Постинг
20.12.2008 18:42 -
Талант, братко... Самороден!
Брех! - викам си - най-после разкрих своя талант! Значи можело! А какъв ми е таланта се питате навярно? Хммм.. Дали да ви кажа? Абе, айде какво да се крия - и без това истината рано или късно ще си излезе наяве. Разбрах, че имам невероятно присъствие пред камера. Н-е-в-е-р-о-я-т-н-о! Направо талант! Самороден, дето му се вика.
Иначе всичко стана съвсем случайно. Ей тъй - както си блея по улиците, тъй си и попаднах в светлините на прожекторите. И то три пъти! само за някакви си десет дена!...
Първия път си спомням, че бях тръгнала за работа. Не бързах обаче, щото по някаква случайност бях напуснала уютното си гнездо не в последния момент. Да ама за сметка на това и много-много не гледах накъде вървя, щото наум размишлявах дали изключих ютията или не. Аз не че кой знае колко обичам ютии, и не че си умирам от кеф да ги включвам през пет минути, ама затова пък направо си умирам да забравям дали съм ги изключила.
И както си вървях, раздвоявайки се по хамлетовски - да се върна до вкъщи и да проверя или да не се върна, и хоп! - под носа ми някак от нищото изникна един яркожълт микрофон. И добре, че съм с бързи рефлекси, та си отметнах рязко главата назад, че малко остана да го глътна от смайване. И то остави микрофона, ми една ми ти кака ми се усмяла насреща и нещо си отваря устните, като да ми говори нещо. Пък аз нищо не чувам - нито нея, нито нищо. Изведнъж някак си всичко наоколо ми затъна във внезапно обхваналата ме глухота, и единственото нещо, което отчетливо чувах, бе сърцето, което само със себе си се надпреварваше да изтласква...
Вярно, и друг път ми се е случвало да изпадна в подобна заслушаност в дейността на сърцето си, ама обикновено не стоя като препарирана, ми действам, и то доста разумно. А сега... Сега очите ми бяха приковани в облещената насреща ми камера и мозъкът ми веднага обяви стачка. Че мозъкът ми така малоумно реагира и на най-обикновен фотоапарат, го знаех, ама с камерите направо ме разби. И гледам аз - с периферното си зрение /щот поглед не мога да откъсна от камерата/ - каката ми се усмихва и пак нещо мърдат устните й. И аз не че нямам желание да й се усмихна, и да й кажа нещо, ама не мога - най-вече да я чуя... Както и да е.
Дотук с първата среща очи в обектив.
Вторият път.
Пак същата кака. Гледам я аз отдалеч как се оглежда. Кръстосахме даже погледи, и тъкмо да се подуелираме и аз да й дам да разбере да не ме закача, и тя вече се засили към мен като спечелила първа награда от някое риалити шоу. Пък аз съм забила един ми ти телешки поглед в камерата и рия земята, чудейки се накъде да забегна. И от всичките ми напъни краката ми само се местеха напред-назад, наляво-надясно и изглеждах като репетиращ ръченица на място, с поглед на животно, затворено в клетка след период на свободен живот из природата. Изобщо измъчена работа...
И пак същата история - яркожълтият микрофон под брадичката, така че да не мога да избегна голямото око на камерата, и пак нищо не чувам. Ама нищо! И пак стачка...
Само дето тоя път след немоверните усилия на лицевите мускули успях да се усмихна, че и да кимам неадекватно, даже и след като операторът свали камерата под нивота на очите ми и заедно с яркожълтия микрофон и усмихнатата кака се отдалечиха от мен.
След тоя случай си казах - момиче, то че от теб няма да стане тв звезда, няма, ми я по-добре вземи, че смени маршрута до работа, та да не се налага да правиш циркове пред хората. И го смених. И всичко си беше наред.
Докато и каката не смени маршрута...
Трети дубъл.
