Постинг
14.10.2015 21:44 -
Сексът и селото 2: Под чехълче
След случката с караула Ракетата нещо се промени. Нещо се отключи, някакъв механизъм се задейства у него. На две фази. Едната беше ролята на куче пазач. Не ме изпускаше от поглед. Дори и когато спим. А съм помръднала, а ме е стиснал с ръце до себе си. Като излезем някъде, върви до мен или след мен, здраво ми стиска ръката и проръмжава като котка, пазеща плячката си. И това на всеки минал покрай нас селянин. Изобщо правеше-струваше, все около дупето ми се въртеше и дебнеше да не би някой да ме вземе. Това, от една страна, ми беше забавно, от друга – ми харесваше. А от по-друга – ми бе странно. То кога ли някой е давал зор да ме опазва за себе си. Как да ми е не странно.
Втората му фаза бе преди всичко забавна. Тя включваше угаждане на Къша за всичко, както и щателно оглеждане и кипрене на негова милост. Кокетничеше с огледалото като застаряваща блондинка – ма така как съм, а така .. и така май трябва да съм добре, а така дали ще й се харесам… И току се впусне в глезене и мрънкане, че съм си държала целувките и гушките в джоба… Или в ръкава. И колко отдавна - преди две минути примерно - не съм му била казвала, че го обичам…
И докато аз се забавлявах с Ракетата и поведението му на собственик и на глезена кипра, то при Мара и Кольо нещата тръгнали на птеродактил страна. Щото и Кольо – фръц! – зарад караула. Само Салона нямаше такива проблеми. Засега.
Та Кольо нос бе навирил, обет за мълчание сякаш бе дал и фасон след фасон на Мара правел. За нея недостъпен, ама за другите селянки достъпен го давал.
Естествено Мара ни плачеше на нас. И как да не ни плаче. Кольо, без да знае, бе разбудил спомена за Мърто.
- Знаеш ли какво? – рече Салона, ядосана, че приятелката й страда – тоя Кольо заслужава да му теглиш един тупаник!
- Ама хубав тупаник! – потвърдих аз.
- Такъв, че да те схване от раз! – въодушеви се съвсем Салона и потри ръце – Ще прави той изцепки, че и фасони. Айде бе! Един идиот ти бе достатъчен!
- Да! – извика Штафана – Ако не можеш да го набиеш ти, аз ще го отупам с кеф!
- И аз! – казахме в един глас аз и Салона.
Не че бяхме баси и побойничките или мъжемразките, просто не искахме да виждаме оная Мара, която плачеше на пода зад вратата и всячески се стараеше да стане нещо, което не е, само и само да угоди някому.
А, сега, Мара – дали заради нас, или заради себе си, или заради проявената някога глупост да позволи на някого да я кара да се чувства зле от себе си – но поотупала (буквално и преносно) Кольо. По-точно – зашлевила му две яки и звучни плесници. От сърце. Казала му, че е пълен идиот – не!.. Казала му, че е тъп идиот! И с гордо вдигната глава се врътнала и си тръгнала.
Глезльов Кольо (щото Кольо си беше глезен от Мара) явно не беше очаквал подобна реакция от нея, щото загледал тъпо, изпил няколко големи на екс, скокнал като ужилен и беж след Мара. Молби, поклони до земята, сълзи, сополи, обещания и клетви за вярност.
- Идеше ми да го нагушкам, ама много да го нагушкам – обясняваше Мара.
Но стиснала зъби и ръце и затворила вратата под носа на Кольо.
Да се научи. Той. Тя – също.
Цяла нощ, че и втора изкарал пред вратата на Мара Кольо. Тракали му зъбките от студ, но не мръднал. Де ли пък и толкоз ще иде, де. Когато Мара най-сетне решила да излезе сред хората, той стоял там, пред вратата, и я гледал виновно като напъдено кученце. Нямало молби за прошка, нямало вричания и клетви за вярност. И Мара нищо не казала, но го пуснала пак в дома си.
Сега Кольо е послушен като момиче. Изпълнителен също. Може даже да се каже, че е… под чехълче. Или чехли. Все тая. Но пък му беше хубаво – переше, гладеше, мъкнеше дърва, палеше печката, готвеше, чистеше… Изобщо – гледаше Мара като писано яйце.
А Мара… Е, тя си го поощряваше с целувки, с това-онова. Не бе от камък все пак. Но не бе и в конфликт със себе си. Обичаше го. Но обичаше и себе си. Или поне гледаше да обича, без да се пренебрегва.
Втората му фаза бе преди всичко забавна. Тя включваше угаждане на Къша за всичко, както и щателно оглеждане и кипрене на негова милост. Кокетничеше с огледалото като застаряваща блондинка – ма така как съм, а така .. и така май трябва да съм добре, а така дали ще й се харесам… И току се впусне в глезене и мрънкане, че съм си държала целувките и гушките в джоба… Или в ръкава. И колко отдавна - преди две минути примерно - не съм му била казвала, че го обичам…
И докато аз се забавлявах с Ракетата и поведението му на собственик и на глезена кипра, то при Мара и Кольо нещата тръгнали на птеродактил страна. Щото и Кольо – фръц! – зарад караула. Само Салона нямаше такива проблеми. Засега.
Та Кольо нос бе навирил, обет за мълчание сякаш бе дал и фасон след фасон на Мара правел. За нея недостъпен, ама за другите селянки достъпен го давал.
Естествено Мара ни плачеше на нас. И как да не ни плаче. Кольо, без да знае, бе разбудил спомена за Мърто.
- Знаеш ли какво? – рече Салона, ядосана, че приятелката й страда – тоя Кольо заслужава да му теглиш един тупаник!
- Ама хубав тупаник! – потвърдих аз.
- Такъв, че да те схване от раз! – въодушеви се съвсем Салона и потри ръце – Ще прави той изцепки, че и фасони. Айде бе! Един идиот ти бе достатъчен!
- Да! – извика Штафана – Ако не можеш да го набиеш ти, аз ще го отупам с кеф!
- И аз! – казахме в един глас аз и Салона.
Не че бяхме баси и побойничките или мъжемразките, просто не искахме да виждаме оная Мара, която плачеше на пода зад вратата и всячески се стараеше да стане нещо, което не е, само и само да угоди някому.
А, сега, Мара – дали заради нас, или заради себе си, или заради проявената някога глупост да позволи на някого да я кара да се чувства зле от себе си – но поотупала (буквално и преносно) Кольо. По-точно – зашлевила му две яки и звучни плесници. От сърце. Казала му, че е пълен идиот – не!.. Казала му, че е тъп идиот! И с гордо вдигната глава се врътнала и си тръгнала.
Глезльов Кольо (щото Кольо си беше глезен от Мара) явно не беше очаквал подобна реакция от нея, щото загледал тъпо, изпил няколко големи на екс, скокнал като ужилен и беж след Мара. Молби, поклони до земята, сълзи, сополи, обещания и клетви за вярност.
- Идеше ми да го нагушкам, ама много да го нагушкам – обясняваше Мара.
Но стиснала зъби и ръце и затворила вратата под носа на Кольо.
Да се научи. Той. Тя – също.
Цяла нощ, че и втора изкарал пред вратата на Мара Кольо. Тракали му зъбките от студ, но не мръднал. Де ли пък и толкоз ще иде, де. Когато Мара най-сетне решила да излезе сред хората, той стоял там, пред вратата, и я гледал виновно като напъдено кученце. Нямало молби за прошка, нямало вричания и клетви за вярност. И Мара нищо не казала, но го пуснала пак в дома си.
Сега Кольо е послушен като момиче. Изпълнителен също. Може даже да се каже, че е… под чехълче. Или чехли. Все тая. Но пък му беше хубаво – переше, гладеше, мъкнеше дърва, палеше печката, готвеше, чистеше… Изобщо – гледаше Мара като писано яйце.
А Мара… Е, тя си го поощряваше с целувки, с това-онова. Не бе от камък все пак. Но не бе и в конфликт със себе си. Обичаше го. Но обичаше и себе си. Или поне гледаше да обича, без да се пренебрегва.
Тагове:
Благодарности към моят мъж
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
И да плаче Соломон Паси, войските на САЩ...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
И да плаче Соломон Паси, войските на САЩ...
Следващ постинг
Предишен постинг
тъжно е без теб, марти...
цалуффки ей ,шТафана,
на птеродактил.....
ха ха хаа хаа каква дума само ,бряяя....
цитирайцалуффки ей ,шТафана,
на птеродактил.....
ха ха хаа хаа каква дума само ,бряяя....
:)))))) Че какво й е на думата.. ти пък и ти... цяла стихосбирка носи нейното име... нищо не разбираш ;)))))))))))))))
И съм тук, де... Пърхам, летя, пак пърхам и т.н... :)
цитирайИ съм тук, де... Пърхам, летя, пак пърхам и т.н... :)
3.
milady -
амчи да ,но аз и бръмчаа...бръъммм....бууммм...бууххх... бухаххаха ...ха хаха
14.10.2015 22:46
14.10.2015 22:46
martito написа:
:)))))) Че какво й е на думата.. ти пък и ти... цяла стихосбирка носи нейното име... нищо не разбираш ;)))))))))))))))
И съм тук, де... Пърхам, летя, пак пърхам и т.н... :)
И съм тук, де... Пърхам, летя, пак пърхам и т.н... :)
има градация ,нали така....
;)))))
цитирай:)))))))))))))))) Ти цялата си градация и поезия :)))
Летя, пърхам, летя, пърхам... :)))
цитирайЛетя, пърхам, летя, пърхам... :)))
:)) Душицееее, подсети ме с това 6 ++++++ за... "Отиваме на кОпон... и музиката е на 6... и т,н... :))))))))))))
цитирайБраво на Мара. Ако бяха всички жени като нея, светът щеше да бъде едно много по-сигурно и приятно място. Каквото и да си говорим, светът се управлява от жените и е такъв, каквите сте жените.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
:)))) Факт!- светът се управлява от жената! :)))
Поздрави от една жена, vmir:)
цитирайПоздрави от една жена, vmir:)
martito написа:
:)))) Факт!- светът се управлява от жената! :)))
Поздрави от една жена, vmir:)
Поздрави от една жена, vmir:)
Да се възползвам от случая и да ти споделя, защо толкова много ми харесва твоята Мара. Забелязал съм, че където има прекалено много “муци”, “гъди”, неумели стихоплетства (ужким напиняли от сърцето) и “любов до гроб”, нещата след време се скапват тотално и дори трагедии произтичат от такива “прочувствености”. А Мара владее баланса между разум и чувства, с което се явява балансиращ фактор, който хитро си маскирала зад определението “под чехъл”. Затова Мара няма да изтърве контрола като онези “изтънчени” мадами, които губят почва под краката си, когато “най-скъпото” фалира, изпадне в немилост или остане без работа за дълго и започват да се чудят как да му отмъстят, че ги е заблудил в способностите си... Затова Мара е голяма работа, а който предпочита да вижда аристократичност в презрението на жена си и компенсира с гледане на порно, сам си поръчва онова, което неизбежно го причаква...
10.
vishnichka -
Добро утро, Марти!:)
17.10.2015 09:24
17.10.2015 09:24
Вмир, сложил си тапата с тези дълбокоаналитични коментари, драги ... а нещо за Кольо и неговата любопреданост да кажеш...:)
Тенкс за настроението, Марти и хубав уикенд от мен!:)))
цитирайТенкс за настроението, Марти и хубав уикенд от мен!:)))
vishnichka написа:
Вмир, сложил си тапата с тези дълбокоаналитични коментари, драги ... а нещо за Кольо и неговата любопреданост да кажеш...:)
Трудно ми е накратко да коментирам и друг персонаж, макар да ми е познат и интересен. Животът е пълен с привидности и никога не можеш да бъдеш напълно сигурен, че нещата са каквито ги виждаш в момента. Често и хората създават погрешно впечатление за себе си и мотивите си. Не говоря за нета, а за живота. Дори и на най-близки хора понякога цял живот не стига за да се разберат, да не говорим за наивната самонадеяност, че като видиш очите на някого, значи си разбрал какъв човек е. Когато преди година баща ми загина в автомобилна катастрофа, за майка ми той все още беше най-лошия и непоносим човек на света. Не ми позволи да го занеса в къщи за последно. Много десетилетия беше повтаряла, че смисъла на живота й е да го надживее. За една година от смъртта му обаче тя така промени отношението си, че не можа да понесе липсата му и преди две седмици си отиде завинаги... Не тълкувам нищо, имам предвид думите и недвусмислените й изявления.
Съжалявам да споделя всичко това под жизнерадостен разказ, но мисля, че жизнения опит и поуките от него не трябва да помрачават радостта от живота, а да я изпълват със здрав смисъл.
Приятен уикенд!
vmir написа:
Да се възползвам от случая и да ти споделя, защо толкова много ми харесва твоята Мара. Забелязал съм, че където има прекалено много “муци”, “гъди”, неумели стихоплетства (ужким напиняли от сърцето) и “любов до гроб”, нещата след време се скапват тотално и дори трагедии произтичат от такива “прочувствености”. А Мара владее баланса между разум и чувства, с което се явява балансиращ фактор, който хитро си маскирала зад определението “под чехъл”. Затова Мара няма да изтърве контрола като онези “изтънчени” мадами, които губят почва под краката си, когато “най-скъпото” фалира, изпадне в немилост или остане без работа за дълго и започват да се чудят как да му отмъстят, че ги е заблудил в способностите си... Затова Мара е голяма работа, а който предпочита да вижда аристократичност в презрението на жена си и компенсира с гледане на порно, сам си поръчва онова, което неизбежно го причаква...
martito написа:
:)))) Факт!- светът се управлява от жената! :)))
Поздрави от една жена, vmir:)
Поздрави от една жена, vmir:)
Да се възползвам от случая и да ти споделя, защо толкова много ми харесва твоята Мара. Забелязал съм, че където има прекалено много “муци”, “гъди”, неумели стихоплетства (ужким напиняли от сърцето) и “любов до гроб”, нещата след време се скапват тотално и дори трагедии произтичат от такива “прочувствености”. А Мара владее баланса между разум и чувства, с което се явява балансиращ фактор, който хитро си маскирала зад определението “под чехъл”. Затова Мара няма да изтърве контрола като онези “изтънчени” мадами, които губят почва под краката си, когато “най-скъпото” фалира, изпадне в немилост или остане без работа за дълго и започват да се чудят как да му отмъстят, че ги е заблудил в способностите си... Затова Мара е голяма работа, а който предпочита да вижда аристократичност в презрението на жена си и компенсира с гледане на порно, сам си поръчва онова, което неизбежно го причаква...
Много, много си прав! Фатката е в баланса - в отношенията с другия. Ама за да го има този баланс, трябва да има баланс и у единия, и у другия. И не само - хубаво е и двамата да се стремят към баланса, иначе.. ти сам си написал - мъжът - с едно, жената - с друго и балансът се разпада. А да балансираш себе си си е зор работа :)
Добър вечер от мен, Виши :)
Хубав уикенд от мен и всичките ми герои :)
цитирайХубав уикенд от мен и всичките ми герои :)
martito написа:
А да балансираш себе си си е зор работа :)
Много си деликатна, щом използваш непретенциозен изказ да проявиш дипломатичност. Да, това е най-меко казано "зор" за всеки, който го търси и цени. За онези, след които трева не никне, баланса е или нищо, или наивно усилие, от което се чувстват длъжни да се възползват на всяка цена, за да се наложат. Предполагам, че си гледала "Войната на семейство Роуз", в сравнение с които героите ти са почти като Ромео и Жулиета.
15.
vishnichka -
Благодаря, Марти!:)
18.10.2015 09:47
18.10.2015 09:47
Хубава неделя на теб, и твоите герои също - мир и любов!:)
Вмир, съчувствия за загубите ти. В този ли филм съпрузите висяха на един огромен полюлей. Не си спомням как го разделиха, но май филма беше с лош край, а те все пак като че ли се преоткриха един друг...
Хубава неделя!:)
цитирайВмир, съчувствия за загубите ти. В този ли филм съпрузите висяха на един огромен полюлей. Не си спомням как го разделиха, но май филма беше с лош край, а те все пак като че ли се преоткриха един друг...
Хубава неделя!:)
vishnichka написа:
В този ли филм съпрузите висяха на един огромен полюлей. Не си спомням как го разделиха, но май филма беше с лош край, а те все пак като че ли се преоткриха един друг...
Хубава неделя!:)
Хубава неделя!:)
Висяха за малко, но героинята не беше благоразумна като Мара, за да може да преоткрие нещо. Затова миг преди да издъхне с последни сили отблъсна ръката, която направи последен опит да я прегърне...
Хубава неделя!
Браво на Мара- голяма похвала за нежните й старания,чак на мен ми се прииска като разбрах! :)) Тя нека нагушка Кольо не малко и не много- нека го нагушка средно (умерено така да се каже),пък после да си прави изводи по неговото поведение. Той е добро момче и несъмнено заслужава повече та ако се представи достойно,тогава ще дойде и голямото гушкане разбира се! :))
цитирай
18.
vishnichka -
Висяха за малко, но героинята не ...
18.10.2015 15:00
18.10.2015 15:00
vmir написа:
[quote=vishnichka]
Висяха за малко, но героинята не беше благоразумна като Мара, за да може да преоткрие нещо. Затова миг преди да издъхне с последни сили отблъсна ръката, която направи последен опит да я прегърне...
Хубава неделя!
Висяха за малко, но героинята не беше благоразумна като Мара, за да може да преоткрие нещо. Затова миг преди да издъхне с последни сили отблъсна ръката, която направи последен опит да я прегърне...
Хубава неделя!
Аха, верно беше така, но съм го гледала преди много време и героинята наистина си беше леко проклетия. Почти нямам пропуснат филм с Майкъл Дъглас и по отношение на думите ти за привидностите в живота горещо ти препоръчвам да го гледаш в "Играта"...
:)
vishnichka написа:
... горещо ти препоръчвам да го гледаш в "Играта"...
:)
:)
Нов ли е филма, можеш ли да дадеш някакъв линк? Макар, че най-големите привидности не съществуват сами по себе си, а са рожби на невежеството и на необузданите претенции. Всезнайковщината и ретроградността не прощават никому.
20.
vishnichka -
http://zelka.org/details.php?id=268450
20.10.2015 18:13
20.10.2015 18:13
Не е нов, даже мисля съм ти писала и друг път за този филм.
Може да напишеш в гугъл - филмът е "The Game"от 1997-ма с Майкъл Дъглас и Шон Пен... и да го потърсиш някъде, където имаш регистрация.
Нали знаеш, че замундите са две zelka/org и zamunda/net...
Този филм е като упражнение за вашия ум... и т.н. ... много любим!:)
The Game / Играта (1997) - има 4 сийдъра в замундата от заглавието в коментара ми е линка, но няма лийчъри, аз обаче не знам кои от тия точно споделят филмите в торентите...
Бе, гледай го много внимателно, защото нищо не е такова, каквото изглежда...
:)
цитирайМоже да напишеш в гугъл - филмът е "The Game"от 1997-ма с Майкъл Дъглас и Шон Пен... и да го потърсиш някъде, където имаш регистрация.
Нали знаеш, че замундите са две zelka/org и zamunda/net...
Този филм е като упражнение за вашия ум... и т.н. ... много любим!:)
The Game / Играта (1997) - има 4 сийдъра в замундата от заглавието в коментара ми е линка, но няма лийчъри, аз обаче не знам кои от тия точно споделят филмите в торентите...
Бе, гледай го много внимателно, защото нищо не е такова, каквото изглежда...
:)
Голяма веселба падна, ама имаше кой да плаща. А някои се вкарват безплатно в подобни филми, защото не им дават да станат богати банкери, а после се нервят, че само те нямат хепиенд.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете