Постинг
12.07.2015 14:34 -
Сексът и селото: Моя милост и спортът
Една седмица бях под карантина. Наложиха ми я момичетата. Държаха ме под ключ. За мое добро. Да не залитна към Ракетата. Обаче забравиха, че забраненият плод е най-сладък. В случая Ракетата вместо да изчезне яко дим от спомените ми, взе, че се настани царската в главата ми. Момичетата ме обичаха, знаех го, но дали доброто за тях е добро и за мен? Сега, Ракетата е тъп и прост, и не струва – спор нямаше – ама на – исках го. Не по четири пъти. Постоянно! Ден и нощ!
На два пъти се опитвах да бягам, но винаги ме хващаха. Някоя от момичетата винаги беше на пост. При третия ми опит, решиха, че единственото решение за мен е спортът. Записаха ме в групата по доене на овце. На следващата сутрин ме закараха до кошарата и ме връчиха на чобаните. Не си правех илюзиите, че ще мога да се скатая и да избягам – чобаните имаха ръце като клещи, а кучетата им бяха научени да пазят стадото да не се разпръсква.
Дадоха ми номерче. 21. И от мен се искаше да намеря овцата с номер 21 на ухото и да я издоя. Звучи лесно, но не беше точно така. Овцете се оказаха не особено мили и дружелюбни създания. На всичкото отгоре не бяха и тъпи. Да очаквате, че ще заплените овца със стиска сено и малко царевичка, значи сте големи наивници. Или поне аз бях. За разлика от овцата. Номер 21 ме гледаше присмехулно, изчакваше да се приближа до нея, изблейваше ми в лицето и беж в другия край на кошарата. Завре глава между другите овце, върви, че я търси. Исках да се откажа и да напусна кошарата, но чобаните ме тикнаха пак вътре. И всичко започна отначало.
21 – намерих я! Наврях се в купчината овце и се опитах да й надяна въжето на врата. Да, ама вие с овца имали ли сте си работа, щото ако сте си нямали, не ви и трябва. Като риба се изхлузи покрай другите овце и беж пак в другия край на кошарата. От там ми изблея няколко пъти злорадо и най-нагло започна да преживя насреща ми. Прекипя ми! Твойта вълна аз на теб! Втурнах се с все сили към овцата, но джапанките ми Honk Konk се подхлъзнаха и аз с целия си устрем и бяс се пльоснах по гръб в джвакащата от овчи изпражнения и урина смес на кошарата. Изскимтях – оплесках си хубавата прическа, а педикюрът ми вече не беше същия! Овцата изблея победоносно. Ще се подиграваш, значи, а? Изправих се и с още по-голяма настървеност се спуснах към овцата. Направихме пет обиколки на кошарата. Аз все така бясна, номер 21 все така далеч от мен. На шестата обиколка някакво друго овче създание ми пресече пътя. В опита си да си предпазя Honk Konk –ките забих спирачки, но поради високата скорост, която бях развила, не се удържах на едно място и забих нос в джвакащата консистенция на кошарата.
Дорева ми се. Изплюх няколко клечки слама с полепнало по тях. Бях омазана с овча тор, миришех по-зле и от овца. А номер 21 все така въртеше самодоволно опашка и ми блееше подигравателно насреща. Последваха още няколко часа гонитба. Номер 21 бе все така неуловима, но аз можех да се похваля с цяла сюрия зяпачи, които не спираха да ме окуражават с жарки и пламенни думи, които не мога да спомена заради чистотата на аурата си. Благодарение на тяхната подкрепа, на два пъти докопвах овцата му с овца. И макар и двата пъти да оставах с изскубана вълна в ръце, всички ме аплодираха.
