Значи всякакви хора ги има. Ама най-много са сеирджиите. Дай има на тях някой нещо без да иска да сгафи и те са първи - там - с химикали и тефтери, с диктофони, телефони и записват. Да имало. Забава да ставало. В което сигурно лошо няма, ако не си от групата на сръчния непохватник. Не знам, не мога да кажа. То кога ли и съм бил сеирджия де, дай ми на мен помощ да оказвам. Или да ми оказват. Както и да е.
   Та нали все екшън около мен, та и този път. За всичко обаче е виновен Марто, не аз. Ако не ме бе изнудил на двойна среща, щях да си спя блажено като младенец и да си спестя червена боя и омаскаряване. Ма на - приятел съм му, па приятел в нужда се познавал, па и за мен мома щяло да има, па и нали нам си кога си бил нам си какво направил за мен, дължал съм му услуга, таааа... Хубаво. Двойна среща. Кога? Преди обед! Луда работа. Гледах го и чаках да каже, че се шегува. А той блажено реди - на представяне на книга ще сме водели момите.
   Моля?! На представяне на книга? Той добре ли е? Че какво ние разбираме от книги? И двамата общо сме прочели точно една книга - "Под игото" Половината я чете той, половината аз и после си ги разказахме. Пипам го по челото – не, няма температура. Да не си вземал някакви забранени хапчета? - не е. Алкохол менте? - и това не. Изгората му така пожелала. Брях момата му с мома книголюбителка - толкоз ли нямаше за него някоя друга, нормална, с кеф да си я заведеш на заведение, на билярд или на боулинг там... Представяне на книга!... Шантава история. Остана само да ми каже и че ще се жени и те тогава се отказвам от него с „Държавен вестник”.
   Ма моля ти се, моля ти се, само това ще искам от теб и повече няма, длъжник си ми, ала-бала... Добре, бе, добре. Ще ходим да се представяме. В заветния ден Марто почна от 7.00ч. да ми призвънква през пет минути като аларма на часовник. Зор да не закъснея случайно. Е, не закъснях. Подраних даже. И понеже в бързината не можах да пия кафе, та отидох да си купя. В пластмасова чашка. Не обичах обаче топло кафе, а чакам ли го да изстине, като нищо ще заспя. Доливам вода. Щедро. Щот още ми е трудно две да видя. Влизам в залата и сядам.
   Има хора и идват хора, бре. Ти да видиш книга значи. Голям шедьовър излиза да е. И рекох да се преместя по-напред, че по-добра видимост и чуваемост да имам. Станах аз и... И си останах на място. Чашата излетя от ръката ми. Ма нали бързи рефлекси имам, ако и да ми е сънено - хващам я в движение и... И си оплакнах лицето с кафе. А ризата ми от снежнобяла стана на кафеви петна с различна големина и мокрота. Вълшебство! И ако си мислите, както се надявах и аз, че съм останал невидим - много се лъжете. Абсолютно всички очи се вторачиха към мен. Включително и на тепърва влизащите. Кривя лице аз в някакви усмивки извинителни, червя се, чудя се къде да погледна и ми иде да се смаля, смаля.
    Една група напудрени каки през два-три реда, взеха да се хилотят - коя тихичко, коя в шепички, коя гърлено. Сочеха ме с пръсти, шушукаха си нещо, кикотеха се, само дето не дойдоха снимки с мен да си правят. Голяяяямо смешно! Ма що някоя от вас се не втурне на помощ, а? Жени!
   Захапах чашата с кафе и за всички зяпачи направих артистичен реверанс. Няколко пъти. Изръкопляскаха ми. Наглеци!
   Ама съм и аз ама. По-мармаладени ръце не можах ли да имам? И тук Господ ме чу явно, щото ново чудо стори.
   Запребърквах се аз из джобове за кърпички, нещо, че да си забърша излагацията си от пода. Добре ама, очилата ми тръгнаха да се изхлузват от джоба на ризата. И аз, нали факир съм – да ги задържа и хоп! – да ми е честито – нов кафеен разлив. Вкамених се. Един път - иди-дойди, ще кажеш - случва се. Ама втори път, пак - вече си е окепазяване във висша степен. Чувството е неповторимо. Особено след дръзките ми реверанси. Не знам дали да ви описвам какво всеобщо въодушевление обхвана масите, как ме обградиха с бурни овации и възторжен вой. А аз се червя и се чудя на кое да се сърдя повече – на сръчността си или на ръста си. Срамотия до шия.
   Една възрастна дама, която първия път само се премести на съседния стол с едва сдържан смях, сега направо скочи като ужилена и за норматив се озова в края на редицата столове. Вече няма кикот в шепички, няма сдържаност. Зрелища без хляб. Дюдюкания, свирукания окуражителни, мятане на салфетки. Само мексиканска вълна липсваше. Но включени телефони – колкото щеш. Тикат се един друг интелигентните читатели, ръгат се с лакти, обиждат се даже, че по-хубави кадри да направят. Разцивриха се даже някои от смях. Рева и аз. И кашлям, щот тоя път кафе напълни носа ми. Един изрева „Бис! Бис!”, друг кресна „Обра точките, брато!”, трети – „Дзвиздъ си еееейй!” А един рошав у главата очилатко дойде от първия ред да ме кандърдисва сервитьор в заведението му да ставам. Шегаджия! Че и по рамото ме потупа. А кафе случайно да искаше по ризата и той, м? Щот може аз на къпан да приличам, а ризата ми на лигавник, ма кафе още имаше в чашата. Да му се не види макар!
   И като един истински Крали Марко изпих до дъно чашата с кафе, съблякох ризата, избърсах си лицето с нея, изтрих и очилата, и пода с нея попих. После най-демонстративно – като момче на късмета, натъпках части от ризата в пластмасовата чашка и с маниер на победител я изхвърлих в коша и излязох с гордо вдигната глава.
   И пак аплаузи, аплаузи, аплаузи… Като на попфолк концерт.
   Те ти да видиш… представяне и двойна среща.

Поздрави от Родопите!

Поздрави от дъждовното поречие на Дунава:)

книгите са му не само пречка в живота, но и пред късмета!:)

:)))))))))))) Така е, но за сметка на това - по кафе му върви, та...:))))))

А писателят с книгата? За него ми е жал, че твоят герой му отнел протагонизма, разсеял публиката... Дано да се сетят за какво са отишли:)
Хайде, че бързам да вляза в Тубата, да видя събитието от първа ръка:)))

:)))) Абе да ти кажа героят само е подгрял групата за автора и за книгата му:))
И го има събитието в тубата и в бокса:))))))))))))))))) От различни ъгли:))))))))))))))))))
Хубава вечер и много настроение:)

Вероятно най-ефектното представяне на книга в историята на книгоиздаването!:):)):))
Добре, че е скромен и не е искал процент!:Р

Какво шоу съм изпуснала. Да го каните този герой всеки път на представяне на книги, а заради стрийптиза му и аз ще дойда, обещавам. Ще преживея някак, че е дошъл заради друга. Влюбвам се в човека, ей!;)

:)))) Нали?:)))))) О, да - най-ефектното представяне на книга е - друг начин няма:)))))) Пък ний да речем, че авторът му е пратил книга... по приятеля:))

:))))))))))))))) Уредя ли се с книга - и ти, и той ще сте поканени:))))))))))))))))) Той оборудван с няколко чашки кафе, а ти с тефтери, химикалки, диктофони, микрофони, камери и хляб, че да не е само зрелище все пак - трябва и да се яде, и салфетки ще има и фоейрверки ще уредим и ... изобщо "Ти да видиш":)))))))))))))))))))

единият може да чете, другият да пише, та за това заедно. Обаче, скритите таланти, тази сръчност... Мартичко, посмях се с перипетиите на младежа. Поздрави и хубав празник днес.

:)))))) Героят ми е уникален:))))) И да - сръчен и талантлив... понякога пак така, но думите в кавички;))))))))))))
Цветна Цветница на теб и семейството ти, Майче:))
/и си знаеш - гушки за мопитата/:))

Това си е то..... :) Сутрин рано който става, такива неща заслужава! Да бе спал до обяд, не би се видял с кафенце полят :)

Една порция смях тази сутрин ми дойде много добре. Язък за ризата, ама иначе достойно си е тръгнало момчето:)))). Весел ден, Мартито!

Благодаря ти, че ме развесели толкова рано сутринта :))) Но какво стана със срещата, надявам се поне момата да си е струвала ;) Весел ден ти желая и много усмивки !

Тъй, тъй - ма ха обЯсни го на Марто, молам те:)))))))))))))))))))))))

Нали - достойно:))) И с гордо вдигната глава!:))))))
А ризата.... е, сега... тя да е проблемът, ще си купи нова.. и подозирам, че няма да е бяла или на кафеви петна:)))))))))))))))

:))))) Амииии... да речем, че момата е била авторката на книгата и срещата се е състояла, но... малко задочно:))))))))))))))))))))

Идеята не е моя, виждал съм го в един парк на Ню Орлиънс. Привличат вниманието на хората, които са насядали някъде. Докарват ги да се тресат от смях, даже въвличат по-отворените в майтапите си. Накрая пускат една-две шапки в сеирджиите, те си ги предават, а половината пускат по долар - два вътре и шапките се завръщат с паричките при собствениците си и всички са доволни. На мен ми нахълтаха в кадъра на фотоапарата да ми правят физиономии с поръчението да ги кача във ФБ. :)))

Знаех си, че има нещо, знаех си:))))))))) Да приемем, че има виртуални шапчици и той вече ги е пуснал да се завъртят сред читателите ;)))))))))))))))))))))
Между другото аз подобно нещо не съм виждала в Бг:))

С тези умения, не биха ме изпуснали хората. :))) Хем за тях атракция, хем за мен двойно заплащане.
Поздрави, приятелко!
:)))

Аз също не съм виждал в Бг. А не виждам лошо хората да се забавляват едни други по улиците и ако искат, да си дават доларче на онези, които са забравили достолепните си физиономии, за да изглеждат важни и преуспели. Подобно нещо видях само на Бърбън стрийт пак в Ню Орлиънс, където е "Къщата на изгряващото слънце" от известната песен, по тази улица ако от някой балкон те улучат с гердан, бонтонът на улицата те задължава да си разклатиш предизвикателно прелестите. Туристките обикновено не знаят това и пропускат шанса си да екзалтират тълпата зевзеци, която отвръща на дамския поздрав с възторжен възглас. Абе, пълен упадък и нон-стоп разгул, а не морално както у нас - за един комплимент да те наврат в кучи ... :)))

:))))))))))))))))))) Ей не се бях сетила!:)))))))))))))Барем и парички да си изкара човекът:)) Той и vmir за това говори:)))))))))) Излагаш се, излагаш се, ма поне и левче някое да падне:)))))))))))))))))))))))))

Ако се случи да мина по тази Бърбан улица на Ню Орлиънс ще знам какво да правя, ако ми метнат гердан де:))))
И сяяя... у нас... у нас... ний морални, що по-отдавна сме се си създали държавица от ония бълъци ХамерЕканцЕте:)))))))))