Постинг
01.08.2010 16:00 -
Бели кахъри...?!
- Що тъй тежко въздишаш, ма Цвето? Какво се е случило? - загрижено попита бай Ламби любимата си племенница.
- Мчи... нищо... - промърмори си под нос Цвета, ма не спря да потропва нервно с краче и да мачка цветята на рокличката си.
От един час поне беше седнала на пейката пред Ламбеви и не мърдаше, а очите й в пътя взряни, не изпускаха ни кола, ни автобус. И вчера пак така - беше се нагласила Цвета, накиприла, в косите маргаритка сложила и на пейката на Ламбеви. Не мръдна, дорде цяло село не заспа. Чакаше нещо... Или по-скоро чакаше някого? Но нещо й тежеше - слепец да беше Ламби, пак щеше да провиди. И се чудеше какво ли толкоз тревожи душицата на малката лудорийка. Затова се присламчи до нея, ей така - уж небрежно, за малко, колкото да попочине.
- Ти какво правиш? - попита Цвета.
Ламби, макар и цял живот на село да бе живял, не бе никак прост, ясно му беше, че Цвета хич не се интересуваше от това какво е правил той, ми само си търсеше приказка да поразсее мислите си. Е, поразказа й Ламби. А Цвета, макар да кимаше с глава разбиращо и да промърморваше по някое и друго "Аха", и думичка не чу. Мислите й на друго място бяха. При онова... при онова магаре пък! Щото си беше магаре, нищо, че беше син на кмета! Дето замина уж за един ден до града на баща си някаква работа да свърши, а още го няма. Ма само да се върне, само да го види с очи, такава плесница ще му отлепи, задето я остави цяла нощ, че вече и втори ден да се лута в кошмари, да го мисли и премисля какви ли ги върши, добре ли е, зле ли е...
Не го е срам! А каза, че ще се върне още вчера! Дали не се е с някоя начервосана градска фуста заиграл? Някоя нагласена, натъкмена, възпитана, жена,... не като нея - полудете... Коя ли разтапя с онзи негов блестящ поглед, дето разтуптява сърцето й дотолкоз, че дълго време място не може да си намери? На коя ли засукана кипра обещания за любов шепне? Ох, ами ако вече не ще да я загледа? Само да е посмял! Само! Яката ще го нашамари! Пред всички! И пак ще му каже, че е магаре! Голямо магаре!...
Докато си мислеше какви хубавинки да стори на кметския син, Цвета несъзнателно стискаше юмручета до бяло, но в очите й безпокойството и страха растеше да не го загуби. Щото може и да не си е признавала гласно досега, но харесваше Борил. Нищо, че беше магаре дългоухо. И нищо, че се смееше на задявките му и шамареше качествено и количествено всеки негов опит да я целуне или прегърне.
- Борил ли чакаш, Цвето? - рече направо да запита Ламби.
- Не! Аз... не...таковата... почивам си... - смутено замънка Цвета и се изчерви като кога я беше хванала баба Рада да бере без разрешение от сините й сливи.
Не, ама очите на Ламби умееха да четат. Не му трябваше много, за да разбере какво става в душата на палавата му племеница. Па и знаеше за закачките й с Борил, средният син на кмета. Знаеше и каква дяволия е Цвета и се чудеше какви ли ги е забъркала, та толкоз се притеснява сега...
- Чичо Ламбе, аз хубава ли съм? - наведнъж изстреля Цвета и веднага се обърна на другата страна.
Знаех си, каза си Ламби и се усмихна. Зарад кметския хубостник е цялата работа.
- Да, Цвето! - твърдо рече Ламби, и то не само щото Цвета племенница му беше.
- Наистина ли?
- Да!
- Ма хубава като градските моми или не?... М?...
Ламби не сдържа и леко се разсмя.
- Не, Цвето, не като градските моми. Ти си красива като цвете, Цвето! Отдето и както и да те погледне човек. Е, малко си бодливичка, но...
Тук Ламби прекъсна речта си, щото Цвета изведнъж скочи като попарена, с един особен блясък в очите, изчервена до немай къде. Погледна Ламби натам, накъдето и Цвета гледаше, и видя Борил да слиза от автобуса.
- Цветенце?!?! - изненадано подвикна Борил, съглеждайки Цвета, и на умореното му от пътя лице грейна усмивка. - Чакаш ме?!?
Цвета нищо не каза, само повъртя очета, понамачка с ръка краищата на рокличката си, позавъртя се нервно, па отривисто рипна към Борил, отлепи му една звучна плесница, после го целуна по озадачената физионимия, тикна му в ръка маргаритката от косите си и изчервена като разцъфтял мак побягна към дома си.
Борил на място остана, цял засиял от щастие със зачервена буза, но нахилен до уши глуповато и щастливо, повъртя маргаритката в ръце, загледан занесено след бягащата Цвета, па си сложи цветето зад ухото, награби багажа и бодро закрачи къмто село.
Добродушно подсмихвайки се под мустак, и Ламби вкъщи се прибра.
- Мчи... нищо... - промърмори си под нос Цвета, ма не спря да потропва нервно с краче и да мачка цветята на рокличката си.
От един час поне беше седнала на пейката пред Ламбеви и не мърдаше, а очите й в пътя взряни, не изпускаха ни кола, ни автобус. И вчера пак така - беше се нагласила Цвета, накиприла, в косите маргаритка сложила и на пейката на Ламбеви. Не мръдна, дорде цяло село не заспа. Чакаше нещо... Или по-скоро чакаше някого? Но нещо й тежеше - слепец да беше Ламби, пак щеше да провиди. И се чудеше какво ли толкоз тревожи душицата на малката лудорийка. Затова се присламчи до нея, ей така - уж небрежно, за малко, колкото да попочине.
- Ти какво правиш? - попита Цвета.
Ламби, макар и цял живот на село да бе живял, не бе никак прост, ясно му беше, че Цвета хич не се интересуваше от това какво е правил той, ми само си търсеше приказка да поразсее мислите си. Е, поразказа й Ламби. А Цвета, макар да кимаше с глава разбиращо и да промърморваше по някое и друго "Аха", и думичка не чу. Мислите й на друго място бяха. При онова... при онова магаре пък! Щото си беше магаре, нищо, че беше син на кмета! Дето замина уж за един ден до града на баща си някаква работа да свърши, а още го няма. Ма само да се върне, само да го види с очи, такава плесница ще му отлепи, задето я остави цяла нощ, че вече и втори ден да се лута в кошмари, да го мисли и премисля какви ли ги върши, добре ли е, зле ли е...
Не го е срам! А каза, че ще се върне още вчера! Дали не се е с някоя начервосана градска фуста заиграл? Някоя нагласена, натъкмена, възпитана, жена,... не като нея - полудете... Коя ли разтапя с онзи негов блестящ поглед, дето разтуптява сърцето й дотолкоз, че дълго време място не може да си намери? На коя ли засукана кипра обещания за любов шепне? Ох, ами ако вече не ще да я загледа? Само да е посмял! Само! Яката ще го нашамари! Пред всички! И пак ще му каже, че е магаре! Голямо магаре!...
Докато си мислеше какви хубавинки да стори на кметския син, Цвета несъзнателно стискаше юмручета до бяло, но в очите й безпокойството и страха растеше да не го загуби. Щото може и да не си е признавала гласно досега, но харесваше Борил. Нищо, че беше магаре дългоухо. И нищо, че се смееше на задявките му и шамареше качествено и количествено всеки негов опит да я целуне или прегърне.
- Борил ли чакаш, Цвето? - рече направо да запита Ламби.
- Не! Аз... не...таковата... почивам си... - смутено замънка Цвета и се изчерви като кога я беше хванала баба Рада да бере без разрешение от сините й сливи.
Не, ама очите на Ламби умееха да четат. Не му трябваше много, за да разбере какво става в душата на палавата му племеница. Па и знаеше за закачките й с Борил, средният син на кмета. Знаеше и каква дяволия е Цвета и се чудеше какви ли ги е забъркала, та толкоз се притеснява сега...
- Чичо Ламбе, аз хубава ли съм? - наведнъж изстреля Цвета и веднага се обърна на другата страна.
