Постинг
24.09.2009 09:31 -
Щура работа сме жените и туйто!
- Не се кори, миличка, поплачи си за счупения нокът. Не си луда. Или поне не повече от мен! Туй е то - настигне ли те простотията, не те пита искаш или не. Лошото е, че не я усещаш и се излагаш, ама както трябва!...
Ей на, оня ден преди да вляза в банята, и аз имах предчувствие, че нещо лошо ще се случи, ма кой ти ги отбелязва тия работи. Че аз да не влизам в баня за първи път я. Напълно наясно съм и с кранчетата – и за топлата, и за студената вода, знам какво е сапун и мога да направя разлика между душ-гел, шампоан и балсам за коса. Опасност – глупости на търкалета! И си се къпя аз – напук на тревожното гласче в мен. И нарочно силно съм пуснала душа, та да го надавя и да не ме занимава с глупавите си предсказания за бедствия, аварии, пропадания, потопи... Щото, знаеш ме как изтрещявам от най-малкото нещо. Па то на лудото ми въображение много не му трябва – едно пръстче да му подадеш и то вече сдъвкало цялата ръка, че и за другата се облизва.
Та, къпя се аз и понеже имам време, решавам да си поглезя косицата. Тя, милата, знаеш, само дето не е ревнала от тия сушоари, лакове за коса и скубания с гребена, иначе е кротка и послушна, невинаги, но... простено да й е. Та – ще й сложа балсамче - заслужила си го е. И пълня шепички щедро аз, и масажирам в несвяст, че даже си тананикам. И всичко точно. До момента, в който ще измивам балсама. И какво мислиш стана? – ръката ми се схвана ли? На мивката й пораснаха крачета и се засили към мен ли? Неееее. Нищо подобно. Просто водата спря. И топлата, и студената. Ей така – от раз! Леко се позанервих! Ма си рекох да не се ядосвам, да поизчакам, белким водата тръгне пак. Да, ама водата не тръгна, времето си напредваше, а и на мен ми стана студено, та умозаключих мъдро, че нищо кой знае какво не е станало. Та нали това е просто балсам, нищо няма да й стане на косата ми, като си остане по нея. Все ще го преживея някакси, докато се прибера от работа. Пък и кой ли ще забележи, че не съм си доизмила косата. Ще си препусна до работа, ще си се скрия в офиса и чак по тъмно ще се прибера. Прекрасни мисли бяха. Докато не илязох от къщи.
И сякаш нарочно точно тази сутрин по път за работа познат след познат се наредили. Като за световно. И ме гледат и ми се усмихват. А на мен главата ми ври и кипи от притеснение и подозрителни мисли. Не, това не може да е случайно. Няма начин чак пък толкова да ми се радват, и то всички. Виждат ми явно балсама в косата и едва се сдържат да не се разкикотят. Колко ли ми се смеят като подминат? Ма не се обръщам да проверя – не смея. Ама аз съм си за бой. Нали имам минерална вода! Що не проявих малко акъл и не я използвах? Какво като водата е студена. И не можах ли за това да се сетя, докато си бях у дома, ми тук насред пътя! И остави това, ми що не си изсуших косата докрай? Що поне шапка нещо не си сложих, да бях я вързала косата му с коса, какво съм я разпуснала с целия тоя балсам по нея...
Па и тия познати няма ли най-после да спрат да се шляят по улиците. Те друга работа нямат ли си, а? Па на всичкото отгоре и тръгнали в косите да ме заглеждат. Ще си ходя както си искам – със или без балсам – тва си е моя работа. Толкова!
Толкова, ама в главата ми вече други мисли плануваха вариант да се върна обратно и да довърша започнатото къпане на косата. Отказах се. Нямах време за такива маневри, па и нали не било на хубаво да се връщаш, че нямало да ти върви. То пък иначе така ми потръгна, ама...
И хоп! - насреща ми колегата. Той пък що ли не е на работа? Не че имаше значение де, щото така се беше ококорил и така се беше усмял, като че Памела Андерсън вижда. Че като ми прикипя не мен, като го почнах - и ти ли ще ми се смееш бе, не те ли е срам, какво като не можах да си измия балсама от косата, водата спря, да не би да не съм искала... Какво още казах, не помня, но колегата ми избяга като дявол от тамян...
И на работа, намерих огледало, огледах се - ни балсам се вижда, ни нищо, само дето косата ми се беше накъдрила. И туйто. Ма ха върви обяснявай на колегата, че не съм луда. Трети ден вече как ме заобикаля...
Ей на, оня ден преди да вляза в банята, и аз имах предчувствие, че нещо лошо ще се случи, ма кой ти ги отбелязва тия работи. Че аз да не влизам в баня за първи път я. Напълно наясно съм и с кранчетата – и за топлата, и за студената вода, знам какво е сапун и мога да направя разлика между душ-гел, шампоан и балсам за коса. Опасност – глупости на търкалета! И си се къпя аз – напук на тревожното гласче в мен. И нарочно силно съм пуснала душа, та да го надавя и да не ме занимава с глупавите си предсказания за бедствия, аварии, пропадания, потопи... Щото, знаеш ме как изтрещявам от най-малкото нещо. Па то на лудото ми въображение много не му трябва – едно пръстче да му подадеш и то вече сдъвкало цялата ръка, че и за другата се облизва.
Та, къпя се аз и понеже имам време, решавам да си поглезя косицата. Тя, милата, знаеш, само дето не е ревнала от тия сушоари, лакове за коса и скубания с гребена, иначе е кротка и послушна, невинаги, но... простено да й е. Та – ще й сложа балсамче - заслужила си го е. И пълня шепички щедро аз, и масажирам в несвяст, че даже си тананикам. И всичко точно. До момента, в който ще измивам балсама. И какво мислиш стана? – ръката ми се схвана ли? На мивката й пораснаха крачета и се засили към мен ли? Неееее. Нищо подобно. Просто водата спря. И топлата, и студената. Ей така – от раз! Леко се позанервих! Ма си рекох да не се ядосвам, да поизчакам, белким водата тръгне пак. Да, ама водата не тръгна, времето си напредваше, а и на мен ми стана студено, та умозаключих мъдро, че нищо кой знае какво не е станало. Та нали това е просто балсам, нищо няма да й стане на косата ми, като си остане по нея. Все ще го преживея някакси, докато се прибера от работа. Пък и кой ли ще забележи, че не съм си доизмила косата. Ще си препусна до работа, ще си се скрия в офиса и чак по тъмно ще се прибера. Прекрасни мисли бяха. Докато не илязох от къщи.
И сякаш нарочно точно тази сутрин по път за работа познат след познат се наредили. Като за световно. И ме гледат и ми се усмихват. А на мен главата ми ври и кипи от притеснение и подозрителни мисли. Не, това не може да е случайно. Няма начин чак пък толкова да ми се радват, и то всички. Виждат ми явно балсама в косата и едва се сдържат да не се разкикотят. Колко ли ми се смеят като подминат? Ма не се обръщам да проверя – не смея. Ама аз съм си за бой. Нали имам минерална вода! Що не проявих малко акъл и не я използвах? Какво като водата е студена. И не можах ли за това да се сетя, докато си бях у дома, ми тук насред пътя! И остави това, ми що не си изсуших косата докрай? Що поне шапка нещо не си сложих, да бях я вързала косата му с коса, какво съм я разпуснала с целия тоя балсам по нея...
Па и тия познати няма ли най-после да спрат да се шляят по улиците. Те друга работа нямат ли си, а? Па на всичкото отгоре и тръгнали в косите да ме заглеждат. Ще си ходя както си искам – със или без балсам – тва си е моя работа. Толкова!
Толкова, ама в главата ми вече други мисли плануваха вариант да се върна обратно и да довърша започнатото къпане на косата. Отказах се. Нямах време за такива маневри, па и нали не било на хубаво да се връщаш, че нямало да ти върви. То пък иначе така ми потръгна, ама...
И хоп! - насреща ми колегата. Той пък що ли не е на работа? Не че имаше значение де, щото така се беше ококорил и така се беше усмял, като че Памела Андерсън вижда. Че като ми прикипя не мен, като го почнах - и ти ли ще ми се смееш бе, не те ли е срам, какво като не можах да си измия балсама от косата, водата спря, да не би да не съм искала... Какво още казах, не помня, но колегата ми избяга като дявол от тамян...
И на работа, намерих огледало, огледах се - ни балсам се вижда, ни нищо, само дето косата ми се беше накъдрила. И туйто. Ма ха върви обяснявай на колегата, че не съм луда. Трети ден вече как ме заобикаля...
1.
анонимен -
Мартичко
24.09.2009 09:48
24.09.2009 09:48
Абе хубава си,не ги слушай само дето приличаш малко на балсамирана,ма не е лошо:)
:)))
Ще ти се доверя, душице:)) Изцяло!:)))
Усмивкииииииии:)))
цитирайЩе ти се доверя, душице:)) Изцяло!:)))
Усмивкииииииии:)))
Ми кой й е виновен? Що се къпе преди работа? Хората хубаво са си казали, че денят за къпане е неделя! Пък и какви са тези глезотии - душче, гелче ненам кво си... бе няма ли за тия хора градска баня? Там водата няма да спре, ама така е - глезотия до шия! :):):)
цитирайАбе остави се... И това с балсама - тя баба й все с балсам си е миела косата:))))))))))))))))))
Усмивкииииииии:)))
цитирайУсмивкииииииии:)))
Верно сме луди обаче, за всичко :)
Благодаря за искрения смях, който ми причини :)
цитирайБлагодаря за искрения смях, който ми причини :)
Сигурна съм, че можем и повече;))))))))
Не бива да се даваме:))))))))
Усмивкиииииииии:))))
цитирайНе бива да се даваме:))))))))
Усмивкиииииииии:))))
да не те сполети голямо нещастие, а то? Някакъв си балсам. Ами ако си беше счупила нокът, или ти беше паднала мигла? Хм? Кво праиш тогава?
цитирай:)))))))))) Даже не мога да си представя такова нещо - то ще е най-малко равно на свършека на света;))))))))))))))))
Усмивкииииииииииииии:)))
цитирайУсмивкииииииииииииии:)))
ама така става то, когато човек не се вслушва във вътрешния си глас!
Благодаря за порцията смях!
цитирайБлагодаря за порцията смях!
Голямо, нали? А, знаеш ли, аз си мислех, че така става то, когато човек използва балсам за коса;)))))))))))))
Усмивкиииииииииииии:)))
цитирайУсмивкиииииииииииии:)))
сладурана :* :* :*
цитирайЗа да си най-щастливата днес! И не само днес!:)
Прегръдки:)
цитирайПрегръдки:)
и ти ли се накъдри :))))Вече не смея да се къпя, ами ако на следващото къпане изрусея....голяма трагедия ще е ....Не, не, никакво къпане повече...:)))
цитирайМа то след къпане има вероятност и от изрусяване ли? Оле, не! Само това не! Не и да ми личи!:)))))))))))))))))))))))))))))))
Няма къпане повече - беше, квото беше:))))))))))))
Усмивкиииииииииииииии:)))
цитирайНяма къпане повече - беше, квото беше:))))))))))))
Усмивкиииииииииииииии:)))
15.
анонимен -
е
24.09.2009 14:28
24.09.2009 14:28
прекалено е, но вярно...жените сме емоционални и се вживяваме във всичко много. Поздрав!
цитирайПрекалено се вживяваме, ако питаш мен:)
Усмивкиииииииии:))
цитирайУсмивкиииииииии:))
Колегата като не е разбрал, да те заобикаля и да се самонаказва за недосетливостта си.
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
:)))))))))))))))))
А ако беше на мястото на колегата, дали пак щеше да мислиш така? ;))))))))
Усмивкииииииии:)))
цитирайА ако беше на мястото на колегата, дали пак щеше да мислиш така? ;))))))))
Усмивкииииииии:)))
martito написа:
:)))))))))))))))))
А ако беше на мястото на колегата, дали пак щеше да мислиш така? ;))))))))
Усмивкииииииии:)))
А ако беше на мястото на колегата, дали пак щеше да мислиш така? ;))))))))
Усмивкииииииии:)))
Аз съм доста досетлив и даже понякога се сещам за неща, които и извършителите им не са забелязали... Да!
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))
:))))))))))))) Да, да, да, да...:)))
А забеляза ли, че имам две вафлички и понякога съм доста 'мила', м?:)))))))))))))))
Усмивкиииииииииииииии:)))
цитирайА забеляза ли, че имам две вафлички и понякога съм доста 'мила', м?:)))))))))))))))
Усмивкиииииииииииииии:)))
martito написа:
:))))))))))))) Да, да, да, да...:)))
А забеляза ли, че имам две вафлички и понякога съм доста 'мила', м?:)))))))))))))))
Усмивкиииииииииииииии:)))
А забеляза ли, че имам две вафлички и понякога съм доста 'мила', м?:)))))))))))))))
Усмивкиииииииииииииии:)))
естествено, че такива неща не ми убягват от погледа...
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
:))))))))))))) Тогава мисля си схванал скрития замисъл на напомнянето за вафличките:))))))))
Усмивкииииииииииииии:))))))))))
цитирайУсмивкииииииииииииии:))))))))))
"Трети ден вече как ме заобикаля... "
Предпазна мярка никога не е излишна.:))))))))
цитирайПредпазна мярка никога не е излишна.:))))))))
Патиланско царство!
Понякога ни се случват неща, които и по филмите не сме гледали! Те това са изненадите на живота!:)))
цитирайПонякога ни се случват неща, които и по филмите не сме гледали! Те това са изненадите на живота!:)))
иииииииииииииииииии
тук решението е лесно
връщаме старата система , когато ни даваха номерчета , като искаш да си купиш я бойлер , я печка . Няма топла вода , няма киснене по баните , няма и гафове
:)
:)
:)
цитирайтук решението е лесно
връщаме старата система , когато ни даваха номерчета , като искаш да си купиш я бойлер , я печка . Няма топла вода , няма киснене по баните , няма и гафове
:)
:)
:)
Ах, как само умееш да намираш изход от всяка ситуация;)))
Усмивкииииииии:)))
цитирайУсмивкииииииии:)))
както си казвам
умник съм си
( няма изчервяващо се човече)
:(
:)))
цитирайумник съм си
( няма изчервяващо се човече)
:(
:)))
Умник си - спор няма:)
И се усмихвай, не се изчервявай:))
цитирайИ се усмихвай, не се изчервявай:))
Търсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете