Сега, както и да го броя, по която и формула да го изчислявам – всяко нещо –хубаво, лошо – без значение – си има край. Отпуската също. Било каквото било. Тва е положението! Ако щеш, дет` вика баба...
    Но отпуската си е отпуска. И беше! Край! Ред е на работата. И аз си го знаех. Още от самото начало на отпускарстването знаех кога ще бъде първият ми работен ден. И не съм си губила времето. Бях си го бях планирала перфектно. Два дена преди това! Планът включваше ставане в 6 и 30, пиене на кафенце с цигарки плюс нещо сладичко за душата, баня, кипрене и бодро-бодро походче към работа, с усмивка до уши и, разбира се, най-вече работене на mах с целия мерак, на който съм способна. Та, като ми почне пъргавко и свежичко още от първия работен ден – и другите да са ми все така. Мдааам. Даже дрешките си бях приготвила от предната вечер. Как си я мислите вие – аз да не съм някоя несериозница я!
    И всичко беше перфектно. До сутринта. Щото какви са ги вършили цяла нощ звездите, в кои ли зодиакални домове се е въргаляла Луната – не знам, ама нищо не стана по план. Ама нищо! Нито по резервен /не че имах такъв де - но не това е от значение/.
    Преди обаче да почна да се хваля на всеослушание, да взема да ви питам аз вас – абе, обръщали ли сте внимание колко нагло започва да се държи цялото ви тяло още първия работен ден след отпуската? Забелязвали ли сте с какво усърдие само се съпротивлява /мечта недостижима на всяка противогрипна ваксина!/ на целия предстоящ работен процес, все едно на кланица отива?
    Ето на, аз и досега не мога да си дам отговор на простичкия въпрос, как е възможно по време на цялата си отпуска да се събуждам преди седем, без значение колко късно съм си лягала и без да ме ръчка кресливата аларма на телефона?! Обаче! Обаче дойде ли следотпускният работен ден – клепачите ми не могат да се отлепят и до седем и трийсет. Кафето не сладни, цигарите имат отвратителен вкус /но ги пуша де/, а леглото примамва към себе си като магнит. На всичкото отгоре времето тръгнало да ми се прави на интересно и грам даже не е влязло в синхрон с приготвените ми от предния ден дрешки. А при новосъздалата се ситуация, сещате се, тепърва да се силиш да избираш, гладиш и премерваш други си е Сизифов труд, който при наличието на солидна доза сънливост не си заслужава да се прави, да не говорим пък, че крие твърде много рискове.
    Нанасянето на грим съответно се превръща в мисия невъзможна, строяването на косите в прави редици - съвсем. Не мисля, че е нужно да разяснявам за прозявките. Заради тях не можах да си затворя устата не само сутринта, ми целия ден /пък за следващите работни дни, па и месеци не ми се и мечтае/. Да не говоря пък, че откак станах и се отдалечих от леглото, мозъкът ми се заинати като магаре на мост. Включи се на вълна „забравяне”, даваше накъсо през една минута и не желаеше, с колкото и кафета да го подкупвах, да възстанови системата отпреди един месец. Отказваше да проработи даже и за подобни дребни неща като кое копче на асансьора се натискаше! Представяте ли си!?!?...
    Пък на мен ми се иска, разбирате ли, иска ми се да работя. И слушах, и още слушам много внимателно какво ми говорят колегите, ма нещо речта им не ми звучи на български. И докато си го превеждам, кимам разбиращо, за което може един ден да съжалявам; съгласявам се, без да задавам въпроси, за което със сигурност ще съжалявам, и то не само един ден; и понякога им отговарям надълго и нашироко, ма наум и със голямо закъснение. И то що? Щото в главата ми се върти едно и също – излежаване, спане, мотане наляво-надясно...
    И ако щете вярвайте имам чувството сякаш за първи път ще я почвам тая работа. Все едно от Марс съм паднала. Не! – от Плутон, че е по-далече. И айде, остави това, че колегите ми владеят суахили, тия аномалии с прозявките и т.н. Друго не мога да си обясня – защо аджеба кафето не ми действа? М?
    Честно, не знам при вас как е, ма при мен ако и утре се повторят същите симптоми, ще отида да се прегледам. Щот до следващата отпуска бая време има...

Ама, що не си признаеш- какви ги върши тази отпуска?
Успя ли ден да си починеш и да не мислиш за работа?
Ами ще се прозяваш- няма как. То и аз няма и пет дни почивах и все си мислех, какво не свърших преди да си остана, какво трябва да свъша като се върна- кошмар- все е едно си бях на работа, че и по-лошо.
Ама следващият път- отпуска и тръгваме заедно- без мобилни/колеги да не ни открият/ и далече, далече, където е красиво, красиво и не ти се прибира.

:))) Шси призная аз, като извади един ден Св. Петър тефтеря;)))))
Усмивкииииииииии:)))

:-)))))))))) Е, не е съвсем вярно ;) Но гоня повече срокове, отколкото работно време. Готин постинг!

Аз пък вървя след работата си, понякога я гоня, ама я хващам де, само да ми подейства кафето;))))))
Усмивкиииииииииии:))))

Защо аджеба си решила, че трябва да ставаш в 6:30 сутринта?! (Имам смътните подозрения, че ако го беше навила за 9:00 или иначе казано да закъснеш с поне половин час, щеше да станеш от самосебе си в 8:15 и с малко късмет и потичване в 9:00 щеше да си свежарка на работа. В случей, че работното ти време започва в девет де.)

И защо си кимала - трябвало е да се радваш н колегите и сънено да им намигаш на парцали - най-малкото щехте да се посмеете заедно;-)

Мисля, че твърде големи надежди възлагаш на мен;))))
Усмивкиииииииии:)))

В друг случей, бих се доверил на името ти, но ... щом сама си признаваш, че още си сънена ... ще се въздържам от възлагането;-)

Препоръчвам ти го даже;)))))))))))
Усмивкииииииии:)))

Вместото това те поздравявам с песен;-)
http://www.youtube.com/watch?v=ojh5rGlngTw
Приятно слушане;-)

Мерсииии:)

:-)

Не си е работа да се ходи на работа и това си е :)

:))) Има ги и тия моменти:)))
Усмивкиии, принце!:)

бих ти предложила нещо относно отпуск, почивка, работа.
Знаеш, че съм по рационалните предложения.

Знам те:)
Ти с всеки пост ме разхождаш къде ли не:)

мАни кафето, ама цигарите да ти станат отвратители?
:)))))))

Пенсионирай се!По-леко ще да е...

И това ще стане:) Някой ден:)
Усмивкиииииииии:))

а, не, няма да те разхождам.
Само ще ти обясня: отпуска не е равносилно на почивка.
Работа не е равносилно на отпуск.

:)))))
Лошотия;))))))
Прегръдкииииии:)

:)

тези следотпускарски симптоми са ми добре познати... А като си представя, че иде есен - дъждове и т.н, още отсега ми се ще да си легна и да си поспя зимен сън. Поздрави :)))

:))

Животът едно време се е състоял от следното: "Работиш само за да подсигуриш преживяване, останалото време инвестираш в своето щастие."

Сега мантрата е: "Работиш за да пазаруваш шит и да плащаш данъци." Щастието остава за задгробния, защото времето не стига да се покрият дори и първите две. Западния модел.

Но славянина - чех, словенец, словак, поляк му е намерил цаката. Работи само каквото му е приятно, колкото да преживее. Останалото инвестира в щастието си. Връща се от отпуска и казва, че тва е най-лошият ден от годината му. Шефът му кимва и казва, че животът е курва, добре че има начини да се преживее все пак добре (споменават се кръчми; богати крадливи импотенти собственици, наврели фирмите си отзад; и убеждението, че славянинът е преживял Рим, Хитлер, Сталин и винаги е бил свободен в духа си и всичко му е било през оная работа, докато други народи са мрели един след друг. След наводнението в Моравия бабите беха спасили само сливовицата, всичките до една!). А бехме ужким по-умни от тех (западните славяни).