Постинг
27.08.2015 16:42 -
Сексът и селото 2: Любов, любооов, та дрънка
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3106 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2015 17:10
Прочетен: 3106 Коментари: 10 Гласове:
18
Последна промяна: 27.08.2015 17:10
- Значи тук живее Фидан?
- Да. – отвръща Кольо и да го няма.
Виж го ти Фиданката – само на пресечка живее от мен. И как добре се е уредил – с къща, с дворче, далеч от мама и татко. Мдааа, усещам, че това много, ама много ще допадне на Штафана.
Отварям портичката с табелка „Образцов дом” и влизам. Няма куче, нито коте. Но има редове лозе, лехи с картофи, пипер, домати, стопански постройки… Браво! И - хоп! – след завойчето що да видя – бяла варосана къщурка с постав отпред и в посатава – Фидан. ( бел.ав. постав – голям правоъгълен дървен съд, наподобяващ голямо корито) Плацика се милият, заляга в балкан от пяна, па току се издигне и – прас! – едно маваши-гери и щрак с телефона. После вземе па се сниши, погледне лошо и – прас! – ляво кроше и пак щрак с телефона. Сетне премества телефона в другата ръка и – прас! – дясно кроше. Няколко кати изигра в постава, обогатени с изплезвания, сластни погледи, чупки в кръста и нацупени устни.
Евала!!! Ашколсун даже!
Аз така не мога! Това хем да се къпеш, хем да се биеш, хем да си секси, хем да си невинен, хем изкушаващ, па на всичкото отгоре и фотограф – уау! Как да не му изръкопляскам, а!
- Браво! Брависимо! Екселенте!
Фидан рязко се обърна къде гърмян заек и се изчерви като попарен с коприва. Мда, чак сега забеляза, че е имал публика. И тъкмо да го похваля за бойните му умения по долни гащи, той взе, че се потопи целия в постава.
Ново качество – срамежливост. Още един плюс в графата за Штафана.
Фидан нямаше шнорхел, колко пък толкоз щеше да издържи под вода. Сднах на края на постава и зачаках. Ами не много.
- Ти… ти… нещо за тренировката ли?... – измънка най-после Фидан ведно с плюене на вода и пяна.
- Мхм, за тренировката – ухилвам му се аз радушно.
Пък той незнайно що се сниши пак във водата. А бях със скръстени ръце.
- Помниш ли първата тренировка? – питам аз.
- Да.
- А помниш ли какво говорихме преди нея?
- Амииии… да… май…
- Минаха няколко тренировки, нали?
- Да.. .– съгласи се неохотно той.
- И?
- Ми… аз… не съм… как да кажа…
Заовърта Фидан и вкара миловидна, подкупваща и същевременно дълбокомъдрена физиономия, целяща убеждаване на Къша.
- Значи, Къши,… сега.., ще бъда честен… не обичам да претупвам нещата. Не съм такъв човек. Не мога през пръсти. Приятелката ти не заслужава това. Заслужава най-доброто, заслужава всичко да е перфектно. А пък това си изисква време, да се изпипат нещата, да се оттренират… Не съм готов все още… Разбираш ли ме?
Разбира се, че го разбирах. Има си хас да не го! Добър е! Признавам му го! Ама не ме убеди!
- Аз пък мисля, че вече си готов – намигнах му и го потупах по голото коляно, подало се над вода и пяна.
- Къши! Къши! Къде си бре, жена? Защо ме извика тук?
Беше Штафана. И идеше точно навреме и точно на място според както се уговорихме.
- Какво правиш… ъъъ….. той….. ъъъ….
Штафана повече не можа и дума да каже. Зяпна като селянин невидяла и чак след като я хванах за ръката, се сети, че и аз съм там.
- Той… той…- запелтечи тя, сочейки към Фидан замечтано.
- Той много те харесва – поясних й аз. – Казва се Фидан. Малко срамежливец си пада, та… затова те извиках ти да дойдеш.
- Чудесен е! – изписка Штафана влюбено и ме стисна в силна прегръдка.
- Твой е, миличка. Целият!
И тръгнах. Че няма да им светя я!
Фидан отпървом се опитал да бяга, ма дъното на постава му с постав било доста хлъзгаво, та никак си не успял да се измъкне. Така по-късно твърдеше той пред Кольо. Штафана обаче имаше друга версия. На нея опитите на Фидан да се измъкне яко дим й се видели като юрване от негова страна да я гушка и целува. Че като се засилила и влюбената ми от пръв взор Штафана, че като се метнала със скок отгоре Фидан, та половината вода изкара от постава, барабар с въздуха на Фидан. Но наша Штафана не е някоя градска кифла да го удари на стрес, паника и депресия. И хленч. Веднага приложила дишане уста в уста. Ама така се увлякла да го спасява Фидана, че най-вероятно и утре ще са му подути устните. И понеже той леко позамаян бил още, та го метнала на рамо като чувал с картофи и го довела на тренировка. И докато дойде Кольо, Штафана тръшна новата си изгора в треволяка и го награби любовната. До мен достигаше само:
- Фиденце мое сладко, вкусно , ненагледно. Срамливчето ми ти! Ах, как ще си те обичам аз теб! Само ако знаеш!...
… примесено с мляскане и ръмжане доволно.
И го стисваше до себе си, стискаше щастливо и разнежено и му обещаваше да го заведе у тях си, да го храни, гали, гушка, облича, обича и каквато там друга нежност й дойде на акъл. А Фидан гледаше жално като напъдено кученце.
Но… това е положението. Каквото повикало, такова се обадило. Ми така де. Тае-бо-то не е размазване. В постава.
- Да. – отвръща Кольо и да го няма.
Виж го ти Фиданката – само на пресечка живее от мен. И как добре се е уредил – с къща, с дворче, далеч от мама и татко. Мдааа, усещам, че това много, ама много ще допадне на Штафана.
Отварям портичката с табелка „Образцов дом” и влизам. Няма куче, нито коте. Но има редове лозе, лехи с картофи, пипер, домати, стопански постройки… Браво! И - хоп! – след завойчето що да видя – бяла варосана къщурка с постав отпред и в посатава – Фидан. ( бел.ав. постав – голям правоъгълен дървен съд, наподобяващ голямо корито) Плацика се милият, заляга в балкан от пяна, па току се издигне и – прас! – едно маваши-гери и щрак с телефона. После вземе па се сниши, погледне лошо и – прас! – ляво кроше и пак щрак с телефона. Сетне премества телефона в другата ръка и – прас! – дясно кроше. Няколко кати изигра в постава, обогатени с изплезвания, сластни погледи, чупки в кръста и нацупени устни.
Евала!!! Ашколсун даже!
Аз така не мога! Това хем да се къпеш, хем да се биеш, хем да си секси, хем да си невинен, хем изкушаващ, па на всичкото отгоре и фотограф – уау! Как да не му изръкопляскам, а!
- Браво! Брависимо! Екселенте!
Фидан рязко се обърна къде гърмян заек и се изчерви като попарен с коприва. Мда, чак сега забеляза, че е имал публика. И тъкмо да го похваля за бойните му умения по долни гащи, той взе, че се потопи целия в постава.
Ново качество – срамежливост. Още един плюс в графата за Штафана.
Фидан нямаше шнорхел, колко пък толкоз щеше да издържи под вода. Сднах на края на постава и зачаках. Ами не много.
- Ти… ти… нещо за тренировката ли?... – измънка най-после Фидан ведно с плюене на вода и пяна.
- Мхм, за тренировката – ухилвам му се аз радушно.
Пък той незнайно що се сниши пак във водата. А бях със скръстени ръце.
- Помниш ли първата тренировка? – питам аз.
- Да.
- А помниш ли какво говорихме преди нея?
- Амииии… да… май…
- Минаха няколко тренировки, нали?
- Да.. .– съгласи се неохотно той.
- И?
- Ми… аз… не съм… как да кажа…
Заовърта Фидан и вкара миловидна, подкупваща и същевременно дълбокомъдрена физиономия, целяща убеждаване на Къша.
- Значи, Къши,… сега.., ще бъда честен… не обичам да претупвам нещата. Не съм такъв човек. Не мога през пръсти. Приятелката ти не заслужава това. Заслужава най-доброто, заслужава всичко да е перфектно. А пък това си изисква време, да се изпипат нещата, да се оттренират… Не съм готов все още… Разбираш ли ме?
Разбира се, че го разбирах. Има си хас да не го! Добър е! Признавам му го! Ама не ме убеди!
- Аз пък мисля, че вече си готов – намигнах му и го потупах по голото коляно, подало се над вода и пяна.
- Къши! Къши! Къде си бре, жена? Защо ме извика тук?
Беше Штафана. И идеше точно навреме и точно на място според както се уговорихме.
- Какво правиш… ъъъ….. той….. ъъъ….
Штафана повече не можа и дума да каже. Зяпна като селянин невидяла и чак след като я хванах за ръката, се сети, че и аз съм там.
- Той… той…- запелтечи тя, сочейки към Фидан замечтано.
- Той много те харесва – поясних й аз. – Казва се Фидан. Малко срамежливец си пада, та… затова те извиках ти да дойдеш.
- Чудесен е! – изписка Штафана влюбено и ме стисна в силна прегръдка.
- Твой е, миличка. Целият!
И тръгнах. Че няма да им светя я!
Фидан отпървом се опитал да бяга, ма дъното на постава му с постав било доста хлъзгаво, та никак си не успял да се измъкне. Така по-късно твърдеше той пред Кольо. Штафана обаче имаше друга версия. На нея опитите на Фидан да се измъкне яко дим й се видели като юрване от негова страна да я гушка и целува. Че като се засилила и влюбената ми от пръв взор Штафана, че като се метнала със скок отгоре Фидан, та половината вода изкара от постава, барабар с въздуха на Фидан. Но наша Штафана не е някоя градска кифла да го удари на стрес, паника и депресия. И хленч. Веднага приложила дишане уста в уста. Ама така се увлякла да го спасява Фидана, че най-вероятно и утре ще са му подути устните. И понеже той леко позамаян бил още, та го метнала на рамо като чувал с картофи и го довела на тренировка. И докато дойде Кольо, Штафана тръшна новата си изгора в треволяка и го награби любовната. До мен достигаше само:
- Фиденце мое сладко, вкусно , ненагледно. Срамливчето ми ти! Ах, как ще си те обичам аз теб! Само ако знаеш!...
… примесено с мляскане и ръмжане доволно.
И го стисваше до себе си, стискаше щастливо и разнежено и му обещаваше да го заведе у тях си, да го храни, гали, гушка, облича, обича и каквато там друга нежност й дойде на акъл. А Фидан гледаше жално като напъдено кученце.
Но… това е положението. Каквото повикало, такова се обадило. Ми така де. Тае-бо-то не е размазване. В постава.
Тагове:
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Западняци разказват защо са избягали от ...
Военната логистика
Западняци разказват защо са избягали от ...
Военната логистика
действието се развива така шеметно бързо,
че чак не можеш да го стигнеш...
А отделни моменти и изрази разсмиват искрено.
Поздрави !
цитирайче чак не можеш да го стигнеш...
А отделни моменти и изрази разсмиват искрено.
Поздрави !
сполай ти Вдъхновението ,мартиии....
заразително стана , ма душичке...
Хубава вечер от мен....
цитирайзаразително стана , ма душичке...
Хубава вечер от мен....
Здравей! :) И от четирите ми героини! :) Истински фурии са на моменти... и изненадват с поведение дори мен :))))
Благодаря, че изрази мнение! :)
Хубава вечер, stela50 :)
цитирайБлагодаря, че изрази мнение! :)
Хубава вечер, stela50 :)
:))) Ех, душице, чувствителна си ти и си усетила силния любовен заряд :)) Те затва явно е заразително :))
Само що Фидан гледа жално не ми е ясно, но.. но пък Штафана е щастлива :)
Голяма гушка от мен, хубавице:)
цитирайСамо що Фидан гледа жално не ми е ясно, но.. но пък Штафана е щастлива :)
Голяма гушка от мен, хубавице:)
Ми то половината мъже се молят за такова спасяване и такива тренировки- давай по-усилено,на времето стандарта ми беше 3-4 пъти на ден! :))
цитирай:)))))) Виж сега, те са селяни - имат и друга работа през деня, не само да се къпят из постави и да ходят след селянки :)))))) Та 3-4 пъти... може, ма да не са тренировки по стадионите ;)))))
цитирайАми да- как позна,не се надявах да успееш от първия път??!! :)) Самите тренировки разбира се- даже и извън стадионите! :))
цитирай:))))))))))))))))))) Е, па я имам вишу, ти къ я мислиш тая работа, м? ;)))))))))))))))
цитирайДай да я видим веднага! :))
цитирайКое да се види - вишуто ли? Че то не ми ли личи к`ва съм лична умница-хубавица, м?:))))))))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете