Постинг
24.01.2009 11:04 -
Огледало в огледалото
Отпи от чашата с водка... Припари й, но преглътна. Всмука жадно от поредната цигара...
От часове вече това беше единственото, което правеше почти механично. Застинала, напълно сляла се с мекия фотьойл, тя не смъкваше очи от насрещното огледало, обрамчено от масивна, дървена рамка. То отразяваше всичко и й показваше всичко - пропитите от тютюневия дим стени, преплетената в стелещите се тежки димни завеси стая, попиваща жадно прииждащия сумрак. Показваше й и нея - потънала в отенъците на черно-бялата сивота... Нищо не й спестяваше и тя виждаше всичко... Виждаше и него. Огледалото. Вътре в себе си, сраснало с нея за цял живот...
И разбираше..
Разбираше защо то бе единствената й компания на водка и цигари...
Беше обречена. Знаеше го. И го виждаше. Всеки ден...
Проклето огледало!... Или може би не... Но точно заради него купи къщата...
Каква ирония!
Тогава й хареса. Хареса отражението си в него - наситено, цветно, опияняващо в хармония от плавни, гъвкави движения... А после... После отражението се промени - посивя, помътня, изкриви се, потъна в натежали от прах паяжини...
И тя го намрази. Покриваше го с тежко, плътно покривало. Но то пак се оголваше и я показваше в целия й ръст... Опита се да го счупи, да го изкърти от стената, но то оставаше без драскотина, поглъщайки я в своето сенчесто, пропито от влага и задушлив въздух пространство. Размазваше физиономията й, изкривяваше в безумни форми тялото й, отделяше го на части и го разхвърляше в дълбочината на рамките си като пръснати, гниещи боклуци. Превръщаше очите й във вонящи блата, отглеждащи единствено паразити, който се хранеха с тялото й...
Не можа да продаде къщата. Никой не я искаше. Заради огледалото... Всички го харесваха. До един момент. После го намразваха. Също както и тя...
Мразеше огледалото, не можеше да се примири с него. Изпитваше страх. Всеки път я обземаше онова влудяващо я озлобление срещу собственото си отражение...
Докато една вечер не седна пред него, едва сдържайки отвращението и страха си. Нямаше друг избор - трябваше да се изправи срещу него,... срещу себе си... И да свикне да вижда... Опипом влезе в огледалото, обходи пространството, разнищи времето му и се взря в себе си. Разучи се до най-малката подробност, подхвана отделните парченца и започна бавно, с усилие да изчегъртва натрупалата се по тях засъхнала кал. Изчисти ги, надраска ги, но възвърна част от предишните им цветове и се зае да съединява пъзела на собственото си аз...
Оттогава й стана навик да се наблюдава. Свикна да се застоява пред огледалото, да почиства отделните части от отражението си и да ги подрежда. Свикна с образа си... С огледалото... Прие го...
Докато огледалото не стана част от нея...
Докато самата тя не се превърна в огледало. Докато не започна да прави това, което правеше и огледалото. Да отразява. До най-малката подробност. Без да иска... Начупваше образите, раздробяваше цветната им повърхност, напипваше дълбочината им и разпръскваше отраженията им в огледалната си плоскост...
Но хората бягаха от огледалото... Понякога това беше в нейна полза, но... понякога...
Затова често го забулваше с тежко покривало. За да не се виждат отразените образи. Не се страхуваше, нито бягаше. Може би така й беше по-лесно или просто печелеше време, за да намали задимените от цигари нощи, напоени с парлив вкус на алкохол. Или просто чакаше смелостта, която щеше да накара нечий оригинал и отражение му да се изправят едно срещу друго, без да искат да се унищожат взаимно...
Всмукна за последно от цигарата и я загаси в пепелника. Стана и бавно се облече в полумрака. Имаше среща. Не бързаше - знаеше как ще свърши всичко.
Наметна върху си тъмното покривало и излезе, надявайки се да греши...
От часове вече това беше единственото, което правеше почти механично. Застинала, напълно сляла се с мекия фотьойл, тя не смъкваше очи от насрещното огледало, обрамчено от масивна, дървена рамка. То отразяваше всичко и й показваше всичко - пропитите от тютюневия дим стени, преплетената в стелещите се тежки димни завеси стая, попиваща жадно прииждащия сумрак. Показваше й и нея - потънала в отенъците на черно-бялата сивота... Нищо не й спестяваше и тя виждаше всичко... Виждаше и него. Огледалото. Вътре в себе си, сраснало с нея за цял живот...
