- А ти знаеш ли после как се поправя врата по нощите, а? Врата. Входна врата! Дето сам си я разбил преди това... Щото и аз като тебе не мислех, че съм ревнивец, ама на... Дето викат хората - никога не е късно да научиш нещо за себе си...
    Тя малко е пооплетена историята, малко глуповата... Ама не става въпрос за жена ми. За сестра ми. Знаеш колко много си я обичам и какво ми беше като се омъжи... Даже, спомням си, как надълго и нашироко съм му обяснявал на зетя какво го чака, ако нещо само накара сестра ми да страда... Добър човек е зетят, не че ще накара сестра ми да страда, ама... Аз тогава така реших - да си кажа, пък той да си знае. Добре ама тя такава му беше работата на зетя, че току не го командироват нанякъде и сестра ми оставаше сама. И аз си навестявах често сестрата - може да има нужда от нещо - знае ли се. Обадя й се и до десет минути съм при нея - къде сам, къде с жената... Та както и да е.
    Веднъж пак така се случи, че зетят беше командировка, пък аз имах бая работа и не се бяхме виждали със сестрата поне пет дена. Една вечер жената беше направила мекички, та рече да й занеса на сестрата, че знае колко ги обича. И тръгнах аз, ама си викам няма да й се обаждам, ще я изненадам.
    Стигам аз до тях и тъкмо посягам да звънна на звънеца и чувам:
    - Мммм.... И кой сега е най-големият пухчо на света, мм?... Кой е с най-сладката муцунка, ммм?... Кой е моят красавец?... Кого най-много обичкам, а?...
    И всичко това гарнирано с едно хилотене, с едни шумни целувки, едни лигавщини... А на мен ръката ми както се бе протегнала към звънеца, замръзна направо. Пред очите ми причерня, почервеня, побеля... Гледай я ти сестра ми кви ги вършела!... Сестра ми! Моята сестра бе! Не я ли е срам, викам си аз наум... А тя... Тя най-безсрамно продължава да ги реди едни сладки и лигави:
    - Точно така.... Ммммм.... Сега ушичките... Мдаааа.... После вратлето... Сега и гръбчето ... И коремчето...
    И пак мляскане до идиотизъм...
    А мен бяс ме хваща. Зетят се трепе за нея, а тя.... Малей, пък ако мойта направи такова нещо - не знам... И вече стискам юмруци и ония ми ти мекици също, а наум редя филм след филм как ще го хвана аз тоя хубостник и как хубавичко ще го омуцуням, та да не си помисли за чужда жена друг път. И се напъвам наум пред вратата, и издувам жили, а сестра ми и хабер си няма за моите чувства и продължава да се глезоти на висок глас и да мрънка:
    - Ох, ама недей така де с тия нокти... Ще ми оставиш белези... Малко по-нежничко...
    Ох ма майко! Така ще ви бележа аз и двамата, викам си аз, че свят ще ви се завие... Ама на - стоя пред вратата. И не смея да звънна... Как?, викам си. Ми ако ги сваря на... Да видя как сестра ми там с някакъв си... Горкия ми зет, си викам. После как ще го погледна? Ми сестра си как ще погледна? Е, не го очаквах! Не и от сестра си... Ама дето викаше бай Петко - очаквай и неочакваното... И кво да правя сега - да вляза и да му разбия на тоя мръсник муцуната или да го издебна кога си тръгне и да му обясня набързо живота?...
    - Ееее! Ама не ми се навирай така между краката де!... Колко пъти съм те учила, а? Ще вземем да се изпотрепем и двамата! Дръж се прилично!...
    Не се спря бе, не се! Поне да беше млъкнала, а тя:
    - Мойта сладка, нежна душичка... Пък си топличък, топличък... Сладурчето ми, душичката ми...
    А на мен отвътре вече ми ври и кипи. Душичката ми ли? Душичката ще му извадя аз, мамицата му аз на него. Ще го удушичкам аз!.. И зъби съм стиснал, и поклащам глава, и ръкави запретвам - влизам, викам си, пък квот ще да видя и... В тоя момент нещо падна на пода - чаша ли, чиния ли - ама се разби шумно на парчета...
    - А така! Браво сега! Казах ли ти да стоиш мирен? Голямо навиране се навира!... Не ме гледай така! Виновен си!... Не ми се мазни! Сега какво ще обяснявам? А?...
    И още преди да беше се изказала докрай сестра ми, аз вече нахлух в апартамента с все врата, здраво стиснал чантичката с мекиците. Сестра ми подскочи уплашено, гледайки ме объркано и надоумяващо. А аз.... Аз я изгледах кръвнишки и за нула бройки обиколих целия апартамент за "сладката муцунка"...
    - Къде е? Къде се скри? - викам аз през зъби.
    - Кой... къде се крие?... - запъна се сестра ми.
    И в тоя момент зад краката й се подаде една черно-бяла котешка муцунка, която ме гледаше с див ужас в зелените си очи. А аз стоях и се пулех малоумно и някъде в главата ми изплува едно смътно споменче, че малко преди да отиде командировка, зетят бе подарил на сестра ми котка...
    А сестра ми проследила погледа ми до котарака, разчела мислите и нахлуването ми и прихна да се смее.
    - И ти какво? Помисли си, че Пухчо е някой... - и пак се смее, смее като че ще поставя рекорд.
    Пък аз се почесвам там, дето не ме сърби, гледам ту нея, ту Пухчо къде виновно, къде невинно и правя опити да се усмихна...
    Мдааа... Туй сме ние мъжете...
    И после... После оправяй вратата до три през нощта... Заради един Пухчо...

ох... хахаххахаахаа :):):)

:))))))

многоооо готино:))))

Благодаря за усмихнатите коментари!:))
Продължавайте да се усмихвате!

.....и на Пухчо му се размина...:))))))))))))))

Нещо такова;)))))

ПОсле иди разправяй, че нямаш сестра :)))

Ами това са мъжете. Хем лъжат, хем не вярват.

Много точно казано!!!!!!
:))))
Поздрави и усмивки!

Най-накрая нещо весело и хубаво да прочета тази нощ :) Малко да ми оправи настроението:)

Какво по-хубаво за мен от коментара ти!
:)))
И много усмивки!

И се успокоих, че не само у дома сме се прехласнали по котарака с подобни ласки... :)))
Хареса ми много това пухкаво мъррркащо разказче! И си припомних за една стара приказка - преди да обвиниш някого - преброй до 10...
Поздрави! :)

Виждаш ли твоята любов към мекичките до какво те доведе- разбиха ти вратата.
Леле какво щеше да си помисли човека, ако не само Писанчо се мотаеше из краката, но и се разнасяше миризма на пържени мекици????? Атой знае, че ти не можеш да правиш мекички... :)))))) Ще има да се чуди, кой те е научил.:)))
Хареса ми - свежо, предколедно, с много настроение. Искам да си все така усмихната и глезена.

Оооо, не си само ти, не си:)))))
И не само твоето мъркащо пухче е глезенко:))))
А за броенето - съм на 100% съгласна, ама в такива моменти най-малко ти е до броене...;))))))
Поздрави!

Да бе - гледай ме и аз каква съм - намерила съм и аз какво да обичам - мекички;))))))) Зор, та зор:))))
А Писанчо, Писанчо.... Той е много внимателен... вече.... и не драска....:))))))
И даже се чудя как /ама ще успея де/ да го приуча да прави мекички, та да не се стига до екстремни ситуации;))))))
Поздрави и ти да си ми все така усмихната!

Чудничък разказ! Благодаря за смеха! От сърце е! :))))

Продължавай да се смееш:)
И все да е от сърце!!!
Поздрави!

много беше яко :-))) Поздрави и внимавй с Пухчото, следващия път да не подслушва съпруга зад вратата ,че ако се разбие два пъти , от това врата вече не става :-)))

Внимаваме... Вече:))))))
А иначе страшно много се радвам, че постингът те е накарал да се усмихваш!:)
Поздрави!

:)