Постинг
20.08.2015 16:23 -
Сексът и селото 2: Тренировка, кафе без кафе и дантела
Тренировка. По тае-бо. Да й се не види макар и голямата уста на Мара! Много добре знаеше, че не исках да се разчува с какво съм се занимавала в града, нали исках да се впиша в селото, селянка да ставам. Ама е и тя, ама! Малко й беше, че я овиках! Ма били се договорили с Кольо – тя да се поддържа чиста, пък той във форма да бъдел. Ма мен какво ме грее това!? Защо ме намесва в техните работи? Баси!…
После като се поуспокоих… хм… не беше толкова лошо. Знам ги мъжете каква слаба ракия са на тренировките. Ако някой се осмелеше да влезе в зала веднъж, рядко повтаряше. А ще е чудесно да натрия наглия, изнудвачески нос на Кольо. Такава мускулна треска ще му направя, че поне три дена ще се чуди как се става от легло, как се ходи до тоалетна и как се слиза по стъпала. Ще ме изнудва той мене!
В шест без нещо бях на стадиона. Селският стадион беше всичко на всичко една поляна, оградена от три страни с храсталаци. Четвъртата представляваше отломки от някогашни трибуни. Кольо вече беше там и си праскаше селфита. Беше навлякъл някаква избеляла рубашка и дочен панталон, на който единия крачол бе навил до коляното, а другия – до глезена. Пъчеше се като пуяк, издуваше бузи, на един крак заставаше, па клякаше, па в профил, па залегнал, па… Голямо щракане. Голееем спортист! Оставаше и автографи да раздава!
Ха така! А това какво е?
- Ей, шапионина, яла тука, бе! – подвикнах аз на Кольо.
Припка той с маниера на дългогодишен маратонец.
- Тоя какво прави тука? – питам аз и соча рошавия селянин, залегнал в тревата.
- Кой?... Той ли?... Ами… той… искаше… и той да тренира…
- Аз „уговорка” имам с теб! – прекъснах мънкането на Кольо – Не с теб и още някой!
Кольо леко се попритесни, но после се ухили и ме подхвана свойската през рамената.
- Хайде сега – поде той – бъди готина селянка, направи компромис. Какво пък толкова. Където един, там и двама.
- Забрави! Няма да стане!
Избутах ръката на Кольо от себе си и тръгнах.
- Ама, Къши, чакай! – засили се Кольо – Нали не искаш да кажа на Салона за…
- Сама отивам да й кажа!
- Ама, Къши, стига, моля ти се! Заради Мара… Той няма да пречи… Ще видиш! Нито пък ще каже на някого… Моля те!…
Заради Мара. Да бе!...
- Не! И без това няма да се справите! – мърморя аз и не спирам.
Кольо все така подтичва след мен и мрънка умоляващо.
- О, ще се! Ще видиш! Всичко ще правим! Каквото кажеш и колкото кажеш!
Всичко, значи. Хмммм… Ами даааа! Как не се сетих по-рано!
Спрях се. Казах на Кольо да извика подкреплението си. Вика го. Оня идва, на спринт.
- Как се казваш? – питам го.
- Фидан.
- Искал си да тренираш, вярно ли е?
- Да!
Брех! Няма колебание!
- И си готов на всичко за това?
Фидан погледна Кольо въпросително и явно бе получил разрешение, щото още по-възторжено извика:
- Да!
- Чудесно! Оставаш на тренировка, ако излезеш с приятелката ми Штафана.
- Ами… аз.. то .. – закърши китки Фидан.
- Аз, той, те – да или не?
Фидан пристъпи от крак на крак, изпука няколко пъти врат и пръсти, па изплю измъчено:
- Да…
- Хубуу! Да почваме тогава.
Накарах ги да събуят цървулите, пуснах вефа на Тонету Дветричетирираро и ги почнах. Удари с ръце, с крака, в комбинации с подскоци. Напред, назад, встрани, едно, две, три… до десет и обратно. Кольо и Фидан мятат крайници, подскачат, тресат телеса, падат, стават, потят се като за световно, едва дишат на моменти, ама всичко правят. А мерна някой да се скатава – награда и за двамата още две по десет повторения на упражнението.
Час и нещо мина. Аз – доволна, пълна с енергия. Кольо и Фидан – тръшнали се в треволяка, името си не можеха да кажат. Ще ми се правите на оборотни, а?
- Утре пак тук. По същото време.
Ухилиха ми се измъчено в знак, че все пак са ме чули.
Прибрах се. Къщата ми празна. Ракетата го бяха пратили спешно в съседно село командировка. Ама не в съседното на нашето село, а в онова, дето е през девет баира, та чак след десетия. Баси ттъППото! (с акцент върху Т и П) Нищо не ми се правеше – нито ми се ядеше, ни ми се спеше.
Че като почнах – ту гоблен шия, ту брюкселска дантела плета. Чак към шест сутринта дремнах дотолкова, колкото после да стана и да констатирам, че съм си направила кафе без кафе.
Май Ракетата ми липсваше…
После като се поуспокоих… хм… не беше толкова лошо. Знам ги мъжете каква слаба ракия са на тренировките. Ако някой се осмелеше да влезе в зала веднъж, рядко повтаряше. А ще е чудесно да натрия наглия, изнудвачески нос на Кольо. Такава мускулна треска ще му направя, че поне три дена ще се чуди как се става от легло, как се ходи до тоалетна и как се слиза по стъпала. Ще ме изнудва той мене!
В шест без нещо бях на стадиона. Селският стадион беше всичко на всичко една поляна, оградена от три страни с храсталаци. Четвъртата представляваше отломки от някогашни трибуни. Кольо вече беше там и си праскаше селфита. Беше навлякъл някаква избеляла рубашка и дочен панталон, на който единия крачол бе навил до коляното, а другия – до глезена. Пъчеше се като пуяк, издуваше бузи, на един крак заставаше, па клякаше, па в профил, па залегнал, па… Голямо щракане. Голееем спортист! Оставаше и автографи да раздава!
Ха така! А това какво е?
- Ей, шапионина, яла тука, бе! – подвикнах аз на Кольо.
Припка той с маниера на дългогодишен маратонец.
- Тоя какво прави тука? – питам аз и соча рошавия селянин, залегнал в тревата.
- Кой?... Той ли?... Ами… той… искаше… и той да тренира…
- Аз „уговорка” имам с теб! – прекъснах мънкането на Кольо – Не с теб и още някой!
Кольо леко се попритесни, но после се ухили и ме подхвана свойската през рамената.
- Хайде сега – поде той – бъди готина селянка, направи компромис. Какво пък толкова. Където един, там и двама.
- Забрави! Няма да стане!
Избутах ръката на Кольо от себе си и тръгнах.
- Ама, Къши, чакай! – засили се Кольо – Нали не искаш да кажа на Салона за…
- Сама отивам да й кажа!
- Ама, Къши, стига, моля ти се! Заради Мара… Той няма да пречи… Ще видиш! Нито пък ще каже на някого… Моля те!…
Заради Мара. Да бе!...
- Не! И без това няма да се справите! – мърморя аз и не спирам.
Кольо все така подтичва след мен и мрънка умоляващо.
- О, ще се! Ще видиш! Всичко ще правим! Каквото кажеш и колкото кажеш!
Всичко, значи. Хмммм… Ами даааа! Как не се сетих по-рано!
Спрях се. Казах на Кольо да извика подкреплението си. Вика го. Оня идва, на спринт.
- Как се казваш? – питам го.
- Фидан.
- Искал си да тренираш, вярно ли е?
- Да!
Брех! Няма колебание!
- И си готов на всичко за това?
Фидан погледна Кольо въпросително и явно бе получил разрешение, щото още по-възторжено извика:
- Да!
- Чудесно! Оставаш на тренировка, ако излезеш с приятелката ми Штафана.
- Ами… аз.. то .. – закърши китки Фидан.
- Аз, той, те – да или не?
