Постинг
16.06.2015 09:46 -
Сексът и селото: Те и аз
Те са Мара, Салона и Штафана. А аз съм Къша Брантиева. Известна още като момичето от селския седмичник. Или просто фръцлата, която постоянно ходи в селския МоЛ за джапанки.
Бях събрала някой и друг лев и един ден смело напуснах големия мръсен и убийствено скучен град и се гмурнах в дебрите на селската магия. Кой знае – може би там, сред селянията бе голямата любов на живота ми и чакаше да ме срещне.
За това мечтаеха и приятелките ми – Мара, Салона и Штафана.
Първо се запознах с Штафана. Беше в един летен ден, жегав, изпотяващ, задушен. Нямаше птичка да се чуе, ни пък човек да се види. Разхождах се край лозята извън селото, възползвайки се от природната сауна и плаж. И докато се усетя, изви се силен вятър, небето почерня и почна да лее ведро след ведро. Едно-единствено дърво насред цялото поле се клатеше в ритъма на бурята. Затичах се с все сили към него. Но докато стигна, бях мокра и в ушите, екстеншъните ми бяха отнесени от вихъра и пороя, а прекрасните ми еспадрили на висок ток Made in Turkey потънаха безследно нейде в калта. Още ме боли сърцето за тях…
Тъкмо да се облегна на ствола на дървото и то изведнъж оживя. Тръгна към мен с размазано лице тип маската от „Знам какво направи миналото лято” и боботеше нещо, което не разбирах. Не питайте как и колко съм крещяла от ужас, нито как малкото ми останала естествено боядисана коса загуби безвъзвратно цвят. „Дървото” беше Штафана. Беше високо и поне стокилограмово женище с рошаво, стърчащо на всички посоки косище. Гримът и беше на стотици слоеве, но пороят здравата я беше оплескал. Истински самоходен кошмар! Наложи й се да използва и килотите си, за да ми докаже, че е човек и да спра да крещя. Имала, милата, при бостаните среща с Кантарион Смрадликов. Пет часа го чакала, така и не дошъл. Простак – и двете бяхме убедени, че е такъв. Както бяхме убедени и в това, че дъждът е проклятие за женската красота.
Мара за първи път видях на селския сбор. Беше точно на третия ден след запознанството с Штафана. Мара беше едно слабовато, сякаш недоразвито същество, застанало в края на реда със сергиите, близо да шадравана. На врата си съществото бе увесило табела с надпис „Момиче за целуване”. Никой не се спираше при Мара. И не беше чудно. От километър поне можеше да се усети миризливата й пот, към която се добавяше задушливата воня от краката й, обути в прокъсани маратонки Абибас made in Korea. Беше толкова смотана и осополена от отчаяние, че ми дожаля за нея. С цената на няколко припадъка и дузина повръщания се домогнах до Мара и с все сила я блъснах в шадравана. Окъпах я, напарфюмирах я и удавих веднъж завинаги Абибаса. Оттогава в шадравана не се въдят комари, а с Мара станахме дружки.
Салона… Хм, Салона беше местната шаврантия. Така я наричаха селските бабишкери, а по-младите я кръщаваха пачавра или въртиопашка. А Салона наистина имаше опашка. Дълга, дълга, безкрайна чак. И все от мъже – здрави и напористи селяни. Всички те крещяха и викаха по нея, тропаха нетърпеливо. А Салона само ги поглеждаше като досадни хлебарки, наместваше с ръка тупираната си коса, свиваше устни тип кокоше дупе, правеше си поредното селфи и чак тогава мяташе по няколко бири на тълпата. Кой хванеше, хванеше, кой не – получаваше от нея сочна и разтреперваща псувня. Да, Салона беше барманка в кръчмата „При Тошо Пръча”. И да, веднага си паснахме с нея. Особено що се отнася до тупирането на косите и селфитата в клозета на кръчмето.
Та това сме ние – Къша, Мара, Салона и Штафана. Четири неомъжени момичета, напуснали града, за да заживеят в дебрите на село. И четирите препълни с мечти за пръжки с лук, кърска работа и диви селяни.
Какво ще намерим в село – четете – че надали ще познаете.
До скоро!
Ваша:
Къша Брантиева
Бях събрала някой и друг лев и един ден смело напуснах големия мръсен и убийствено скучен град и се гмурнах в дебрите на селската магия. Кой знае – може би там, сред селянията бе голямата любов на живота ми и чакаше да ме срещне.
За това мечтаеха и приятелките ми – Мара, Салона и Штафана.
Първо се запознах с Штафана. Беше в един летен ден, жегав, изпотяващ, задушен. Нямаше птичка да се чуе, ни пък човек да се види. Разхождах се край лозята извън селото, възползвайки се от природната сауна и плаж. И докато се усетя, изви се силен вятър, небето почерня и почна да лее ведро след ведро. Едно-единствено дърво насред цялото поле се клатеше в ритъма на бурята. Затичах се с все сили към него. Но докато стигна, бях мокра и в ушите, екстеншъните ми бяха отнесени от вихъра и пороя, а прекрасните ми еспадрили на висок ток Made in Turkey потънаха безследно нейде в калта. Още ме боли сърцето за тях…
Тъкмо да се облегна на ствола на дървото и то изведнъж оживя. Тръгна към мен с размазано лице тип маската от „Знам какво направи миналото лято” и боботеше нещо, което не разбирах. Не питайте как и колко съм крещяла от ужас, нито как малкото ми останала естествено боядисана коса загуби безвъзвратно цвят. „Дървото” беше Штафана. Беше високо и поне стокилограмово женище с рошаво, стърчащо на всички посоки косище. Гримът и беше на стотици слоеве, но пороят здравата я беше оплескал. Истински самоходен кошмар! Наложи й се да използва и килотите си, за да ми докаже, че е човек и да спра да крещя. Имала, милата, при бостаните среща с Кантарион Смрадликов. Пет часа го чакала, така и не дошъл. Простак – и двете бяхме убедени, че е такъв. Както бяхме убедени и в това, че дъждът е проклятие за женската красота.
Мара за първи път видях на селския сбор. Беше точно на третия ден след запознанството с Штафана. Мара беше едно слабовато, сякаш недоразвито същество, застанало в края на реда със сергиите, близо да шадравана. На врата си съществото бе увесило табела с надпис „Момиче за целуване”. Никой не се спираше при Мара. И не беше чудно. От километър поне можеше да се усети миризливата й пот, към която се добавяше задушливата воня от краката й, обути в прокъсани маратонки Абибас made in Korea. Беше толкова смотана и осополена от отчаяние, че ми дожаля за нея. С цената на няколко припадъка и дузина повръщания се домогнах до Мара и с все сила я блъснах в шадравана. Окъпах я, напарфюмирах я и удавих веднъж завинаги Абибаса. Оттогава в шадравана не се въдят комари, а с Мара станахме дружки.
Салона… Хм, Салона беше местната шаврантия. Така я наричаха селските бабишкери, а по-младите я кръщаваха пачавра или въртиопашка. А Салона наистина имаше опашка. Дълга, дълга, безкрайна чак. И все от мъже – здрави и напористи селяни. Всички те крещяха и викаха по нея, тропаха нетърпеливо. А Салона само ги поглеждаше като досадни хлебарки, наместваше с ръка тупираната си коса, свиваше устни тип кокоше дупе, правеше си поредното селфи и чак тогава мяташе по няколко бири на тълпата. Кой хванеше, хванеше, кой не – получаваше от нея сочна и разтреперваща псувня. Да, Салона беше барманка в кръчмата „При Тошо Пръча”. И да, веднага си паснахме с нея. Особено що се отнася до тупирането на косите и селфитата в клозета на кръчмето.
Та това сме ние – Къша, Мара, Салона и Штафана. Четири неомъжени момичета, напуснали града, за да заживеят в дебрите на село. И четирите препълни с мечти за пръжки с лук, кърска работа и диви селяни.
Какво ще намерим в село – четете – че надали ще познаете.
До скоро!
Ваша:
Къша Брантиева
Априлци- Хотел Мара Гидик
Сетила се Мара да се побара...
ДОНЧО АНДОНОВ - МАРА БЕЛИ ПЛАТНО НА РЕКА...
Сетила се Мара да се побара...
ДОНЧО АНДОНОВ - МАРА БЕЛИ ПЛАТНО НА РЕКА...
Щафана - нещо ми напомня, ама трябва да се позамисля малко :)
цитирай:)))) Позамисли се :))
Аз само ще обърна внимание, че настоящата героиня е кръстена ШТафана :)))))
цитирайАз само ще обърна внимание, че настоящата героиня е кръстена ШТафана :)))))
Хареса ми началото. Давай нататък, Наде!
цитирай:) И на мен ми хареса ;)
Втора серия ще я "изпрожектирам" скоро :)
цитирайВтора серия ще я "изпрожектирам" скоро :)
Щом е така,побързайте да се запознаете с Вашо Калеков- той ще ви осигури полезни запознанства и ще ви каже няколко "селски" тарикатлъци :))
цитирай:)))))))))))))))))))))))))))) Те момите четири точно за такива селяни мечтаят, дето селски тарикатлици ще им показват :))))))))))))))))))
Ще се запознаят и с него :))))))))))))
цитирайЩе се запознаят и с него :))))))))))))
А какво ще правиш,като доведе братята си Зашо,Рашо и Ташо- ще викаш Салона и Антрето на помощ ли? :))
цитирай:))))))))))))))))))))))) Виж ся, значи Вашо, Зашо, Рашо и Ташо са таман четирима, нали така? Момите ми - Мара, Къша, Салона, Штафана - и те четири...Така... Не ме бива много в математиката, но като че ли всеки ще си има по някого ... Четири по четири са :)))))))))))))))))
цитирай"Сексът и градът" през погледа на една "фръцла":))), която е решила да живее на село.
Много колоритно си пресъздала образите на приятелките на Къша Брантиева, а и нейния, де:).
Разбрах колко много си ми липсвала през времето, в което отсъстваше.
" Какво ще намерим в село – четете – че надали ще познаете."
Интригуващо! Не ми остава нищо друго освен да чета:)))))))).
Прегръщам те!
цитирайМного колоритно си пресъздала образите на приятелките на Къша Брантиева, а и нейния, де:).
Разбрах колко много си ми липсвала през времето, в което отсъстваше.
" Какво ще намерим в село – четете – че надали ще познаете."
Интригуващо! Не ми остава нищо друго освен да чета:)))))))).
Прегръщам те!
Даааа, "Сексът и градът" през погледа на една селска фръцла :))) И всичко е с обратен знак :)
Радвам се, че героините ми са те накарали да се смееш от сърце :)
От сърце прегръдка от мен :)
цитирайРадвам се, че героините ми са те накарали да се смееш от сърце :)
От сърце прегръдка от мен :)
Страхотно четиво. Моля дай назаем малко Мара, защото и у наше "село" има комари. Прегръщам те!
цитирайБлагодара ти!
Пращам ти я Мара, Майче, ха дано ви отърве от комарите:))))))))
Много прегръдки и от мен :))
цитирайПращам ти я Мара, Майче, ха дано ви отърве от комарите:))))))))
Много прегръдки и от мен :))
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
