Ти луд ли си, бе? Изгрев да ти посрещам!... Напоздравявах го аз слънцето, че още не мога да се оправя... Ма що? Щото съм прост! Да се оставя аз по женски акъл да тръгна... За резил да стана... И от едно нищо, от едно нищо, бе, се започна...
    Появила се, моля ти се, някаква си в града, самоназначила се за инструктор по йога и мойте колежки, нали и те жени, юрнали се фиданки да стават. Мъчих се аз мозък да им налея в главите, че тая само ги баламосва, фитнес му е майката... Пък те - много съм знаел, ама съм щял да окапя още на десетата минута... Кой? Аз? Техните чекнежи да ми се опрат? Да-да!... Ще видим кой крив, кой прав...
    И тръгвам аз един ден да им се посмея на воля. Влизам в залата, пък там двама-трима мъже и всичко друго жени. Тия младичките веднага ми хванаха окото. Облеченки с едни клинчета, къси потничета, пъпчетата се виждат - олееее майко! - тук ще е интересно, бе! Едно е да си ги гледкаш по телевизията, друго си е да ти се протягат, да ти подскачат и да ти вдигат крачета пред погледа...
    Хубаво се зарадвах аз, и момичетата ми се зарадваха, ама инструкторката - нещо не ме хареса. Каза, че ако искам само да зяпам - да си стоя навън, ако не - да събувам обувките и да се вклювам. Урсуз жена! Ма какво да правя - не ща да ме изкарат пъзльо и айде - събувам обувките и тръгвам най-отзад, че оттам и по-добра видимост ще имам. Да ама жената инструктор ме върна най-отпред - че да съм виждал упражненията, и тя да ме виждала. Добре, бе душко, усмихвам й се аз, разбрах те - искаш ме само за себе си. Какво да се прави - красив съм си...
    И се почнаха едни вдишвания, издишвания, въртения на лакътчета, раменца, глезенчета, кръстчета... Честно, по едно време взех да се прозявам. И сам си се зачудих как ще изтрая цял час, без да заспя...
    Стигнахме до някакви си поздрави към слънцето - ха дано те поне ме разсънят, си викам наум, а инструкторката ме вика до нея. Добре, бе слънчо, твой съм, каквото кажеш - това ще е и й намигвам. Пък тя: "Ние ще ги правим единадесет пъти, ти понеже си нов, може само седем". Глупости! И аз единайсет - няма по-малко. Аз съм врял и кипял в спорта, та на някакви там поздравчета ли ще се дам...
    Усмихна ми се и тя и каза: "Едно", аз след нея: "Охххх!" Тя - "Две", аз пак "Ох!" На три коляното ми изпука. На четири кръстът ми прещрака - май прешлените нещо се поразместиха... Пет - ударих си колената в земята - заболя ме, но стиснах зъби. На шест трябваше да направим някаква извивка, при мен се получи начупена крива, при което си ударих брадата в паркета, зъбите ми изтракаха и не успях да вдигна глава. На седем едвам се надупих и прешленчетата пак нещо изскърцаха. Осем го сбърках - трябвало с другия крак - докато се поправя, си ударих пак колената в пода. На девет вече ми беше горещо и въздухът ми се стори малко. На десет изгубих равновесие и едва не паднах назад. Беше ми попричерняло за единайсет, но се справих.
    Е, добре де, не е баш лесно, викам си аз, ма пък и не беше кой знае какво. И в тоя момент чувам: "Останаха още десет." Тук вече се изпотих - признавам си. Как десет бе? Нали стигнахме до единайсет?!?! И стоя аз малоумно и гледам как инструкторката изкара една лелка пред групата и я остави да води, а мен ме строи в единия ъгъл на залата и едно, две, три... Другите почнаха да правят разни животни, дървета, цветя, аз още слънцето поздравявах. Израних си колената и дланите, обелих си брадата, плувнах в пот, дорева ми се даже, а оная едно, две, три...
    Слава на Господа - часът свърши. Пък аз не мога да мръдна - краката ми треперят, всичко ми трепери. А инструкторката ме потупва по гърба - както ми се стори нечовешки силно - и ми казва другия път да съм отидел половин час по-рано да сме упражнили пак слънчевите поздрави. Усмихнах й се аз, а наум си викам - ти днес ме почупи, надявай се да ти идвам пак!...
    Тъй че хич не ми говори за слънце! Ей сега ще ти дойда изгрев да посрещам! Чакай малко!...

http://club-scorpion.com/index.php?act=yoga&run=showinstr&id=1

хахахах!
Нямам какво да кажа повече, че много ще се повторя-:)))
Поздрави!

Отново си на ниво!
Така ясно си представих всичко, че чак го съжалих горкия.

:)))
Многоооо усмивки ти желая!!!:)

Ааааа, аз такива не ги съжалявам;)))))
Никакво съчувствие - само едно, две, три.... до единайсет:)))))
Много усмивки!:)

yogata ne e za vseki!

:)))
Напротив:)

Страхотна разказвачка си! Оправи ми настроението ! Поздравчета!

Ей, радвам се, че настроението ти е взело вярната посока;))))
Мноооогооо усмивки! :)

Звучи ми като Светата Инквизиция с елементи на йога и синдром всичко-мога (ама вече не искам) :-))))) Супер си!

Ей, да не й се надяваш на тая йога - уж лесно, лесно, пък гледай как едно нищо и никакво си упражненийце какво травми нанася;))))))
Многоооо усмивки! :)

Едно пълнолуние ще балансира нещата ;)

Господ да Ви поживи! :)
Съвсем се не досетих за баланса на пълнолунието;))))
Поздрави и усмивки!

ходя си на фитнес...
интуитивно съм усетила сигурно
или твоя човек съм чула да пъшка
в някое друго паралелно време

Най-вероятно е така;))))
А йогата може да е повече от удоволствие, стига да се преодолеят тия слънчеви поздрави:))
Много усмивкииии :)

Карти играе, овце пасе, перална пуска. И на всичкото отгоре-чакрите си оправя, демек за млади женички си мисли и се надява.
Хъм, дали пък наистина не е от онези новите "РОБОТИ" и такава да им е програмата? ;))
Поздрави и ще хапна едно шоколадче-за щастие вместо теб.
Какво да се прави-такава ни е съдбата- ти да пишеш, аз да си ям шоколадите.
Усмихната седмица- и да не се успиш, че робота да не те буди с някаво оръдие.

Идея си нямаш колко ме радваш:)
И аз ям шоколад - знаеш, сладкото ми е на сърце:))
Мнооогооо гушки и сладки сънища:)

Симпатяга.

Поздравчета и от мен, поете търновски:)
И топъл, усмихнат ден!:)

Хехе... прав е човекът - фитнес му е майката, ама по телевизора :):):)

На това твоето що ли си мисля, че май му се викаше измъкване;))))
Мнооогооо усмивки!

Никакво измъкване не е: я го накарай сега да иде отново? :):):) Поздрави :):):)

Напълно го разбирам :) Аз честно казано не мирясвам и се пробвах. Но докато ми стане приятно и полезно, бая зор видях...
Поздравления за разказа, развесели ме :)))

Ама че мъжка солидарност блика от думите ти:)))))
А къде отиде смелостта? ;)))

Трудничко е, но само в началото, после вече е удоволствие :))
Многооо още усмивки да те спохождат! :)

Смелостта? Хехеххе.... в повечето случаи си остава на масата при ракията и салатата или бирата и пържените картофи...:):):)

Вкусна смелост си избрахте, принце:))))
А кой ще спасява принцесите, ако се наложи, м?
;)))))
Много усмивкииии!

индийските танци:))))), а после може и слънцето по-лесно да посрещне!
Поздрави, приятелко!
:)))

Аз мисля, че и балетът няма да му се отрази зле;))))
Многоо усмивки, весело момиче:)

Много приятно, не съм те следил от няколко дни и ето, че отново си напълнила със забавни истории. Ще ги проследя всички;-)