Знаех си, каза си Ламби и се усмихна. Зарад кметския хубостник е цялата работа.
- Да, Цвето! - твърдо рече Ламби, и то не само щото Цвета племенница му беше.
- Наистина ли?
- Да!
- Ма хубава като градските моми или не?... М?...
Ламби не сдържа и леко се разсмя.
- Не, Цвето, не като градските моми. Ти си красива като цвете, Цвето! Отдето и както и да те погледне човек. Е, малко си бодливичка, но...
Тук Ламби прекъсна речта си, щото Цвета изведнъж скочи като попарена, с един особен блясък в очите, изчервена до немай къде. Погледна Ламби натам, накъдето и Цвета гледаше, и видя Борил да слиза от автобуса.
- Цветенце?!?! - изненадано подвикна Борил, съглеждайки Цвета, и на умореното му от пътя лице грейна усмивка. - Чакаш ме?!?
Цвета нищо не каза, само повъртя очета, понамачка с ръка краищата на рокличката си, позавъртя се нервно, па отривисто рипна към Борил, отлепи му една звучна плесница, после го целуна по озадачената физионимия, тикна му в ръка маргаритката от косите си и изчервена като разцъфтял мак побягна към дома си.
Борил на място остана, цял засиял от щастие със зачервена буза, но нахилен до уши глуповато и щастливо, повъртя маргаритката в ръце, загледан занесено след бягащата Цвета, па си сложи цветето зад ухото, награби багажа и бодро закрачи къмто село.
Добродушно подсмихвайки се под мустак, и Ламби вкъщи се прибра.
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
Великденските истории според четирите ев...
В Малко Чукундурово
Великденските истории според четирите ев...
В Малко Чукундурово
Хейййй ,Мартичко , пак ме усмихна и стопли разказчето ти ;))))))))))))
Значи ошамари го Цветето онова Магар дългоухо И чак тогава го целуФна ;))))))))))
Хихихихиихи стршно полудетенце е това Цвете :)))))))))))))))
цитирайЗначи ошамари го Цветето онова Магар дългоухо И чак тогава го целуФна ;))))))))))
Хихихихиихи стршно полудетенце е това Цвете :)))))))))))))))
:)))))))))))) Аха - първо го нашамари - от страх и за всеки случай, па после направи, квото й душа подсказа:))))))))
цитирайМа така трябва да е - да си опича акълЯ :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ипрез ум да не му минава да се заглежда по градките жени :)))))))) / ма то тва жени ли са :))))))))))))))))))) /
цитирайИпрез ум да не му минава да се заглежда по градките жени :)))))))) / ма то тва жени ли са :))))))))))))))))))) /
като "Ветрената мелница" На Елин Пелин:))) Свежо!!!
цитирайХахаха, ма как шъ закъснява тоз Борил, кво като е кметски син, а шамари я :) Шамар с любов :):)
цитирайНачи, кайш, добре му е дошла плесницата на Борилката;))))))))))))) Одобрявам и аз:)))))))))))
Ма па и туй Цветиния акъл да имаш и да се чудиш кво да мислиш, не е малка работа;))))))))))))))))))
цитирайМа па и туй Цветиния акъл да имаш и да се чудиш кво да мислиш, не е малка работа;))))))))))))))))))
Сърдечни поздравчета с пожелание за усмихнат следобед:))
цитирай:)))))))))))))) Мчи ха де! Ще закъснявал той! Толкоз ли не може да се обади на Цветето, м? Ми ще го оставя той да се пече на собствен бавен огън:)))))))))) Ей затуй шамарчета ще получава:))) Е, и целувки де:)))))
цитирайЕх Бориле, Борилеййййй - що ти до глава доде :))))
цитирайМчи добре му е дошла плесницата ,я :))))))))))))))))))))))))))))
Избила му е бръмбарите от главата :))))))))))))))
Ма той Цветиният акъл верно не е малка работа. Такива ги мисли поражда ,че да се чудиш и маеш :))))))))))))))))))))))))))
цитирайИзбила му е бръмбарите от главата :))))))))))))))
Ма той Цветиният акъл верно не е малка работа. Такива ги мисли поражда ,че да се чудиш и маеш :))))))))))))))))))))))))))
:)))))))))))))))))))))))))) А де:))))))))) За една маргаритка и една целувка и тоооолкоооз шамаркане;)))))))))))))))))))
цитирай:)))))))))))))))))))))))))))))))
Чак се чудя - ако има кой да я поошамари и Цветата, че бая бръмбари е нароила главата й за нощ и нещо:))))))))))))))))))))
цитирайЧак се чудя - ако има кой да я поошамари и Цветата, че бая бръмбари е нароила главата й за нощ и нещо:))))))))))))))))))))
А ако се беше извъртел и той?
цитирай:)))))))))))))))))))))))))) Ако беше отвърнал - тогаз вече го не виждам - шго надере Цветето с все свои бодли, та го не виждам Борил как би я преборил;)))))))))))))
цитирайМного позитивизъм и настроение има при теб, Martito! Поздрави!
цитирай:))))
цитирайСлънчево настроение и много смях ти желая, мила miaa:)
цитирайПоздрави и усмивки!!!
цитирайще умори човека тва бодливко трънче:))))
цитирайМа виждаш ли я ,Разказвчке :))) Направо мацка от 6 Б :)))))))))))))
Шгу умори човечеца верно е ;))))))))))))))
И толкова бръмбарета в главицата и :))))) Тц,тц,тц ............. :)))))))))))))
цитирайШгу умори човечеца верно е ;))))))))))))))
И толкова бръмбарета в главицата и :))))) Тц,тц,тц ............. :)))))))))))))
Как само се проявяваш!
Пусти съмнения! Що ли им се даваме понякога!
Ама пък колко сладка е целувката!
Радост голяма!
Солта на живота!
Поздрав с усмивка за теб!:)
цитирайПусти съмнения! Що ли им се даваме понякога!
Ама пък колко сладка е целувката!
Радост голяма!
Солта на живота!
Поздрав с усмивка за теб!:)
Слънчево настроение и много усмивки от мен:))
цитирайВерно - тъй си е;)))))))))
И нямат озаптяване, ей;))))))))
Усмивки слънчеви, сладкодумна разказвачке:))
цитирайИ нямат озаптяване, ей;))))))))
Усмивки слънчеви, сладкодумна разказвачке:))
:))))))))))))))) Е, бодливко Цветенце е, с бръмбарета, ма пък Борил доволен, чак сияе, омаян-премаян, нищо, че шго "умори";))))))))))))
цитирайТолкова си права:))
Що ли наистина им позволяваме на съмненията да се въдят в душите:) От любов...:)
Радваща и топлеща те любов да те обгръща, inel379:)
цитирайЩо ли наистина им позволяваме на съмненията да се въдят в душите:) От любов...:)
Радваща и топлеща те любов да те обгръща, inel379:)
за една книжка, с хубава шарена корица, като всички сюжети, които си събрала в блога си?:)))
цитирайМдаааа...Явно при нас, жените, изразяването на любовта към другия пол, върви с шамари :)))
Готин разказ :)
цитирайГотин разказ :)
Идея си е:) И... и това ще стане:))
Слънчево настроение и усмивки:))
цитирайСлънчево настроение и усмивки:))
Затуй явно жените сме непредсказуеми, дори за самите себе си;)))
Слънчевост и усмихнато настроение, basst:))
цитирайСлънчевост и усмихнато настроение, basst:))
Много свежо и усмихнато, чак мен ме заболя бузата, но пък на мястото на целувката колко е топло! Хубава вечер.
цитирайРадвам се, че ти е харесала историйката:))
Приятна, пълна с настроение вечер :))
цитирайПриятна, пълна с настроение вечер :))
32.
анонимен -
е то щом само с един шамар минава, ...
02.08.2010 10:27
02.08.2010 10:27
е то щом само с един шамар минава, другия уикенд Борил пак ще е в града, при онез засуканите :-))
цитирай:)))))))))))))))))))))))) Много работа...ъъъъ...шамарене отваряш на Цвета ей, ма мноооогооо;)))))))))))))
цитирайколоритно и грабва с всеки ред.
Всичко видях, Наде, всичко...
Хубава седмица, вълшебнице! :*
цитирайВсичко видях, Наде, всичко...
Хубава седмица, вълшебнице! :*
Мерси, blagovestie:))
Весела, разсмиваща те седмица:))
цитирайВесела, разсмиваща те седмица:))
Малеййй... ако му забива шамар само за да му каже, че го обича, какво ли ще бъде, ако реши да му изрецитира любовна поема!!! :)
цитирайВсе бели кахъри да има по света,Мартиии...
Я - с един шамар, цълуФка и цвеКе - решават се...
И хората едно такова... глуповато-щастливо се хилят :)))))))))
Прегръдка и усмивка и за теб, весело момиче :):):)
цитирайЯ - с един шамар, цълуФка и цвеКе - решават се...
И хората едно такова... глуповато-щастливо се хилят :)))))))))
Прегръдка и усмивка и за теб, весело момиче :):):)
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Разби ме от смях:))))))))))))))))))))))))))
Да рецитира любовна поема - да е гледал Борил, негова си работа:))))))))))))))))))))))))))))
цитирайДа рецитира любовна поема - да е гледал Борил, негова си работа:))))))))))))))))))))))))))))
Дай Боже кахърите все бели да са и да се решават с любов:))
Много прегръдки и усмивки, миличка:)
цитирайМного прегръдки и усмивки, миличка:)
Аз, таковата, да подкрепя адашката :))) И да не я пипате, ей, на нея никви шамари :)))
Наденцеее, страшна си! Особено този път, нали героинята е Цвета :))))
Поздрави!
цитирайНаденцеее, страшна си! Особено този път, нали героинята е Цвета :))))
Поздрави!
Martito, твойте героини много шамари раздават нещо :)))))
цитирайmalkiatprintz написа:
Малеййй... ако му забива шамар само за да му каже, че го обича, какво ли ще бъде, ако реши да му изрецитира любовна поема!!! :)
Представям си го цветно !
Не и давай идеи на Цвета ,молам тЪ ! Ма така де , да е гледал Борил :)))))))))))))
и лека закачка!:)
Много си добра разказвачка -майсторка на късия разказ!:)
цитирайМного си добра разказвачка -майсторка на късия разказ!:)
За един шамар? Става!
Хареса ми Марти!
цитирайХареса ми Марти!
Никой няма да я пипне адашката за шамарене, само за милувки:)))) Обещавам:)))
Много настроение и любов:))
цитирайМного настроение и любов:))
:))))))))))))))))))) Ама пък не им свидят:))))))))))))))))))
Па и тъй отвътре им идва:)))))))))
цитирайПа и тъй отвътре им идва:)))))))))
:))))))))))))))) То рецитирането на поема - иди-дойди, шго преживее Борил, ми ако вземе Цвета повест любовна да му посвети?:))))))))))))) Ми роман? Ми ако пък той е четирилогия примерно?;)))))))))))))))))))))))
цитирайБлагодаря ти, iliada:)
Много прегръдки от мен, любима ми художничке:))
цитирайМного прегръдки от мен, любима ми художничке:))
И аз така казвам - лошо няма;)))))))))
Весело настроение, големи братко:)))
цитирайВесело настроение, големи братко:)))
martito написа:
:))))))))))))))) То рецитирането на поема - иди-дойди, шго преживее Борил, ми ако вземе Цвета повест любовна да му посвети?:))))))))))))) Ми роман? Ми ако пък той е четирилогия примерно?;)))))))))))))))))))))))
Ми трудовете на Ленин :))))))))))))))))) / те тук вече няма да издържи :)))))))) Материята е гадна :))))))))))))))))) /
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Тц - гадничко си е тва.... Аз си мисля, че Цвета като нищо може да насочи усилията си към ушите на Борил, те и без тва червенеят, па и магарешкови...;))))))))))))))))))
цитирайТц - гадничко си е тва.... Аз си мисля, че Цвета като нищо може да насочи усилията си към ушите на Борил, те и без тва червенеят, па и магарешкови...;))))))))))))))))))
На това мусе вика оправна жена , жена с характер де
:)
цитирай:)
Така е:)) Истински... воин;)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете