Постинг
06.08.2015 16:26 -
Сексът и селото 2: Невдоми са пътищата на любовта и секса
Както и предполагах Вацо се оказа влюбен до уши в мен. Демек – не дойде на срещата. Бях на седмото небе от щастие! И ако аз блеех с блеснали очи и се спъвах на всяка крачка, с Мара ставаха странни неща.
Мара беше почнала да се къпе през час, да се пръска с разни силни и тежки парфюми, от които на всички ни призляваше. Беше почнала да се кичи с разни гердани китки в косите. Не си бъркаше в носа, нито си миришеш краката през пет минути, заряза четенето на речници, че и носенето на мръсни дрехи. Нещо не беше наред. Не беше нашата Мара.
Отидох да я видя и познайте какво заварих? Мара готвеше!!! Тя, дето ядеше, каквото й падне, сега готвеше. Ама как готвеше само! Накиприла се беше като магарица за продан – с китки мушкато зад ушите,с някакви диадеми с пеперуди, ластици с врабци и още някакви хвъркати, заседнали там кой знае от кога. Обула бе крака в джапанки на оная суперска марка Манол Банков, за която аз мило и драго, та чак и Вацо бих дала. Облякла бе някакво много фешън проядено от молци фигаро, плетено на една кука. Обула бе шарени чорапи до коляното и оная, късметлийската, фуста на баба й, с която въпросната баба навремето омаяла първия, втория и четвъртия си мъж. Третия го била омаяла без фустан, случило се, докато се къпела в дерето. Голяма сладострастница беше тая баба, но за нея друг път ще разказвам. Важната сега бе Мара. Защото тя готвеше!
Така накипрена тя стоеше пред печката, пуфтеше, потеше се като прасе, бъркаше настървено нещо в казана на печката и от време на време забиваше поглед в нашарената от мухи и мазнотия хартия на стената пред печката. Там бе закачена снимка на Мърто. В цял ръст, гол до кръста, почесващ се по предните си части. Помните го Мърто, нали? Оня, дето все не можеше да се насити на Мара, дето с изгладнели целувки я нападаше, че все на вкусна яхния с бакла му миришела. Е, та, същият този Мърто почнал да се усуква около Партенка Торбакова. Омаяла тя Мърто – то колко ли му трябва на един селянин – и Мърто почнал да мрънка на Мара. Омръзнало му било всеки ден едно и също ядене. Не можел вече така – закуска, обяд, вечеря – все яхния да е.
- Мусака му се било прияло. – мърмореше Мара – Партенка му била правила мусака, аз що не съм взела да се позамисля малко.
- Той сериозно ли? – не вярвах на ушите си аз.
- Да – подсмръкна Мара – и сега му готвя тъпата мусака.
Сополи и сълзи капеха в казана, а Мара бъркаше така настървено, сякаш от това зависеше живота й.
Не разбирах от готвене. Но, първо, никак не ми миришеше на мусака, второ, досега не бях чувала мусака да се готви в казан. Надникнах в казана. Видях някаква сиво-зеленикаво кашесто нещо, смърдящо на… на…
- Маро! Готвиш чорапите си! – викнах аз и избутах Мара от печката.
Дръпнах казана настрани, понечих да откача снимката на Мърто и… Аууучччччч!!! Мара като орлица бе връхлетяла върху ми, с едната си ръка бе стиснала гърлото ми, а с другата извиваше ръката ми назад. Събори ме на земята и изтръгна снимката от ръцете ми, сви се в ъгъла зад вратата и зациври.
Значи, вяра да нямаш на слаботелесните! Разтривах врат и ръка. Леле, как болеше!
По едно време Мара спря да циври. Изправи се и тръгна навън.
- Къде отиваш? – питам.
Мълчи. Вървеше като в транс. Аз след нея. Мара стигна до лозето и закачи снимката на Мърто на плашилото. Смело! Или пък бе проява на слабост? Не ми пукаше. Важното беше, че Мара излезе от транса и пак беше същото момиче, което познавах. Не можеш да накараш реката да тече в обратната посока. Но и не бе нужно.
Влязохме с Мара в близката кръчма да пийнем по едно-две. По-късно към нас се присъединиха Салона и Штафана. Питате се къде бяха, нали?
Ами, Салона бе на работа. Тошо Пръча й бе поставил ултиматум – или ще работи зад тезгяха, или ще мие тоалетните. Не можело то ей тъй да си развявала байрака по разни концерти. Селянин!
Штафана пък бе помъкната от шефката си в съседното село на пазар. Шефката й нещо не одобрявала гардероба на Штафана, че все с къси поли ходела.
Ракията и на четирите ни дойде добре. След полунощ, докато Салона и Штафана пяха „Каруцари, сбогооом…”, Мара се натискаше под масата с Кольо Жабата, аз бях заспала в скута на някакъв селянин.
На сутринта този селянин се оказа Ракетата, а аз крещях от ужас! Това пък как се случи, бе?!
Мара беше почнала да се къпе през час, да се пръска с разни силни и тежки парфюми, от които на всички ни призляваше. Беше почнала да се кичи с разни гердани китки в косите. Не си бъркаше в носа, нито си миришеш краката през пет минути, заряза четенето на речници, че и носенето на мръсни дрехи. Нещо не беше наред. Не беше нашата Мара.
Отидох да я видя и познайте какво заварих? Мара готвеше!!! Тя, дето ядеше, каквото й падне, сега готвеше. Ама как готвеше само! Накиприла се беше като магарица за продан – с китки мушкато зад ушите,с някакви диадеми с пеперуди, ластици с врабци и още някакви хвъркати, заседнали там кой знае от кога. Обула бе крака в джапанки на оная суперска марка Манол Банков, за която аз мило и драго, та чак и Вацо бих дала. Облякла бе някакво много фешън проядено от молци фигаро, плетено на една кука. Обула бе шарени чорапи до коляното и оная, късметлийската, фуста на баба й, с която въпросната баба навремето омаяла първия, втория и четвъртия си мъж. Третия го била омаяла без фустан, случило се, докато се къпела в дерето. Голяма сладострастница беше тая баба, но за нея друг път ще разказвам. Важната сега бе Мара. Защото тя готвеше!
Така накипрена тя стоеше пред печката, пуфтеше, потеше се като прасе, бъркаше настървено нещо в казана на печката и от време на време забиваше поглед в нашарената от мухи и мазнотия хартия на стената пред печката. Там бе закачена снимка на Мърто. В цял ръст, гол до кръста, почесващ се по предните си части. Помните го Мърто, нали? Оня, дето все не можеше да се насити на Мара, дето с изгладнели целувки я нападаше, че все на вкусна яхния с бакла му миришела. Е, та, същият този Мърто почнал да се усуква около Партенка Торбакова. Омаяла тя Мърто – то колко ли му трябва на един селянин – и Мърто почнал да мрънка на Мара. Омръзнало му било всеки ден едно и също ядене. Не можел вече така – закуска, обяд, вечеря – все яхния да е.
- Мусака му се било прияло. – мърмореше Мара – Партенка му била правила мусака, аз що не съм взела да се позамисля малко.
- Той сериозно ли? – не вярвах на ушите си аз.
- Да – подсмръкна Мара – и сега му готвя тъпата мусака.
Сополи и сълзи капеха в казана, а Мара бъркаше така настървено, сякаш от това зависеше живота й.
Не разбирах от готвене. Но, първо, никак не ми миришеше на мусака, второ, досега не бях чувала мусака да се готви в казан. Надникнах в казана. Видях някаква сиво-зеленикаво кашесто нещо, смърдящо на… на…
- Маро! Готвиш чорапите си! – викнах аз и избутах Мара от печката.
Дръпнах казана настрани, понечих да откача снимката на Мърто и… Аууучччччч!!! Мара като орлица бе връхлетяла върху ми, с едната си ръка бе стиснала гърлото ми, а с другата извиваше ръката ми назад. Събори ме на земята и изтръгна снимката от ръцете ми, сви се в ъгъла зад вратата и зациври.
Значи, вяра да нямаш на слаботелесните! Разтривах врат и ръка. Леле, как болеше!
По едно време Мара спря да циври. Изправи се и тръгна навън.
- Къде отиваш? – питам.
Мълчи. Вървеше като в транс. Аз след нея. Мара стигна до лозето и закачи снимката на Мърто на плашилото. Смело! Или пък бе проява на слабост? Не ми пукаше. Важното беше, че Мара излезе от транса и пак беше същото момиче, което познавах. Не можеш да накараш реката да тече в обратната посока. Но и не бе нужно.
Влязохме с Мара в близката кръчма да пийнем по едно-две. По-късно към нас се присъединиха Салона и Штафана. Питате се къде бяха, нали?
Ами, Салона бе на работа. Тошо Пръча й бе поставил ултиматум – или ще работи зад тезгяха, или ще мие тоалетните. Не можело то ей тъй да си развявала байрака по разни концерти. Селянин!
Штафана пък бе помъкната от шефката си в съседното село на пазар. Шефката й нещо не одобрявала гардероба на Штафана, че все с къси поли ходела.
Ракията и на четирите ни дойде добре. След полунощ, докато Салона и Штафана пяха „Каруцари, сбогооом…”, Мара се натискаше под масата с Кольо Жабата, аз бях заспала в скута на някакъв селянин.
На сутринта този селянин се оказа Ракетата, а аз крещях от ужас! Това пък как се случи, бе?!
Тагове:
лично аз ги скивъм , кът на кИно...
твоийте Герои , милаа.....
штафана ,и ..штъ бацна по БузкЪтъ ,беб ...
Мноого си добраа.....
цитирайтвоийте Герои , милаа.....
штафана ,и ..штъ бацна по БузкЪтъ ,беб ...
Мноого си добраа.....
И все по-секси става, нали? ;) ;)
Ти си сладурана, емоционална много и с богато въображение :)
А за бацванията по бузките - но проблем, ма да знаеш, че и героините и героините ми ще се наредят на опашка ;)
цитирайТи си сладурана, емоционална много и с богато въображение :)
А за бацванията по бузките - но проблем, ма да знаеш, че и героините и героините ми ще се наредят на опашка ;)
:) :) :) Все по-весело и по-весело става при теб! Има от всичко - и чувства, и бой, и интрига. Чакам продължението.
цитирайПривет, Милена :)
Героините ми са веселячки, малко лудички дори, но пък страстни натури, т.е. всичко правят със страст:) Затова има и чувства, и бой, и интрига, и крясъци... :)
Хубав ден ти желая!
цитирайГероините ми са веселячки, малко лудички дори, но пък страстни натури, т.е. всичко правят със страст:) Затова има и чувства, и бой, и интрига, и крясъци... :)
Хубав ден ти желая!
Посмях се от сърце на чудноватите приключения на твоите герои- от техните истории би се получил цял сериал,мене ако питаш,и ще бъде много по-добър от турските,с които ни измъчват телевизиите напоследък!
цитирай:))) Предполагам, че си прав, поне на героините им иде като погалване по егото, че от техните истории би станал добър сериал :))) Па и аз, ся... добре си звучи, та затова "епизоди", "сезони"... :)
Хубав ден, shtaparov, и много, много настроение :)
цитирайХубав ден, shtaparov, и много, много настроение :)
shtaparov написа:
Посмях се от сърце на чудноватите приключения на твоите герои- от техните истории би се получил цял сериал,мене ако питаш,и ще бъде много по-добър от турските,с които ни измъчват телевизиите напоследък!
Наистина си чудесен разказвач, Мартито... страхотни образи -
толкова живи, забавни, смешни и тъжни... истински.
..." Не можеш да накараш реката да тече в обратната посока."...
но не е и нужно.
Не гледам турски сериали, но твоите - със сигурност бих гледала.
Отивам на следващия епизод, а ти готви продължението...
Приятна вечер !
цитирайтолкова живи, забавни, смешни и тъжни... истински.
..." Не можеш да накараш реката да тече в обратната посока."...
но не е и нужно.
Не гледам турски сериали, но твоите - със сигурност бих гледала.
Отивам на следващия епизод, а ти готви продължението...
Приятна вечер !
Благодаря ти, stela50, за високата оценка!
В интерес н истината и аз не гледам турски сериали, но ще е голяма забава да гледам и аз този си сериал :))))))
Хубав ден, stela50, скоро ще се появи и следващият епизод :)
цитирайВ интерес н истината и аз не гледам турски сериали, но ще е голяма забава да гледам и аз този си сериал :))))))
Хубав ден, stela50, скоро ще се появи и следващият епизод :)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете