Онзи малко ветровит ден тръгваме с милото да напазаруваме. Отбиваме се по път до негов приятел да преместят нещо си там. Докато те хамалстват, аз влизам да позяпам в близкото магазинче. Излязох си с пола – хубава, дълга и розова. Натъпках я в чантата. После ще кажа на милото. Или утре. Или някой ден.
   Стигаме и до големия супермаркет, на който няма да споменавам името, че да не стане реклама. Милото напред, аз след него подтичвам с токчетата, че крачката му е колкото мои две и половина. Той вече към щандовете, а аз... Хм, аз пресрещната от един униформен с розовеещи бузки и нещо като палка в ръка.
   - Трябва да Ви проверим, госпожо.
   Мигам на парцали. Що? То верно, че милото ми нежно ме нарича НУРС, ама сега-а-а... Ухилвам се и аз.
   - Интерпол ли ме издирва?
   Момъкът пристъпи от краче на краче, загледа ме малко сконфузено, но с усмивка, па рече:
   - Детекторът даде сигнал.
   О, детекторът значи...
   - Не го чух.
   И дорде младежът се усети, аз издефилирах покрай детектора. Изпищя. На два пъти.
   - Хммм… - редя аз на глас - значи той казва, че терорист съм, а?
   Момъкът се постесни, примигна артистично, зачерви съвсем бузите и взе да извинява детектора.
   - Ма те са .. много чувствителни.. едни такива машинки... Нещо имате, на което реагира...
   Кое ли? Главата ми е дървена, не е тя. О, да - токчетата! Помахах с крак покрай детектора - тц! Тогава сигурно са обиците. Или гривните. Или пръстенът! Ха ми ако са банелите… или онова джуфче на бикините…
    - Чантата Ви трябва да е нещо... - обади се пак охраната.
   Погледнах го хипнотизирано. На глас ли размишлявах?
   Охраната компетентно взима чантата, а детекторът пищи, та се не трае. Момъкът ме поглежда с изражение на откривател на континент.
   - Да не би да имате нещо вътре...
   Въпросът, драги, е какво нещо няма вътре.
   - Да я отворите, да проверим?
   Успява да изрече що-годе твърдо момъкът. Сега той охрана ли е или лукова глава.
   - Ама аз ей сега влизам - почвам да се обяснявам аз - Не съм крадла. Да не би металните украси по чантата да правят проблем?
   Той върти отрицателно глава и ме гледа доволно и отвисоко – явно съм му събитието на деня. Или месеца.
   - Добре, ето - щедро му подавам аз чантата си - отворете я Вие, ако искате, нямам нищо против.
   Но момъкът не рачи.
   - Нещо, козметика някаква да не би да имате...
   - Не.
   Помня, че я махнах.
   - Те имат там разни баркодове и правят проблем..
   Чудесно. Ама нямам козметика в чантата си. И за да не се повтарям, отварям ципа и почвам да вадя: телефон; гребен с оплетен в него поразръфан ластик за коса /сконфузена усмивка от мен/, кабел на зарядно с увито около него червено шалче; пакетче сушени домати / ето къде били! /; бонбони лукчета, ролетка /това пък защо?/ и чадър. Вадя и полата, а заедно с нея се измъкват и две дамски превръзки. Срамна работа. Младежът се изчерви повече от мен. Понечих още да вадя, но охраната ме спря:
   - Това нова покупка ли е?
   Сочи полата. Поглеждам го на финтифлюшки.
   - Да. Ама от друго място.
   Взима той полата пред смаяния ми поглед, с изражение на „спечелих от тотото” я предложи на детектора, а той от своя страна се разпищя от радост. И дорде се усетя момъкът забегна нанейде с полата ми.
   - Ама аз сега влизам, не съм я купувала от тук...
   Викам след него, а той само ми се усмихва веселяшката и ми прави знак с ръка да стоя мирна. Засичам и мъжът ми. И той ми прави знаци - какво ставало. Провикнах се, че после ще обяснявам, да върви да пазарува, че обяд с техните ни чака. Тръгна. Аз чакам. Охраната идва с полата и с ножица. Реже пред мен етикета, на който има баркод. Поднася сега пак полата на детектора. Мълчи. Пфу! – отдъхна си момчето. Отърва се от мен. Получавам ескорт до първия щанд с пожелание за хубав ден.
   Затърсих мъжа си. А междувременно мярнях някои нещица и с тях под мишничка бегом към касата, че бая време се заигравахме с детектора. От касата съглеждам милото, ехе откъм входа, маха ми отривисто, което трябва да значи само едно: „айдеее, айдее, къде се запиля, няма време". Ей сегинка.
   - Карта? - пита касиерката.
   Проверявам в портмонето - няма я. В джобовете – също. Значи е в чантата. Това да не е проклятие някакво? Ровя. Вадя визитки, късметчета разни, хартийки от дъвки, карта - няма. Пак ровя. Фиби, нокторезачка, връзка ключове. Карта - йок. Охраната ме заглежда особено. Полата изскача из чантата. Охраната прави крачки към касата. Това не е на добре. Усмихвам се мило и бързо напъхвам полата обратно.
   - Не я намирам.
   - А дневна извадихте ли си?
   Дневна ли? Кога – докато ми рязаха баркода ли? Охраната прави нови крачки към касата.
   - Не мога да ви таксувам продуктите. Идете да си направите карта за деня и тогава.
   Аааа, мерси. Предложих да ида да върна всичко по място. Нямало нужда, тя щяла да го направи. Хубаво.
   - Всичко ли е наред, госпожо? – пита ме охраната.
   - Да.
   И беж, чанто, да бягаме.

Метро! Значи там няма да ходя да пазарувам, особено ако съм пазарувала някъде другаде преди това :) И без това тоя магазин ми е далече :)))

услужливи на касата винаги има, да подадат карта на нуждаещ се :) А иначе дамската чанта си е една мистерия, която плаши мъжете до безкрай... :)

:))))))))))))))) Шшшштттт!
Къ го позна, мари Цецке:)))
Шантава работа са там ей:)) Ма как ги нацелих и аз...:)))))))))))))))

:))) Бе не си била наблизо:) Наблизо имаше сеирджии:))))))))))))))))
То и сеирджийска работа си беше де, кво да се лъжем:)))))))))

само там още изнервят народа с тия карти. Като гледам - и Дори го е познала :)
Стига де, Наде, нали не си краднала полата, какво толкова :)
Друг път да не ходиш там, чу ли!?

Дори, много молим, в моята чанта има ред и няма нищо излишно :Р

Не скучаеш ти :) Едно пазаруване превръщаш в забава! :)

:))))))))) А така, на уше да е, че да не им растат ушите на ония с картите и охраните:)))))
Истината е, че беше голяма забава:))))) Ма и охраната се забавляваше:))) И ще отида там пак, как пък няма да ида - дружки ще си станем с целия персонал:))) ДАже вече си го представям как ще седя и аз зад тъмните стъкла, ще люпя семки с "колегите" и ще залагаме кого детекторът ще обяви за терорист:)))))))))))))

P.S.
Верно има ред в чантата ти? Щото в мойта има, дорде не тръгна да търся де беше телефона:))))))))))))

:))))))))))))) Как да скучая:)) То такова като мен - като магнит е за преживелици:)))) Па гледам и ти магнитче си, ако и да си совичка:)))))))))))

Ще криеш полата от Милото, а?
Ама то имало провидение:)))Ех, познато приключение! И аз съм пиукала няколко пъти. Де в магазин, де на летището. А народът спира и гледа с надежда за сеир. Не че аз не гледам. Ама тебе съм те изпуснала :)))
P.S. Възхищавам се от начина, по който гледаш на живота - винаги с усмивка. Поздрави!

:))))))))))))) Как да скучая:)) То такова като мен - като магнит е за преживелици:)))) Па гледам и ти магнитче си, ако и да си совичка:)))))))))))

:))) Хвана ме! От раз ме хвана:))))))) Ще крия полата, м?:)))))))))
Разбрах, че си ме изпуснала нейде по детекторите, те затва и, рекох си, чакай да разкажа;)))))))) Па и детекторите са чувствителни машинки, не се знае от кого ще запищят - та така един вид подготовка иде текстът ;)))))

Тюх бре! Съм и аз ама! Разкажи и ти - колкото повече поучителни истории, толкоз повече... нещо си там:)))))))))

и понеже на два пъти ми "хващаха" баунти в чантата от предно пазаруване, разбрах, че за да не се отказвам от сладкия порок, трябва да сменя магазина. Макар че касиерката ме познаваше, но беше длъжна жената да ми прави забележка и да си уведоми шефката ... т.н. ... сега се смея, но тогава никак не ми беше приятно. Особено втория път, ух, хем бях предупредена и пак я свърших същата...

а ситуацията блондинският ми реотан загря чак втория път!:-)

Оказа се, че имат устройство до касата, през което минава клиента, но не и кошницата с покупките, които през това време се обработват от касиерката. Аз обаче на излизане, ако имам свободно място в кошницата, си ги допълвам с което мога от насипните изкушения. Касиерката минава през четеца само едно и после пише, примерно х5. И така, като се разправяхме втория път, установих, че очевидно маркират всичко на "входа", но не и на "изхода", т.е. моите оставащи четири десерта според системата им са все още в магазина... гледаха ме умно пет минути, докато им обяснявах пропуска и че маркирането на стоките трябва да е равнопоставено, защото това е техен пропуск, аз съм си платила и не бива да бъде моя грижа дали баунтито е "разтоварено" от програмата им или не...

Сега не знам как е при тях, но вече се оглеждам за такава техника из магазините и набързо си ревизирам не само чантата, ами и спомените!:-)

Не съм се замисляла за това, което си написала:) И верно им е пропуск в системата, дано са те разбрали:)
За всички останали - четете и коментара на Виши и пак - внимавайте, момичета, какво слагате в дамските си чанти, че ще вземем да направим няколко сезона "Внимание: пазаруване с дамска чанта!":))))))))))))))))))))

В същото време имах дезодорант в чантата, маркиран пак от предно пазаруване, който си минаваше съвсем безпроблемно ... обаче на баунтито - олелия! Тия поне разбраха, че щом са сложили устройство и отделят време за маркирането, трябва да си поддържат системата коректно!
:)))

Браво на хората от магазина, разбрали какво им говориш:)
И ще внимавам и аз с тия баунти, че и на мен са ми любими:)) И с полите ще внимавам... и изобщо ще внимавам какво слагам в дамската чанта;))

Пак ли съм анонимна!!! Все ми взимаш историите и "анонимна"! Не е честно!

Поздрави от мен и Дари!

но май не отсега, защото пазарува ли жена, никога не се опитвам да разбера съображенията й, освен ако тя не държи да изглежда, че съм разбрал, въпреки практическата непосилност на такава задача.

А аз си мислех, че само в мойта чанта няма ред. В крайна сметка се оказа, че само една чанта не ми върши работа и си взех и една за документите. Най-смешната случка беше от преди няколко дни. Заваля дъжд и си помислих, че съм забравила чадъра, а той взе че изскочи от едната чанта, но чак след като се бях поизмокрила до кости.
Добре, че е било пола, а не нещо от секс шопа.:))))))))))
С пожелание за хубав и усмихнат ден!

Неди, ти ли ми излизаш като анонимна? Не е честно наистина:) А за историите... виж сега - не е нарочно, па и сега... хайде де - кога ще напишеш нещо:)))
Целувки за Дарето и теб с много любов:)

Няма значение какво си схванал и какво не - важното е, че си даваш вид на рабиращ, когато стане дума за пазаруване:)))))))))))))))))
Хубав ден!:)

:))))) Дамските чанти са ужасни:))) Един път не си подредиха нещата вътре по прегради, прилежни и без да се разбъркват, колкото и да се стараем ние:))))))))))
А за чадъра... бе нямаше ли кой да сподели чадър?... ;)))))
И мдааа... добре, че беше просто пола покупката:))))))))))))))
Весело настроение, Ани:)

нали все си нося отвертка в чантата и навсякъде свиркам като мина през тези датчици. Мисля да добавя и гаечен ключ към комплекта, та да всявам ужас в проверяващите. Иначе в "Метро" понякога пакетираните мръвки свиркат, нищо, че си си ги платил. Ей така, за разкош и екстремни преживявания, защото онези дебеловратите веднага те полазват. Усмивки!

:)))))))))))))))))))))))))))) И едно чукче ще е достатъчно:))))))))))))) Ще е забаво да се пазарува с теб... и по-точно да се минава през детекторите при вратите:))))))))))
Весело пролетно настроение, Майче:))

УФ ! То да беше само дамската чанта проблема. Не е имало случай да влезем в маркет за едно само конкретно нещо на стойност 2-3 лв. /набързичко/ и да не излезем с натоварена количка догоре и накупени неща за стотина лева.

Нали? :)))))))))))))) То такива "дребни" покупки са закон за всяка жена:))) Даже някой път прост влиза да поогледа и излиза с натоварена количка:)))))))))))))))
Весело пролетно настроение и много, много усмивки:))

Веселячката си е веселячка и разказите й такива:)Усмивки за поредния забавен разказ!:)!))

Благодаряяяя!:)))
Весело настроение ти желая и още много цветни вдъхновения:)

Туй Наде все такива смешни ги пише!