- Развод, развод, бай Ламбе! РАЗ-ВОД.
    Подвикваше весело Мануш още от двора и докато влизаше в малката работилничка на бай Ламбе.
    - Как така развод бе, Мануш?
    - Тъй, тъй. Вади винцето да се почерпим, нося мезе.
    - Да не сте по на 20 бре?
   Все тъй ухилено питаше Ламби, а Мануш все тъй весело отговаряше.
    - Ааа, четиридесет и две години стигаат, стигааат! Времето е нашее, наше!
    И все така тананикайки си бойки и маршови песни, Мануш се зае да реже мезето, докато Ламби се върнеше с вино пивко от избата. Приятели бяха от деца. За приятелки се ожениха и живееха къща срещу къща.
    - Е, казвай сега, какво те насоли буля ти тоя път? - запита бай Ламби, докато наливаше в чашки от червеното вино и вдигна наздравица.
    - Хе, та няма за какво ли. Нали си я знаеш каква люта пиперка е.
    - Ма пък и ти и ти нищо не си направил, нали?
    - Съмняваш ли се? Че какво лошо мога да направя аз – толкоз хрисим и разбран човек, ангел цял.
    Ламби се подсмихна съзаклятнически. Познаваше Манушевица, знаеш колко сух кибрит е и как пали от раз, познаваше и дяволиите на Мануш. Все пак навремето двамата класния си лъгаха не веднъж да ги пуска последните часове, че пуйчета щели да купуват. Е, накрая получиха по двойка в бележниците и зад вратовете, но на кого му пукаше.
    - Малена ни вика за празника...
    - Ясноо - прекъсна го Ламби.
    Малена беше вдовица. Сочна, но не много, а достатъчно, с преливаща пазва, бяла гушка и топли, меки ръце. Не беше млада, внуци вече имаше, но кеф ти беше около нея да си. Така сладко ти говореше, така ти се усмихваше, че докато се усетиш и вече си й прекопал градината, минал си я с дарака и вади за доматите си направил. И кеф ти е, не е като да не ти е. И готов си още и още да й помагаш. Все пак сама жена е. Поне така казваше Мануш. Сега имаше ли си нещо с Малена Мануш - само той си знаеше. Казваше, че му стигало само да я гледа и да я слуша. Но буля Манушевица гледаше накриво мъжа си, кога тръгне нанякъде и се забрави с часове. Пантелей пътник го наричаше. Хокаше го и се дърпаше с него за тая Малена.
    - Аха? А буля ще отиде ли с теб? - дяволито запита Ламби.
    - Мчи как? Рокля тръгна да си избира, костюма ми да глади. Прическа си прави, толкоз търпение няма...
    И двамата се разсмяха шумно и вдигнаха чашките.
   - Ха наздраве!
   - Ха!
    - Та вика ме Малена, мен и Панто. Нали двамата сме около нея, в помощ, че жена е, а мъжката работа, мъжка ръка си иска. Елате, казва, за обед. Ще сготвя, ще замеся питка, торта ще направя, от благата ракия и от винцето ще извадя - да се почерпим, нали Зарезан е. На обед с нея, пък вечерта при жените си.
    - Пък ти не си някой да откажеш.
    - Ааа, то как и да й откажа на Малена. Знаеш ли как хубаво ми вика - Мануше, душа, айде да ми донесеш кюмюр и дърва, аз по кафенце ще направя, за теб с две захарчета и малко мляко, нали? Ще ти го разбъркам и ще те чакам в кухнята, че да видиш и какви кифлички съм направила. Е, как да не й донеса дърва и кюмюр, м? Ще й донеса, не ами - цяла гора в двора ще й внеса.
    - Тъй, тъй.. гора цяла ще внасяш, аха.
    - Дявол си, Ламбе, дявол сиии! Ха наздраве!
    - Ха!
    - И си казал на буля?
    - Ам казах й. И тя…
    - Че що й се обаждаш за всичко, бре?
    - Аа, да ме разбере нещо, после по-лошо става. Та казах й аз, човешки, а тя – все едно залъка от устата й взех - ти онова, ти това, простак, глупак, мискинин… пфууу! – и каквото още се сетиш.
    - Идиотин каза ли?
    - Че как да пропусне! Айде бе. Знаеш я колко добре борави с езика и що натъпкан речник има, нали умница ми е, две средни изкарала, да не е като мен – с едно, тракторист.
    - И все пак не ти вярвам, Мануше. Не вярвам, буля ти не е такваз жена, не може тъй да те е навикала.
    - Прав си! И по-цветуща е била.
    Разхилиха се двамата приятели, отпиха от чашите пак и от мезето хапнаха.
    - Какво се умисли, Ламбе?
    - Абе, мисля си да ида и да й кажа, че ще тръгна за дърва по обед, да ти каже, да дойдеш с мен. Дали ще са й останали фитили за запалване?
    - Уууу ще има още поне час да вика, че ти за дърва ще си, пък аз на маса у Малена, ден на влюбените да празнувам. Хе-хе, гявол си Ламбе, голям гявол! Искаш на двора да спя май, а?
    - Е, та нали тъй или инак – развод.
    - Да-да, развод. Само се чудя де ще се дяна аз след развода.
    - Е как де, бре? - до полите на Малена.
    - Ааа, много ще пари там, Ламбе.
    - Айде бе?
    - Мхм. До буля ще си стоя аз. Тя си ме обича, малко не знае как, ама… Затуй нека ме ревнува.
    - Хубава работа - ами разводът?
    - Ааа, той след златната сватба.
    - Ха наздраве тогаз!
    - На здраве да е! И на любов!

Здрасти, Марти, то... ;)
И аз тук:) Празнувам :)
Цунки, миличка ;)

Хей, момичеееее парещо, тук сииии:))))))))))))
Голееема цунка и от мееен!!! :)))))))))))))

Ей, много жени не знаят как да обичат собствените си мъже... Затова те ходят при чужди. :)
Е, нека св. Валентин научи жените как да обичат и собствените си мъже.:)
Честит празник!

Факт - наистина има жени, които не занят как да "коткат" мъжете си:) А не е нужно много - някоя и друга дума с благ тон и всичко могат да получат... евентуално:)))))
Весели празници, hel:)

ша ми се черпел той с тая уруспия.:)))
Сякаш не се знае, че мъжете имат първичен инстинкт, а жените - шесто чувство... Не развод, ами 1000 развода няма го спасят, ако ми е мъж.
Наздраве за Трифон зарезан!
Поздрави и усмивки!
:)))

Весело си подкарала двата празника! Посмях се от сърце. Умница тя, Манушевица! Ама как няма, с две средни е жената. Ще взема и аз да се поизуча малко. Ако не средно, още едно основно да изкарам. Честит празник!

Тъй, тъй - нахокай го хууубавичко и ти! Нека му! Не го е срам! Че на всичкото отгоре и за подбив жена си взема с Ламби! Безсрамници:))))))))
Ма ха - на здраве да е и на любов;)))))
Весли празници, Фури:)

Абе - подкарах ги - къде весело, къде с хокане:))) Ама ти ме умисли... това за още едно основно си е добра идея.. мдааа, то и още едно начално добре ще ми седи:)))))))))))))))))))
Весели празници:)

Е, те и за това му направих на моя тиквеник, та да не ходи да цепи дърва на разни булки, дато знаят да правят някакви си кифлички. Те мъжете са си по начало тиквеници-един повече, друг по-малко, та това най им се услажда. Поздрави, много се смях на твоя Ламби, верно си е че любовта на мъжете минава през стомаха.

после е лесно - един командва, друг прави каквото си иска!
Поздрави за празника!

Ах, тии, хитрушкеее омайна с вкусни тиквеничета:)))))))))))) Ама ще го запомня аз това за тиквеника:)) А да питам тутманикът не им ли е любим и той?:)))))))))))))))))
Поздравчета и весели празници:)

:)))))) А околните сеир гледат:))))))))))))))))))))))
Весели празници, bven:))

Хубаво е от време на време да се поразведеш за няколко часа,а. Такава смелост ти идва. Пък после, пак при същия доктор. Ей туй е любов. Усмивки и хубав празник!

Не е зле това с поразвеждането за няколко часа:)))))))))))))))) тъкмо и страстите се уталожват, дяволите излизат, и време има за разговорка с приятелчета:)))))))
Весели празници, Майче:)

Е, още не съм се пробвала да правя тутманик, но някой ден и туй ще стане. Много ще гоп разглезя ако често се изявявам по този начин, пък и не искам да дебелееме. Вече се е поокръглил моя, прибавих снимка в моя постинг как реже лозичката в двора, виж го и ще ме разбереш:)))

:))) Ще изчакам тогаз - да пробваш и да споделиш:)))))
И бегам към блога ти да видя добавената снимка на твоята половинка:)) И подозирам, че е добре гледан :)

Някой ден ще ти разкажа подробно как направих тиквеника, измислих си нов лесе начин.

Записано е вече! Имаш лепнато етикетче - "ОБЕЩАНО!":)

За тези, които знаят как!;):))

едно невинно наздраве и от мен! :)

На здраве да е! ;) И за всички :)

Мммм... това "невинно" е доста дяволито, но хайде - ще го оставим да е невинно:)
На здраве да е!:)

Голяма си веселячка ,мила!Винаги когато имам врече те чета с голямо удоволствие!
Пожелавам си в тази връзка повече свободно време ,а на теб много ,много вдъхновение!