Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2008 18:42 - Талант, братко... Самороден!
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3660 Коментари: 25 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Брех! - викам си - най-после разкрих своя талант! Значи можело! А какъв ми е таланта се питате навярно? Хммм.. Дали да ви кажа? Абе, айде какво да се крия - и без това истината рано или късно ще си излезе наяве. Разбрах, че имам невероятно присъствие пред камера. Н-е-в-е-р-о-я-т-н-о!  Направо талант! Самороден, дето му се вика.
    Иначе всичко стана съвсем случайно. Ей тъй - както си блея по улиците, тъй си и попаднах в светлините на прожекторите. И то три пъти! само за някакви си десет дена!...
    Първия път си спомням, че бях тръгнала за работа. Не бързах обаче, щото по някаква случайност бях напуснала уютното си гнездо не в последния момент. Да ама за сметка на това и много-много не гледах накъде вървя, щото наум размишлявах дали изключих ютията или не. Аз не че кой знае колко обичам ютии, и не че си умирам от кеф да ги включвам през пет минути, ама затова пък направо си умирам да забравям дали съм ги изключила.
    И както си вървях, раздвоявайки се по хамлетовски - да се върна до вкъщи и да проверя или да не се върна, и хоп! - под носа ми някак от нищото изникна един яркожълт микрофон. И добре, че съм с бързи рефлекси, та си отметнах рязко главата назад, че малко остана да го глътна от смайване. И то остави микрофона, ми една ми ти кака ми се усмяла насреща и нещо си отваря устните, като да ми говори нещо. Пък аз нищо не чувам - нито нея, нито нищо. Изведнъж някак си всичко наоколо ми затъна във внезапно обхваналата ме глухота, и единственото нещо, което отчетливо чувах, бе сърцето, което само със себе си се надпреварваше да изтласква...
    Вярно, и друг път ми се е случвало да изпадна в подобна заслушаност в дейността на сърцето си, ама обикновено не стоя като препарирана, ми действам, и то доста разумно. А сега... Сега очите ми бяха приковани в облещената насреща ми камера и мозъкът ми веднага обяви стачка. Че мозъкът ми така малоумно реагира и на най-обикновен фотоапарат, го знаех, ама с камерите направо ме разби. И гледам аз - с периферното си зрение /щот поглед не мога да откъсна от камерата/ - каката ми се усмихва и пак нещо мърдат устните й. И аз не че нямам желание да й се усмихна, и да й кажа нещо, ама не мога - най-вече да я чуя... Както и да е.
    Дотук с първата среща очи в обектив.
    Вторият път.
    Пак същата кака. Гледам я аз отдалеч как се оглежда. Кръстосахме даже погледи, и тъкмо да се подуелираме и аз да й дам да разбере да не ме закача, и тя вече се засили към мен като спечелила първа награда от някое риалити шоу. Пък аз съм забила един ми ти телешки поглед в камерата и рия земята, чудейки се накъде да забегна. И от всичките ми напъни краката ми само се местеха напред-назад, наляво-надясно и изглеждах като репетиращ ръченица на място, с поглед на животно, затворено в клетка след период на свободен живот из природата. Изобщо измъчена работа...
    И пак същата история - яркожълтият микрофон под брадичката, така че да не мога да избегна голямото око на камерата, и пак нищо не чувам. Ама нищо! И пак стачка...
    Само дето тоя път след немоверните усилия на лицевите мускули успях да се усмихна, че и да кимам неадекватно, даже и след като операторът свали камерата под нивота на очите ми и заедно с яркожълтия микрофон и усмихнатата кака се отдалечиха от мен.
    След тоя случай си казах - момиче, то че от теб няма да стане тв звезда, няма, ми я по-добре вземи, че смени маршрута до работа, та да не се налага да правиш циркове пред хората. И го смених. И всичко си беше наред.
   Докато и каката не смени маршрута...
   Трети дубъл.
    Е, тоя път вече мога да се похваля - дълбоко скритите ми заложби изплуваха най-после. Блеснах направо! Талантът у мен проговори! С глас! не само с лицеви мускули! Въпреки отпора на мозъка му с мозък...