Фидан пристъпи от крак на крак, изпука няколко пъти врат и пръсти, па изплю измъчено:
- Да…
- Хубуу! Да почваме тогава.
Накарах ги да събуят цървулите, пуснах вефа на Тонету Дветричетирираро и ги почнах. Удари с ръце, с крака, в комбинации с подскоци. Напред, назад, встрани, едно, две, три… до десет и обратно. Кольо и Фидан мятат крайници, подскачат, тресат телеса, падат, стават, потят се като за световно, едва дишат на моменти, ама всичко правят. А мерна някой да се скатава – награда и за двамата още две по десет повторения на упражнението.
Час и нещо мина. Аз – доволна, пълна с енергия. Кольо и Фидан – тръшнали се в треволяка, името си не можеха да кажат. Ще ми се правите на оборотни, а?
- Утре пак тук. По същото време.
Ухилиха ми се измъчено в знак, че все пак са ме чули.
Прибрах се. Къщата ми празна. Ракетата го бяха пратили спешно в съседно село командировка. Ама не в съседното на нашето село, а в онова, дето е през девет баира, та чак след десетия. Баси ттъППото! (с акцент върху Т и П) Нищо не ми се правеше – нито ми се ядеше, ни ми се спеше.
Че като почнах – ту гоблен шия, ту брюкселска дантела плета. Чак към шест сутринта дремнах дотолкова, колкото после да стана и да констатирам, че съм си направила кафе без кафе.
Май Ракетата ми липсваше…
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
по гоот......
и , ако некой Бунга Бунга завъртиш
ехеее... ...
поздравче ,мила
Pachanga - Loco
https://youtu/YkZmXN216Q0
цитирайи , ако некой Бунга Бунга завъртиш
ехеее... ...
поздравче ,мила
Pachanga - Loco
https://youtu/YkZmXN216Q0
Налииии , става все по-гот :)))))))
Радвам се, че ти харесва, душице:)
Мерси за поздравчетооо:)
Хубава вечер! И сладки сънища :)
цитирайРадвам се, че ти харесва, душице:)
Мерси за поздравчетооо:)
Хубава вечер! И сладки сънища :)
А аз се чудя що някои приятелки ту гоблен шият , ту брюкселски дантели плетат... То, сигурно и на тях им липсва някой като Ракетата... :)
цитирай:))) Най-вероятно ;)))
А имаш ли и такива, които да правят кафе без кафе? Щото аз познавам една такава :)))
Хубав ден, injir, и весело настроение :)
цитирайА имаш ли и такива, които да правят кафе без кафе? Щото аз познавам една такава :)))
Хубав ден, injir, и весело настроение :)
,,Кафе без кафе,, е много сложен случай. Двама като Ракетата са й нужни... :)
цитирай:))))))))))))))))))))))))) Нали - много сложен случай е:))))))))))))))) За двама :))))))))))))) Знаех си аз, знаех си, че някой хора без акъл остават, докато мислят за други:))))))))))
цитирайОбичкам те, миличка! Сърчице, сърчице, сърчице, целувка, целувка, целувка (как може да няма емотикони тука :)..... Гений малък мой!!!!!!
цитирай:)))) Наистина! - Как може да няма емотиконки тук! :))
Сърчице, сърчице, прегръдка, целувка, сърчице :)
цитирайСърчице, сърчице, прегръдка, целувка, сърчице :)
във всяко едно отношение - в обучението, в любовта...
А за гоблените и дантелите - аплодисменти с възхищение!
Прегръдки за теб, Мартито !
цитирайА за гоблените и дантелите - аплодисменти с възхищение!
Прегръдки за теб, Мартито !
Прегръдки и за теб, stela50 :)
В този епизод на Къша най-после и просветва - ако и за малко да е - че обича Ракетата :))) А от дантелите и гоблените - нищо не става - гарантирам ти :)
цитирайВ този епизод на Къша най-после и просветва - ако и за малко да е - че обича Ракетата :))) А от дантелите и гоблените - нищо не става - гарантирам ти :)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
