Постинг
03.11.2009 17:54 -
"Девойче,... лигаво..."
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6500 Коментари: 41 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2009 19:09
Прочетен: 6500 Коментари: 41 Гласове:
17
Последна промяна: 03.11.2009 19:09
Не съм мислел да стигам до това положение, ама на – то не те пита. Ти можеш да си мислиш едно, ама то съвсем друго става.
Пък и от едно нищо се започна. Просто един ден се събрахме целия вход, по мъжки да се поразговорим. И не щеш ли Гената, дето живее над нас, се изказа, че мъж, който не е успял да ядоса жена, напълно се бил провалил в живота. Сега, аз не схванах добре идеята защо трябва да се ядосва жена и защо аджеба ако не си го правил, трябва да се броиш за загубеняк, ама другите бяха далеч по-схватливи. И секунда не изгубиха да се надпреварват един през друг какви успели, та чак преуспели мъже са. И така си беше. Чувахме ги с жената – всеки ден, че и по няколко пъти на деня и нощта. Та, те се хвалят, пък аз мълча. Нямам какво да кажа. Аз жена си и един път не съм ядосал. Нито тя мен. Е – вече пет години. Виж, майка ми я ядосва жената и се е случвало да помрънка ядно, ма то е било винаги в случаите, когато е трябвало да ходим на гости у майка ми. Не можаха да се разберат с майка ми и толкова. И двете ми говореха една срещу друга, но пък съберат ли се на едно място – като първи дружки си бяха, особено ако имаха и публика. Но да не се отклонявам, че заприличвам на жена ми, когато почне да ми разказва нещо.
Та, от целия вход аз се оказах най-пропадналият и най нищо неструващият от всички, достоен за закачки и присмех, защото ни един път жена си не съм ядосал. Един път не я били чули да вика. Нито пък мен да се оплача от нея. И съответно веднага ми бе лепнато етикетчето – мъжле /не мъж! даже/ под чехъл. Пък оня устат Пешо от първия етаж ме подкара и с „девойче”....
Неприятна работа, ти казвам. Гледат ме подигравателно, намигат ми присмехулно, абе какво да ти разправям. И няма накъде – принудих се – ще ядосвам жената. И как, как – ето как. Прибрах се една вечер по-рано от работа и щом я чух да влиза вкъщи, почнах да хвърлям и да чупя чиниите от оня нейния сервиз, дето го пази все кога дойдат наште на гости. А обяснението ми беше – ядосан на шефа. Попостресната беше жената от гледката – бая! Очаквах скандал до Бога и още по яростно взех да мятам чиниите. Ма докато се усетя – гледам я застанала до мен и тя и с такава щастлива усмивка чупи чашите от сервиза, че аз, честно ти казвам, спрях и я зяпнах като малоумен. Пък тя след като тръшна на пода супника и малките купички за сладко, каза само „Отървах се най-после!” И с такъв кеф ме погледна, така ми се хвърли на врата, че в един момент си мислех, че ще ме изяде с парцалите от целувки. И какво се оказа мислиш – сервизът бил подарък от майка ми...
Ма нали не съм „девойче” – главата ми роди нов пъклен план. Изхвърлих й всички дрехи в контейнера, изчаках я да се прибере и най-тържествено й заявих какви съм ги свършил и подкрепих думите си с отваряне на гардероба. И чакам най-спокойно да почне да ме обстрелва с каквото й дойде на ум. А тя само местеше невярващ поглед от празния гардероб към мен и обратно и в един момент се хвърли на врата ми с благодарности, че съм искал да й подновя гардероба, и ме помъкна по магазините...
Даже един ден в някаква кръчма бях мъката си да давя. Не помня колко съм изпил, ма по едно време барманката отказа да ми сипва повече. А една от сервитьорките ме подхвана през кръста – вкъщи да ме води. Клатушкам се аз по пътя, подпирайки се на момичето и си викам – идеално! Мойта вече няма начин да не се развика – хем съм пиян, хем с чужда жена. И верно, нервна беше жента - пред входа още ни посрещна и аха-аха да й прилошее само като ме гледа. Ще се разкряка, викам си - няма начин! Даже още по-здраво прегръщам сервитьорката. Пък тя, моля ти се, се смаза да благодари на момичето, че ме е докарала до вкъщи. Думичка напреки не ми каза, сложи ме да си легна и ме зави майчински с одеялото...
Ново почесване по главата, нови размисли, нови планове. Ма все на камък удрях. Даже работа напуснах. Пък тя - по-добре за мен било, че шефът ми бил задник и не ме оценявал подобаващо. Спокоен да съм, щял съм да си намеря нова работа, а дотогава щели сме да се справим...
Туйто! Отказах се! Явно жена си няма да ядосам и ще си ги търпя да ме наричат девойче и мъжле под чехъл и толкова. Какво да направя повече?! Примирих се. И понеже нямах какво да правя по цял ден, нали напуснах работа, и взех да чета книгите на жената. И понеже ми бяха интересни, навсякъде си ги мъкнех със себе си – в банята, в тоалетната, докато хапвах...
И вчера вечеряме – тя си гледа сериалчето, аз чета книга. По време на рекламите ме пита тя каква книга чета. Казах й. Ехееее че като се разпищови оная ми ти жена! Като кресна като смъртно ранена! На мекица съм я бил направил книгата! Намачкал съм я бил цялата! Съсипал съм я! Като не съм знаел как се чете книга, защо съм се завхащал изобщо...
Пък аз така се стреснах, че без да искам изтървах книгата в супата и... И край! Съвсем й се повредиха спирачките на жената! А аз само отстъпвах. Да ама нали вървя заднишком и се отбранявам от книгата, с която ме налагаше жената, не уцелих кога трябваше да прескоча прага, спънах се, паднах, натъртих си задника, ударих си главата, счупих си ръката, абе... А жената върху мен и бой с книгата през лицето и не спря нито докато се обаждах на бърза помощ, нито когато дойдоха да ме изтръгнат от лапите й...
И какво? Всички видяха линейката. И всички я чуха жената - нали я ядосах. И мислиш, че спряха да ми се присмиват? Да-да! Пак ме наричаха "девойче" и "мъжле под чехъл", само че отпред добавиха „лигаво”, че една жена ме била била...
Пък и от едно нищо се започна. Просто един ден се събрахме целия вход, по мъжки да се поразговорим. И не щеш ли Гената, дето живее над нас, се изказа, че мъж, който не е успял да ядоса жена, напълно се бил провалил в живота. Сега, аз не схванах добре идеята защо трябва да се ядосва жена и защо аджеба ако не си го правил, трябва да се броиш за загубеняк, ама другите бяха далеч по-схватливи. И секунда не изгубиха да се надпреварват един през друг какви успели, та чак преуспели мъже са. И така си беше. Чувахме ги с жената – всеки ден, че и по няколко пъти на деня и нощта. Та, те се хвалят, пък аз мълча. Нямам какво да кажа. Аз жена си и един път не съм ядосал. Нито тя мен. Е – вече пет години. Виж, майка ми я ядосва жената и се е случвало да помрънка ядно, ма то е било винаги в случаите, когато е трябвало да ходим на гости у майка ми. Не можаха да се разберат с майка ми и толкова. И двете ми говореха една срещу друга, но пък съберат ли се на едно място – като първи дружки си бяха, особено ако имаха и публика. Но да не се отклонявам, че заприличвам на жена ми, когато почне да ми разказва нещо.
Та, от целия вход аз се оказах най-пропадналият и най нищо неструващият от всички, достоен за закачки и присмех, защото ни един път жена си не съм ядосал. Един път не я били чули да вика. Нито пък мен да се оплача от нея. И съответно веднага ми бе лепнато етикетчето – мъжле /не мъж! даже/ под чехъл. Пък оня устат Пешо от първия етаж ме подкара и с „девойче”....