    Иначе пак познатата ситуация - пак бях глуха, няма, малоумна. Ама не през цялото време - пък и вече понатрупах стаж. Тоя път някъде, сякаш от другия край на света, чух какво ми казва каката. Искаше, милата, да знае какъв ден сме. И аз й казах - понеделник. И си беше понеделник - сигурна съм, щото аз може да ги оплитам вторника, срядата и четвъртъка, ама понеделника и петъка - никога.
    И чакам аз да ме пита и за датата. А на оная ми ти кака направо й замръзна усмивката, операторът смъкна камерата и двамата се засилиха към някакъв чичко на поне двайсет метра от мен.
   И не само това - пак се засичахме из пътищата, ама щом засечем погледи и те дръпваха в друга посока...
    Странна реакция... То че ми пролича талантът, пролича ми...
    Но нима толкова завистливи са хората?...


Тагове:   талант,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki11 - Ха ха, много си естествен, призн...
20.12.2008 20:21
Ха ха, много си естествен, признавам. Трудно е, когато не можеш да бъдеш себе си. Затова ти е трудно. КОй в днешно време е себе си.
Но се свиква. Колкото повече лъжеш, толкова повече свикваш. Важното е да си останеш верен...на себе си. Другото е театър.
Жалко ,че си я уплашил и заслепил. Няма да има вече камера.
цитирай
2. martito - keymaker,
20.12.2008 21:56
:))))))
Обещавам, че ще го запомня:))))
Поздрави!
цитирай
3. martito - viki11,
20.12.2008 21:57
Мдааааа...
Жалко наистина:)))
Но пък никога не се знае - то има и други каки:))))
Поздрави!
цитирай
4. tini4 - O, marti - така ме разсмя, мила! :)))))
21.12.2008 02:54
Знам си аз, че хората трудно приемат някой да ги превъзхожда!!! :)))

Имах подобна история и аз, но веднъж и ми стига... Като ме погна една мома с микрофон! Аз бързо сменям крачката с лек тръст - но момето пъргаво и ме застига, пък и говори (пита), а якия с камерата снима... Резил, казах си се пообърнах, забавих крачка - да ми се махне от главата... А те все едно трофей спечелили ме питат, ако щеш вярвай: "Какъв ден сме днес?"
Казвам аз като робот - 01.11.2008 - нещо не ги удовлетворих... И питат: "Но как, не знаете ли какъв ден е днес?" - Неделя, казвам - все така календарно!
А то.., те чакали да отговор: Ден на Народните Будители... Не, че го не знам, но кой да ме разбуди пред камера... Не ставам за медийна звезда и по - добре :)))

А разказът ти е страхотен! И най - обикновените неща от живота описваш с майсторство!
Поздрави! :)
цитирай
5. martito - tini4,
21.12.2008 08:26
Значи е факт - тая репортерка ми е завидяла и е усетила конкункернция;))))))))
Силна при това:))))))
И доколкото разбитам от примера ти .... и ти ще да си талант като мен:)))
Що не вземем да се сберем и да направим нов тв тандем - я виж само как звучи tini4 и martito :))))))
Поздрави и много усмивки по празниците!
цитирай
6. анонимен - ama vErno si golqm talant :)))))...
21.12.2008 10:02
ama vErno si golqm talant :))))))))
kak da ne zawidi 4ovek:)))))))
цитирай
7. martito - анонимен,
21.12.2008 10:13
Направо да ми завиди, нали?:))))))))))
Ма така е - талантът не може да се скрие :))))))
Поздрави!
цитирай
8. lupunel - marti,
21.12.2008 11:52
:))))
цитирай
9. martito - lupunel,
21.12.2008 12:09
Смешно ти е, а?
А мен питаш ли ме?:))))))))))))))))
Тъкмо си открил в кво те бива най-много и да те спъват;))))))))))))))))
Поздрави и много усмивки!
цитирай
10. ivaniyi - Смешно е, ама
21.12.2008 12:34
когато не те гони камерата, ако трябва ти идеш при камерата, тогава???
Не искам да си спомням за първата ми "изява". По-трагично изглеждаш дебил, хората не са виждали, заекващ при това и добавящ по едно многозначинелно "ъъъ" след всяка реплика... Мани, мани...
цитирай
11. martito - ivaniyi,
21.12.2008 15:41
Знам, знам...:))))
И освен ъъъъъ, сигурно е имало и необяснимо усещане, че времето сякаш е спряло, забравяш всичко..:))
На всичкото отгоре ти е много горещо, не ти достига въздух....
Абе, опасна работа са камерите...:)))))
Поздрави!
цитирай
12. анонимен - не можа да станеш звезда ; ) язък! : ...
21.12.2008 20:17
не можа да станеш звезда ; )
язък! : )
цитирай
13. martito - анонимен,
21.12.2008 20:31
Аааа, не се знае:))))
У мен има потенциал:))))))
Много!:)))
цитирай
14. katan - Marti,Marti!
21.12.2008 22:57
Не знам какво да ти кажа?!
Мисля,че днешните български журналисти са НАПАСТ!
Но ти пък,защо не се възползва от възможността да кажеш,че е събота!:)
Хей така,заради "купона"!:)))
цитирай
15. martito - katan,
22.12.2008 07:24
Ми де да знам и аз:))) Сигурно заради покълващия ми талант пред камерата;)))))
Но при един следващ път - със събота ще почна;)))))
Поздрави!
цитирай
16. katan - Браво!:)Така те искам!:) Умно м...
22.12.2008 10:25
Браво!:)Така те искам!:) Умно момиче!:)))
Поздрави и от мен!
цитирай
17. martito - katan,
22.12.2008 11:56
Оооо, дааа! И умничка и талантливичка;)))))))))
цитирай
18. monna - Ха-ха-ха!
22.12.2008 12:49
И на мен ми се случи същата историйка, сега наскоро, когато бях в София. Ходих на "Шипка" 6 да си купя консумативи и да разгледам изложбата и на излизане, точно пред Университета едно девойче ми пъхна един микрофон под носа и естествено един юнак с камера, все повече се приближаваше към мен. Аз малко се стегнах, но все пак се овладях и отговорих на въпросите . Бяха от предаването на Марта Вачкова - не знам как се казва - "Ние жените" ли или нещо от сорта?
Не ги попитах кога ще го излъчват, та да се видя, така че не знам дали съм се представила "на ниво"?!
цитирай
19. martito - monna,
22.12.2008 12:53
От коментара ти разбирам, че не си се представила добре;))))))))))))))))
Шегичка;)))))
Но е стряскащо - не въпроса, не репортерката или операторът, а онова голямо око на камерата, което направо... те поглъща:)))
Поздрави и много усмивки!
цитирай
20. marinovdm - Обичам те!
22.12.2008 14:51
Велико е!Като го прочета още няколко пъти , ще ти кажа кое ме впечатли толкова много :-)
цитирай
21. martito - marinovdm,
22.12.2008 14:57
Лелеееее!.......:))))
Обичаш ме!!!!!!!!............ Малей, изчЕрвих се...:)))
Какво повече да искам! ;)))
А ти чети и пиши - после аз ще чета:)))
цитирай
22. zulu - хахаха
23.12.2008 11:56
Браво на момичето!!! Талантът трябва да се споделя -пред камера, микрофон и др. к'вот дадат!
Аз имам още "по-звезден" миг - на пресконференция с националните медии, вместо да ме дадат в екшън кадър, когато умно превеждам на министерски величия и посланик, в репортажа ме изтипосаха в момент, когато блея настрани и си усуквам един кичур коса около пръста с мила и замечтана физиономия....
Поздрави за поста, Марти!!! :)))
цитирай
23. martito - zulu,
23.12.2008 12:18
Аз вече предложих на tini4 за тв тандем, не ти ли се иска да се присъединиш, а? Ще сме с най-висок рейтинг!;)))))))))))))))))))))))))))))))))))
Поздрави и много усмивки, zulu!
цитирай
24. zulu - :))))))
23.12.2008 16:37
Страхотна идея!!!! С най-голямо юдоволствие!!! Ще сринем класациите!!!! Разчитайте и на мен да допринеса!!
Много усмивки и весели празници!!
Чакам нови и по-весели и по-щастливи постинги и по-такива и най-онакива..... ;))))
цитирай
25. martito - zulu,
23.12.2008 17:10
Значи решено! И тежко им и горко им на камерите, ако нещо не ни издокарат добре на телевизора:))))))
А постингите - имаш ги!:))
Весели празници!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2844349
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662