Постинг
29.07.2009 10:04 -
Предупреждавам ви - добрите намерения наум!
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5619 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2009 10:51
Прочетен: 5619 Коментари: 38 Гласове:
25
Последна промяна: 29.07.2009 10:51
Мдаааа. Чували сте го това, че когато човек изгуби нещо, едва тогава съзнава високата му стойност. Та така стана и при мен. Без да искам. Съвсем искрено и чистосърдечно.
До момента не бях схващала колко скучно може да бъде на работа, когато колегите излязат в отпуск. Работя си аз, ама не е същото. Липсват бе. Няма кой да изкоментира нещо, няма кого да погледнеш лошо, с кого да се посмееш, да се позаядеш, че и да се поскараш ей така - за спорта. И колкото и преди това да съм им казвала кога най-после ще ми се махнат от главата за малко, да няма кой да ми се подхилква наляво-надясно, в един работен момент ща не ща си признах, че колегите ми са страхотни. Съответно всичките ми лоши думички, с което щедро съм ги обсипвала наум, се изпариха аламинут, също както и помислите ми да ги ошамаря качествено и количествено при първа възможност /която иначе никога не идва, но не там е въпросът/.
Глупавко е, ама ме налегна една носталгия по съвместния работен процес; фактът, че на моменти сме много остри камъчета, които не могат да смелят и грам брашно, съвсем избледня. /Пък и на кого ли му е притрябвало брашно като се замислиш./ И като резултат - най-тържествено си обещах, че занапред ще се държа мнооогооо по-добре с колегите...
И лошо няма, дори е перфектно. За тях, но не и за мен. Щото се явява малко момент на слабост. И будната ми иначе подозрителност заспива дълбок сън, изкривява реалността и обявява колегите ми за най-добрите същества на света, навъобразимо мили душици, ангелчета едва ли не. Което не е неистина, но... е, попреувеличена,... заради момента...
Сега обаче идеята ми не е да ви правя реклама на колегите си, а да ви дам безценен житейски урок. Не се оставяйте да задреме бдителността ви! Никога! Особено спрямо колегите! Усетите ли този момент - веднага купувайте двойни кафета, колички и всякакви други съдържащи кофеин продукти и запазете за себе си, и най-вече наум, всичките си добри намерения. Защото ореолчета на колегите бляскат до първия телефонен разговор:
- Как си, колежке? Как върви работата? Проблеми някакви има ли?
Мило нали? Даже много! Загриженост, която наистина затрогва. И какво мислите правя аз - впускам се в обяснения, в словосподеляне, в душевни излияния до следното особено грубо прекъсване:
- Офффф, да ти имам проблемите. Аз се смазах от мързел, тя за работа ще ми говори...
Последва, разбира се, ехидно кикотене, а у мен избуя неистовото желание да извия врата на колегата си, да го ошамаря и обеся едновременно, щото той не спира:
- Знаеш ли колко е хубаво да не си на работа, а? Ма то пък как да знаеш... На работа си, нали?...
Ангелче ли? Я пак да си помисля! Ама хубаво да си помисля!...
И нали Господ е щедър - колегата не е само един, не е едно и телефонното обаждане с демонстрация на суперзагриженост за моето добруване. Другата прелестна душица:
- Айде с нас на басейн! Искаш ли?
- Искам, ама... съм на работа... - все едно не знае!
- Ей вярно бе! Бях забравил!...
Не се и съмнявам. Смешничко му е на него. На следващия също:
- Имам една молба, колежке.
- Казвай. - все още у мен има надежди.
- Да ме събудиш в пет сутринта.
- Що? - недоумявам аз.
- Щото не искам да с успя.
Нееее, нищо добро няма да излезе от тоя разговор, ама...
- Що?
- Ще тръгваме към морето, пък ти така и така ще ставаш за работа - един час по-рано или по-късно - все тая ще ти е...
Ооооо, ама да, нищо не ми пречи даже. Що да го не събудя.
- Пък аз ти обещавам да ти се обаждам от там и да ти давам да слушаш морето...