Е, тоя път вече мога да се похваля - дълбоко скритите ми заложби изплуваха най-после. Блеснах направо! Талантът у мен проговори! С глас! не само с лицеви мускули! Въпреки отпора на мозъка му с мозък...
Иначе пак познатата ситуация - пак бях глуха, няма, малоумна. Ама не през цялото време - пък и вече понатрупах стаж. Тоя път някъде, сякаш от другия край на света, чух какво ми казва каката. Искаше, милата, да знае какъв ден сме. И аз й казах - понеделник. И си беше понеделник - сигурна съм, щото аз може да ги оплитам вторника, срядата и четвъртъка, ама понеделника и петъка - никога.
И чакам аз да ме пита и за датата. А на оная ми ти кака направо й замръзна усмивката, операторът смъкна камерата и двамата се засилиха към някакъв чичко на поне двайсет метра от мен.
И не само това - пак се засичахме из пътищата, ама щом засечем погледи и те дръпваха в друга посока...
Странна реакция... То че ми пролича талантът, пролича ми...
Но нима толкова завистливи са хората?...
Иначе всичко стана съвсем случайно. Ей тъй - както си блея по улиците, тъй си и попаднах в светлините на прожекторите. И то три пъти! само за някакви си десет дена!...
Първия път си спомням, че бях тръгнала за работа. Не бързах обаче, щото по някаква случайност бях напуснала уютното си гнездо не в последния момент. Да ама за сметка на това и много-много не гледах накъде вървя, щото наум размишлявах дали изключих ютията или не. Аз не че кой знае колко обичам ютии, и не че си умирам от кеф да ги включвам през пет минути, ама затова пък направо си умирам да забравям дали съм ги изключила.
И както си вървях, раздвоявайки се по хамлетовски - да се върна до вкъщи и да проверя или да не се върна, и хоп! - под носа ми някак от нищото изникна един яркожълт микрофон. И добре, че съм с бързи рефлекси, та си отметнах рязко главата назад, че малко остана да го глътна от смайване. И то остави микрофона, ми една ми ти кака ми се усмяла насреща и нещо си отваря устните, като да ми говори нещо. Пък аз нищо не чувам - нито нея, нито нищо. Изведнъж някак си всичко наоколо ми затъна във внезапно обхваналата ме глухота, и единственото нещо, което отчетливо чувах, бе сърцето, което само със себе си се надпреварваше да изтласква...
Вярно, и друг път ми се е случвало да изпадна в подобна заслушаност в дейността на сърцето си, ама обикновено не стоя като препарирана, ми действам, и то доста разумно. А сега... Сега очите ми бяха приковани в облещената насреща ми камера и мозъкът ми веднага обяви стачка. Че мозъкът ми така малоумно реагира и на най-обикновен фотоапарат, го знаех, ама с камерите направо ме разби. И гледам аз - с периферното си зрение /щот поглед не мога да откъсна от камерата/ - каката ми се усмихва и пак нещо мърдат устните й. И аз не че нямам желание да й се усмихна, и да й кажа нещо, ама не мога - най-вече да я чуя... Както и да е.
Дотук с първата среща очи в обектив.
Вторият път.
Пак същата кака. Гледам я аз отдалеч как се оглежда. Кръстосахме даже погледи, и тъкмо да се подуелираме и аз да й дам да разбере да не ме закача, и тя вече се засили към мен като спечелила първа награда от някое риалити шоу. Пък аз съм забила един ми ти телешки поглед в камерата и рия земята, чудейки се накъде да забегна. И от всичките ми напъни краката ми само се местеха напред-назад, наляво-надясно и изглеждах като репетиращ ръченица на място, с поглед на животно, затворено в клетка след период на свободен живот из природата. Изобщо измъчена работа...
И пак същата история - яркожълтият микрофон под брадичката, така че да не мога да избегна голямото око на камерата, и пак нищо не чувам. Ама нищо! И пак стачка...
Само дето тоя път след немоверните усилия на лицевите мускули успях да се усмихна, че и да кимам неадекватно, даже и след като операторът свали камерата под нивота на очите ми и заедно с яркожълтия микрофон и усмихнатата кака се отдалечиха от мен.
След тоя случай си казах - момиче, то че от теб няма да стане тв звезда, няма, ми я по-добре вземи, че смени маршрута до работа, та да не се налага да правиш циркове пред хората. И го смених. И всичко си беше наред.
Докато и каката не смени маршрута...
Трети дубъл.
Е, тоя път вече мога да се похваля - дълбоко скритите ми заложби изплуваха най-после. Блеснах направо! Талантът у мен проговори! С глас! не само с лицеви мускули! Въпреки отпора на мозъка му с мозък...
Иначе пак познатата ситуация - пак бях глуха, няма, малоумна. Ама не през цялото време - пък и вече понатрупах стаж. Тоя път някъде, сякаш от другия край на света, чух какво ми казва каката. Искаше, милата, да знае какъв ден сме. И аз й казах - понеделник. И си беше понеделник - сигурна съм, щото аз може да ги оплитам вторника, срядата и четвъртъка, ама понеделника и петъка - никога.
И чакам аз да ме пита и за датата. А на оная ми ти кака направо й замръзна усмивката, операторът смъкна камерата и двамата се засилиха към някакъв чичко на поне двайсет метра от мен.
И не само това - пак се засичахме из пътищата, ама щом засечем погледи и те дръпваха в друга посока...
Странна реакция... То че ми пролича талантът, пролича ми...
Но нима толкова завистливи са хората?...
Ха ха, много си естествен, признавам. Трудно е, когато не можеш да бъдеш себе си. Затова ти е трудно. КОй в днешно време е себе си.
Но се свиква. Колкото повече лъжеш, толкова повече свикваш. Важното е да си останеш верен...на себе си. Другото е театър.
Жалко ,че си я уплашил и заслепил. Няма да има вече камера.
цитирайНо се свиква. Колкото повече лъжеш, толкова повече свикваш. Важното е да си останеш верен...на себе си. Другото е театър.
Жалко ,че си я уплашил и заслепил. Няма да има вече камера.
:))))))
Обещавам, че ще го запомня:))))
Поздрави!
цитирайОбещавам, че ще го запомня:))))
Поздрави!
Мдааааа...
Жалко наистина:)))
Но пък никога не се знае - то има и други каки:))))
Поздрави!
цитирайЖалко наистина:)))
Но пък никога не се знае - то има и други каки:))))
Поздрави!
Знам си аз, че хората трудно приемат някой да ги превъзхожда!!! :)))
Имах подобна история и аз, но веднъж и ми стига... Като ме погна една мома с микрофон! Аз бързо сменям крачката с лек тръст - но момето пъргаво и ме застига, пък и говори (пита), а якия с камерата снима... Резил, казах си се пообърнах, забавих крачка - да ми се махне от главата... А те все едно трофей спечелили ме питат, ако щеш вярвай: "Какъв ден сме днес?"
Казвам аз като робот - 01.11.2008 - нещо не ги удовлетворих... И питат: "Но как, не знаете ли какъв ден е днес?" - Неделя, казвам - все така календарно!
А то.., те чакали да отговор: Ден на Народните Будители... Не, че го не знам, но кой да ме разбуди пред камера... Не ставам за медийна звезда и по - добре :)))
А разказът ти е страхотен! И най - обикновените неща от живота описваш с майсторство!
Поздрави! :)
цитирайИмах подобна история и аз, но веднъж и ми стига... Като ме погна една мома с микрофон! Аз бързо сменям крачката с лек тръст - но момето пъргаво и ме застига, пък и говори (пита), а якия с камерата снима... Резил, казах си се пообърнах, забавих крачка - да ми се махне от главата... А те все едно трофей спечелили ме питат, ако щеш вярвай: "Какъв ден сме днес?"
Казвам аз като робот - 01.11.2008 - нещо не ги удовлетворих... И питат: "Но как, не знаете ли какъв ден е днес?" - Неделя, казвам - все така календарно!
А то.., те чакали да отговор: Ден на Народните Будители... Не, че го не знам, но кой да ме разбуди пред камера... Не ставам за медийна звезда и по - добре :)))
А разказът ти е страхотен! И най - обикновените неща от живота описваш с майсторство!
Поздрави! :)
Значи е факт - тая репортерка ми е завидяла и е усетила конкункернция;))))))))
Силна при това:))))))
И доколкото разбитам от примера ти .... и ти ще да си талант като мен:)))
Що не вземем да се сберем и да направим нов тв тандем - я виж само как звучи tini4 и martito :))))))
Поздрави и много усмивки по празниците!
цитирайСилна при това:))))))
И доколкото разбитам от примера ти .... и ти ще да си талант като мен:)))
Що не вземем да се сберем и да направим нов тв тандем - я виж само как звучи tini4 и martito :))))))
Поздрави и много усмивки по празниците!
6.
анонимен -
ama vErno si golqm talant :)))))...
21.12.2008 10:02
21.12.2008 10:02
ama vErno si golqm talant :))))))))
kak da ne zawidi 4ovek:)))))))
цитирайkak da ne zawidi 4ovek:)))))))
Направо да ми завиди, нали?:))))))))))
Ма така е - талантът не може да се скрие :))))))
Поздрави!
цитирайМа така е - талантът не може да се скрие :))))))
Поздрави!
:))))
цитирайСмешно ти е, а?
А мен питаш ли ме?:))))))))))))))))
Тъкмо си открил в кво те бива най-много и да те спъват;))))))))))))))))
Поздрави и много усмивки!
цитирайА мен питаш ли ме?:))))))))))))))))
Тъкмо си открил в кво те бива най-много и да те спъват;))))))))))))))))
Поздрави и много усмивки!
когато не те гони камерата, ако трябва ти идеш при камерата, тогава???
Не искам да си спомням за първата ми "изява". По-трагично изглеждаш дебил, хората не са виждали, заекващ при това и добавящ по едно многозначинелно "ъъъ" след всяка реплика... Мани, мани...
цитирайНе искам да си спомням за първата ми "изява". По-трагично изглеждаш дебил, хората не са виждали, заекващ при това и добавящ по едно многозначинелно "ъъъ" след всяка реплика... Мани, мани...
Знам, знам...:))))
И освен ъъъъъ, сигурно е имало и необяснимо усещане, че времето сякаш е спряло, забравяш всичко..:))
На всичкото отгоре ти е много горещо, не ти достига въздух....
Абе, опасна работа са камерите...:)))))
Поздрави!
цитирайИ освен ъъъъъ, сигурно е имало и необяснимо усещане, че времето сякаш е спряло, забравяш всичко..:))
На всичкото отгоре ти е много горещо, не ти достига въздух....
Абе, опасна работа са камерите...:)))))
Поздрави!
12.
анонимен -
не можа да станеш звезда ; )
язък! : ...
21.12.2008 20:17
21.12.2008 20:17
не можа да станеш звезда ; )
язък! : )
цитирайязък! : )
Аааа, не се знае:))))
У мен има потенциал:))))))
Много!:)))
цитирайУ мен има потенциал:))))))
Много!:)))
Не знам какво да ти кажа?!
Мисля,че днешните български журналисти са НАПАСТ!
Но ти пък,защо не се възползва от възможността да кажеш,че е събота!:)
Хей така,заради "купона"!:)))
цитирайМисля,че днешните български журналисти са НАПАСТ!
Но ти пък,защо не се възползва от възможността да кажеш,че е събота!:)
Хей така,заради "купона"!:)))
Ми де да знам и аз:))) Сигурно заради покълващия ми талант пред камерата;)))))
Но при един следващ път - със събота ще почна;)))))
Поздрави!
цитирайНо при един следващ път - със събота ще почна;)))))
Поздрави!
Браво!:)Така те искам!:) Умно момиче!:)))
Поздрави и от мен!
цитирайПоздрави и от мен!
Оооо, дааа! И умничка и талантливичка;)))))))))
цитирайИ на мен ми се случи същата историйка, сега наскоро, когато бях в София. Ходих на "Шипка" 6 да си купя консумативи и да разгледам изложбата и на излизане, точно пред Университета едно девойче ми пъхна един микрофон под носа и естествено един юнак с камера, все повече се приближаваше към мен. Аз малко се стегнах, но все пак се овладях и отговорих на въпросите . Бяха от предаването на Марта Вачкова - не знам как се казва - "Ние жените" ли или нещо от сорта?
Не ги попитах кога ще го излъчват, та да се видя, така че не знам дали съм се представила "на ниво"?!
цитирайНе ги попитах кога ще го излъчват, та да се видя, така че не знам дали съм се представила "на ниво"?!
От коментара ти разбирам, че не си се представила добре;))))))))))))))))
Шегичка;)))))
Но е стряскащо - не въпроса, не репортерката или операторът, а онова голямо око на камерата, което направо... те поглъща:)))
Поздрави и много усмивки!
цитирайШегичка;)))))
Но е стряскащо - не въпроса, не репортерката или операторът, а онова голямо око на камерата, което направо... те поглъща:)))
Поздрави и много усмивки!
Велико е!Като го прочета още няколко пъти , ще ти кажа кое ме впечатли толкова много :-)
цитирайЛелеееее!.......:))))
Обичаш ме!!!!!!!!............ Малей, изчЕрвих се...:)))
Какво повече да искам! ;)))
А ти чети и пиши - после аз ще чета:)))
цитирайОбичаш ме!!!!!!!!............ Малей, изчЕрвих се...:)))
Какво повече да искам! ;)))
А ти чети и пиши - после аз ще чета:)))
Браво на момичето!!! Талантът трябва да се споделя -пред камера, микрофон и др. к'вот дадат!
Аз имам още "по-звезден" миг - на пресконференция с националните медии, вместо да ме дадат в екшън кадър, когато умно превеждам на министерски величия и посланик, в репортажа ме изтипосаха в момент, когато блея настрани и си усуквам един кичур коса около пръста с мила и замечтана физиономия....
Поздрави за поста, Марти!!! :)))
цитирайАз имам още "по-звезден" миг - на пресконференция с националните медии, вместо да ме дадат в екшън кадър, когато умно превеждам на министерски величия и посланик, в репортажа ме изтипосаха в момент, когато блея настрани и си усуквам един кичур коса около пръста с мила и замечтана физиономия....
Поздрави за поста, Марти!!! :)))
Аз вече предложих на tini4 за тв тандем, не ти ли се иска да се присъединиш, а? Ще сме с най-висок рейтинг!;)))))))))))))))))))))))))))))))))))
Поздрави и много усмивки, zulu!
цитирайПоздрави и много усмивки, zulu!
Страхотна идея!!!! С най-голямо юдоволствие!!! Ще сринем класациите!!!! Разчитайте и на мен да допринеса!!
Много усмивки и весели празници!!
Чакам нови и по-весели и по-щастливи постинги и по-такива и най-онакива..... ;))))
цитирайМного усмивки и весели празници!!
Чакам нови и по-весели и по-щастливи постинги и по-такива и най-онакива..... ;))))
Значи решено! И тежко им и горко им на камерите, ако нещо не ни издокарат добре на телевизора:))))))
А постингите - имаш ги!:))
Весели празници!
цитирайА постингите - имаш ги!:))
Весели празници!
Търсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете