Постинг
09.01.2009 18:14 -
Опасни игри
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6315 Коментари: 48 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2009 19:10
Прочетен: 6315 Коментари: 48 Гласове:
1
Последна промяна: 09.01.2009 19:10
- Ооо, здрасти! Малко закъсня. Нищо. Сядай. Ти ли ще раздадеш картите или аз?
- Ами аз... – почна несигурно тя – На мен не ми се играе... вече...
Цялото въодушевление, с което разчисти масата и подхвана тестето карти, умря на място. Погледна я с тъпо недоумение.
- Защо? Какво има?
Тя го погледна, но побърза да измести погледа си. Отбягваше го. Нещо я тревожеше – чопленето на ноктите я издаваше, както и нехарактерното за нея мълчание и сериозност. Не я беше виждал толкова тиха, толкова... отдалечена,... затворена...
- Случило ли се е нещо? Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко...
Опита се да скъси наложилата се дистанция помежду им.
Не го погледна. Наведе глава, усмихна се сякаш на обувките си, преглътна и каза:
- Нищо не се е случило. Всичко е наред...
Произнесе всяка дума провлачено, така сякаш не й достигаше въздух. Въздъхна тежко, след това си пое дълбоко въздух, погледна го с усмивка и продължи:
- Просто вече не ми се играе... Някак... – пак си пое въздух и зашари с поглед из стаята, сякаш очакваше отнякъде да изскочат думи. – Как да кажа... Загубих интерес към играта...
Той я гледаше, чуваше какво му говори, но не можеше да повярва, че... Това тя ли беше?
- Но вчера ти игра и... и се забавляваше...
- Вчера си беше за вчера – прекъсна го тя някак рязко и твърдо. – Просто не ми се играе вече. Това е. Не е дошъл краят на света. Ще си намериш друг желаещ за игра.
Тонът й беше заповеднически едва ли не и по всяко друго време би го издразнил, но сега не му обърна никакво внимание. Той наистина недоумяваше. Не разбираше какво толкова можеше да се е случило за има-няма един ден, че тя така усърдно взе да се дърпа.
- Иии... от кога така не ти се играе?
- Отдавна – каза убедително тя.
Глупости на търкалета! Абсолютни измишльотини! Криеше нещо, премълчаваше нещо...
- Аз останах с друго впечатление и ти... Защо не ми каза досега? – поде той, опитвайки се да откопчи повече информация.
- Сега нали ти казвам.
Този път тя произнесе думите с нетърпящ възражение тон, гледайки го предупредително в очите, готова всеки момент да напада. Всъщност да се отбранява... И то на всяка цена. Какво толкова се бе случило? Защо не иска да му каже истината? Той най-малкото ще се опита да я разбере. Досега винаги е била толкова открита, толкова откровена... Или само така му се е струвало?... Не това беше важно обаче. А това, че вътре в нея нещо я измъчваше... Дали той не беше направил нещо без да иска?... Искаше му се да я прегърне, да я утеши, но съзнаваше, че сега тя е едно кълбо с нерви, което ако само приближи, щеше да се обърне в истеричен бяг... Затова само се облегна на стола, като не смъкваше поглед от нея.
- Утре заминавам – наруши мълчанието тя. – Дойдох да се сбогуваме.
- Е, беше ми приятно! – каза тя, загледана нанякъде пред себе си. Стана рязко и се упъти към вратата.
Тук вече той не се сдържа. Скочи и я настигна бързо. Обърна я към себе си и се развика в лицето й:
- Какво по дяволите става тук? Защо просто не изплюеш камъчето? Какво толкова....
Искаше да продължи с ‘... не можеш да ми кажеш”, но съзря стичащите се една след друга сълзи, избликналата болка от очите й срещна неговите и той млъкна. Без да се замисля изобщо, я притисна до себе си.
- Недей – примоли се тя с усилие и преглъщайки сълзите си, внимателно се отдръпна от него.