Неприятна работа, ти казвам. Гледат ме подигравателно, намигат ми присмехулно, абе какво да ти разправям. И няма накъде – принудих се – ще ядосвам жената. И как, как – ето как. Прибрах се една вечер по-рано от работа и щом я чух да влиза вкъщи, почнах да хвърлям и да чупя чиниите от оня нейния сервиз, дето го пази все кога дойдат наште на гости. А обяснението ми беше – ядосан на шефа. Попостресната беше жената от гледката – бая! Очаквах скандал до Бога и още по яростно взех да мятам чиниите. Ма докато се усетя – гледам я застанала до мен и тя и с такава щастлива усмивка чупи чашите от сервиза, че аз, честно ти казвам, спрях и я зяпнах като малоумен. Пък тя след като тръшна на пода супника и малките купички за сладко, каза само „Отървах се най-после!” И с такъв кеф ме погледна, така ми се хвърли на врата, че в един момент си мислех, че ще ме изяде с парцалите от целувки. И какво се оказа мислиш – сервизът бил подарък от майка ми...
Ма нали не съм „девойче” – главата ми роди нов пъклен план. Изхвърлих й всички дрехи в контейнера, изчаках я да се прибере и най-тържествено й заявих какви съм ги свършил и подкрепих думите си с отваряне на гардероба. И чакам най-спокойно да почне да ме обстрелва с каквото й дойде на ум. А тя само местеше невярващ поглед от празния гардероб към мен и обратно и в един момент се хвърли на врата ми с благодарности, че съм искал да й подновя гардероба, и ме помъкна по магазините...
Даже един ден в някаква кръчма бях мъката си да давя. Не помня колко съм изпил, ма по едно време барманката отказа да ми сипва повече. А една от сервитьорките ме подхвана през кръста – вкъщи да ме води. Клатушкам се аз по пътя, подпирайки се на момичето и си викам – идеално! Мойта вече няма начин да не се развика – хем съм пиян, хем с чужда жена. И верно, нервна беше жента - пред входа още ни посрещна и аха-аха да й прилошее само като ме гледа. Ще се разкряка, викам си - няма начин! Даже още по-здраво прегръщам сервитьорката. Пък тя, моля ти се, се смаза да благодари на момичето, че ме е докарала до вкъщи. Думичка напреки не ми каза, сложи ме да си легна и ме зави майчински с одеялото...
Ново почесване по главата, нови размисли, нови планове. Ма все на камък удрях. Даже работа напуснах. Пък тя - по-добре за мен било, че шефът ми бил задник и не ме оценявал подобаващо. Спокоен да съм, щял съм да си намеря нова работа, а дотогава щели сме да се справим...
Туйто! Отказах се! Явно жена си няма да ядосам и ще си ги търпя да ме наричат девойче и мъжле под чехъл и толкова. Какво да направя повече?! Примирих се. И понеже нямах какво да правя по цял ден, нали напуснах работа, и взех да чета книгите на жената. И понеже ми бяха интересни, навсякъде си ги мъкнех със себе си – в банята, в тоалетната, докато хапвах...
И вчера вечеряме – тя си гледа сериалчето, аз чета книга. По време на рекламите ме пита тя каква книга чета. Казах й. Ехееее че като се разпищови оная ми ти жена! Като кресна като смъртно ранена! На мекица съм я бил направил книгата! Намачкал съм я бил цялата! Съсипал съм я! Като не съм знаел как се чете книга, защо съм се завхащал изобщо...
Пък аз така се стреснах, че без да искам изтървах книгата в супата и... И край! Съвсем й се повредиха спирачките на жената! А аз само отстъпвах. Да ама нали вървя заднишком и се отбранявам от книгата, с която ме налагаше жената, не уцелих кога трябваше да прескоча прага, спънах се, паднах, натъртих си задника, ударих си главата, счупих си ръката, абе... А жената върху мен и бой с книгата през лицето и не спря нито докато се обаждах на бърза помощ, нито когато дойдоха да ме изтръгнат от лапите й...
