Чакай, бе комши, погрешно си разбрал. Аз обичам жена си. Много! Не бих се скарал с нея, камо ли да й посегна. И сме си добре, даже много добре. Слушка си ме, винаги, само че има малък дефект - не е глуха, ама на моменти не може да чува добре. Какво да се прави - природа, случва се.
    Аз още от преди да се вземем бях забелязал, че нещо не й е в ред слуха, щото почна ли да се изказвам лошо за майка й, тя изобщо не реагираше като другите. Само ме слушаше с усмивка и току вземе, че ми се хвърли на врата и почне да ми повтаря, че и тя ме обичала. Пак така реагираше и кога заговоря за приятелките й. Смееха ми се другите, че дефектна стока била, ама на мен си ми изнасяше, нямам кой знае какви оплаквания. И сме си добре, даже много добре. И един път не сме се скарали, откак сме се взели, щото всяко мое сумтене, недоволство или неприлично изказване буквално си минава покрай ушите на жената...
    Обаче понякога ми се налага да викам. Не всеки път, де. Ама, е вчера - имаше мач. Тя си гледаше някакво сериалче, пък аз през това време чистих филтъра на пералнята. И всичко си беше мирно и тихо, дорде не стана време за мача. И какво мислиш - казвам й аз да смени канала, тя не помръдва. Повиших малко тон - пак нищо. И накрая се разкрещях. Пък тя само ме погледна недоумяващо, попримигна няколко пъти невинно, разрева се и почна на висок глас да нарежда, че тя е виновна, щото не може да чува.... И аз... Аз какво да я правя - айде сега, голяма работа - един мач - гушнах си я и я оставих да си доизгледа сериалчето. Следващото също...
    Оня ден й казах, че съм поканил приятели у нас да си пийнем, да си поговорим по мъжки, нали - да вземе да ни приготви нещо, да ни сервира. Тя засия от щастие, комши, и взе да ме засипва с благодарности и целувки, обяви ме за най-страхотния мъж на света, задето... Задето съм я молил да отиде на гости у майка си за два дена...
    Миналата година пък стана друго. Бях си взел отпуск - да си полежа, да си помързелувам на воля, да не се занимавам с работа. И тя хоп! - още на втория ден ме почна да сме си направели ремонт на апартамента, че отдавна имал нужда. Цял ден и цяла нощ й обяснявах, че искам да си почина, не да тичам след майсторите, да оставим ремонта за друг път, не е наложително все още. Тя ме гледаше съсредоточено, кимаше разбиращо, пляскаше с ръце от щастие, когато й обяснявах как искам цялата ми отпуска да мине в примъкване от леглото до фотьойла пред телевизора, от фотьойла до масата, от масата до леглото; как ще убивам времето с риболов или с карти с приятелите... Мислех, че всичко е наред, пък тя, горката, нищо не била чула. И на другия ден, още в ранни зори, из целия апартамент щъкаха разни майстори и вдигаха олелия до Бога. Повиших тон аз, ама полза никаква. Така си отпочинах онази отпуска, че ей на, тази година ме е страх да си взема и ден...
    Още тогава я убедих да си сложи слухово апаратче, ама с него пак същата работа беше, така че се отказах. Затова викам, комши, за да ме чуе...
    Е, не всеки път се налага да засилвам децибелчета. Като й кажа примерно някоя вечер, че аз ще почистя масата и ще измия чиниите - няма проблем. Всичко чува, та ако ще и да съм го прошепнал само. Преди седмица пак така - казах й, че мисля да си направим едно моренце за десетина дена и тя само за час вече беше спретнала багажа с все плажни масла. Не ме питай колко дълго трябваше да викам, че и да крещя даже, дорде ме чуе, че това, че само го замислям, не значи, че тръгваме веднага...
    Та така, комши, природа - какво да се прави...
    Ма да те питам и аз - чувам те, често викаш - твойта жена глуха ли е?

Ха-ха!Глуха била,а когато и отърва чува.
Марти разказвачка си! Най-добрата!Поздрави:)

Това и аз го чух;)))))))))))))))))
Гушкиииииииииииииииииииии:)

чуват кога им оттърва! Има и готин виц: Жена се прибира от командировка с охлузвания, натъртвания и синини по гърба, кръста и ханша. Мъж й я пратил на лекар, тя се върнала и казала, че всичко било на нервна почва според хекимина. Благоверния обаче се усъмнил и на следния ден претърчал при лечителя и обяснил за случая. Доктора обаче се сетил веднага и му рекъл: "Виж кво, пич. Твоята жена освен курва е и глуха. Аз й казах НЕРАВНА ПОЧВА..."

:)))))))))))))))))))))))))))))))
Малеееееееееей ма и такива ли имало - хем глухи, хем...:))))))))))))))))))))))
Усмивкииииииииии:))

АХахахахахахахахахахахахахахаххахаха!!!!!!!!!!!!!!! Хитрушаааааааааааааааааааааааааааааааааааа

Тц! Само така ти се струууууваааааааааааа;)))))))))))))))
Усмивкииии, сладурано:)

Ако глухотата се комбинира и с алергия към домашен прах,препарати за чистене и кухненски миризми ще е още по-весело

:))))))))))))
Мисля, че тази комбинация я владее жената на комшито;))))))))))))))))))))
Усмивкииииииииииииииии:))

Май има нещо с моя мъж. И той така, има проблем със слуха. Наследствено било :))))
Ама много избирателно, бе.
Ако му прошепна само, че го обичам - чува, ама ако го накарам нещо да свърши - хич :))))
Та така, има и мъжки варианти на чудесното ти разказче.
Поздрави, много се забавлявах, благодаря!

:))))))) Мдаааааа, аз, като жена, след твоите думи окончателно се убедих, че мъжкият вариант на тази 'природа' не ми допада;))))))))))))))))))
Мноооооогоооооооооооооо усмивкииииииииии, milamam:)

поздрави :)

Ха, мерси:))
Усмивкииииииииии:))

Браво! Как ми се иска и аз да съм глуха по някога, ама .... Не съм се сетила.
ЩЕ го пробвам- много усилия не трябват.

:)))) Не мисля, че е трудно:)))
Усмивкииииииииии:)))

:-)))))))
Умна мома:-)
Но в какво ли се е била забъркала преди това, та любовта да реши да и го върне с този екземпляр?!

Пс. Надя - ставаш все по-добра;-) - този текст е в пъти по-хував от другия за "Не я разбирам тази жена"

И идея си нямам за кой друг текст говориш...

Сега трябва да тръгвам, като дойда в събота ще поледна, как се казваше - двата текста сякаш са си комплект;-)

до чуване;-)

Щом казваш..

:-)

много забавен разказ :)

Хех... ми той като е глупв, че не си прави каквото му скимне и да се оправдава, че тя не го е чула, кой му е виновен... :)

Кво!?!?!?

ма не мога. Това търпението все ми бяга и нито аз го хващам, нито то мене. Та при мене по-скоро мъжът ми е глух :))))))
Блазя им на такива жени!

Мерсииииииииии:))
Много усмивкиииииии:))

Ма ти мислиш ли, че е глупав, аз - не мисля:)))))
Усмивкиииииииииии:))

Щоо???
Я пак повтори!:)))
Усмивкиииииииииииииииииии:)))

Опитай де, не се предавай толкова лесно;))))))))
Усмивкиииииииии:)))

Никакво предаване. Пък дано твърдоглавието ми бъде възнаградено ;)

Щом за морето от раз чу и разбра.....от най-глухите е :)))
Дефектна била, а?:))))

Стискам ти палци;)))))
Усмивкиииииииии:)))

:)))))))) Природа просто... какво да се прави, случва се...
;))))))))))))))))))))))))))
Усмивкиииииииии:)))

и аз откакто оглушах, съм си много добре!
:))))))))

:))) Вярвам ти!:)
Пък, моля ти се, някой хора го наричали дефект - да им се чудиш на акъла;))))
Усмивкииииииииии:)))