, вглеждайки се във всеки детайл, във всяка нейна черта, сякаш разглеждаше старинен скъп предмет.
    Спомен... Това щеше да остане - един далечен, отминал, понапрашен от времето момент, който никога нямаше да се повтори. А той искаше да го задържи, да го запамети до най-малката подробност, да го запази неувяхващ и непокътнат. Завинаги...
    Затова я разглеждаше мълчаливо, отпиваше нежността на очите й, поглъщаше уханната близост на тялото й, топлината, която струеше от нея и го обгръщаше от всички страни. Беше му хубаво, някак спокойно и познато...
    Примамен от златистите оттенъци на косите й, той протегна ръцете си към тях и зарови пръстите си къдравата мекота. Прокарваше бавно пръсти из мекия разкош, галеше ги нежно, а кичурите щедро се плъзгаха в ръцете му, галеха сетивата му и на потоци се вливаха в кръвта му. В захлас очите му следваха всяко тяхно движение, напомнящо му танц на горска самодива... От косите ръцете му се плъзнаха към лицето й. Докосваше го боязливо, с връхчетата на пръстите си, сякаш искаше да се убеди, че то е живо, истинско. Обхождаше всеки милиметър от кожата, като търсещ слънцето слепец, попиващ жадно топлината му. Следваше внимателно извивките на челото, на скулите й, на брадичката - искаше да ги усети, да ги запамети в себе си, за да ги възстановява след време със спомена, да ги рисува с мислите си, неизгубили и частица от своя финес и обаяние...
    Чувстваше го... Пръстите му оставяха топли следи след себе си, които никога нямаше да изчезнат. Той сякаш наново извайваше очите й, разресваше миглите, завладяваше сетивата й. Всяка негова милувка се стичаше по тялото й на леки вълни, всеки допир пораждаше трепет, натежал от копнеж. Не смееше да помръдне, не искаше да разваля магията, не искаше да спре блаженството на мига. Пропити от необятно желание, клепачите се отпуснаха, очите й сами се затвориха и се отдадоха на унасящия миг на наслада...
    Притаил дъх, той бе достигнал с поглед устните й. Рисуваше ги с очите си, с цялото си същество долавяше леките им потръпвания, вкусваше мекотата им, отпиваше влагата им... Нерешително прокара пръст по тях, увлечен от едва сдържаната им страст...
   Усетили ласката, устните й се отделиха леко една от друга и той почувства отронената въздишка на душата й, прислонила се кротко до неговата. Топлината му се вля в нейната, с ръцете си я притисна плътно до себе си, устните му намериха нейните...

    Оттърси се като да бе настръхнала от студ и отвори очи. Погледна ръката си - все още държеше химикала, застинал покорно на последната дума. Взе листа и внимателно зачете написаното. Но едва дочела го, сякаш изплашена от нещо, тя бързо го намачка и го хвърли далеч от себе си. Запали цигара и се умисли. Това ли беше тя? Доза наивност?...
    Изпуши цигарата, и другата след нея и размишляваше. В един момент сякаш се сепна от нещо, скочи бързо, взе смачкания лист, внимателно го изглади и оглеждайки се като крадец, го скъта на скришно място...

:)))
Знае ли я човек какви ги е свършила...;))))
Знам само, че пуши:)))
Усмихнат ден!

Тя ще навлезе тихо и безшумно и ще изненада, тези,които я очакват:)

Ще влезе тихо, кротко ще приседне, когато се наситят да я гледат, ще ги целуне и ще си отиде...
Малко по вапцаровски...:)
Поздрави!

Чужд!

Ми... Не съм много сигурна, че разбирам какво питаш...

Загадъчен е разказа - с отворен край. Ще има ли продължение... Много увлекателно написан!
Поздрави! :)

Благодаря ти за вниманието, което отделяш на текстовете ми!:)
Дори и за мен това писание е загадка - както и наивността, която притежава всеки от нас, скътал я някъде дълбоко в себе си...
А за продължение... Не съм мислила по въпроса - може би е по-добре всеки сам да го напише за себе си:)
Поздрави!

Lipsvashe mi tozi nachi na razsajdenie :)))

Всеки малко или много вижда себе си , или пък не в разказа... и всеки би могъл да го насочи в различна посока!
Не бях мислила за този вариант! Идеята ми допада :) Благодаря...
Поздрави!!!

Ей, много ти се радвам, че си тук:)))))
Пък ако знаеш на мен колко много ми липсват едни вечери, пълни със смях, карти, цигари, вино, течен шоколад и пуканки, и разбира се - разговори.....
А за начина на разсъждение - нали знаеш - "Във всеки от нас дреме едно дете. СЪБУДЕТЕ ГО! Така животът ще е по-лесен!"...
И да добавя - да си останем същите онези лапета, които крещяха по терасата и шашкаха хората:))))))
Прегръдкииииииии!

И аз ти благодаря! :))
Усмихнат ден!