Отстъпи крачка назад и като се поуспокои и намери сили да го погледне, каза:
- Не мога повече да играя тая игра... Не ми е по силите... Мислех, че ме бива в игрите, но явно и за там не ставам... И нещо бая се пооплетох в тая игра – същинско пате в кълчища...
Изсмя се на себе си горчиво преглъщащо и пак продължи, опитвайки се да демонстрира безгрижност и веселост.
- Беше ми интересно... В началото,... и ми се играеше. Само че... в един момент... аз играех не заради играта, а ... заради теб... И... у мен се появиха чувства и аз не знам... Не знам в какво ще прераснат... Пък и на кого ли му е притрябвало да разбира... И така - край! За мен това вече не е игра...
След нов почти успешен опит да се усмихне, тя пак продължи:
- А ти... За теб всичко е просто игра... Наясно съм с това... Затова утре заминавам... А ти спокойно – ще си намериш достоен противник и ще си играете!...
Протегна ръката си и го потупа дружески по рамото.
А той стоеше като дърво. Думите й го зашеметиха – не очакваше, че играта можеше да бъде опасна. Виждаше колко усилия й струваха усмивките и бодрия тон, знаеше, че трябва да каже или да направи нещо, но не се досещаше какво...
- Е, беше ми приятно да поиграем... Всичко най-хубаво!
Обърна се и бавно запристъпва по стъпалата надолу, като се държеше здраво за парапета - нещо не се чувстваше много сигурна в стъпките си. Усмивката й мигом се стопи, а и не се налагаше вече да се преструва и да се прави на глупачка. Утре вече ще е далеч... От него. Така е най-добре. Няма да го притеснява... Както и себе си...
- Почакай! Почакай!
Повече изкрещяни, отколкото молещи думите му я заковаха на място. Прескачайки парапета, той за секунди унищожи разстоянието, което ги делеше, и забързано, между запъхтените вдишвания изрече:
- Аз,... аз искам да усетя тези чувства... у теб, искам да се грижа за тях... Да забравим за картите...
- Ами аз... – почна несигурно тя – На мен не ми се играе... вече...
Цялото въодушевление, с което разчисти масата и подхвана тестето карти, умря на място. Погледна я с тъпо недоумение.
- Защо? Какво има?
Тя го погледна, но побърза да измести погледа си. Отбягваше го. Нещо я тревожеше – чопленето на ноктите я издаваше, както и нехарактерното за нея мълчание и сериозност. Не я беше виждал толкова тиха, толкова... отдалечена,... затворена...
- Случило ли се е нещо? Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко...
Опита се да скъси наложилата се дистанция помежду им.
Не го погледна. Наведе глава, усмихна се сякаш на обувките си, преглътна и каза:
- Нищо не се е случило. Всичко е наред...
Произнесе всяка дума провлачено, така сякаш не й достигаше въздух. Въздъхна тежко, след това си пое дълбоко въздух, погледна го с усмивка и продължи:
- Просто вече не ми се играе... Някак... – пак си пое въздух и зашари с поглед из стаята, сякаш очакваше отнякъде да изскочат думи. – Как да кажа... Загубих интерес към играта...
Той я гледаше, чуваше какво му говори, но не можеше да повярва, че... Това тя ли беше?
- Но вчера ти игра и... и се забавляваше...
- Вчера си беше за вчера – прекъсна го тя някак рязко и твърдо. – Просто не ми се играе вече. Това е. Не е дошъл краят на света. Ще си намериш друг желаещ за игра.
Тонът й беше заповеднически едва ли не и по всяко друго време би го издразнил, но сега не му обърна никакво внимание. Той наистина недоумяваше. Не разбираше какво толкова можеше да се е случило за има-няма един ден, че тя така усърдно взе да се дърпа.
- Иии... от кога така не ти се играе?
- Отдавна – каза убедително тя.
Глупости на търкалета! Абсолютни измишльотини! Криеше нещо, премълчаваше нещо...
- Аз останах с друго впечатление и ти... Защо не ми каза досега? – поде той, опитвайки се да откопчи повече информация.
- Сега нали ти казвам.
Този път тя произнесе думите с нетърпящ възражение тон, гледайки го предупредително в очите, готова всеки момент да напада. Всъщност да се отбранява... И то на всяка цена. Какво толкова се бе случило? Защо не иска да му каже истината? Той най-малкото ще се опита да я разбере. Досега винаги е била толкова открита, толкова откровена... Или само така му се е струвало?... Не това беше важно обаче. А това, че вътре в нея нещо я измъчваше... Дали той не беше направил нещо без да иска?... Искаше му се да я прегърне, да я утеши, но съзнаваше, че сега тя е едно кълбо с нерви, което ако само приближи, щеше да се обърне в истеричен бяг... Затова само се облегна на стола, като не смъкваше поглед от нея.
- Утре заминавам – наруши мълчанието тя. – Дойдох да се сбогуваме.
- Е, беше ми приятно! – каза тя, загледана нанякъде пред себе си. Стана рязко и се упъти към вратата.
Тук вече той не се сдържа. Скочи и я настигна бързо. Обърна я към себе си и се развика в лицето й:
- Какво по дяволите става тук? Защо просто не изплюеш камъчето? Какво толкова....
Искаше да продължи с ‘... не можеш да ми кажеш”, но съзря стичащите се една след друга сълзи, избликналата болка от очите й срещна неговите и той млъкна. Без да се замисля изобщо, я притисна до себе си.
- Недей – примоли се тя с усилие и преглъщайки сълзите си, внимателно се отдръпна от него.
Отстъпи крачка назад и като се поуспокои и намери сили да го погледне, каза:
- Не мога повече да играя тая игра... Не ми е по силите... Мислех, че ме бива в игрите, но явно и за там не ставам... И нещо бая се пооплетох в тая игра – същинско пате в кълчища...
Изсмя се на себе си горчиво преглъщащо и пак продължи, опитвайки се да демонстрира безгрижност и веселост.
- Беше ми интересно... В началото,... и ми се играеше. Само че... в един момент... аз играех не заради играта, а ... заради теб... И... у мен се появиха чувства и аз не знам... Не знам в какво ще прераснат... Пък и на кого ли му е притрябвало да разбира... И така - край! За мен това вече не е игра...
След нов почти успешен опит да се усмихне, тя пак продължи:
- А ти... За теб всичко е просто игра... Наясно съм с това... Затова утре заминавам... А ти спокойно – ще си намериш достоен противник и ще си играете!...
Протегна ръката си и го потупа дружески по рамото.
А той стоеше като дърво. Думите й го зашеметиха – не очакваше, че играта можеше да бъде опасна. Виждаше колко усилия й струваха усмивките и бодрия тон, знаеше, че трябва да каже или да направи нещо, но не се досещаше какво...
- Е, беше ми приятно да поиграем... Всичко най-хубаво!
Обърна се и бавно запристъпва по стъпалата надолу, като се държеше здраво за парапета - нещо не се чувстваше много сигурна в стъпките си. Усмивката й мигом се стопи, а и не се налагаше вече да се преструва и да се прави на глупачка. Утре вече ще е далеч... От него. Така е най-добре. Няма да го притеснява... Както и себе си...
- Почакай! Почакай!
Повече изкрещяни, отколкото молещи думите му я заковаха на място. Прескачайки парапета, той за секунди унищожи разстоянието, което ги делеше, и забързано, между запъхтените вдишвания изрече:
- Аз,... аз искам да усетя тези чувства... у теб, искам да се грижа за тях... Да забравим за картите...
Опасна ли е истината в България? Опасни ...
Опасна ли е истината в България? Опасни ...
Красиви, опасни и непредсказуеми...
Опасна ли е истината в България? Опасни ...
Красиви, опасни и непредсказуеми...
Поздрави!
цитирайБлагодаря!
А сега към всички, които влязат в блога ми - имате ли обяснение на феномена - предишния ми пост - 3 пъти прочетен, с 16 коментара?!?!?!?
цитирайА сега към всички, които влязат в блога ми - имате ли обяснение на феномена - предишния ми пост - 3 пъти прочетен, с 16 коментара?!?!?!?
Прекрасен финал! И разказ, който грабва с истина и човешка топлина! Много ми хареса!
Поздрави!!! :)
цитирайПоздрави!!! :)
Благодаря за коментара!
Дай Боже всекиму подобен финал и усещане за човешка топлина!
Поздрави и от мен!
цитирайДай Боже всекиму подобен финал и усещане за човешка топлина!
Поздрави и от мен!
в други блогове също го имаше! Явно системата пак нещо се е скапала...
Преди около месец се беше случило подобно нещо, тогава броячите не работеха...
Нали ни уведомиха, че предстои промяна на "лицето" на блога, сигурно е от това.
цитирайПреди около месец се беше случило подобно нещо, тогава броячите не работеха...
Нали ни уведомиха, че предстои промяна на "лицето" на блога, сигурно е от това.
Мине, не мине време и се появяват - като рецидивираща инфекция :) Не, че е смешно... Всички си патим от подобни странности в блога! :(
В полунощ си затворих блога и много се зачудих, как си гласувала за мен сутринта :)))
Здраве да е... Сатистиката може да е стъкмистика, както фалша в обществото!
Важното е, че хората си те обичат, четът и коментират!
цитирайВ полунощ си затворих блога и много се зачудих, как си гласувала за мен сутринта :)))
Здраве да е... Сатистиката може да е стъкмистика, както фалша в обществото!
Важното е, че хората си те обичат, четът и коментират!
7.
анонимен -
martito
09.01.2009 20:19
09.01.2009 20:19
Ще ти кажа защо в предния ти пост не са ти отчели броя на коментарите.Защото отскоро в блога има комисия по етика на която и аз съм член задачата ни е да отсяваме тъпите коментари и да не ги отчитаме,чат ли си?
цитирайА ти чат ли си, че това нещо се случи с публикуването на този постинг? :)))
И кои коментари визираш като тъпи?
И що за комисия по етика е тя, ако не се обоснове предварително, не предупреди предварително :)))
Да не говорим, че освен че не са отчетени коментарите, А САМИТЕ КОМЕНТАРИ СА СИ ЖИВИ И ЗДРАВИ, е заличен броят на посещенията?
Не смятате ли, драга комисия, че нещо Ви куца или не правите както трябва?
цитирайИ кои коментари визираш като тъпи?
И що за комисия по етика е тя, ако не се обоснове предварително, не предупреди предварително :)))
Да не говорим, че освен че не са отчетени коментарите, А САМИТЕ КОМЕНТАРИ СА СИ ЖИВИ И ЗДРАВИ, е заличен броят на посещенията?
Не смятате ли, драга комисия, че нещо Ви куца или не правите както трябва?
9.
анонимен -
martito
09.01.2009 20:31
09.01.2009 20:31
САМИТЕ КОМЕНТАРИ СА СИ ЖИВИ И ЗДРАВИ,за да може всички да видят че са тъпи,а иначе ти косури на комисията недей да търсиш,избирани сме с конкурс:)
цитирайЛичи си!!!!!!!!!!!!!
А сега позволи на една нагла потребителка да каже на конкурсно избраната комисия да вземе да заличи коментарите и от този пост, щото аз твоите не мога да ги определя по друг начин освен като тъпи!
Приятна вечер!
цитирайА сега позволи на една нагла потребителка да каже на конкурсно избраната комисия да вземе да заличи коментарите и от този пост, щото аз твоите не мога да ги определя по друг начин освен като тъпи!
Приятна вечер!
11.
анонимен -
марти
09.01.2009 20:39
09.01.2009 20:39
твоята ярост ме възбужда,но моля те престани да ме упрекваш,бъди толерантна с блогърите които четем твоите публикации:)
цитирай:)))))))))))))))))))
Е, поне нещо хубаво се получава от цялата словесна игра:)))))
цитирайЕ, поне нещо хубаво се получава от цялата словесна игра:)))))
13.
анонимен -
Марти
09.01.2009 20:48
09.01.2009 20:48
Прекрасно е че си говорим толкова мило,но аз като служебно лице трябва все пак да спазвам прилична дистанция,нали се сещаш?!
цитирайО, разбира се! :)))))))))))))))))
Пазете я дистанцията, колкото се може по-прилична я опазете!:)))))))))
Благодаря за смеха!
цитирайПазете я дистанцията, колкото се може по-прилична я опазете!:)))))))))
Благодаря за смеха!
отново стархотен постинг поздрави за него и
боже пази ни от прости хора, не казвам глупави защото те глуповите нямат вина, но простите търсят компенсации
цитирайбоже пази ни от прости хора, не казвам глупави защото те глуповите нямат вина, но простите търсят компенсации
и аз играя от години чист брич със съпруга ми от самото начало и го научих заради него!
Ние продължаваме играта обаче и до днес,така че твоите хора могат и да продължат ,но вече като семейни!:)))))))))
цитирайНие продължаваме играта обаче и до днес,така че твоите хора могат и да продължат ,но вече като семейни!:)))))))))
Е, нали знаеш - по-весело е, ако веселото е на чужд гръб...
Да са живи и здрави, и да си се смеят!
цитирайДа са живи и здрави, и да си се смеят!
О, да! :)))
Могат.. и може и да го направят:))))
А откъде само е започнало всичко, а? От една нищо и никаква си игра на карти..:))))
Поздрави!
цитирайМогат.. и може и да го направят:))))
А откъде само е започнало всичко, а? От една нищо и никаква си игра на карти..:))))
Поздрави!
А веднъж като си се хванал на хорото (играта), няма отказване!! :)))
И аз така покрай едно сантасе се омъжих веднъж... хахаха
цитирайИ аз така покрай едно сантасе се омъжих веднъж... хахаха
Хмммм.... Значи и с теб се е срещала:))))
Виж ти - светът наистина ще се окаже малък, а животът му с живот как само ни среща, а? ;))))))
А финалът.... Финалът е перфектен направо! :))
Поздрави!
цитирайВиж ти - светът наистина ще се окаже малък, а животът му с живот как само ни среща, а? ;))))))
А финалът.... Финалът е перфектен направо! :))
Поздрави!
Да бе - е тва с хорото е голяма минавка:))))))
Значи сантасе... Хммм...
От тук нататък мнооогооо ще внимавам с кого играя и с кого не сантасе ;))))))))
Поздрави и много усмивки!
цитирайЗначи сантасе... Хммм...
От тук нататък мнооогооо ще внимавам с кого играя и с кого не сантасе ;))))))))
Поздрави и много усмивки!
В по-зряла възраст бридж белота оправя нещата!!!
Смях и закачки!!!
Поздрави и усмивки и на теб!! :)))
цитирайСмях и закачки!!!
Поздрави и усмивки и на теб!! :)))
Аз реших - ще мина да ми хвърлят някъде карти, та да ми кажат кои игри да играя и кои не:))))))))))
Че кат се знам ква съм - ще взема да оплета нещо :))))
цитирайЧе кат се знам ква съм - ще взема да оплета нещо :))))
сбирай багажа и направи това така дълго обмисляно пътуване.
Не чакай лятото. Не се плаши, не е толкова студено.
Ако ти трябва шашка динамит- ще ти я осигуря.
цитирайНе чакай лятото. Не се плаши, не е толкова студено.
Ако ти трябва шашка динамит- ще ти я осигуря.
Опасна си ей!...;))))))))
С тия динамити...:))))
Това пътуване ще бъде доста... емоционално;))))))
Поздрави!
цитирайС тия динамити...:))))
Това пътуване ще бъде доста... емоционално;))))))
Поздрави!
Много добър разказ.
:)
цитирай:)
Мерсиииииииииииии!:))
Поздрави и усмивки!
цитирайПоздрави и усмивки!
28.
анонимен -
rosidi
10.01.2009 22:13
10.01.2009 22:13
вдигнаха ли ти пенсията за нова година,със сигурност ще има за кисело мляко и за памперси?то май в тоя блог сте се насъбрали само пенсионери ае да си отивате по леглата:)
цитирайМоля те, не предприемай атаки срещу потребители на блог бг в моя блог!...
Ще съм ти страшно задължена!
Има и други начини да си засвидетелстваш чувствата към някого, а този е... меко казано... подъл...
цитирайЩе съм ти страшно задължена!
Има и други начини да си засвидетелстваш чувствата към някого, а този е... меко казано... подъл...
30.
анонимен -
marti,
10.01.2009 22:25
10.01.2009 22:25
аз мисля че с нищо не съм предизвиквал въпросната пенсионерка.Колко хубаво си говорехме с теб,тя реши да ме квалифицира...не е редно да ме обижда,нали..
цитирайДа, с теб наистина страшно добре си говорим,... чак да ни завиди човек...:))
А сега се съгласи, че това, което ти правиш, не ти прави чест...
Пак ти казвам - ако искаш нещо да кажеш на rosidi, направи го в нейния блог, напиши й лично съобщение... Твоя работа...
Бъди човек на място, не се прави на смел зад гърба на някого...
Тук пиши каквото искаш - стига то да се отнася за мен...
Съгласен?
цитирайА сега се съгласи, че това, което ти правиш, не ти прави чест...
Пак ти казвам - ако искаш нещо да кажеш на rosidi, направи го в нейния блог, напиши й лично съобщение... Твоя работа...
Бъди човек на място, не се прави на смел зад гърба на някого...
Тук пиши каквото искаш - стига то да се отнася за мен...
Съгласен?
здравей- мога да припадна. Четох коментарите!:))) Е разговорът е доста вълнуваш, а каквато си майсторка- очаквам да пуснеш едно разказче и да опишеш ситуация, като тази: невинна русокоса блогърка се влюбва във виртуалната комисия -І ва част и втора част- продължение- комисията се влюбва в блогърката и я издига до най- популярната световна журналистическа награда или пък - Нобелов лауреат по литература.
Ха ха ха - да не хванеш вяра.
цитирайХа ха ха - да не хванеш вяра.
Даваш прекрасни идеи - както винаги:))))))))))))))
Но си мисля, че itsasin69 доста ще ми се обиди и ще вземе той с цялата комисия по етика на блог бг да ме обявят за персона нонграта и айде.... отиде ми удоволстието от разговорите с него :)))))))))
цитирайНо си мисля, че itsasin69 доста ще ми се обиди и ще вземе той с цялата комисия по етика на блог бг да ме обявят за персона нонграта и айде.... отиде ми удоволстието от разговорите с него :)))))))))
34.
анонимен -
марти
10.01.2009 23:54
10.01.2009 23:54
споко!нe ти ce обиждaм,aз тe xapecвaм и зaтoвa cъм добър c тe6,нo тpя6вa да ме oцeниш no дocтoйнcтвo инaчe ше тe лишa oт ce6e cи:)
цитирай:))))))))))))))))))))))
То няма и как да ми се обидиш:))
И ти не просто си добър - на теб ти е кеф да си доричък с мен:)))))
Само не ми е ясно как да тълкувам евентуалната възможност да ме лишиш от себе си - като заплаха или...?
цитирайТо няма и как да ми се обидиш:))
И ти не просто си добър - на теб ти е кеф да си доричък с мен:)))))
Само не ми е ясно как да тълкувам евентуалната възможност да ме лишиш от себе си - като заплаха или...?
36.
анонимен -
Нaдe,
11.01.2009 00:21
11.01.2009 00:21
ше тe лишa oт ce6e cи за да ти лиncвам и да cтpaдаш,защoтo ти мe cкapa c rosidi и ceга тя cтpaда:)
цитирайЕ, сега наистина ме впечатли - много малко хора в блога ме наричат по име:)))
И ме развълнува:))
И колко време ще трае лишаването ми от теб?
В смисъл колко ще се удържиш да ме държиш наказана?
И с rosidi не аз съм те скарала - ти имаше желание да общуваш с нея, а за това, че не е потръгнал разговорът ви - аз нямам вина:))
цитирайИ ме развълнува:))
И колко време ще трае лишаването ми от теб?
В смисъл колко ще се удържиш да ме държиш наказана?
И с rosidi не аз съм те скарала - ти имаше желание да общуваш с нея, а за това, че не е потръгнал разговорът ви - аз нямам вина:))
а на коментарите се чудя и още не разбирам как да ги тълкувам...много е сложно
цитирайРадвам се, че текстът ти е харесал:))
А иначе за коментарите... какво да ти кажа...
Чети избирателно - тези от тях, които звучат като чат разговор :)))
И се забавлявай! :))))
Нищо че аз съм 'наказана':)))))))
Поздрави!
цитирайА иначе за коментарите... какво да ти кажа...
Чети избирателно - тези от тях, които звучат като чат разговор :)))
И се забавлявай! :))))
Нищо че аз съм 'наказана':)))))))
Поздрави!
40.
анонимен -
Нaдe,
11.01.2009 00:41
11.01.2009 00:41
по име наричам npиятелитe cи,a ти ako cи дocтaтъчнo милa мoже да ме cneчeлиш:)
цитирайА аз имам още да те печеля ли?
/много невинно-недоумяващи погледи, придружени от бързо пърхащи мигли/
:))))))))))))))))
И значи ли последният ти коментар, че наказанието ми е отменено?
/отново горенаписаното от скобите/
:)))))
цитирай/много невинно-недоумяващи погледи, придружени от бързо пърхащи мигли/
:))))))))))))))))
И значи ли последният ти коментар, че наказанието ми е отменено?
/отново горенаписаното от скобите/
:)))))
42.
анонимен -
ae
11.01.2009 00:48
11.01.2009 00:48
cъkpoвищe,лeка нoщ.Дo yтpе!
цитирай
43.
анонимен -
Поздрави за поста !
11.01.2009 00:50
11.01.2009 00:50
Както винаги великолепно ! Taлант си ти ,не зная дали знаеш ? Много добро и успехи !
цитирай:))))))))
Лека да е!:)))
цитирайЛека да е!:)))
Благодаря ти!
Изказваш се мило за мен!
Поздрави и много усмивки!
цитирайИзказваш се мило за мен!
Поздрави и много усмивки!
Мила,МАРТИ!
Отново не съм изненадана!:)
Ти сякаш пишеш от мое име!:)
Още от самото начало разбрах,че ИГРАТА се е превърнала в ЛЮБОВ.
Много ми хареса края - СПОДЕЛЕНОСТТА!
Поздравления!И много щастие!
цитирайОтново не съм изненадана!:)
Ти сякаш пишеш от мое име!:)
Още от самото начало разбрах,че ИГРАТА се е превърнала в ЛЮБОВ.
Много ми хареса края - СПОДЕЛЕНОСТТА!
Поздравления!И много щастие!
Благодаря!
Да ти се връща тъпкано!:))
цитирайДа ти се връща тъпкано!:))
48.
анонимен -
Nice one ;p
13.01.2009 20:26
13.01.2009 20:26
mersi mnoou qka istoriq FULL RESPECT
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