И разбираше..
Разбираше защо то бе единствената й компания на водка и цигари...
Беше обречена. Знаеше го. И го виждаше. Всеки ден...
Проклето огледало!... Или може би не... Но точно заради него купи къщата...
Каква ирония!
Тогава й хареса. Хареса отражението си в него - наситено, цветно, опияняващо в хармония от плавни, гъвкави движения... А после... После отражението се промени - посивя, помътня, изкриви се, потъна в натежали от прах паяжини...
И тя го намрази. Покриваше го с тежко, плътно покривало. Но то пак се оголваше и я показваше в целия й ръст... Опита се да го счупи, да го изкърти от стената, но то оставаше без драскотина, поглъщайки я в своето сенчесто, пропито от влага и задушлив въздух пространство. Размазваше физиономията й, изкривяваше в безумни форми тялото й, отделяше го на части и го разхвърляше в дълбочината на рамките си като пръснати, гниещи боклуци. Превръщаше очите й във вонящи блата, отглеждащи единствено паразити, който се хранеха с тялото й...
Не можа да продаде къщата. Никой не я искаше. Заради огледалото... Всички го харесваха. До един момент. После го намразваха. Също както и тя...
Мразеше огледалото, не можеше да се примири с него. Изпитваше страх. Всеки път я обземаше онова влудяващо я озлобление срещу собственото си отражение...
Докато една вечер не седна пред него, едва сдържайки отвращението и страха си. Нямаше друг избор - трябваше да се изправи срещу него,... срещу себе си... И да свикне да вижда... Опипом влезе в огледалото, обходи пространството, разнищи времето му и се взря в себе си. Разучи се до най-малката подробност, подхвана отделните парченца и започна бавно, с усилие да изчегъртва натрупалата се по тях засъхнала кал. Изчисти ги, надраска ги, но възвърна част от предишните им цветове и се зае да съединява пъзела на собственото си аз...
Оттогава й стана навик да се наблюдава. Свикна да се застоява пред огледалото, да почиства отделните части от отражението си и да ги подрежда. Свикна с образа си... С огледалото... Прие го...
Докато огледалото не стана част от нея...
Докато самата тя не се превърна в огледало. Докато не започна да прави това, което правеше и огледалото. Да отразява. До най-малката подробност. Без да иска... Начупваше образите, раздробяваше цветната им повърхност, напипваше дълбочината им и разпръскваше отраженията им в огледалната си плоскост...
Но хората бягаха от огледалото... Понякога това беше в нейна полза, но... понякога...
Затова често го забулваше с тежко покривало. За да не се виждат отразените образи. Не се страхуваше, нито бягаше. Може би така й беше по-лесно или просто печелеше време, за да намали задимените от цигари нощи, напоени с парлив вкус на алкохол. Или просто чакаше смелостта, която щеше да накара нечий оригинал и отражение му да се изправят едно срещу друго, без да искат да се унищожат взаимно...
Всмукна за последно от цигарата и я загаси в пепелника. Стана и бавно се облече в полумрака. Имаше среща. Не бързаше - знаеше как ще свърши всичко.
Наметна върху си тъмното покривало и излезе, надявайки се да греши...
Благодаря ти
цитирайгероинята ти е страхотна!
...но защо пак в лични дневници, нима е възможно да е реална? :)
цитирай...но защо пак в лични дневници, нима е възможно да е реална? :)
Благодаря от името на героинята си - приела е думите ти за комплимент:)
Ти си вторият човек, който ми задава въпроса - защо в категория лични дневници, и то за втори път:) Отговор - защото съм мързелива:) и защото всяко нещо включено в този блог е втъкало в себе си част от мен :))
А що се отнася до това дали е възможно да е реална - ще отговоря така:
- а има ли невъзможни неща?
Поздрави!
цитирайТи си вторият човек, който ми задава въпроса - защо в категория лични дневници, и то за втори път:) Отговор - защото съм мързелива:) и защото всяко нещо включено в този блог е втъкало в себе си част от мен :))
А що се отнася до това дали е възможно да е реална - ще отговоря така:
- а има ли невъзможни неща?
Поздрави!
Благодаря!
Радвам се, че ти е харесал текста:)
Поздрави!
цитирайРадвам се, че ти е харесал текста:)
Поздрави!
е като катарзис.
Отново ни поднасяш доста философски разказ. Харесва ми! Не се плъзгаш по повърхноста, задълбаваш в душата...
Поздрави!
цитирайОтново ни поднасяш доста философски разказ. Харесва ми! Не се плъзгаш по повърхноста, задълбаваш в душата...
Поздрави!
Вглеждането в себе си винаги е плашещо, защото проглеждаш за много неща - не винаги приятни... Понякога такова самовглеждане води до катарзис... понякога...
И все пак да разглеждаш сам себе си не е толкова страшно, колкото ако откриеш, че някой друг проглежда в душата ти...
Поздрави и на теб!
цитирайИ все пак да разглеждаш сам себе си не е толкова страшно, колкото ако откриеш, че някой друг проглежда в душата ти...
Поздрави и на теб!
7.
анонимен -
:)))
24.01.2009 22:04
24.01.2009 22:04
Да разбираме ли, че девойката е носител на Меча на Шанара? Ако лирическата героиня е реална ... трябва да е твърде интересна личност, но с не лек кръст. Стискам и палци този път да греши :)
цитирайДа е носител на меча на Шанара - е, това вече е забавно:))))
Макар че ако изкривеното отражение на героинята в огледалото се приеме за злото и тя се бори с него, значи в ръцете й е меча:)))
И защо да е с не лек кръст - аз бих казала по-скоро добре тренирана:))
И аз й стискам палци - ако не този път, то поне в някой от следващите да сбърка:)))
Поздрави!
цитирайМакар че ако изкривеното отражение на героинята в огледалото се приеме за злото и тя се бори с него, значи в ръцете й е меча:)))
И защо да е с не лек кръст - аз бих казала по-скоро добре тренирана:))
И аз й стискам палци - ако не този път, то поне в някой от следващите да сбърка:)))
Поздрави!
като замисъл, размах и свобода на въображението, "задълбаването" в сферата на духа, силно напомня стила на Стефан Кръстев (cefulesteven), с тази разлика, че сякаш някоя от неговите героини го е написала - все пак, сътвореното от женска ръка си личи :)
...убеден съм, че той много ще се зарадва на разказа, ако го прочете :)
цитирай...убеден съм, че той много ще се зарадва на разказа, ако го прочете :)
:)))
Не знам дали Стефан Кръстев ще прочете текста, а пък дали ще го хареса - съвсем не мога да прогнозирам :)
А че авторът е жена - ти сам го каза - спор няма:)))
Някоя от неговите героини?...хммм - знае ли човек:)
Поздрави!
цитирайНе знам дали Стефан Кръстев ще прочете текста, а пък дали ще го хареса - съвсем не мога да прогнозирам :)
А че авторът е жена - ти сам го каза - спор няма:)))
Някоя от неговите героини?...хммм - знае ли човек:)
Поздрави!
Обичам разказите ти! Все си откривам по нещо, което ми човърка мислите... :) Много ми хареса! А когато героинята прие огледалото... Занемях!
Поздравления, за пореден път ми достави удоволствие... :)
цитирайПоздравления, за пореден път ми достави удоволствие... :)
Благодаря ти!
Мдааа, героинята приема огледалото - къде ще иде:))
Нима може да избяга от спомена за отражението си:)
А и някой неща могат като начало да се приемат, после... после всичко зависи от героя или героинята...
Поздрави!
цитирайМдааа, героинята приема огледалото - къде ще иде:))
Нима може да избяга от спомена за отражението си:)
А и някой неща могат като начало да се приемат, после... после всичко зависи от героя или героинята...
Поздрави!
Не идва и не си отива тя
В теб не отпада любовта,
а ти я търсиш във света
както себе си в огледало.
Да се намериш там ли?
Другите да отразиш ли?
Не! Дори и не помисляй
Огледално никой не е същи
Не с очи, а с душа се вижда.
цитирайВ теб не отпада любовта,
а ти я търсиш във света
както себе си в огледало.
Да се намериш там ли?
Другите да отразиш ли?
Не! Дори и не помисляй
Огледално никой не е същи
Не с очи, а с душа се вижда.
Да, душата е голяма работа - опознавайки себе си - опознаваш душата си и само с душата си можеш да докоснеш друга душа... и само с душа могат да се докоснат до теб...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
и увлекателистично заграбващо.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете