„Изпростях! ДА! Влюбих се. В Цурето. Не може да не го знаеш. Онова дребното, с рошавата косичка и хубавите очички, дето играят, та не спират. Цурето, на която устата й все с някоя дъвка се разправя и дето фризьорче си пада, самоуко, ама способно – баща й все не може да се нахвали какви прически е направила на овцете и на магарето му. Както и да е. Изпростях – влюбих се…”
   Тъй започна пред мен да се разтушва Пешко Въшката, дорде по негова молба го стрижех с ножицата за овцете.
   Влюбил се Пешко, пък тя, любовта, нали на едно място не може да стои, па и много-много не си поплюва, та веднагически взел решение – ще ходи при Цурето, ще я омайва, замайва, разтапя и оставя без дъх. И това неофициално. Официално – фризура щял да иска от нея..  
   Шест месеца тренирал как влиза къде супермен в салончето на изгората си, отмята буен перчем назад, усмихва се ласкаво и заглежда любовната Цурка, а тя припка около него, чурулика му нещо, чудейки се, как в скута му да се настани. Шест месеца. Толкова чакал да му пораснат чорлите дълги, та по-дълго време около него Цурето да се върти. 
   Избраният ден настъпил, бил слънчев, пълен с птичи песни, а Пешаката ни – изкъпан, нафунтян, облечен с костюма от бала отпреди петнайсет години, напомадил перчема, заресал вежди, открил небрежно едното ухо, обул сандалетите и вперед!
На излизане боднал и една китка в джобчето на сакото и от тук насетне нещата вече не били същите.
    „Закрачих бодро, наедро, с ръце в джобовете, гордо и ухилено оглеждащ простолюдието” – продължи да реди Пешко. „Реших и съвсем нос да навиря и муцуна да нахиля кога покрай Бръснарницата на бая ти Цоко минавам. Да, същият бай Цоко, зарад когото шест месеца трябваше да чакам гривата ми да израсте…”
   Еее, не ми казвате, че не го знаете Бай Цоко. Оня бре, дето те гледа изпод лява вежда, дорде ножа точи, подсмърква дълбокомъдрено с нос, дорде му обясняваш каква прическа искаш да ти направи, па току плюне, размаже с крак плюнатото, препаше те през врат с престилката си, стисне те в здрав възел, тъй че звездички ти се привидят и едва дъх успяваш да си поемеш, па те натисне с машинката – и до кожа! Ма че си искал тъй, па иначе, па с перчем, па алаброс – хич не му и пука на бая ти Цоко. Ни па на теб ти пука. Щото единственото нещо, което искаш, е колкото се може по-бързо да приключва всичко, та да се измъкнеш изпод престилката и захвата на вечно потната му, мирищеща на кисело, лук, чесън и магаре ръка и да бягаш, бягаш, бягаш, дор не оставиш бръснарницата му през два баира поне.
   Та наближил Въшката вмирисаната бръснарница на бая ти Цоко и съвсем се напъчил и изтежко закрачил. И тук бай ти Цоко нещо като че факс свише получил. Излудял от раз. Скочил като попарен от сгъваемото си столче, с което накарал рояк мухи тревожно да се вдигнат във въздуха. Лицето му изведнъж посиняло, загледал лошо и побойническата, засъскал неприличности по адрес на Въшката и посегнал да запрати столчето по него. И го запратил.
   Избегнал удара наш Пешко, но затуй пък налетял на метлата на стрина Маруша. „Мискинин! Свиня! Поразник недин!” – викала тя и нямала наамерение да спре, че на всичкото отгоре го и налагала с пламък и жар  дето свари с дръжката на метлата.
   „Няма да ти казвам колко боли – жалваше ми се Пешката – и колко изумен бях аз. Бе какво им стана на тия хора изведнъж, бе?!?! Не могат ме позна с костюма ли? Завиждат ми, че съм хубав ли? Вирус ли нещо са хванали? Че гледам и леля Бона сменя боя след боя, па току се наведе и ме замери с буца пръст. Другите от седянката или ме обиждаха, или се кръстеха с „Боже, прости! Боже, прости!”. Само дечурлигата ми се смееха, всичко друго се чудеше как да ме претрепе…”
    Добре, че бърз в краката бил, та се отървал от тоя народ луд. И кой мислиш насреща му – Цурето. Чула и тя, милата, врявата, подала главица рошавка от салончето, ма не могла нищо да види, колкото и скоростно да премятала дъвката в устата си и да се надигала на пръстчета. И нали „новинарка” малко си пада, та излязла на улицата чак, зарязвайки клиентката си с наполовина боядисана коса. Къде Исус му се видяла на Пешко Цурето и забравил и тренировки, и всичко и с все сили към нея се засилил спасение да найде. Бре че като облещило очи насреща му онова ми ти Цуре, като засменяло и то бои по лицето, като се разпищяло, пощръкляло и то, та за малко с дъвката си да се задави. Че като го ударила на бяг и тя, ама не към Пешката, ми към салона си. И преди да тръшне вратата и да пусне щорите, изсъскала срещу него безброй думи, от които разбрал само „извратеняк” и „малоумник”…
    Къде сбъркал, какво й направил, какво на всички им беше направил – не спирал да се чуди  Пешката. Толкоз ли не можело да понесат другите, че влюбен бил…
   Мислите му прекъснал дядо Въчо Дренката. Запъхтян, че бая търчал след Пешка с бастуните си, му рекъл:
   - Дюкянът ти се е отворил, бре момче. Прибирай тезгяха, че  народа наплаши…

   И те така става понякога... с любов към резил...

Хаххахахахаххахахахаххахахаххаха .................................онемях ........ ;)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

:)))))))))))))))))))))))))))))))))) То и на Пешаката лесно не му е било...;)))))))))))))))))))))))

толкова е бързал клетника, ама не мой така с тезгяха напред, жените обичат издалеко, нежно. Усмихна ме Мартичко, горкото момче, толкова мерак и всичко овапцал.

:)))))))))))))))))))))) ми то ясно ,че не му е било лесно и на Пешката ....;))
както казва Маконтчето - с тезгяха напред ...па явно дал Господ ...та има що да се види ;)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ма толко мерак Цурето да впечатли ...па тя - беж ...;))))))))))))

:))))))))))))))))))))) Тъй, тъй, права си, Майче, ма ха де - де да му каже някой, пък те - бой, та мискинин;)))))))))))))))))))))))))
Язък за тренировите:)))))))))))))))))

:))))))))))))))))))))))))))))))))))) Ся... кво дал Господ на Пешката не мога да кажа, ма поне може да се каже, че героят е подходил доста открито:)))))))))))))))))))))))

мдаааааааааааааааааааааааа , дааааааааааааааа , открито е подходил Пешката определено :))))))))))))))))))))))))))))))))

:)))))))))))))))))))))))))) Мчи тъй де - постоянно се говори да не бъдат хората прикрити, да бъдат открити в отношенията си, па ей на - като подходиш открито и... резил;))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Както казва Мърфи - колкото и усърдно да се приготвяш за нещо, винаги има възможност да се издъниш...и то яко:)))))

:))))))))))))))))))))Те, хората, затова и планове Б, В... чертаят, ма ха де - кой да ти предположи, че костюмът от бала ще те предаде;))))))))))))))))))

Как си?!:)

Здарвей, Монна:))
Добре съм, слушкам по малко, по малко и бели правя, но като цяло съм ангелче и принцеска в едно;))))))))))))))
Ти как си?:)))

горкия Пешка ... не му завиждам :)

да му се не види дано!

:)))))))))))))))) И аз не му завиждам, ама... като имало глава да си пати....;))))))))))

:))))))))))))))) Ми ха де - едно го замисляш - друго излиза:)))))))))))

Ако беше имал Пешката голямо огледало, в цял ръст да се огледа, щеше да си спести резила... ама ха де!

Поздравления отново!

:))))))))))))))) Щеше, щеше, ма на - факт - орезили се:)))))))))))))))

Един истински случай Марто... Моя позната в залисията да е хубава за банкета, забрави да си облече полата...:–))))))))))

:))))))))))))))))))))))))))))))) Кефи ме тая твоя позната:))))))))))))))))) Обрала е всички погледи и е останала незабравима!:)))))))))))))))))))

Какъв пропуск за мен, че чак сега виждам споделеното от теб:))))))))))))))))))