И какво? Всички видяха линейката. И всички я чуха жената - нали я ядосах. И мислиш, че спряха да ми се присмиват? Да-да! Пак ме наричаха "девойче" и "мъжле под чехъл", само че отпред добавиха „лигаво”, че една жена ме била била...
Жена на място! Как ще пипа книгите! Това е светиня!!! Като не знае как се употребяват...да не бара :)))
цитирайНяма угодия, пусто :):):)
цитирайЖив да го оплачеш горкичкия!
цитирайАбе ти представяш ли си - жена-скала, а за една книга - ламя;)))))))))))))
Усмивкиии:))
цитирайУсмивкиии:))
Докато свят светува:)))
Усмивкии:))
цитирайУсмивкии:))
А е истинска душица, нали?;))
Как само си позволяват да го обиждат, не знам;)))
Усмивкии:))
цитирайКак само си позволяват да го обиждат, не знам;)))
Усмивкии:))
Те за това другите мъже го обиждата! Завиждат му!
цитирайДа! И за жена му му завиждат!:))
Усмивкии:))
цитирайУсмивкии:))
Не си написала коя е книгата, та да си я купя, де. Да имам повод, само да ми я вземе...
цитирай
10.
анонимен -
верно бе Мартичко,
03.11.2009 20:25
03.11.2009 20:25
кажи коя е тази култова книга:)
цитирайНе я запомних;))))
Ама която и да е, си заслужава викането на бърза помощ;))))
Усмивкии:))
цитирайАма която и да е, си заслужава викането на бърза помощ;))))
Усмивкии:))
:)))
Трудно се разчита заглавието вече - то къде ли не е била книгата, че и в супата:))) А героинята ми все още е рязярена и не смея да я питам;)))
Усмивкиии, душице:))
цитирайТрудно се разчита заглавието вече - то къде ли не е била книгата, че и в супата:))) А героинята ми все още е рязярена и не смея да я питам;)))
Усмивкиии, душице:))
martito написа:
Абе ти представяш ли си - жена-скала, а за една книга - ламя;)))))))))))))
Усмивкиии:))
Усмивкиии:))
Жената е с вкус, финес! Хората се казали "Книгата е прозорец към света"..тя за това го е облъскала с нея.... Защото е посегнал на света и! ...:):):)
:))))))))))))))))
Болезненичък е тоз нейн свят;)))) И явно не върви със супа;)))))))))))))))))
Усмивкии:))
цитирайБолезненичък е тоз нейн свят;)))) И явно не върви със супа;)))))))))))))))))
Усмивкии:))
15.
анонимен -
зеле
04.11.2009 01:31
04.11.2009 01:31
хи-хи
цитирайЛелее... тая книга ще трябва да е наистина ценна! Само си представи – що бой и пак е здрава..... като се има предвид сегашните как се разпадат още преди да си стигнал седата, значи трябва да е много стара.... :)
цитирай:))))))))
Абе дали е стара - не знам, ама със сигурност е ценна за жената, макар и да не я използва в случая по предназначение:))))))))))))
Усмивкиии:))
цитирайАбе дали е стара - не знам, ама със сигурност е ценна за жената, макар и да не я използва в случая по предназначение:))))))))))))
Усмивкиии:))
та чак се хлъзга...
:))))))))
Усмивки, приятелко!
:)))
цитирай:))))))))
Усмивки, приятелко!
:)))
:))))))
Да бе! А само ако беше уцелил прагчето, щеше да си остане просто девойче;))))))))))
Усмивкииии, приятелко мила:))
цитирайДа бе! А само ако беше уцелил прагчето, щеше да си остане просто девойче;))))))))))
Усмивкииии, приятелко мила:))
Хехехееееееее!
Много хубаво това!
Малко нереалистично, ама е хубаво!
Добре ми тръгва днес денят!
Мерси!
:)))
цитирайМного хубаво това!
Малко нереалистично, ама е хубаво!
Добре ми тръгва днес денят!
Мерси!
:)))
:)))
Важното е, че добре ти е тръгнал денят!:))
Усмян да ти е:)
цитирайВажното е, че добре ти е тръгнал денят!:))
Усмян да ти е:)
"Съвсем й се повредиха спирачките на жената!"
това никога не води до нещо добро .
Ама като гледам , му се е разминало на твоя човек само с малко . Можеше и да бъде по-тежко .
А иначе Наденце работя вече по сценария
:)
Ще останеш изненадана от това на какво е спососбен моят гениий :))))))))))))))))))))).
До ден два може да роди нещо .
Приятен ден
:)
цитирайтова никога не води до нещо добро .
Ама като гледам , му се е разминало на твоя човек само с малко . Можеше и да бъде по-тежко .
А иначе Наденце работя вече по сценария
:)
Ще останеш изненадана от това на какво е спососбен моят гениий :))))))))))))))))))))).
До ден два може да роди нещо .
Приятен ден
:)
пак си се развихрила....:))))
Не знам коя е книгата, ама сигурно жената е библиотекарка.....:))))
цитирайНе знам коя е книгата, ама сигурно жената е библиотекарка.....:))))
С нетърпение чакам:))
Усмихнато-слънчев ден:)
цитирайУсмихнато-слънчев ден:)
Не знам дали е библеотекарка, но определено книгите за нея са ценност;)))
Усмивкиии:))
цитирайУсмивкиии:))
засега е усмихнато - облачен
и усмихнато-мързелив
:)
цитирайи усмихнато-мързелив
:)
:)))))))) Това е добре и аз се радвам за теб, но имам едно малко поръченийце - понеже днес на мен ми е само усмихнато и слънчево наум, моля те помързелувай и за мен:)
Мисля няма да ти дотежи двойна доза мързелуване, нали?
:)))))))
цитирайМисля няма да ти дотежи двойна доза мързелуване, нали?
:)))))))
абе честно да ти кажа
май взе да ми омръзва вече
Ама за теб мога да се жертвам
:):)
Ииииииииииииииииииииииииииииииииии
в момента се крия да знаеш ............... от работата ( хихихихихихи)
:)
цитираймай взе да ми омръзва вече
Ама за теб мога да се жертвам
:):)
Ииииииииииииииииииииииииииииииииии
в момента се крия да знаеш ............... от работата ( хихихихихихи)
:)
Трогваш ме с пожертвователността си:) Оценен си високо!
Дарявам те с искрени усмивки и безкрайни положителни емоции:))
цитирайДарявам те с искрени усмивки и безкрайни положителни емоции:))
Използва ги по предназначение....:))))
цитирайЕ как! Те книгите са затова!;)))
Освен за четене, де..
:)))))))))
цитирайОсвен за четене, де..
:)))))))))
в този ред на мисли се сетих и за друго предназначение.....ама няма да го споделям....:)))))))
цитирайИ ще ме оставиш да гадая?!?!
;)))))))))))))
цитирай;)))))))))))))
моите книги какви са от четене и мъкнене насам-натам! Добре, че не ме познава ;-)))
цитирайКрий се, че не те виждам:)))
Аз ще запазя коментара ти в тайна;)))
Усмивкии:))
цитирайАз ще запазя коментара ти в тайна;)))
Усмивкии:))
е, срам ме е.....а пък и знам, че си се сетила....защото си ми умница.....:)))))))))
цитирай:))))))
Прозрях те:))) Ама и аз ще си мълча:)))
цитирайПрозрях те:))) Ама и аз ще си мълча:)))
щото иначе...срам...срам....:)))))))
цитирайМхм, мхм:)))
цитирайНе може да се надниква любопитно в чужда територия! Че...следва огнен обстрел без предупреждение!:)
Усмивки!:)))
цитирайУсмивки!:)))
41.
анонимен -
Я сподели
22.11.2009 14:28
22.11.2009 14:28
Та коя беше книжката ,а ?
Толкова е по-добре да го наложи с чехЛАТА .....,мъхъъъъ......
цитирайТолкова е по-добре да го наложи с чехЛАТА .....,мъхъъъъ......
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
