Постинг
03.02.2014 10:00 -
И такива неща се случАвАт
- Евстати, чуй ме добре! Изтърпях да ме гримират, да ми натикат разни букли в косата, наврях се и в тази противна рокля и обувки, имам и лак на ноктите – затова не искам да чувам лоши вести!
Евстати изведнъж пребледня и запелтечи.
- Ами… принцесо, … той… таковата…
- Той таковата, той онаковата. Къде е? Не ми увъртай, казвай направо, че това роклище ме задушава!
Евстати замига на парцали и инстинктивно вдигна ръка да прикрие лицето си.
- Ами… той.. размислил, ваше височество… отказа да тръгне…
- Отказа да тръгне?! О-т-к-а-з-а!!!
- Размислил…
- Р-а-з-м-и-с-л-и-л?!?!
Тук принцесата първо побеля в лице, после стана червена като домат, после като син домат, а накрая всички цветове от лицето й се събраха в присвитите й от яд очи. От изживявания стрес и ужас екстеншъните в косата й се разпаднаха; от избилата пот гримът й се разтече, а цветчетата по лакираните й нокти увяхнаха. Роклята й от своя страна облекчено се подаде на напъните на бурното й дишане и се прокъса тук-там. Обувките й бяха изути и ядно изритани нанякъде през прозорците.
- А галошът?
- Ами… запрати го по мен… и каза да ви го върна, не му бил по мярка…
Принцесата беше разярена. И имаше право. Имаха уговорка с принца. Той беше казал „Да!” Беше се съгласил да стане неин мъж. А тя изпълни всички негови условия – направиха ремонт на двореца, оборудваха му фитнес зала с пълен килер с протеинови напитки; купиха му всякакви джунджурийки най-нови технологии, телефони и телевизори; унищожиха любимата на принцесата част от дворцовата градина, за да му направят футболно игрище, където да се прави на голям играч пред замрежените взорове на придворните дами, подбрани лично от него; осигуриха му джакузи, сауна, кинозала, прислуга, бодигардове; намериха всичките петдесет коли от списъка му; направиха му и светещ костюм за сватбата и златни галошки – пак по негова поръчка. Тя – принцесата – заради него се съгласи да се облече в корсет, да сложи рокля, да се гримира и да обуе ония ми ти противни токчета, че и на уроци по танци ходи, по красноречие, поезия и поведение в обществото. Пак тя склони – не той да идва да вземе за невеста, а тя да ходи да взема него с все каляска, духова музика и олелия сватбарска и той, моля ти се, бил размислил.
- Р-а-з-м-и-с-л-и-л!
Тази дума повтаряше принцесата и се вбесяваше все повече и повече, ако и да риташе всичко, което попаднеше пред очите й. Евстати, верният й слуга, имал смелостта да й поднесе лошите вести, покорно чакаше съдбата си, скрит зад пердето. Стражите, както и всички сватбари, които заедно с Евстати бяха изминали пътя до принца и обратно, бяха изчезнали яко дим, сякаш никога не ги имало на този свят. Дори паякът, тръгнал да се спуска от тавана, тактически взе да отстъпва, докато не се скри зад дебела и сигурна греда.
- Р-а-з-м-и-с-л-и-л!
Все едно тя хвърляше боб за него! Ма нали все с това й тъпчеха главата, че била останала единствената принцеса, па той бил останал единственият принц, та не можела да се жени за градинаря, примерно, щото не бил от благороднически произход.
- Р-а-з-м-и-с-л-и-л!
Тя беше тази, която трябваше да изрича тази реплика, не той. Тя трябваше да стои и да чака него да си надигне надутия благороднически задник и да я умолява дни наред да благоволи жена да му стане. Не се бил чувствал уверен за това, поради крайно обеднялото положение, в което се намирал –така й обясняваха дворцовите сватовници, които един по един ще накаже много и задълго, най-вече за това, че я убедиха, че е вече стара, че времето й минавало и не след дълго никой нямало да поиска и да я погледне. Да, вярно, не беше принцеса като по книга или списание, ни пък я биваше да бродира и пее, да не говорим за танци, носене на рокли и четене на стихове. Но не това беше важно сега. Важно беше, че той, финягата, бил размислил.
- Хм! Евстати, тръгвай с мен!
Евстати тръгна, де ще иде толкоз. Метнаха се на конете и:
- Ще му дам аз едни размисли и каляски. Галошите ще ми връщал…
Не бяха минали и десет минути, когато принцесата и Евстати се появили пак на хоризонта, предшествани от охкане, ахкане и мрънкане до Бога. Не, не е била принцесата, най е бил принцът, или поне така се говори из царството. Та според същите слухове принцесата отишла при принца и без всякакви реверанси и предисловия му теглила един здрав и поучителен тупаник. Отново – без да обяснява защо, му вързала ръцете и го накарала да галопира след коня й през целия път до двореца, като старателно подбирала да мине през де що камънаци и храсталаци видела. Пак според слуховете принцесата заставила принца да унищожи собственоръчно всичко, което е било осигурено за него, а после притиснат от ботуша й казал „Да” пред олтара и бил натирен да прислужва на слугите, обут в същите онези галошки, които сам си поръчал като сватбен дар. След година-две принцесата се развела с принца, обявявайки на всеослушание, че не го бива в леглото и се оженила за градинаря. А мъдрите си сватовници… хмм, тях принцесата облякла в чорапогащи, обула им цвички, надянала им пачки, а на мъдрите им глави сложила диадемки със заешки уши – така ги карала балет да играят пред царските двери всеки божи ден от изгрев до заник слънце.
Сега, доколко историята е истинска – не знам, то какво ли не става по тоя свят шарен, ама предполагам поука, все някаква, трябва да има.
Евстати изведнъж пребледня и запелтечи.
- Ами… принцесо, … той… таковата…
- Той таковата, той онаковата. Къде е? Не ми увъртай, казвай направо, че това роклище ме задушава!
Евстати замига на парцали и инстинктивно вдигна ръка да прикрие лицето си.
- Ами… той.. размислил, ваше височество… отказа да тръгне…
- Отказа да тръгне?! О-т-к-а-з-а!!!
- Размислил…
- Р-а-з-м-и-с-л-и-л?!?!
Тук принцесата първо побеля в лице, после стана червена като домат, после като син домат, а накрая всички цветове от лицето й се събраха в присвитите й от яд очи. От изживявания стрес и ужас екстеншъните в косата й се разпаднаха; от избилата пот гримът й се разтече, а цветчетата по лакираните й нокти увяхнаха. Роклята й от своя страна облекчено се подаде на напъните на бурното й дишане и се прокъса тук-там. Обувките й бяха изути и ядно изритани нанякъде през прозорците.
- А галошът?
- Ами… запрати го по мен… и каза да ви го върна, не му бил по мярка…
Принцесата беше разярена. И имаше право. Имаха уговорка с принца. Той беше казал „Да!” Беше се съгласил да стане неин мъж. А тя изпълни всички негови условия – направиха ремонт на двореца, оборудваха му фитнес зала с пълен килер с протеинови напитки; купиха му всякакви джунджурийки най-нови технологии, телефони и телевизори; унищожиха любимата на принцесата част от дворцовата градина, за да му направят футболно игрище, където да се прави на голям играч пред замрежените взорове на придворните дами, подбрани лично от него; осигуриха му джакузи, сауна, кинозала, прислуга, бодигардове; намериха всичките петдесет коли от списъка му; направиха му и светещ костюм за сватбата и златни галошки – пак по негова поръчка. Тя – принцесата – заради него се съгласи да се облече в корсет, да сложи рокля, да се гримира и да обуе ония ми ти противни токчета, че и на уроци по танци ходи, по красноречие, поезия и поведение в обществото. Пак тя склони – не той да идва да вземе за невеста, а тя да ходи да взема него с все каляска, духова музика и олелия сватбарска и той, моля ти се, бил размислил.
- Р-а-з-м-и-с-л-и-л!
Тази дума повтаряше принцесата и се вбесяваше все повече и повече, ако и да риташе всичко, което попаднеше пред очите й. Евстати, верният й слуга, имал смелостта да й поднесе лошите вести, покорно чакаше съдбата си, скрит зад пердето. Стражите, както и всички сватбари, които заедно с Евстати бяха изминали пътя до принца и обратно, бяха изчезнали яко дим, сякаш никога не ги имало на този свят. Дори паякът, тръгнал да се спуска от тавана, тактически взе да отстъпва, докато не се скри зад дебела и сигурна греда.
- Р-а-з-м-и-с-л-и-л!
Все едно тя хвърляше боб за него! Ма нали все с това й тъпчеха главата, че била останала единствената принцеса, па той бил останал единственият принц, та не можела да се жени за градинаря, примерно, щото не бил от благороднически произход.
- Р-а-з-м-и-с-л-и-л!
Тя беше тази, която трябваше да изрича тази реплика, не той. Тя трябваше да стои и да чака него да си надигне надутия благороднически задник и да я умолява дни наред да благоволи жена да му стане. Не се бил чувствал уверен за това, поради крайно обеднялото положение, в което се намирал –така й обясняваха дворцовите сватовници, които един по един ще накаже много и задълго, най-вече за това, че я убедиха, че е вече стара, че времето й минавало и не след дълго никой нямало да поиска и да я погледне. Да, вярно, не беше принцеса като по книга или списание, ни пък я биваше да бродира и пее, да не говорим за танци, носене на рокли и четене на стихове. Но не това беше важно сега. Важно беше, че той, финягата, бил размислил.
- Хм! Евстати, тръгвай с мен!
Евстати тръгна, де ще иде толкоз. Метнаха се на конете и:
- Ще му дам аз едни размисли и каляски. Галошите ще ми връщал…
Не бяха минали и десет минути, когато принцесата и Евстати се появили пак на хоризонта, предшествани от охкане, ахкане и мрънкане до Бога. Не, не е била принцесата, най е бил принцът, или поне така се говори из царството. Та според същите слухове принцесата отишла при принца и без всякакви реверанси и предисловия му теглила един здрав и поучителен тупаник. Отново – без да обяснява защо, му вързала ръцете и го накарала да галопира след коня й през целия път до двореца, като старателно подбирала да мине през де що камънаци и храсталаци видела. Пак според слуховете принцесата заставила принца да унищожи собственоръчно всичко, което е било осигурено за него, а после притиснат от ботуша й казал „Да” пред олтара и бил натирен да прислужва на слугите, обут в същите онези галошки, които сам си поръчал като сватбен дар. След година-две принцесата се развела с принца, обявявайки на всеослушание, че не го бива в леглото и се оженила за градинаря. А мъдрите си сватовници… хмм, тях принцесата облякла в чорапогащи, обула им цвички, надянала им пачки, а на мъдрите им глави сложила диадемки със заешки уши – така ги карала балет да играят пред царските двери всеки божи ден от изгрев до заник слънце.
Сега, доколко историята е истинска – не знам, то какво ли не става по тоя свят шарен, ама предполагам поука, все някаква, трябва да има.
Тагове:
ЗА или ПРОТИВ смъртонто наказание
Уродливото лице на исляма
Алан Гарсия подкрепя смъртното наказание
Уродливото лице на исляма
Алан Гарсия подкрепя смъртното наказание
А лелееее.....
цитирайИ леля, и мама няма да помогнат:))))))))))))))))))
Поне до такъв извод аз стигам;)
цитирайПоне до такъв извод аз стигам;)
как да им бъдеш принцеса ми кажи. За това, бой по канчето. Усмивки и много хубава седмица!
цитирайГероинята ми благодари за подкрепата ти и в твоя чест ще организира бал и състезание по бой по канчета:)))))))))))))
Весело настроение и хубава седмица и от мен:)
цитирайВесело настроение и хубава седмица и от мен:)
Пускам печката на мах и Фърлям сВе рокли, рклища, полища и изобще одежди секви:))))))))))))))))
цитирай:))))))))))))) УФфф!!! Прозре мЪ най-НАсетне;)))))))))))))))))))))))))
цитирайБой по главата, че да не се разваля кожата! :)
цитирайНикво разлабване;)))))))))))))))))))
Винаги право в целта със съветите:)
цитирайВинаги право в целта със съветите:)
Да размисля другаде!
Поздрави и усмивки, приятелко!
цитирайПоздрави и усмивки, приятелко!
Принцеса на място! Браво й!
цитирайДа е мислил, да не е гледал само себе си;)))
цитирайНе е лоша, нали?:))) Просто е с характер:)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете