Ама питам сериозно! Щот` аз опит в това ходене нямам, все така ми се получаваха нещата, че дорде се усетя и хоп! – вече работя , и то без интервю. Ама да ама, нали знаете, че когато човек не си е научил нещо, животът му предоставя брилянтната възможност /понякога и няколко пъти/ да си научи ненаученото. И те така – наложи ми се да се уча да ходя по интервюта. Де ще ида и толкоз, м?
    Тук СВ, там СВ – в това опит имам и се пращам смело, та ум да ви зайде. И чакам. Обратна връзка. И дочаках. Обадиха ми се от едно Висше училище от един град в бг, ма няма да ги назовавам кои са, да им не сторвам реклама. Там се бях цанила администратор-организатор.
    Обаждат ми се – един, два, три пъти – чудо на чудесата! Брех кака му, леля му и бра`чет му – тия са сериозни! Сериозно са подходили към кандидатурата ми! На интервю съм! Беж право у столицата – там се провежда интервюто.
    На място съм. И чакам. И после пак чакам, че среща нещо си имало, та ще се забави интервюиращия/интервюиращата. Хубуу. Чакам, де ще ида. Разгеле по едно време охраната ме повика човечеца /евала му за нормалното човешко отношение – жив и здрав да е!/. Сочи ми един младежин с папка в ръка. Аз казвам бодро "добър ден", ама момъкът ни ме погледна, ни се представи, каза, доколкото ми се строи, нещо от сорта на „айде” и толкоз. Тръгна по едни стъпала нагоре. Аз попремигнах на парцалки в недоумение. Погледнах умно охраната, той ми сочи усмихнато стъпалцата. И аз се заизкачвах, нали на интервю, таковата.
    Влизаме в стая с чинчета. Младежинът е все така в настроението „не-ми-яж-нагло-закуската-и-обяда-пред-очите-ми” и аз все така не съм удостоена с поглед. Е, не, казвам си – сигурно го е срам. Па може и да го плаша, знам ли?... Ся, то верно, че тъкмо преди интервюто един на улицата ме заговори, за да ми каже накрая, че съм „симпатяга голяма”, ама пък от друга страна – разни хора, разни вкусове. Както и да е. Да се завърнем,... не в бащината къща, а на интервюто.
    Седна господинът /който в хода на интервюто сподели, че сме набори, но не и името си, въпреки че аз после го попитах право в очи/ и отвори папката. Аз стоя права. Секунда-две се помаях дали да чакам да ми предложи да седна, или направо да седна и на третата секунда седнах.
    И моля, моля не ме мислете за предвзета някоя или за капризна пикла. Ся може да съм от село, може да съм всичко, но имам богат опит в разговори с непознати, с шефове също, и никой досега /включително и аз/ не се е държал на работна среща като… като този. Пак повтарям – не се глезя, само споделям и уточнявам.
    И се почна. Ма така ми се накара, че още съм като в небрано лозе. Защо аджеба аз съм съгласна да се местя от малък град в друг малък град. А? Искам да се реализирам извън родния малък град, и имам възможност да го направя при тях… Не! – прекъсна ме - Говорела съм заучени неща. И пак пита-разпитва. Не било ли по-нормално да искам да съм в София, в някой голям град, ако съм търсела реализация. Какъв ми бил мотивът? Защо ще се местя от малък град в друг малък град? Да сме си говорели открито. Ама аз и открито си казвах. Ма не – сега вече съм говорела с лозунги. Явно не иска да ме чува. И аз млъкнах. Мигах на парцали, мъчех се да отгатна отговора, който очаква да чуе от мен, ма така и не провидях какъв трябва да е. Оставих набора да се радва да слуша гласа си и да си упражнява словореда.
    А той все така ми се кара и ги реди, като мъниста ги реди… Ма ние сме търсели млади и грамотни хора, те затова и мен ме избрали и викнали на интервю, ма аз като не искам да си споделям личния мотив за местенето… Ми ако мястото било за София, а не за малкия град? Нямаше да е проблем местенето ми в София. Ха!- ей на! Сега пък съм говорела като отчаяно нуждаеща се от работа. -?@№@$%№$$€§§§
    Как не ме ошамари, не знам. Слушах мъдро, а в главата ми незнайно защо се завъртя онази песен на „Ъпсурт” с култовия рефрен – „И твойта майка също”. Е, не я запях на глас. Не щот` не мога да я съчиня, ми не ме бива много, много в пеенето.
    Оффф… Защо аджеба съм съгласна да се преместя да живея в град, в който половината население, цитирам: „са цигани”? М? А де, защо ще го правя? То и аз взех да се питам? За кога все да гледам безпомощно като плъх в трици. Ми така де. И що като съм толкоз грамотна, не се сетих да взема кокалче някое, па да му дам на набора да има какво да ръфа?...
    Ако ме одобрили след това интервю, след седмица ще ми се обадели за второ. Второто ще се проведе в съответния малък град с половината население „цигани” и там няма да е само той разпитващ ме. Ха така – да му мисля тогаз, АКО, мда-да. И да намеря отговора на въпроса!

    Спирам да коментирам. Айде, да речем, аз по интервюта не съм ходила от студентските ди години, нямам опит, ама… това ли са интервютата за работа в днешно време? Де сбърках? Не бях достатъчно грамотна ли, какво стана? Казвайте, че да се поправям!!!

или недоспали, или недохранени. Ако не си на зор за работата, си заслужава да ходиш на интервюта, за да ги иронизираш. Това са ейч ар специалисти, дето от всичко друго разбират, но от подбор на персонал??? Имам преки наблюдения. Успех, все пак, другият път въоръжена със самочувствие и бой по Яйчарите! Усмивки!

Леле-мале - значи всичко си е ок и по нормалному! Хмм... значи пак аз нещо не съм у норма:)))))))))))))
А наборът, между другото, в хода на монолога му ми стана ясно, че би ми бил пряк началник:)))))))))))))))))))
Мерси за окуражаването, Майче:)) Хубав ден и усмивки:)

Искал е всячески да те стресне и да провери дали си някоя плашлива и треперлива душица, дето ако не й кажат да седне, така и ще си остане да стърчи права... :)))
Така де, за този град, в който половината население „са цигани”, сигурно му трябва някое сербез и окумуш момиче...

:))) Сигурно си права:))) Сигурно им трябва сербез момиче:))) Явно трябваше да скоча и да ... да му запея "И твойта майка също" с мой текст:))))))))))))))))))))))

човек трябва да е луд, за да иска да работи в България...
В бюрата по трудя вече организират курсове, за да учат безаботните, явяващи се на интервюта как да се справят с тези психокуршуми на интервюиращите. То, да речеш, че сатава дума за кой знае какво позиция?! Неее!:))
Тъпчат те, още преди да се те наели...:((
Успех, все пак!:))

Първо да изразя съчувствие, за преживяната психо травма:), но точно днес попаднах на интересна публикация и ще я споделя:
http://econ.bg/%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0/%D0%98%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-Amazon-%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-_l.a_i.501550_at.9.html
Явно се изискват определени "специални" качества, за да станеш член на УЧР:))))

:)))) Нали - луда работа си е да искаш да работиш в България:))))
Мерси, tit, пътища много, а има и такива, които не са задънени улици:))
Хубав и усмихнат ден:)

:)))))))))) Ей, споко, психотравма не ми е нанесена, чак толкова не се вклювам на вълни на идиоти;)))))
А статията ... бива си ги въпросите:))))) Те щяха да са ми по-интересни, ако ми бяха задавани:)))))))))))))))))))))))))))))))))
Усмихнат ден:))

ама с това изби рибата
"За кога все да гледам безпомощно като плъх в трици"
:)))
тъй като до този час , не бях чувал този израз - сега се опитвам да си представя картинката - ----- >>> как ли гледа плъх в трици ????
А защо е безпомощен ????
Мдаааааааа ще има с какво да си занимавам останалите 92 % от мозъчните си клетки
А между другото знаеш ли , че броят на невроните в човешкия мозък е равен на броя на звездите в галактиката ни ??????????????????
В частност и в твоя :)))
как са го изчислявали - НЕ ЗНАМ
:)
А иначе не се коси - скоро , е в по-далечното бъдеще, всички ще заживеем в София , поне така си мисля , ноооооооооооооооооооооооооооооо както сама разбираш това е тема на съвсем друг разговор

Дотам я докарахме, че да преглъщаме всичко и да си казваме: каквато и да е, работа да е... Ако тази ти се случи, тепърва ще страдаш от киселия господин, но аз все пак ти стискам палци! Нали става дума за Висше Училище, може да изскочи нещо друго...Успех!:)

:))) Анди, Андии, Андиии как ми липсваше оптимизмът ти, ако занеш!:))
Надявам се си успял да си представиш картинката;)))))))))))))))))

Мдааа... те и заради подобни истории, Виши - всеки гледа да избяга първо в чужбина, а не първо тук, па после там:)
Мерсииии, ще се намери работата и з амен, моята си работа!:))))
Хубава седмица!:))

ето ти нещо по темата:

Един човек си търси секретарка. Интервю... и хоп - перфектната с точното образование.
Първи работен ден.
Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи.
- Кой отвори прозореца?
- Аз - отговаря секретарката.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея...
Цял ден е сърдит и не й говори.
Втори работен ден.
Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза.
Идва той, отваря вратата и започва отново да вика.
- Кой сложи тези цветя тук?
- Аз - отговорила тихо тя.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии...
Трети работен ден.
Пристига шефа влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
- Какво правиш?
- Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна от теб.

Хубава седмица и късмет! ;)
:)))

:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ей, права си, шЪ знаЙш!:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Гууушшшш голямо:))))))))))))

мамина сладка!
Е, не всички са такива,има и по-лоши! Едно от първите ми "интервюта" беше в стила, да трябва ни специалист като вас, но ...търсим не с висше. ??? позиция за ръководител сектор-и да не е с висше! Ама и аз окумуш жена- веднага дърпам от комплекта документи "висшите"дипломи и казвам,"Аз имам и средно образовани", ако Ви трябва?" -Ясно ти е какво е станало. Но пък на следващите-беше борба,безмилостна, жестока-три тура в т.ч. писмен и устен изпит и представи си практически- до колко се справяме с компютърен софтуер. Така, че подготви се! Кой знае каква литература са прочели. Защото един от въпросите беше- Какво мислиш за СФУК. Като, че ли има какво да се мисли.

Според мен, ще ти се обадят за следващото интервю. Сега е модерно софийските вузове да си правят филиали из провинцията, а това иска хора, които да стоят там. Да ти кажа нещо, което не засяга професионално позицията, за която кандидатстваш. Наскоро бях в командировка на събитие, където имах работа с току-що завършила колежка - инженер. Завършила Техническия Университет - София. Добре. Питам къкъв й е инженерния профил - не може да го определи освен като "инженер - конструктор", колкото и да подсказвам. Да съкратя дългото питане, стигам направо до самото конструиране, което с появата на компютрите, като дейност се промени коренно. Оказа се, че момичето не познава НИТО една софтуерна програма за проектиране, даже изглеждаше като да не е чувало за такива, макар да знам със сигурност, че в ТУ обучават студентите да конструират със Solid Works или AutoCad дори онези специалности, които не са директно нарочени за конструкторски. Накратко, хъката - мъката, оказа се, че момичето е завършило ТУ - София, филиал Сливен.

С това искам да ти кажа, че ако случайно мислиш, че истината непременно е в провинцията или поради културоведчески или хуманни подбуди ти се иска да опознаеш циганския етнос по-отблизо, за да се обогатиш от културата и почерпиш от специфичния му житейски опит, в София също има подобни възможности но трябва да ги потърсиш. Би могла да използваш следващото интервю и да ги запиташ директно дали няма да откриват или овакантяват съответната позиция в София, интереса ти към която е бил насочен от първия интервюиращ, и при наличие на подобна възможност и ангажимент от тяхна страна, ти си склонна да поизчакаш а може би дори да се откажеш от позицията, за която в момента кандидатстваш. С техните камъни - по техни глави. Освен това, за позициите, които се откриват в провинцията, кандидатите в София са не повече, преди години знам случай, когато ТУ обяви едновременно 40 свободни места за асистенти, но не се яви нито един кандидат.

Успех, и ако съвета ми помогне, искам да черпиш по кафе! :)

Работодателите са особено интересна раса;))))))))))))))
Неди, аз вече съм подготвена:))))))))))) Има и други врати:)))))
Гушкам те:)))

Голямо "рамо" си, vmir:))
И за теб и с теб кафе и без повод ще го има :)