Нали я знаете онази специална порода жени „мойта жена”. Същата, която след онова съдбовно „Да” в ритуалната зала се трансформира до неузнаваемост и ти от свободен мъж със слава на плейбой, се превръщаш в добре дресирано мъжле, което стъпва внимателно на пръсти да не разстрои задължително „по-добрата” половинка.
   Няма вече оригвания, няма мачове, няма приятелски срещи, няма почесвания където и колкото искаш, няма и вся друга благинка, която ти дойде на ум. Има само сортиране на пране, като това на „мойта жена” го переш на ръка, щото тя е деликатна и деликатно трябва и да се отнасяш и към дрехите й. Простираш, гладиш, чистиш, пазаруваш, че и курабийки печеш. Диетични, разбира се, защото милата „моя жена” все е на диета. Гледаш да си внимателен, експедитивен в изпълнението на заръките на половинката, стараеш се всячески да й угодиш и пак накрая се оказваш с няколко провинения и осъден без право на обжалване да спиш на дивана в хола.
    Сетихте се за тези жени, нали?
    Е, мойта не е такава. Тя, както винаги, е извън нормите и нормалните отклонения от тях. Как се намерихме, как се взехме – мъгла ми е вече. Но спокойствие с нея не найдох. Очаквах мирно и кротко да си домакинства, да се съобразява с мен, да ме зачита и почита, да се грижи да ми е комфортно на душата. Очаквах да ме обича нежно, а то какво излезе…
    Мерне ли ме близо до себе си и вече е се е накачулила по врата ми, по рамото ми, в скута ми и ме целува и гушка без насита. Ама това, че аз работя, че говоря по телефона, или се опитвам да реша някакъв заплетен казус – грам не я интересува. Целува ме, та се носи. И това, че не се свени, ни пък се сеща да спре, не е най-лошото. Най-лошото е, че прави всичко това изневиделица, без повод, без предупреждение, без мъничък намек дори. Значи, казвам ви, изкарва ми все ангели, дяволи също! Под такъв стрес живея, че стигнах до там куршум да ходя да си лея.
    Ми мен вече ме е страх да ходя на пазар с нея. Ми веднъж така ме натисна при рафта с шоколадите и бисквитките, че от изненада за малко да отнеса целия рафт, барабар с тия след него. И нямаше никой! Не е като оня път, когато ме плясна по задника. Тогава пред мен имаше една леля, която не позволи повече волности на жената. Е, вярно, лелята ме ошамари, задето я блъснах с количката, ама как да й обясня, че не е нарочно, че подскочих, щото жена ми не може да си контролира любовта, м?
    Свян няма! И от техните не се свени. На гости им бяхме скоро, баща й рожден ден имаше. Предполагаше се, че всичко ще е мир и спокойствие. Щото баща й, откак се запознахме, не ме изпуска от поглед, гаче престъпник съм. А мойто диване пред очите на баща си, най-спокойно ме целуна по врата, точно под ушето, и леко прокара ръка по гърба ми. Ако щете вярвайте – задавих се и ми настръхна де що косъм имам. И сега още усещам пръстчетата й да си правят най-невинни разходки по гърба ми. Брррррр!
    А пък тая сутрин тя спеше, аз в кухнята, затворил вратата, спокойно и блажено си пия кафето. По едно време усещам едно силно стисване откъм гърба с доволно измърморкване на „добро утро, душичке”. Казвам ви – целият ми живот мина като на лента пред очите ми. През носа ми изляза кафето! С все сметана и захар. И пак добре, че не беше горещо...
    Колко може да се живее така? Все да си нащрек, все да се оглеждаш, да се чудиш откъде ли ще изскочи жена ти и ще те натисне с целувки и гушки. Ми не си е работа.
    И седнах аз с нея, да си поговорим като големи и зрели хора. Обясних и спокойно, надълго и нашироко, че не бива да се държи така, не е дете, не сме и двамата деца. Редно е да си направим график за целуване и гушкане. Така ако знам например, че сутринта от 7.00ч. до 7.05ч. ще бъда целуван и гушкан, на мен ще ми е по-леко. Няма да се озъртам, няма да се чудя дали сърцето ми няма да изскочи и да забегне нанейде вследствие на някоя нейна нерегламентирана проява на любов. Все пак аз съм човек, не плюшена играчка. И аз имам чувства…
    Душичката ми ме слушаше, много внимателно дори ме слушаше и ни веднъж не ме прекъсна. Кокореше срещу мен очета, кимаше одобрително, а когато я помолих да си избере часове за ласки, тя се разкикоти на висок глас, нарече ме шегаджия и ме натисна с удвоена доза гушки и целувки,а в паузите ми обясняваше как възнамеряваше да ме гушка и целува и после, като си легнем…
    А кажете ми какво да правя и какво да я правя, м?

мечтание

За едни мечтание, за други повод да си плюят в пазвите ;)))

и да не забравя, че което вече имаш нерядко отегчава, но от друга страна, който не цени което има, го губи.

:))) Бравос! Ей на това му се казва мъдър съвет! :)
Усмивки, vmir:)

А какво по-естествено от това, преди да се отдадеш на моменталното неудобство, да извикаш за справка въпроса: това ли е най-лошото, което може да ти се случи в замяна? Не е за вярване колко често у нас моментните настроения пропъждат този естествен въпрос... Усмивки с леко горчив привкус :))))(:

Един жаден, друг се дави във вода. :))
В живота често е така - или ти липсва нещо, или го имаш, но по такъв начин, че да не можеш да му се радваш, пък и да ти вгорчава живота. А кой ли ни е учил да уважаваме личното пространство на другия...

Хей, vmir, усмихни ми се, текстът е за усмивки, без леко горчив привкус:) Не позволявай и ти на едно моментно настроение да скъсява усмивките ти:)
Добро утро! С кафенце... виртуално:)

:)) Така е - хубавото за един не е задължително хубаво и за друг:) И да - за всяко нещо си има граници:) И за всеки границите са различни..:)
Добро утро, сладкодумке:)

Как се живее с такава жена? Горкият човек...
Хубаво е когато някой ти подобри настроението с нещо забавно! Благодаря!

Горкият.. ами!:)))))
Желая ти хубав ден, пълне с усмивки:) И пак заповядай:)

:))

идва от "задушевна", но в по-строг вариант. Еххх, нежни вериги, скрепени с целувки... Усмивки, Мартичко!

Веднага и да не ме вини много ! Ще я ценя. Тя знае къде съм!

Усмивки и от мен:)

Нежни са, нежни са веригите:)))))) То и героят, честно казано, не се жалва:)))
Гушки за лаещите топчета:))

:))))))))))))) Пращам я! На секундата!:))))))

Много си права, да става каквото ще по площадите,
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

:))) Права или не, човек има нужда да разпусне... по един или друг начин:)
А ти си много сериозен.. в постовете си:)

Марти, много весело при теб.
Да споделя, че и аз съм така, но и моят не се оплаква...
:)))

И при теб весело, и при теб:))) С тия вълнения блогърски и мултифункционални ангели:)))
И сяяяя... кой се оплаква от хубавото:))))
Усмивкиии:))

Една родственица си призна: - Някои жени за мъжете си или болни, или недоволни. Аз - и двете.
И чвекът едва се пенсионира, и отиде в по-добрия свят.
А вашият проблем, ако не си измисляте, май ще се разреши банално, а за вас - неочаквано.