Аха... Е, кажете ми, как да не се разтопиш при такава саможертва, а?... Мило до бяс! И затваряне на телефона!...
Та, да си дойдем на думата - не глупейте като мен, а се въоръжете с кафе, кола, шоколад, а добрите намерения,... за тях има време...
До момента не бях схващала колко скучно може да бъде на работа, когато колегите излязат в отпуск. Работя си аз, ама не е същото. Липсват бе. Няма кой да изкоментира нещо, няма кого да погледнеш лошо, с кого да се посмееш, да се позаядеш, че и да се поскараш ей така - за спорта. И колкото и преди това да съм им казвала кога най-после ще ми се махнат от главата за малко, да няма кой да ми се подхилква наляво-надясно, в един работен момент ща не ща си признах, че колегите ми са страхотни. Съответно всичките ми лоши думички, с което щедро съм ги обсипвала наум, се изпариха аламинут, също както и помислите ми да ги ошамаря качествено и количествено при първа възможност /която иначе никога не идва, но не там е въпросът/.
Глупавко е, ама ме налегна една носталгия по съвместния работен процес; фактът, че на моменти сме много остри камъчета, които не могат да смелят и грам брашно, съвсем избледня. /Пък и на кого ли му е притрябвало брашно като се замислиш./ И като резултат - най-тържествено си обещах, че занапред ще се държа мнооогооо по-добре с колегите...
И лошо няма, дори е перфектно. За тях, но не и за мен. Щото се явява малко момент на слабост. И будната ми иначе подозрителност заспива дълбок сън, изкривява реалността и обявява колегите ми за най-добрите същества на света, навъобразимо мили душици, ангелчета едва ли не. Което не е неистина, но... е, попреувеличена,... заради момента...
Сега обаче идеята ми не е да ви правя реклама на колегите си, а да ви дам безценен житейски урок. Не се оставяйте да задреме бдителността ви! Никога! Особено спрямо колегите! Усетите ли този момент - веднага купувайте двойни кафета, колички и всякакви други съдържащи кофеин продукти и запазете за себе си, и най-вече наум, всичките си добри намерения. Защото ореолчета на колегите бляскат до първия телефонен разговор:
- Как си, колежке? Как върви работата? Проблеми някакви има ли?
Мило нали? Даже много! Загриженост, която наистина затрогва. И какво мислите правя аз - впускам се в обяснения, в словосподеляне, в душевни излияния до следното особено грубо прекъсване:
- Офффф, да ти имам проблемите. Аз се смазах от мързел, тя за работа ще ми говори...
Последва, разбира се, ехидно кикотене, а у мен избуя неистовото желание да извия врата на колегата си, да го ошамаря и обеся едновременно, щото той не спира:
- Знаеш ли колко е хубаво да не си на работа, а? Ма то пък как да знаеш... На работа си, нали?...
Ангелче ли? Я пак да си помисля! Ама хубаво да си помисля!...
И нали Господ е щедър - колегата не е само един, не е едно и телефонното обаждане с демонстрация на суперзагриженост за моето добруване. Другата прелестна душица:
- Айде с нас на басейн! Искаш ли?
- Искам, ама... съм на работа... - все едно не знае!
- Ей вярно бе! Бях забравил!...
Не се и съмнявам. Смешничко му е на него. На следващия също:
- Имам една молба, колежке.
- Казвай. - все още у мен има надежди.
- Да ме събудиш в пет сутринта.
- Що? - недоумявам аз.
- Щото не искам да с успя.
Нееее, нищо добро няма да излезе от тоя разговор, ама...
- Що?
- Ще тръгваме към морето, пък ти така и така ще ставаш за работа - един час по-рано или по-късно - все тая ще ти е...
Ооооо, ама да, нищо не ми пречи даже. Що да го не събудя.
- Пък аз ти обещавам да ти се обаждам от там и да ти давам да слушаш морето...
Аха... Е, кажете ми, как да не се разтопиш при такава саможертва, а?... Мило до бяс! И затваряне на телефона!...
Та, да си дойдем на думата - не глупейте като мен, а се въоръжете с кафе, кола, шоколад, а добрите намерения,... за тях има време...
1.
анонимен -
душичка
29.07.2009 10:09
29.07.2009 10:09
мамина
Колегата оправили климатика преди да си останЕ?
цитирайКолегата оправили климатика преди да си останЕ?
ще ги мисля такива и аз като излязат в отпуска колегите... :))))
цитирайБе оправи го - де ще иде;)))
Усмивкииии:))
цитирайУсмивкииии:))
Само не прекалявай с... добротата;))))
Усмивкиииии:))
цитирайУсмивкиииии:))
Да и на мен така ми звънят да ми дават да чуя морето.. и ми иде да отида и да ги удавя :):):)
цитирай:))))))))))
Честно казано на тяхно място и аз така щях да правя, ама.... не съм..;)))
Усмивкиииииии:)))
цитирайЧестно казано на тяхно място и аз така щях да правя, ама.... не съм..;)))
Усмивкиииииии:)))
Трчбваше да събудиш колегата още в два часа, а после през половин час пак да му се обаждаш и да му досаждаш,че трябва да става,да не закъснее случайно...
цитирай:)))))))))))))
Гениално!:)))))))
Усмивкиииииии:))
цитирайГениално!:)))))))
Усмивкиииииии:))
9.
анонимен -
tit
29.07.2009 10:48
29.07.2009 10:48
Съчувствам ти!
Колегите ти са хора без фантазия, щом всичко, което им идва наум за забавление през почивката е - да те дразнят!:)
Дерзай и си мечтай за своята!
цитирайКолегите ти са хора без фантазия, щом всичко, което им идва наум за забавление през почивката е - да те дразнят!:)
Дерзай и си мечтай за своята!
Мерсииии за съчувствието!:)
Усмивкиииииииии:)))
цитирайУсмивкиииииииии:)))
Я запълни деня си си измисляне на начини за отмъщение. Така де, " На заем брашно, тъпкано се връща" или "Каквото повикало, това се обадило"...
Весел и усмихнат ден!
цитирайВесел и усмихнат ден!
12.
анонимен -
кой как почива,нека си почива!кой как работи,нека поработи!
29.07.2009 11:22
29.07.2009 11:22
така да се каже почивка и работа не са едно и също!
цитирай:)))))))))
Шсе старая;))))
Усмивкиииииииии:)))
цитирайШсе старая;))))
Усмивкиииииииии:)))
Спор няма:)
Усмивкииииииииии:))
цитирайУсмивкииииииииии:))
15.
анонимен -
хаха
29.07.2009 12:41
29.07.2009 12:41
лека работа!
цитирайСега всички...и то само колежки сме в офисите, а аз не съм излизала в летен отпуск...нещо като последната глътка кафе си го пазя( да ми завиждат, че ми предстои)
Oфис усмивки(жестоко охладено климатични...или климатизирани ;P)
цитирайOфис усмивки(жестоко охладено климатични...или климатизирани ;P)
Да ти се връща:))
Усмивкиии:))
цитирайУсмивкиии:))
И аз така си я пазя:))
Усмивки за разхлаждане и от мен:)
цитирайУсмивки за разхлаждане и от мен:)
Как не се сетих като тръгвах за Ботев, да не си хабя будилника!
Ще ми звъннеш наесен, тогава пак ще си на работа, нали !
цитирайЩе ми звъннеш наесен, тогава пак ще си на работа, нали !
20.
kapricia -
:о)))
29.07.2009 13:21
29.07.2009 13:21
Отвърни на удара, бе, момиче! Като вземеш инерция, та по време на цялата почивка го буди в 5 сутринта. Ей така - да не се успи за плажа, че към обед иначе ще почне да изгаря, пък ти не искаш да страда така! :о)))
Бъди гадна!!! :о)))
цитирайБъди гадна!!! :о)))
Ах ти, ах ти, болярино:))))
Ща събудя аз и тебе;)))))
Усмивкииииииииии:)))
цитирайЩа събудя аз и тебе;)))))
Усмивкииииииииии:)))
:)))))))))))))))))))))))))))))
Страшна си ей!:))
Мисля да ти дам номера и на теб - че нали сговорна дружина планина повдигала;))))
Усмивкииииииииииииии:)))
цитирайСтрашна си ей!:))
Мисля да ти дам номера и на теб - че нали сговорна дружина планина повдигала;))))
Усмивкииииииииииииии:)))
23.
kapricia -
:о)))
29.07.2009 14:48
29.07.2009 14:48
Добро утро! Събуждане по телефона... А, не сте поръчвали такова? О, поръча го една ваша приятелка, която много беше притеснена да не закъснеете. Как така за къде? За плажа, разбира се. Нали знаете, че около обяд вече е твърде горещо, а не бива да изпускате възможността!... Да, господине, знам, че е 5 сутринта!... Разбира се, господине. Ще се чуем утре по същото време. Не се тревожете - напълно безплатно е!... :о))))
цитирай:))))))))))))))))))))))))))))))))
Знаех си, че мога да разчитам на теб:)))
Усмивкиииииииииииии:))
цитирайЗнаех си, че мога да разчитам на теб:)))
Усмивкиииииииииииии:))
Има един вид таралежи с мноого дълги бодли, не си спомням как се казваха, за които разпрвят, че единстевния начин да се запазят от студа е да се сгушт на купчини въпреки че бодлите им като се преплетат бодат и останалите :) Важното е всичко да е с мярка и да не е непоправимо :) Поздрави, Мартито :)
цитирайАз пък доколкото знам - няма непоправими неща, но това е друга тема:)
Та, значи аз сега като съм на студено /на климатик/ да търся таралежи, така ли?;))))))))))))))))
Усмивкиииииииииииии, принце:))
цитирайТа, значи аз сега като съм на студено /на климатик/ да търся таралежи, така ли?;))))))))))))))))
Усмивкиииииииииииии, принце:))
И в празник и в делник;-)
Надя,
Пожелавам ти по-малко работа, повече весели летни дни + бонус - поне няколко дни отпуска;-)
цитирайНадя,
Пожелавам ти по-малко работа, повече весели летни дни + бонус - поне няколко дни отпуска;-)
Мерси, мерси, мерси:))
Усмивкииииииииииии:)))
цитирайУсмивкииииииииииии:)))
:-)
цитирайНадявам се не е подхилкване тип колегиално;))))
Усмивкиии:))
цитирайУсмивкиии:))
Ма, какви са тея отпуски, кво й туй нещо? Глезотии!
Усмивки, мила и освен кафе, кола и т.н. екстри, да си даваш и повече пуш - паузи.
:))))))))
цитирайУсмивки, мила и освен кафе, кола и т.н. екстри, да си даваш и повече пуш - паузи.
:))))))))
Давам си аз, не се оставям:))
Усмивкииииииииииии:)))
цитирайУсмивкииииииииииии:)))
Е, сега – таралежи.... не може да няма нещо по-пухкаво и гушкемо :)
цитирай:)))))))))))
Е, има де:))
цитирайЕ, има де:))
Ми ти няма ли да излизаш в отпуска
добре , че поне климатика работи
Бау , Бау
:)
цитирайдобре , че поне климатика работи
Бау , Бау
:)
Нали знаеш - всяко нещо с времето си:))
Усмивкииииии:)))
цитирайУсмивкииииии:)))
Ти да не се готвиш да караш ски
ще мине лятотооооооооооооооооооо
:)))
Но тъй като сме решили , че си голямо дете , си знаеш най-добре
И на теб една кощница ...................
:)
цитирайще мине лятотооооооооооооооооооо
:)))
Но тъй като сме решили , че си голямо дете , си знаеш най-добре
И на теб една кощница ...................
:)
:)))))
Голямо дете съм, ама... недей така за лятото;))))
Усмивкииии:)))
цитирайГолямо дете съм, ама... недей така за лятото;))))
Усмивкииии:)))
Търсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете