Постинг
11.10.2009 12:26 -
Историйка за нагаждане чрез виртуала и...
Запознахме се на скайп. Случайно. Той ме намери някакси и разговорът потръгна. Вярно не толкова гладко в началото. Заради мен. Щото все пак непознат. Все едно, че ако се бяхме срещнали в бара, щяхме да се разговорим като стари приятели, ма както и да е.
Търпелив беше. Издържа геройски всичките ми увъртания и философствания, даже с някои се съгласяваше. И няма какво да си кривя душата - добър човек се оказа. Като мен. С тази разлика, че беше мъж, но веднага му го простих, де. Никога няма да забравя, когато бях болна, с каква непристорена загриженост ми триеше сополивия нос виртуално и ми поднасяше през час по една от ония димящи чашки с уверението, че не е coffee, а чай. Не пропускаше да удостои с "наздраве!" и нито едно мое кихане, което аз най-съвестно му обявявах. И на мен толкова ми беше хубаво някой да се грижи за мен, че само две седмици след оздравяването си пак се разболях.
Иначе си говорехме за какво ли не. Най-вече за кучета, щото и двамата много ги обичаме. Е, аз вмъквах някоя и друга котка, но той много не ги тачеше, та кучетата надделяваха. Виртуално даже си имахме наше - по взаимно съгласие - немска овчарка, която той хранеше, а аз разхождах. Смешна работа, ама не. Факт беше - харесвахме се.
На два пъти обаче ни се размина първата среща. Единия път ми идеше да го обеся, удуша и претрепя едновременно, а втория път - аз бях виновната и имах чувството, че бях разпната, разстреляна и ошамарена, като преди това майсторски ми е била изскубана цялата коса. Е, третия път не ни се рамина срещата. Следващите също. Но няма да се впускам в подробности. Ще кажа само, че от среща на среща стигнахме до обредния дом и напук на очакванията на всички останали да кажем Не, ние казахме Да.
Обичаме се и още сме заедно. Обаче това, дето баба ми го разправяше, че първите два-три месеца от началото на един брак траело нагаждането на характерите, не е вярно. При нас тая процес започна три години след това. Когато си взехме хъскито. Истинско, не виртуално. Той го кръсти Тайгър, аз си го наричах Тигърче. И от там някъде почна пригаждането на характерите ни. Щото:
В един момент той каза, че аз съм била лигавела кучето и от него нямало да стане нищо друго освен славен помияр с паспорт, който възможно най-аристократично щял да се рови из и около контейнерите. Пък аз му казах, че е коравосърдечен, студенокръвен кучемразец, след като оставя Тигърчо да спи навън на студено, при условие, че може да се гушне в краката ми. После той ми каза, че нищо не съм разбирала от кучета, пък аз му казах, че ако не бях толкова добра, щях да му кажа, че е гадина отровна, каквата му е и зодията - скорпион. Пък той ми рече, че ако имало зодия змия, щял да ме нарече кобрети. След тая и още няколко подобни реплики, аз окончателно се нацупих, той също.
Спряхме да разговаряме. Върнахме се отново на скайп. Този път обаче нямаше махане с ръчички за поздрав, нито усмивчици, ни кафенца, ни цветенца. Нищо. Суховато, по служба. Примерно - той: "Къде са ми чорапите?", аз: "Повикай ги, все отнякъде ще се обадят". Или - аз: "Навечерях се! Остана и за теб!", той след десет минути: "Лъжкиня лакома!" Е, аз лично нарочно се бавех с отговорите и редовно се правех, че не съм видяла, че ми пише, нищо, че ми святка на монитора като за световно. А докато се правеше на футболист, тайно прибирах Тигърчо вкъщи на топло.
И един ден пак така - в хола сме и двамата - и той: "Намали малко музиката! Работя!!!" Видях какво ми е писал, ама тая заповедност в удивителните му знаци направо ме вбеси и не му отговорих, нито намалих музиката. Последва повтаряне и потретване от негова страна, от мен - реакция никаква.
- Намали музиката. Моля те... - не се стърпя и проговори той.
- Няма ме пред компа!
- Е, нали виждам, че те има!
