Никога не го беше правила. Никога. Но сега как стигна до този апартамент, как влезе в стаята, как седна на масата, така и не разбра. Сякаш някой я беше отвлякъл мислите, чувствата й, самата нея и я водеше. А тя вървеше до себе си като невидима сянка, ням свидетел на случващото се. Видя се как натисна звънеца, как й отвориха и я поканиха вътре. Нищо не каза, нищо не й казаха, просто влезе, седна, а лявата й ръка сама се протегна и раздели тестето карти на две.
   Никога не беше ходила при гледачки. Не вярваше, че могат да предсказват каквото и да е. Но някой, нещо я доведе тук, за да види и да чуе какво ще й кажат картите. Възрастната жена срещу нея беше повече от обикновена леличка, незапомняща се с нищо, освен с големите си, черни като маслини очи. Не й говореше, не я питаше за нищо. Мълчаливо, без да я изпуска от очи, тя взе двете кучинки карти от ръцете й. Бавно изтегляше карта по карта и ги нареждаше една до друга, без да поглежда към тях. Когато положи и десетата карта, тя сведе поглед и започна да ги обръща една след друга. Бяха различни карти. Нямаше нужда гледачката да й ги обяснява - разчиташе ги и сама. Виждаше миналото си - пропито от възходи и падения, от мрачни и слънчеви мигове, преливащи едни в други, затихващи за кратко, за да избухнат в разюздани бури. Бури, пречупващи със замах всичко, напояващи с обилна влага земята до следващото затишие пред нова буря. Но отминали бури, оставили следи на стихийност...
   Ръцете на гледачката се раздвижиха и без да каже и дума, тя взе отделената настрани купчинка карти и започна да нарежда нови карти. Този път нареди една до друга само шест. Обърна ги и пак нищо не каза.
   Настоящето. Нищо ново. Безмълвно, но нажежено и тежко до задушаване, то се взря в лицето й. Не крещеше, не помръдваше, едва дишаше. Сякаш беше потънало в дълбокия сън на размирното си минало. Или в поредното затишие неизвестност, чертаещо границите и силата на поредната разчистваща буря...
   Настояще, а всъщност едно мъгливо, неясно отражение на танцуващото в багри и непредвидимост минало, оглеждащо се в назряващото, непрогледно огледало на бъдещето...
   Чакаше бъдещето. Вдигна поглед от картите и очите й срещнаха очите на гледачката. В тях прочете какво следваше да направи. Трябваше сама да изтегли една последна карта. Не бързаше с избора, нито се бавеше - искаше да е готова да срещне очи в очи бъдещето си. Погледна надолу и видя разпръснати останалите карти от купчинката. Протегна ръка към първата, която се изпречи пред погледа й и бавно я обърна към себе си. Лицето й не изрази нищо - нито изненада, нито радост, нито тъга. Не трепна нищо и в очите й. Натрупаният във въздуха напрегнат страх стана излишен и позорно се скри. Задържането картата пред очите си. Времето за миг спря, за да запечата изображението в съзнанието си. Или да прогледне миналото си в него...
   Очакваше я неизбежна ураганна промяна, която щеше да обедини всяко затишие и буря от миналото и да ги изстреля в настоящето, за да посрещнат бъдещето. А бъдещето вече нетърпеливо прииждаше...
   Отклони поглед от картата и го насочи към очите на гледачката. Нямаше нужда да й казва нищо - тя вече знаеше. Усмихваше й се и й кимаше утвърдително. Лицето й не реагира, но ръката й пусна картата на масата. На нея беше изобразена смъртта. Смъртта на познатото настоящето, краят на познатото минало, за да бъде поставено началото на ново настояще и ново минало...
   Беше време да си тръгва. Да излезе навън - трябваше да посрещне бъдещето си...

На вратата се почука.
– Кой е? – попита врачката.
– Егати врачката – измърмори клиентът и си тръгна...

:):):)

Бе винаги съм се чудел какво ли ще направи една врачка, ако седне да гадае на професионален покерджия... Определено няма да й е лесно! :):):)

– Мамиш! – ревна картоиграчът – Ти току-що нареди в редицата Магът и Кралицата, а те са ми в задния джоб! :):):):):)

Хубав разказ, хареса ми как си го написала, поздравления, Мартито :):):)

Благодаря, принце:))
А за смеха - дваж по благодаря:))

един от малкото пъти , когато не знам какво да кажа
ноооооооооо
като ме осени нещо гениално тогава..........
:)

:)
Думите невинаги са задължителни:))
Усмихвай се и живей на пълни обороти:)

Големи защотковци сме!

Бъдещето се изписва от миналото и настоящите ни действия и всеки знае какво е бъдещето му - или поне аз така си мисля:)
И по моята логика всеки сам може да прогледне в бъдещето си - стига да може да излезе от себе си и да се понаблюдава отстрани:)
Поздрави!

Наистина си уникална;-)

Поздравявам те за силните, уверени думи:-)