Ей това жените са опасно нещо... Дорде се усетиш, те вече те превърнали в къщен робот и само натискат с копченцето - пазаруване, чистене, готвене... И дотам, братко. Вече не си мъж, ми балеринка и танцуваш около "миличкото", че да не направи случайно някоя цупка...
    Внимавай!... Щото в началото и аз така като теб - с туй да помогна на жената, там нещо си друго да свърша заради нея, до магазина да отида, боклука да изхвърля, нам кво си още да направя заради нея или с нея и стана какво? Забравих какво е туй да седнеш с приятели, да гледаш мач, без да мислиш за плетки, дантелки и дали аджеба на онуй мушкато ще му пасне обстановката вкъщи...
    Обаче ми просветна. Онзи ден. Бръсна си се аз и без да искам се порязах. Изскимтях като настъпано псе и за малко да се разплача. И се гледам в огледалото, братко, готов да се разцивря и не мога да се позная. Косата ми сресана, пригладена, халатчето вързано на панделка, пантофките на крачетата - направо на женичка съм замязал, само дето веждите не съм взел да си скубя...
    Никак, ама никак не се харесах, да ти кажа. И за всичко бе виновна тя – жена ми, с нейните цупки, жалвания през пет минути, непрестанни приказки за маникюрчета, причесчици, дрешки, цветенца и всякакви други простотии... Кога се оставих чак толкова, бе, си викам? Аз дружка на жена ли ще съм или мъж, бе?... На магия ми мина онзи ден, ти казвам. Но реших - от тук нататък ще съм мъж и ще се държа като мъж.
    И се прибирам - мъжката - тряснах вратата. Пък жена ми: "Миличко, ела да ми помогнеш в кухнята." Няма как си, какво ти е, как мина работния ти ден – няма! Грам не й повлия намръщената ми физиономия. А мен това нейното "миличко", ме ядоса, обаче тръгвам след нея... Че да й покажа колко съм ядосан. А тя без да й мигне окото и без да й пука за моите вълнения тресна пред мен една купа с картофи - да съм ги белел, че ще правела "мусакичка". Причерня ми, ти казвам. За една проста мусака да й помагам, че все едно досега аз съм й белел картофите? Е не, че не беше така, де, ама айде...
    Хубаво, викам си - от мен да мине и тоя път - ще й ги обеля и толкова. Ама то на една жена кога й е стигало нещо? "Нарежи ги", казва ми тя и с това вече прекали. Кой я знае какво друго ще й роди главата, си мисля аз, и смелото ми решаване за деня ще отиде на кино. Няма да е бъде тази! Какво - ще й се вра около престилката и ще оставя да ми направи мозъка на мусака ли? Да, ама не е познала - точно днес домакиня от мен няма да стане. Че като ги хванах ония ми ти картофи, като почнах да забивам ножа в тях - на нищо ги направих.
    Пък жената като ме видя, като викна срещу мен как съм бил вързан в ръцете, не съм знаел как да нарежа едни картофи за мусака, за нищо не съм ставал, за едни картофи не можела да разчита на мен...
    Ехеее!... Причерня ми, братко! Такава ли стана тя? Вързан съм бил? Не можела да разчита не мен? Дорева ми се ти казвам, ама стискам зъби, щот сълзите и сополите не са някак мъжествени. Обаче като хванах оная ми ти купа с картофи и пляс! - в тавата барабар с водата. Тя почна още по-силно да вика. Всеки друг път бих й се извинил, но сега само се врътнах, треснах й вратата, затворих се в хола и си легнах гладен и обиден...
   И няма и да й се извиня! Нека тя един път се извини първа! Докога все аз! Ама-ха!...
   Ми така де - аз мъж ли съм или жена, а?...

Да не си ти стратега на новата реклама на Каменица ;-) Имаш поредната 6тица от мен. Не знам какво ще правим, като се препълни бележника. Поздрав!

e, вече го направи баш за мъжа под чехъл :)

Брат,все едно аз съм го писал.Женен съм от половин година и се чувствам точно така.И картофи беля и пантофи с халат нося и не съм пил бира с аверите.....то ней живот ,а ужас :(((

Тази мусaка ще я яде и той, нали така. Къщата е й негова, може да хване и той неща да свърши, кога ще се сетят, че трябва с нещо да са полезни и те? Или само жената да гледа децата и да ги обгрижва все едно са само нейни. Докога ще си мислят, че жена значи слугиня? Тя също например цял ден е била на работа и обикновено там, трябва да прави два пъти повече, за да бъде оценена на половина колкото един мъж го оценят по подразбиране. А после само съвети как да правим всичко заедно и да сме сплотени... и кое му е мъжкото - инатът му, неуважението и непукизма - ами нека си спи, то това за всеки вид е характерно - толкова инертни и заспали и преспкойни са всички мъжки индивиди. Иди виж женските какво правят - действат, живеят, дават живот, а който иска - да бъде мъж. Големите мъже със стойност сведена до биологичен фактор и нищо повече. Че жените мрънкат - мрънкат и все нещо не им достига, но и мъжете как все са използвани горките и им разваляме спокойствието - световна проблем наистина. Защо да се тревожат, а?

Е, как какво - ще купуваме нов;))))))))
Поздрави и усмивкииии:)

Беше без да искам;)))))
Поздрави и усмивкии:)

Съчувствам ти:)
Усмивки:))

Ей, я се усмихни:) Светът е прекрасен:)
А и не всички мъже са еднакви:)

Хехехе... ами така де, като не вземе да изреве от вратата: "Жена, я марш с мене в гаража, че нещо се е разбрицала, та да ми подаваш инструментите, докато аз се боря под нея!" :):):) До анонимен 4 - тя се вози в колата, нали? ;) :):):)

Нали?:)))))))
Та да я видим тогава как ще намери ключ еди-кой си;))))))
Поздрави и мноогоо усмивкии:)

не намирам нищо лошо в това един мъж да помага,но не до такава степен!!! А колкото до разказа е просто страхотен!!! :-)))

Съгласна съм:)
Пък и нали в мярката му е майката:))))
И все пак... едно такова прекаляване от време на време няма да е никак лошо, нали:))
Усмивки, petrak!:)

Ако знаеш колко съм съгласен с първото изречение, тук не трябва никакъв опит. По презумция! Или аксиома! Или не подлежи на обжалване!
Всички, които не сме бизнесмени, това правим, белим картофи! Да му се не види картофения бизнес.
Но пак бих предпочел да беля, отколкото да лежа обелен, ясно къде, като картоф!

Нали не се опитваш нещо да се измъкнеш от похода за Хималаите, само защото аз съм жена и съответно опасно нещо?;))))))))
Аз обещах, че няма да мрънкам много, само малко:)))
А и се справям успешно с беленето на картофи:))))))
Поздрави и усмивки, lubara!:))

izobshto ne e realistichno

:)))))))))
Не е и необходимо да е:))
Усмивкииии:)

"...да я видим тогава как ще намери ключ еди-кой си..."

Хехехе.... С моя шизофреничен ум, дето прави невероятни асоциации, тази фраза ми напомни за вица (врме му е за следващия):

Маневриращ багер удря Ламборджини, от което изскача бясна мутра, отваря вратата на багера и вижда в кабината един огроооооомен багерист, който едвам се е сгънал за да намести масивното си туловище, лостовете в косместите му ръце – като близалки, а от набитото му мърляво лице гледат две малки свински очета.
– Кво искаш, бре! – изръмжава багеристът.
– Ми аз... таковата... търсех... ъъ.. ключ 19...
– Немам! – отсича багеристът. – Аз до 27 болтовете ги завивам с пръсти!

:):):)

Хехехе... опитвам се тоя багерист да си го представя как бели картофи... хехехе.... сигурно ползва брадва... :):):)

:)))))
Подозирам, че само като го видят багериста, картофите сами ще се белят, че и сварят или изпържат или там квото трябва да им се случи:))))))))))))))))))))))))))))))
Благодаря, принце, че развързахте чувалчето с вицовете и ми подарихте смях:)))
Много усмивки:)

Може би багериста трябва да придаде малко уроци по мъжественост на мъжа под чехъл, хехе :) Поздрави Марти, пак ме развеселяваш :)

:)))))))))))))))))))
Супер идея:)))))))))))
И те ме развесели, dorichela:)
Много усмивки за теб:)

сладурана
:))
винаги ме усмихваш марти

За мен е удоволствие:)
Умножавай усмивките:)

Eй зa тoвa нe ce жeня!

Казвах ти аз,че тази жена е за Вегас!
И там има непревзети хоризонти!
Където и да я сложиш-ще се справи!
Весели и щастливи празници!

Колата не се разваля по 3 пъти на ден - а от жената се иска да готви най-малко веднъж на ден, да пере, суши и глади дрехи по много пъти на седмица и да ходи на работа най-малко 5 пъти в тази седмица и да работи дори, когато е на почивка, във ваканция и най-вече на празници - вечно пред мивката и пред фурната. И така нататък и така нататък. Колата 15 пъти в годината я оправяш, не ми ги сравнявай да не си ги търсим детайлите на двете страни точка по точка всеки какво и колко прави. И то всъщност няма значение кой колко, казахме го - ако иска, като не - за негова сметка си е. Те жените, ако се чувстваха ощетени :)) ехеее хехе

Не заемай толкова крайна позиция;)))))
Поздрави и усмивки, веселяко:)

Жена мечта е направо, ама кой да я оцени;)))))
И знае как!;))))
Весели празници и на теб и много усмивки:)

Ей, усмихни се:)

За да не си ляга човек гладен и обиден , какво трябва да направи???
Амиииииии..............
Поздрави:)

За да не си ляга гладен и обиден, трябва да слуша жена си и да не се прави на мъж;))))))))
Поздрави и усмивкииии:)))

Точно така :)))

Значи мислим еднакво:))))
Пък героят...той...нека си гладува:))
Усмивкии:)

На кого му е нужно да нарушаваме естествения ход на нещата. Да си караме по добре отъпканата пътечка и няма да си "лягаме гладни":)

Мдааааа, хубави са те тези пътечки:))))
Но пък като се замислиш - някое кривване от пътечката може да те отведе до ароматни горски ягодки, които да са си заслужавали гладуването;)))))
Примерно де..;))))

КЪДЕ ДА СИ НАМЕРЯ "РОБОТ"?
В къщи всички знаят каква е "женската работа", но .... никои не знае "мъжката" та като се почне от готвенето, сервиране и отсервиране, чистене, пране, простиране, и после в градината- и последното- счупила се е керемида на покрива, ще ме закараш ли до.... , трябва да се опарви бравата, о- направи я, ама ако не бях аз да ти помагам . Ох за къде сме без тях- да държи винтовете и дава съвети, че тая работа няма да стане. БЪъъъъъъъъър- студ ме хваща.
Та ако си намерила "робот"- дай да го клонираме, поне време да си поприказвам с теб ще имам!
и не пиши отговор-след време ще го изтрия, и хората ще се чудят на поредната написана от мен глупост.
А на мен ми липсва..... робот. Защото трябва да измия колата и да отида при онзи майстор, защото уплътнението се е спукало и трябва да се оправи нещо на ауспуха. Добре, че намам оксижен- ще трябва и да заварявам

Такива робори изглеждат много качествени, но само изглеждат, а и не съм много сигурна в тяхното съществуване... Не ти трябва робот:)
Но иначе за ауспуха на колата - ще помагам да гледаме и двете умно;))))
Аз лично съм много добра!:))))
Прегръдкииииии :)

така малко по малко човек се учи да готви. :)))
И сега мъжа ми, когато остане известно време сам, няма да седи гладен.:))))
Ей, какво неблагодарно племе са това мъжете, значи!
Поздравииии!
:)))

:)))))))))))))))))
Да бе!:))))
И как пък поне малко не почнат да се усещат;)))))))
Не ги е срам:))))
Много усмивкииииииииииииии:)

Щях да се усмихвам, ако усмивките миеха и правеха салатки, а след това и свирки даже за компенсация, има жени много им харесва да ги правят и това за тях не е работа или екстра услуга. Дали на жената мъжа й ще й напрви свирка или каквото там иска, за да й направи кеф, ами очаква да е тигрица и не знам си каква още и в леглото - сори, мъже, не става. Особено като не обичате и жена си. Ако само ме обича (и му пука за мен), дори и без да си мръдне пръста - ще правя всичко и ще се усмихвам. Просто защото съм жена и това ми е привилегия в този живот да правя всичко.

Не се вживявай толкова:) Има мъже и мъже, както има и жени и жени:))
Бъди себе си преди всичко:)
И се усмихни - не е толкова трудно:)

Нема кво да ги жалиш. Колко му е да обелят едни картофи и да ги нарежат? Ами що не са боядисали яйцата и козунак не са опекли?
Давам ти идея за нов постинг :))))))

Нема прошка:)))) Никаква!:)))))))))
Когато се научат да слушат - тогава добри думи;)))))))
Благодаря за идеята:)
Шарени усмивкииии:)