- Измърморих аз, пък тя...
   - Чакай, чакай малко! – прекъсна го отривисто Пецата. – Чакай, че нещо не схванах баш – що, казваш, си измърморил?
   Монката смукна от цигарата, като че някой ще му е вземе от ръцете, остави дима да излезе през ноздрите на червенеещия му нос, въздъхна и пак почна:
   - Викам аз, че тя рачи да слезе от колата и да иде до магазина бира да ми вземе, че и вафличка да си купела нещо. И аз – балама – стоя и я чакам в колата. Пък то жена влезе ли в магазин – забравя и за какво е влязла, и че трябва и да излезе. Три бири! Три нищо и никакви бири! Само да влезеш, да си отвориш витринката и да вземеш три бутилчици, плащаш и толкова – пет минути, не повече! Половин час! Т-р-и-д-е-с-е-т м-и-н-у-т-и! За три бири и два бонбона! Бонбони – щот вафличките нещо не й грабнали окото...
   И гледам я аз росна-прясна, до уши ухилена, пристъпя към колата. Щях да взема отношение по забавянето й, щях! Ако не бяха оная група шушляци безподобни, които не знам що диреха там пред магазина, ама така я загледаха жена ми, така опипваха задника й с погледи, така се побутваха и облизваха, че мен бяс ме хвана и й измърморих. Пък тя ми мига на парцали и:
  - Какво?
   Ма с една такава начудена и невинна физиономия и един неразбиращ поглед, ще кажеш света вода ненапита.
  - Какво какво! – мърморя аз.
  - Какво – много ли се забавих? – пак пита, и пак невинна.
  - И туй!
  - И кое е другото? – пита тя все тъй непокварено.
   Аз още повече беснея.
   - Ония тъпанари там задника ти зяпаха! Като невидели преглъщаха! Мръшляци!
   - Хм, голяма работа. Да гледат!
   Ей тия нейни думи направо ме изкараха от нерви. Ма как да не е голяма работа, отде накъде разни оръфляци задника ще й заглеждат, лиги по него ще точат! Туй да не им е бащиния я! Туй е жена ми....
   - Ама ти сигурен ли си, че наистина жена ти са гледали? - обади се Начо. – Може така да ти се е сторило...
   - И тя така ми викаше, ма аз да не съм сляп, бе! И друга жена наоколо нямаше – само тя, мойта, беше.
   - Е щом само твойта е била...
   - Само мойта! И викам й аз, викам й, пък тя:
   - Е, какво толкова е станало, на теб какво, по-хубаво ли ще ти е някой да ме погледне и погнусен да се обърне настрани да се изплюе, м?
   - Абе, няма да те гледат бе! – вече викам аз! – Край вече с късите роклички! Дотук! Точка!
   Пък тя ми се смее в лицето, нарича ме ревнивец и пет пари не дава какво ми е на мен.
   - Не ми се хили, сериозен съм! - викам аз - Още от днес никакви къси парцали по теб! Само дълги и широки! Ясно!
   - Ясно! – каза тя, излизайки вече от колата пред блока. – И ти от тая вечер бира няма да пиеш! Ясно!
   И тръшна найлонката с бирите на плочника и...
  - Всичките ли се счупиха? – тревожно запита Пецата.
  - Всичките...
   - Аааууу!... – хвана се за главата Пецата. - Голяма грешка, брат, г-о-л-я-м-а!!!
   - Тц-тц-тц... – зацъкаха неодобрително и другите.
   - Знам, че сбърках– омърлушено подхвана Монката. - Не биваше така да се държа с нея, ама тя...
   - Не, бе Монка, не това! Бирата, бе Монка, не трябваше да оставяш жена ти да я носи!...
   - Нали? – подвикна оживено Начо. – И аз така му казах, мхм...

Каква трагедия, съкровището...на плочника...
Ама наистина жените така, влязат в магазин и чакай ги, чакай ги...

:)))))))))))))))))))))))) Правилно си се изразил - трагедия си е! Голяма при това!;)))))))))))))))
И тия жени... колкото и да ги чакаш, пак ще я оплескат..;))))))))))))

Усмихнат ден!:)

Хахаххахахаххахахахаххахахахаххахахаахаххахахахаххахахахахха
търкалям се от смях :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) О ,Господи ...познавам един такъв ..........хаххахаххахахахахаххахахахаххахахахахха

:))))))))))))))) Хили се ти, хили се, търкаляй се от смях, та да те питам аз после като те почне Дяволийка - що са ти мръсни дрехите, м? Къде си бил? какво си правил?....
;)))))))))))))))))))))))))))))))))

Гледай сега колко проблеми си е създал, защото не се е сетил той да слезе, за да си купи бирата, а е кибичил в колата... Тцъ,тцъ.... :)))))))))

Хахаха - това за жените принципно е така, но при нас се получава точно обратното. И то не заради друго, ами защото той ги търси нещата сума ти време, докато аз обиколя за 10-15 минути целия магазин, изкупя де каквото мога и съм излязла! Пък той - 30-40 минути не му мърдат! ;)

:))))))))))))))))))))) Права си, ама нали...на жената хатъра да не счупи... па и знаеш... никога, ама никога няма да улучи бЪш вафличката, която й се яде;))))))))))))))))))
Усмихнат ден!:))

:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Това ме кефи - ти за 10-15 минути изкупила всичко, той - още търси:)))))))))))))))))) Представям си те, просто, как се чудиш какво още прави той в магазина...;)))))))))))))))))))))
Има и такива случаи:)))) Даже ме подсети за един такъв... :)))))))))

Усмихнат ден, menyanthe!:))))

Eй, добре си ги схванала тез - по-добрата половина от човечеството :)))
Подсети ме за едно питане, дето го четох днес...
"Уважаеми приятели,
нужен ми е съвет. Благодаря ви предварително.
От известно време заподозрях жена ми, че кръшка.
Ако телефона звъни и аз дигна – затварят. Взе често да се среща с “приятелки”, а като я питам с кой е била, казва, че не ги познавам.
Взех да я следя през прозореца и очаквам такси, а тя идва зад ъгъла и не мога да разбера с каква кола е дошла.
Както и да е, не бих си позволил да я разпитвам за такива работи, но когато снощи късно пак тръгна на някаде, не се сдържах.
Слязох до колата ми, залегнах зад нея и започнах да наблюдавам какво ще стане.
И какво да видя – ужас! Долните тампони на амортисьорите станали на нищо!
Как мислите, дали ще мине само със смяна на тампоните или ще трябва да се изръся и за амортисьори?..."
Та, така де грешка, която се помни цял живот - никога да не носи жената биричката:)))))

:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Разхили ме много:)))))))))))))))))
Това с амортисьорите е велико:)))))))))))))))))))))))))))

Много се радвам, че си тук, milamam:)))
Нхили ме много, нахилена бъди и ти:))

Нахилена съм, много даже, а и ти ме "донапи" със смях, та ... да ти се връща :)))

Ми аз пак да река... мъжка му работа :) Не стига, че му донесла бирата, не стига, че си избрал жена с хубаво дупе, ами и тя виновна, че други хапльовци я зяпат. Ейййййй, няма угодия! Една приятелка на леля ми викаше: "Мъж ли е - трепане и дълбоко зариване". Синовете правят изключение :)))

Сега го прочетохме заедно и с Неслънчице и се смяхме, и й казах, че няма да я пускам на магазин сама.

:))))) Ще се старая да ти забърквам все едни такива "опияняващи" коктейли;)))))
Усмихнат съботен ден:)))

:))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Така, така - синовете са си друга ... бира;)))))))))))))) Те и дъщерите така... като синовете:))))))))) Инак всичко останало - един дол дренки;)))))))))))
Весели почивни дни, чайче:))

:)))))))))))))))))))))))))) Само така, Стеф - няма да пускаш Неслънице сама не само до магазина, че каквато е чаровница, а и тези нейни хубави очи.... плътно до нея, Стеф! До нея!;)))))
Весел уикенд и на двама ви:))))))))

и бива, бива да си пуританин, ама чак толкова...
Поздрави!:)))

:))))))))) Права си - смелост се иска да потрошиш такова "богатство";))))

Усмихнати почивни дни:))

Наде, разказчето е прекрасно, но май му липсва едно допълнение ( пояснение, полезен живото спасяващ съвет) - Мъже, ако искате да пиете студена бира в това горещо време, отнасяйте се с жените си като с принцеси!...иначе нема бира:)

:)))))))))))))))))))))))))))) Точно така!:)))))))))))))))))))))
Ама доста благотворно влияние е оказало четивото, което ти препоръчах! Много радващо и похвално!;))))))))))))))))))))))))))))))))
Усмихнат ден, sparotok:))

Четивото Наде е Пътеводител на мъжа към безпроблемен, или поне по-малко проблемен живот, затова съдържанието трябва да се знае на изуст от всеки що годе разумен мъж:) С принцесите шега не бива!:)

:))))))))))))))))))))))))))) Не бива, sparotok, не бива шеги да се правят с принцесите, че ... че има троп с крачета, муцунки, мрън, пък и т.н....
;))))))))))))))))))))))))
Отново - ГОЛЯМА ПОХВАЛА за теб:)))))))

Усмихнат ден:)))

Хубав ден на тебе и на всички принцеси:)

трябваше овреме да вземе отношение по закъсняването, щеше да се донасъска, да изпие бирата и след това вече да се произнесе за погледите и късата поличка. Човек като си изгуби приоритетите, така става. Усмивчици, Мартичко, много свежарски разказ!

Всичко е от лятото! То им е виновно - лятото!

Зимата няма да си губят времето, а ще се обичат пред камината.:-)

Мерсии за усмивчиците - тъпкано да ти се връщат:)))))))))
И си права, ама много права - не бива най-ценното да се оставя за.... за след.. за после;)))))))

:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Мен ако питаш, всеки сезон си има вина за нещо:)))))))))))))))))))))
Усмивки:))

Не сезоните са важни, а огнището, общуването, огъня и усмивките:-) ;-)

:-)))))))

Хахахахаха, ма голяма грешка! Ше се караш на жената, докато държи най-ценното, тц тц тц... М-Ъ-Ж-Е! :)

:))))))))))))))))))))))))) Така е, Дори - грешка е, и то голяма:))) Ма нали човек се учи от грешките си... уж...;))))))))))))))

Няма да се научат... :)