Едва привечер, след безброй падания от моя страна, номер 21 прояви милост към оплесканото ми уморено и опозорено същество и се остави да я хвана. Тръгна покорно след мен и стоя мирно, докато я връзвах за станката или както там се казваше. Надянах на врата й торбичка със зоб и клекнах зад нея. Понечих да измия вимето й, но овцата пак показа характер. Блъсна с крак кофичката и разля водата. Така да бъде – немита ще я доя. Едва я докоснах с пръсти и тя пак дигна крак и ритна кофичката за млякото. Ядосах й се и я притиснах здраво в стобора. Почвам да доя и… Онова ми ти същество, определяно като тъпо, приклекна и се изпика в кофата. Само не ми казвайте, че се е стресирала, милата. Когато при следващия ми опит за доене почна да пълни кофата с дарадонки, не издържах и я ударих, ама не силно и по задника. И нали всяко действие си има свое противодействие, та и аз получих удар. Но много по-силен. Между очите.
Следващото нещо, което си спомнях, беше писък на линейка. После хладната вода, с която ме къпаха, тавана на селската болница, лицата на Мара, Салона и Штафана и още някое и друго лице с маска.
Най-интересно обаче беше лицето на Штафана. Едното й око беше посинено, в единия ъгъл на устата имаше кръв, едната вежда издрана, косата проскубана...
Какво ли съм изпуснала?...
На два пъти се опитвах да бягам, но винаги ме хващаха. Някоя от момичетата винаги беше на пост. При третия ми опит, решиха, че единственото решение за мен е спортът. Записаха ме в групата по доене на овце. На следващата сутрин ме закараха до кошарата и ме връчиха на чобаните. Не си правех илюзиите, че ще мога да се скатая и да избягам – чобаните имаха ръце като клещи, а кучетата им бяха научени да пазят стадото да не се разпръсква.
Дадоха ми номерче. 21. И от мен се искаше да намеря овцата с номер 21 на ухото и да я издоя. Звучи лесно, но не беше точно така. Овцете се оказаха не особено мили и дружелюбни създания. На всичкото отгоре не бяха и тъпи. Да очаквате, че ще заплените овца със стиска сено и малко царевичка, значи сте големи наивници. Или поне аз бях. За разлика от овцата. Номер 21 ме гледаше присмехулно, изчакваше да се приближа до нея, изблейваше ми в лицето и беж в другия край на кошарата. Завре глава между другите овце, върви, че я търси. Исках да се откажа и да напусна кошарата, но чобаните ме тикнаха пак вътре. И всичко започна отначало.
21 – намерих я! Наврях се в купчината овце и се опитах да й надяна въжето на врата. Да, ама вие с овца имали ли сте си работа, щото ако сте си нямали, не ви и трябва. Като риба се изхлузи покрай другите овце и беж пак в другия край на кошарата. От там ми изблея няколко пъти злорадо и най-нагло започна да преживя насреща ми. Прекипя ми! Твойта вълна аз на теб! Втурнах се с все сили към овцата, но джапанките ми Honk Konk се подхлъзнаха и аз с целия си устрем и бяс се пльоснах по гръб в джвакащата от овчи изпражнения и урина смес на кошарата. Изскимтях – оплесках си хубавата прическа, а педикюрът ми вече не беше същия! Овцата изблея победоносно. Ще се подиграваш, значи, а? Изправих се и с още по-голяма настървеност се спуснах към овцата. Направихме пет обиколки на кошарата. Аз все така бясна, номер 21 все така далеч от мен. На шестата обиколка някакво друго овче създание ми пресече пътя. В опита си да си предпазя Honk Konk –ките забих спирачки, но поради високата скорост, която бях развила, не се удържах на едно място и забих нос в джвакащата консистенция на кошарата.
Дорева ми се. Изплюх няколко клечки слама с полепнало по тях. Бях омазана с овча тор, миришех по-зле и от овца. А номер 21 все така въртеше самодоволно опашка и ми блееше подигравателно насреща. Последваха още няколко часа гонитба. Номер 21 бе все така неуловима, но аз можех да се похваля с цяла сюрия зяпачи, които не спираха да ме окуражават с жарки и пламенни думи, които не мога да спомена заради чистотата на аурата си. Благодарение на тяхната подкрепа, на два пъти докопвах овцата му с овца. И макар и двата пъти да оставах с изскубана вълна в ръце, всички ме аплодираха.
Едва привечер, след безброй падания от моя страна, номер 21 прояви милост към оплесканото ми уморено и опозорено същество и се остави да я хвана. Тръгна покорно след мен и стоя мирно, докато я връзвах за станката или както там се казваше. Надянах на врата й торбичка със зоб и клекнах зад нея. Понечих да измия вимето й, но овцата пак показа характер. Блъсна с крак кофичката и разля водата. Така да бъде – немита ще я доя. Едва я докоснах с пръсти и тя пак дигна крак и ритна кофичката за млякото. Ядосах й се и я притиснах здраво в стобора. Почвам да доя и… Онова ми ти същество, определяно като тъпо, приклекна и се изпика в кофата. Само не ми казвайте, че се е стресирала, милата. Когато при следващия ми опит за доене почна да пълни кофата с дарадонки, не издържах и я ударих, ама не силно и по задника. И нали всяко действие си има свое противодействие, та и аз получих удар. Но много по-силен. Между очите.
Следващото нещо, което си спомнях, беше писък на линейка. После хладната вода, с която ме къпаха, тавана на селската болница, лицата на Мара, Салона и Штафана и още някое и друго лице с маска.
Най-интересно обаче беше лицето на Штафана. Едното й око беше посинено, в единия ъгъл на устата имаше кръв, едната вежда издрана, косата проскубана...
Какво ли съм изпуснала?...
Григор Димитров вече е в топ 70!
Джокович победи Надал и спечели титлата ...
Шумахер ще се състезава във Формула 1 по...
Джокович победи Надал и спечели титлата ...
Шумахер ще се състезава във Формула 1 по...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Жени чакат розата на унижението. Печалба...
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Жени чакат розата на унижението. Печалба...
Следващ постинг
Предишен постинг
Това 21 да не се окаже овца от мъжки род:)?
Поздрави, Мартинко!
цитирайПоздрави, Мартинко!
Така е... Няма нищо безплатно. Като иска да е селянка, иска селянин, ще трябва и да си "плати" :)) Някак :))))))))
А номер 21... хм... хубав въпрос... Дали пък наистина не е от мъжки род... макар че то и мъжкият и женският род могат да бъдат рогати и диви до издивяване... :)))))))))))))
Хубав ден, Катенце! С много, много настроение :)
Без премеждия :)
цитирайА номер 21... хм... хубав въпрос... Дали пък наистина не е от мъжки род... макар че то и мъжкият и женският род могат да бъдат рогати и диви до издивяване... :)))))))))))))
Хубав ден, Катенце! С много, много настроение :)
Без премеждия :)
Няма как една истинска селянка да не познае номер 21 какво е. :) Освен ако много си е мислела за Ракетата...
цитирай:))))) Имаш право :) Затова и аз попитах чобаните дали аджеба не са си правили веселба с Къша. Казаха, че не са, но овцата /женски род/ имала свое особено отношение към селянките, които носят джапанки Honk Konk :))))))))))))))))))))))))))))))))
Хубава вечер, injir:)
цитирайХубава вечер, injir:)
замислих се... колко жертви, колко приключения /не съвсем приятни/,
колко компромиси - за едното име и за мъж селянин...
а и приятелската вярност и подкрепа са направо покъртителни...
да не говорим за номер 21... милата Къша !!!
Очаквам продължението с интерес, Мартито... нещо важно
сме пропуснали, разбирам. Дожаля ми за Къша... и за Ракетата,
към който някак си имам симпатия.
До скоро.
цитирайколко компромиси - за едното име и за мъж селянин...
а и приятелската вярност и подкрепа са направо покъртителни...
да не говорим за номер 21... милата Къша !!!
Очаквам продължението с интерес, Мартито... нещо важно
сме пропуснали, разбирам. Дожаля ми за Къша... и за Ракетата,
към който някак си имам симпатия.
До скоро.
:)) Налии? Трудно е да си селянка :))) И недей де, не жали за Къша, тя просто имаше нужда да избие от главата си някои мисли :))) А Ракетата... да не мислим и за това :)) Има наистина интресни неща, които сме пропуснали докато сме били с Къша и сме стискали палци да хване номер 21 :)) Скоро :)
Хубав ден, stela50, и много, много настроение :)
цитирайХубав ден, stela50, и много, много настроение :)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
