Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2014 17:37 - Сега пък с какво съгреших?
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5795 Коментари: 18 Гласове:
34


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Такаааа… Или склерозата ме е навестила по-рано, или тоя екземпляр от мъжки пол е шашав до Млечния път и обратно.
   - Е?
   Момъкът е все така очаквателно вторачен в мен, а аз все така се чудя с какво привличам хора като него. Как от всички бъш на мен се спря.
   Малко предистория. Аз след нощна смяна, на път за вкъщи. Всъщност първо към магазина, после към вкъщи. Гладна съм, спи ми се, но избирам обиколен път, че след нощна не искам познати да ме виждат, ни пък аз тях. И тъкмо размишлявах с какво да закусо-обядвам, когато това чудо на майката природа се блъсна в мен със здрава прегръдка. Вярвайте ми – озовах се на седмото небе. От вълнение. Мигах на парцали и гледам на петнайсе. А момъкът в шок! Как така аджеба не съм го видяла, когато ми бил ръкомахал от не знам си къде си и от не знам си колко време.
   А де? Де съм бляла? Виновна, невиновна избутах го от себе си. Някак. И с усилие. Обясних човешки и на български език, че е в грешка, да си върви по пътя, щот… Това последното не го обяснявах с думи, погледът ми беше достатъчно красноречив. И злобен от липсата на сън. Все едно. Припка онова ми ти чудо след мен, пред мен, до мен или отърква ръката си в моята – зор, познавали сме се, направо отрасли заедно.
   - Имаш грешка.
   Скала съм. Ледена. А той вече успял да докара физиономия тип Гуфи иска сладолед:
   - Хайде де, сети се. Виж ме! Виж ме, виж мееее…
   Боже, не знам как ще се отърва от това нещо.
   - Лоша си – измрънка ми той палчевно-нацупено-изоставено-наранено с цел да ме размекне и да спра да се правя на три и половина ми да си призная сега и завинаги, че ми е пръв, единствен и най- приятел.
   - Хубуу! Айде пътеката!
   Груба съм. И безчувствена. Дано помогне.
   - Ма чакай, чакай, чакаааааай…
   Дебелокож е. Минавам в нападателна позиция.
   - Виж какво, приятел, не се познаваме, нямам и намерения да те познавам, ни пък да те срещам някога пак. Имам бърза работа, така че ме остави на мира!
   Очаквах да се ядоса, да увеси нос, да се разплаче или каквото там му иде отвътре. Амиии! Ухилил ми се до големите си уши насреща ми, все едно в любов му се обясних.
   - Видя ли, познаваме се. Каза „приятел”.
   Ооох! С коя ръка да се прекръстя? Или ще е по-добре да се разплача? Затварям очи и си повтарям: няма го, няма го, това е само сън, малко кошмарче и ще изчезне яко дим, щом отворя очи. Отварям очи и… Моят „приятел” в поза ала Котаракът в чизми, прелъстяващ Мека лапичка.
   - Това го помниш, нали?
   Друг път обиколни пътища ли?
   Хм, явно творчество трябва да проявя. Присвих очи. Погледнах го само с дясно око. После само с ляво.
   - Мммм… Я малко се завърти надясно…
   Завърта се.
   - Я сега малко вдигни брадичка.
   Повдига брадичка и едва стои от нетърпение да ми се метне пак на врата.
   - Я сега подскочи на един крак.
   Подскочи. Поисках още един подскок. Получих го.
   - Отоври си устата.
   Отваря. И подскача на един крак. И гледа прелъстително.
   - Да! – извиках възторжено аз.
   - Да? – възкликна на свой ред младежът и заподскача на място.
   -Да! Да! Да! - закимах утвърдително аз. – Сетих се! Беше онова странно същество в зоологическата градина, нали? Ти беше голямата атракция! Помняяя!
  Усмивката му помръкна.
   - Лелееее, ти си, нали, налиии? – продължавам аз въодушевено. – Беше в клетката до маймуните! Ама съм заблеяна и аз, ама – същите уши, същите кокорести очи, същата стойка…
   Сега беше мой ред да подскачам и да съм безумно щастлива. Момъкът, разочарован до дъното на душата си, взе да се отдалечава от мен, без да се обръща даже.
   Пфу бре! Най-после! Отървах се.
   Съвестта ми обаче ме сръчка.
   - Сори, човече! Все ще попаднеш на познат…
   Дали не прекалих наистина? Но пък наистина не го позна…
   - Фори!
   Какво по дяволите…
   О, не! Физиономия, която вече ми беше позната, се навираше щастливо ухилена в моята и редеше напевно:
   - Фори! Ф-О-Р-И! С Ф, не със С! Знаех си, че ще се сетиш кой съм, знаех си!
   Не, Господи, наистина, с какво го заслужих?!?...
   И побягнах.





Гласувай:
34



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cecka1504 - Трябваше да го накараш и да потича. ...
26.01.2014 18:05
Трябваше да го накараш и да потича. До съседната пряка, примерно :)))
цитирай
2. martito - cecka1504,
26.01.2014 18:13
:))))))))))))))))))) Идейноооо! Много!!:)))) Ма ха де - де да ти се сетя:) Сънлива работа:))))))))))))
цитирай
3. cecka1504 - Нищо, за друг път да си знаеш :)))...
26.01.2014 20:00
Нищо, за друг път да си знаеш :))))))))))))))
цитирай
4. danysladura - Мартичко
26.01.2014 21:27
да не искаш да кажеш че съм някой ококорен,м? " същите уши, същите КОКОРЕСТИ очи.."
цитирай
5. zabavnata - Ох, Мартичкооооо!
26.01.2014 21:33
Да го беше накарала на ръце да ходи и това би направил заради теб. Мъчно ми стана за момчето. С какво е заслужил твоето пренебрежение? Като не го щеш дай ми го бре, скръндзо!
Готино!
цитирай
6. martito - cecka1504,
26.01.2014 22:04
:))) Ще гледам да запомня:))))))))))))) Бягане до съседната пряка, бягане до съседната пряка, бягане до съседната пряка....
;)
цитирай
7. martito - danysladura,
26.01.2014 22:05
Ма..... таковата... Дани...душице.. ма тва ти си бил?!?...
Ми що ми казваш, че си Фори?
:))))))))))
цитирай
8. martito - zabavnata,
26.01.2014 22:07
:))))))))))))))) ДАВАМ гооооооо, веднага го давам... на тепсия:))))))))))))))))))))
Усмивкиии:)))))))))))
цитирай
9. kasnaprolet9999 - Много забавно:)))
26.01.2014 23:58
Много забавно:)))
цитирай
10. makont - Нестандартен подход за отблъскване на досадници,
27.01.2014 12:36
точно в момент, когато ти се иска да си сама, ама много. Явно не дава много, много резултат, обаче. Аз направо щя да пробвам с круше. После, по синката ще го познаете... Усмивки!
цитирай
11. martito - kasnaprolet9999,
27.01.2014 15:16
Весело настроение и усмивки:)
цитирай
12. martito - makont,
27.01.2014 15:18
Не... не дава резултат... обиколните пътища не са добър вариант:)
Обаче ти, Майче,... лелееееее бойна мома си, бре! Аферим!:)))))))))))))
И друг път в такива ситуации те искам с мен:))))))))))))))
цитирай
13. vmir - Напаст Божия в човешки образ.
27.01.2014 15:55
Дано не се е оказал по-издържлив и в тичането. :)))
цитирай
14. dorichela - да го беше накарала да поиграете на ...
27.01.2014 16:13
да го беше накарала да поиграете на криеница и да се скриеш, а :)
цитирай
15. mvls - С голямо удоволствие ти чета ист...
28.01.2014 23:08
С голямо удоволствие ти чета историите! Повдигат ми настроението!
цитирай
16. martito - vmir,
29.01.2014 10:08
Аз съм бърза:)) Много бърза:)))) И бягам и на зигзаг:)))))))))))))
цитирай
17. martito - dorichela,
29.01.2014 10:09
Ха де! - кой да ти се сети:)))))))))))) Те таквЪзи Умая ме бе оПФанАла, чее....:))))))))))))))
цитирай
18. martito - mvls,
29.01.2014 10:10
Благодаря!:)
Винаги си добре дошла:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2844130
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662