Последва час някъде вадения на води от девет кладенеца, съгласие за мир и подписване на мирен договор. Няма да навлизам в подробности пак, само ще кажа, че изтрихме скайпа от компютрите. И от около три месеца Тайгър е и Тигърчо и легално влиза вкъщи от време на време.
Междувременно си инсталирахме айсикю, че да не губим връзка с приятелите. А аз днес приютих най-сладкото, най-гладното и най-любвеобвилното мъркащо черно-бяло котенце на света. Той още не знае. И за това, че споделям с вас тук - също не знае. Но подозирам, че мирният договор ще бъде разтрогнат и пак ще нагаждаме характерите. С айсикю...
Търпелив беше. Издържа геройски всичките ми увъртания и философствания, даже с някои се съгласяваше. И няма какво да си кривя душата - добър човек се оказа. Като мен. С тази разлика, че беше мъж, но веднага му го простих, де. Никога няма да забравя, когато бях болна, с каква непристорена загриженост ми триеше сополивия нос виртуално и ми поднасяше през час по една от ония димящи чашки с уверението, че не е coffee, а чай. Не пропускаше да удостои с "наздраве!" и нито едно мое кихане, което аз най-съвестно му обявявах. И на мен толкова ми беше хубаво някой да се грижи за мен, че само две седмици след оздравяването си пак се разболях.
Иначе си говорехме за какво ли не. Най-вече за кучета, щото и двамата много ги обичаме. Е, аз вмъквах някоя и друга котка, но той много не ги тачеше, та кучетата надделяваха. Виртуално даже си имахме наше - по взаимно съгласие - немска овчарка, която той хранеше, а аз разхождах. Смешна работа, ама не. Факт беше - харесвахме се.
На два пъти обаче ни се размина първата среща. Единия път ми идеше да го обеся, удуша и претрепя едновременно, а втория път - аз бях виновната и имах чувството, че бях разпната, разстреляна и ошамарена, като преди това майсторски ми е била изскубана цялата коса. Е, третия път не ни се рамина срещата. Следващите също. Но няма да се впускам в подробности. Ще кажа само, че от среща на среща стигнахме до обредния дом и напук на очакванията на всички останали да кажем Не, ние казахме Да.
Обичаме се и още сме заедно. Обаче това, дето баба ми го разправяше, че първите два-три месеца от началото на един брак траело нагаждането на характерите, не е вярно. При нас тая процес започна три години след това. Когато си взехме хъскито. Истинско, не виртуално. Той го кръсти Тайгър, аз си го наричах Тигърче. И от там някъде почна пригаждането на характерите ни. Щото:
В един момент той каза, че аз съм била лигавела кучето и от него нямало да стане нищо друго освен славен помияр с паспорт, който възможно най-аристократично щял да се рови из и около контейнерите. Пък аз му казах, че е коравосърдечен, студенокръвен кучемразец, след като оставя Тигърчо да спи навън на студено, при условие, че може да се гушне в краката ми. После той ми каза, че нищо не съм разбирала от кучета, пък аз му казах, че ако не бях толкова добра, щях да му кажа, че е гадина отровна, каквата му е и зодията - скорпион. Пък той ми рече, че ако имало зодия змия, щял да ме нарече кобрети. След тая и още няколко подобни реплики, аз окончателно се нацупих, той също.
Спряхме да разговаряме. Върнахме се отново на скайп. Този път обаче нямаше махане с ръчички за поздрав, нито усмивчици, ни кафенца, ни цветенца. Нищо. Суховато, по служба. Примерно - той: "Къде са ми чорапите?", аз: "Повикай ги, все отнякъде ще се обадят". Или - аз: "Навечерях се! Остана и за теб!", той след десет минути: "Лъжкиня лакома!" Е, аз лично нарочно се бавех с отговорите и редовно се правех, че не съм видяла, че ми пише, нищо, че ми святка на монитора като за световно. А докато се правеше на футболист, тайно прибирах Тигърчо вкъщи на топло.
И един ден пак така - в хола сме и двамата - и той: "Намали малко музиката! Работя!!!" Видях какво ми е писал, ама тая заповедност в удивителните му знаци направо ме вбеси и не му отговорих, нито намалих музиката. Последва повтаряне и потретване от негова страна, от мен - реакция никаква.
- Намали музиката. Моля те... - не се стърпя и проговори той.
- Няма ме пред компа!
- Е, нали виждам, че те има!
Последва час някъде вадения на води от девет кладенеца, съгласие за мир и подписване на мирен договор. Няма да навлизам в подробности пак, само ще кажа, че изтрихме скайпа от компютрите. И от около три месеца Тайгър е и Тигърчо и легално влиза вкъщи от време на време.
Междувременно си инсталирахме айсикю, че да не губим връзка с приятелите. А аз днес приютих най-сладкото, най-гладното и най-любвеобвилното мъркащо черно-бяло котенце на света. Той още не знае. И за това, че споделям с вас тук - също не знае. Но подозирам, че мирният договор ще бъде разтрогнат и пак ще нагаждаме характерите. С айсикю...
е картинката в къщи. В петък си донесох от София едно страхотно коте, което се спогоди с кокерка, но мъжаааа...сега не си говорим:)))))))
цитирайНали имате скайп и айсикю, и бележчици - от ония лепящите;))))
Все единият пръв ще проговори:))
Усмивкии:))
цитирайВсе единият пръв ще проговори:))
Усмивкии:))
направо му завиждам!Щтрак компа и готово:)
цитирайКрасавецо с противогаз, радвам се, че си ми на гости:))
Усмивкиии, чаровнико!:))
цитирайУсмивкиии, чаровнико!:))
Ще ти се разсърдя, че не си се обадила!
цитирай:))))))
Кроти, стори ми се, че тъкмо бяхте стигнали до подписване на мирен договор, и си рекох, че няма нужда от свидетели;))))
Усмивкиии:)))
цитирайКроти, стори ми се, че тъкмо бяхте стигнали до подписване на мирен договор, и си рекох, че няма нужда от свидетели;))))
Усмивкиии:)))
7.
анонимен -
Интересно виртуално общуване бих казах,
11.10.2009 14:29
11.10.2009 14:29
Интересно сте си общували с въпросния господин,но виртуала много често замества виртуалното общуване. Да не е бил някой който живее само в виртуала и общува с хора само там. Много такива има!!!
Поздрави!!!
цитирайПоздрави!!!
Така е - общуването с 'въпросния господин' е интересно:) И само на теб ще кажа, че той съществува реално и е един от малкото безценни за мен хора:)
Радвам се, че се отби:)
Усмивки и пълнокръвен живот в реала:))
цитирайРадвам се, че се отби:)
Усмивки и пълнокръвен живот в реала:))
Тук си изобръщат душите наопаки като ръкави и крачоли и остават с голи ръце и... не само.
цитирайПонякога - да, но в повечето случаи - не:))) Де да знаеш чия ръка през виртуала ще се протегне и ще те стисне за гушата:))) Така че виртуал - звучи опасно;)))))
Усмивкиииии:)))
цитирайУсмивкиииии:)))
но наистина така сме в къщи! Всяка коза за своя комп и си разменяме съобщения и линкове по скайпа, нищо, че сме на една ръка разстояние....
цитирай:))) Лошо няма - като се замислиш - даже осъщестявате почти непостижимото - да мълчите и все пак да общувате;)))
И нали е само на скайп, не и на айсикю или месинджър, че те тогава вече ще е проблем;))))
Усмивкииии:))
цитирайИ нали е само на скайп, не и на айсикю или месинджър, че те тогава вече ще е проблем;))))
Усмивкииии:))
13.
анонимен -
това
11.10.2009 17:06
11.10.2009 17:06
истина ли е?
цитирайПонякога за някои неща и аз се питам същото:))
Усмивкиии:))
цитирайУсмивкиии:))
Това е цвете, ще ги видим, ако дойде бебето !
цитирайХа, то с хъскито, с грижите за домашен любимец се свиквало или почвало - едно от двете беше, ама не си спомням;)))))
Усмивкииии:)))
цитирайУсмивкииии:)))
17.
анонимен -
hmmmm, poznato zvuchi :)
11.10.2009 21:47
11.10.2009 21:47
hmmmm, poznato zvuchi :)
цитирайХммм.. сигурна съм и непознато - също;)))
Усмивкииииии:)))
цитирайУсмивкииииии:)))
мила картинка... виртуално-реална :)
цитирайМила, та чак медена:)))
Усмивкииии, сладуранкее:))))
цитирайУсмивкииии, сладуранкее:))))
велика си
цитирай:)))))
Значи мога спокойно да твърдя, че съм принцеса;)))))))
Усмивкииииииии, мноогооо:))))
цитирайЗначи мога спокойно да твърдя, че съм принцеса;)))))))
Усмивкииииииии, мноогооо:))))
Малеййй....тия ако и за пъшкането по време на секс използват скайпа, те тогава става страшно :)
цитирай:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Имай милост, принце:))))))))))))))) Рано ми е още да умирам, па дори и да е от смях:))))))))))
Усмивкииииииииииииииииии:))
цитирайИмай милост, принце:))))))))))))))) Рано ми е още да умирам, па дори и да е от смях:))))))))))
Усмивкииииииииииииииииии:))
Преди време и аз домъкнах сладко изоставено коте от улицата. Мъжът мрънка, естествено, но сега красавицата му е любимка/ котката,де/, а аз съм пренебрегната.:) Мъже...
цитирай
26.
анонимен -
Уаууу, много ми хареса! От утре и аз ...
11.10.2009 23:25
11.10.2009 23:25
Уаууу, много ми хареса! От утре и аз пускам обява в някой сайт за запознанства. Само ме е страх дали пък вече не са свършили романтичните мъже?
цитирайКотките са омайващи:) Пък и кой мъж би устоял на мъркането и отъркването им:)))
Усмивкиииии:))))
цитирайУсмивкиииии:))))
Мен ако питаш - сайт за запознанства не ти трябва - достатъчно е да се огледаш около себе си:))
Усмивкиии:))
цитирайУсмивкиии:))
Хайде от мен да мине, няма да те моря със смях, Мартито ;) То, ако се замисли човек секс през скайпа си е гадно.... има да си удрят главите в монитора.... ритмично и продължително.... ;)
цитирай:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Толкова си милостив, принце:))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Усмивкиии много и за теб:)))))
цитирайТолкова си милостив, принце:))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Усмивкиии много и за теб:)))))
Образи!
:)
цитирай:)
Бих допълнила - в картинки, но по-подходящо ще е - в слова:)))
Усмивкии:))
цитирайУсмивкии:))
харесва ми :)))))
цитирайРадвам се:))
Усмивкии:))
цитирайУсмивкии:))
Искаше ми се да ти споделя нещо за скайпа и мъжете..
не за кучатата
но..
толкова съм се бъгнала от работа
че май никой няма да ме разбере :)
Затова ще ти напиша само
Хареса ми..
Пиши мила :)
цитирайне за кучатата
но..
толкова съм се бъгнала от работа
че май никой няма да ме разбере :)
Затова ще ти напиша само
Хареса ми..
Пиши мила :)
:)
Радвам се, че ти харесва:)
Усмивки:))
цитирайРадвам се, че ти харесва:)
Усмивки:))
то нагаждането на характерите , няамше ли гратисен период от поне 7/8 години
"
11.10 17:06 истина ли е?
14. martito - анонимен 13,
11.10 17:11 Понякога за някои неща и аз се питам същото:))
Усмивкиии:))"
Ей с такива отговори ме трепиш направо
После се чудят хората , защо акто си вървя и си се подхилвам
:))))
А иначе , понякога и аз се чудя , къде разказваш за себе си , къде е лиричен герой ????
Лошо няма
:)
цитирай"
11.10 17:06 истина ли е?
14. martito - анонимен 13,
11.10 17:11 Понякога за някои неща и аз се питам същото:))
Усмивкиии:))"
Ей с такива отговори ме трепиш направо
После се чудят хората , защо акто си вървя и си се подхилвам
:))))
А иначе , понякога и аз се чудя , къде разказваш за себе си , къде е лиричен герой ????
Лошо няма
:)
Понякога и аз се питам - докъде съм аз, докъде е лирическият герой;))))))))))))))))))
Усмивкииииииииии:)))
цитирайУсмивкииииииииии:)))
39.
анонимен -
Обожавма котенцата
23.11.2009 19:28
23.11.2009 19:28
Обожавам котета.....
А и теб ухажвам тук , така ,чееее........:)))))))))
/доволно ухилване :))))))) /
цитирайА и теб ухажвам тук , така ,чееее........:)))))))))
/доволно ухилване :))))))) /
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
