Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2015 21:44 - Сексът и селото 2: Под чехълче
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6202 Коментари: 21 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   След случката с караула Ракетата нещо се промени. Нещо се отключи, някакъв механизъм се задейства у него. На две фази. Едната беше ролята на куче пазач. Не ме изпускаше от поглед. Дори и когато спим. А съм помръднала, а ме е стиснал с ръце до себе си. Като излезем някъде, върви до мен или след мен, здраво ми стиска ръката и проръмжава като котка, пазеща плячката си. И това на всеки минал покрай нас селянин. Изобщо правеше-струваше, все около дупето ми се въртеше и дебнеше да не би някой да ме вземе. Това, от една страна, ми беше забавно, от друга – ми харесваше. А от по-друга – ми бе странно. То кога ли някой е давал зор да ме опазва за себе си. Как да ми е не странно.
   Втората му фаза бе преди всичко забавна. Тя включваше угаждане на Къша за всичко, както и щателно оглеждане и кипрене на негова милост. Кокетничеше с огледалото като застаряваща блондинка – ма така как съм, а така .. и така май трябва да съм добре, а така дали ще й се харесам… И току се впусне в глезене и мрънкане, че съм си държала целувките и гушките в джоба… Или в ръкава. И колко отдавна - преди две минути примерно - не съм му била казвала, че го обичам…
   И докато аз се забавлявах с Ракетата и поведението му на собственик и на глезена кипра, то при Мара и Кольо нещата тръгнали на птеродактил страна. Щото и Кольо – фръц! – зарад караула. Само Салона нямаше такива проблеми. Засега.
   Та Кольо нос бе навирил, обет за мълчание сякаш бе дал и фасон след фасон на Мара правел. За нея недостъпен, ама за другите селянки достъпен го давал.
   Естествено Мара ни плачеше на нас. И как да не ни плаче. Кольо, без да знае, бе разбудил спомена за Мърто.
   - Знаеш ли какво? – рече Салона, ядосана, че приятелката й страда – тоя Кольо заслужава да му теглиш един тупаник!
   - Ама хубав тупаник! – потвърдих аз.
   - Такъв, че да те схване от раз! – въодушеви се съвсем Салона и потри ръце – Ще прави той изцепки, че и фасони. Айде бе! Един идиот ти бе достатъчен!
   - Да! – извика Штафана – Ако не можеш да го набиеш ти, аз ще го отупам с кеф!
   - И аз! – казахме в един глас аз и Салона.
   Не че бяхме баси и побойничките или мъжемразките, просто не искахме да виждаме оная Мара, която плачеше на пода зад вратата и всячески се стараеше да стане нещо, което не е, само и само да угоди някому. 
   А, сега, Мара – дали заради нас, или заради себе си, или заради проявената някога глупост да позволи на някого да я кара да се чувства зле от себе си – но поотупала (буквално и преносно) Кольо. По-точно – зашлевила му две яки и звучни плесници. От сърце. Казала му, че е пълен идиот – не!.. Казала му, че е тъп идиот! И с гордо вдигната глава се врътнала и си тръгнала.
   Глезльов Кольо (щото Кольо си беше глезен от Мара) явно не беше очаквал подобна реакция от нея, щото загледал тъпо, изпил няколко големи на екс, скокнал като ужилен и беж след Мара. Молби, поклони до земята, сълзи, сополи, обещания и клетви за вярност.
   - Идеше ми да го нагушкам, ама много да го нагушкам – обясняваше Мара.
   Но стиснала зъби и ръце и затворила вратата под носа на Кольо.
   Да се научи. Той. Тя – също.
   Цяла нощ, че и втора изкарал пред вратата на Мара Кольо. Тракали му зъбките от студ, но не мръднал. Де ли пък и толкоз ще иде, де. Когато Мара най-сетне решила да излезе сред хората, той стоял там, пред вратата, и я гледал виновно като напъдено кученце. Нямало молби за прошка, нямало вричания и клетви за вярност. И Мара нищо не казала, но го пуснала пак в дома си.
   Сега Кольо е послушен като момиче. Изпълнителен също. Може даже да се каже, че е… под чехълче. Или чехли. Все тая. Но пък му беше хубаво – переше, гладеше, мъкнеше дърва, палеше печката, готвеше, чистеше… Изобщо – гледаше Мара като писано яйце.
   А Мара… Е, тя си го поощряваше с целувки, с това-онова. Не бе от камък все пак. Но не бе и в конфликт със себе си. Обичаше го. Но обичаше и себе си. Или поне гледаше да обича, без да се пренебрегва. 



Гласувай:
16



1. tikvo4 - душичкааа.....
14.10.2015 21:59
тъжно е без теб, марти...
цалуффки ей ,шТафана,
на птеродактил.....
ха ха хаа хаа каква дума само ,бряяя....
цитирай
2. martito - tikvo4,
14.10.2015 22:11
:)))))) Че какво й е на думата.. ти пък и ти... цяла стихосбирка носи нейното име... нищо не разбираш ;)))))))))))))))
И съм тук, де... Пърхам, летя, пак пърхам и т.н... :)
цитирай
3. milady - амчи да ,но аз и бръмчаа...бръъммм....бууммм...бууххх... бухаххаха ...ха хаха
14.10.2015 22:46
martito написа:
:)))))) Че какво й е на думата.. ти пък и ти... цяла стихосбирка носи нейното име... нищо не разбираш ;)))))))))))))))
И съм тук, де... Пърхам, летя, пак пърхам и т.н... :)



има градация ,нали така....
цитирай
4. ednalady - 6++++++
14.10.2015 23:15
;)))))
цитирай
5. martito - milady,
14.10.2015 23:18
:)))))))))))))))) Ти цялата си градация и поезия :)))
Летя, пърхам, летя, пърхам... :)))
цитирай
6. martito - ednalady,
14.10.2015 23:20
:)) Душицееее, подсети ме с това 6 ++++++ за... "Отиваме на кОпон... и музиката е на 6... и т,н... :))))))))))))
цитирай
7. vmir - Намерила му колая.
16.10.2015 08:36
Браво на Мара. Ако бяха всички жени като нея, светът щеше да бъде едно много по-сигурно и приятно място. Каквото и да си говорим, светът се управлява от жените и е такъв, каквите сте жените.

Поздрави!
цитирай
8. martito - vmir,
16.10.2015 16:18
:)))) Факт!- светът се управлява от жената! :)))
Поздрави от една жена, vmir:)
цитирай
9. vmir - 8. martito,
16.10.2015 19:10
martito написа:
:)))) Факт!- светът се управлява от жената! :)))
Поздрави от една жена, vmir:)


Да се възползвам от случая и да ти споделя, защо толкова много ми харесва твоята Мара. Забелязал съм, че където има прекалено много “муци”, “гъди”, неумели стихоплетства (ужким напиняли от сърцето) и “любов до гроб”, нещата след време се скапват тотално и дори трагедии произтичат от такива “прочувствености”. А Мара владее баланса между разум и чувства, с което се явява балансиращ фактор, който хитро си маскирала зад определението “под чехъл”. Затова Мара няма да изтърве контрола като онези “изтънчени” мадами, които губят почва под краката си, когато “най-скъпото” фалира, изпадне в немилост или остане без работа за дълго и започват да се чудят как да му отмъстят, че ги е заблудил в способностите си... Затова Мара е голяма работа, а който предпочита да вижда аристократичност в презрението на жена си и компенсира с гледане на порно, сам си поръчва онова, което неизбежно го причаква...
цитирай
10. vishnichka - Добро утро, Марти!:)
17.10.2015 09:24
Вмир, сложил си тапата с тези дълбокоаналитични коментари, драги ... а нещо за Кольо и неговата любопреданост да кажеш...:)

Тенкс за настроението, Марти и хубав уикенд от мен!:)))

цитирай
11. vmir - 10. vishnichka,
17.10.2015 10:52
vishnichka написа:
Вмир, сложил си тапата с тези дълбокоаналитични коментари, драги ... а нещо за Кольо и неговата любопреданост да кажеш...:)



Трудно ми е накратко да коментирам и друг персонаж, макар да ми е познат и интересен. Животът е пълен с привидности и никога не можеш да бъдеш напълно сигурен, че нещата са каквито ги виждаш в момента. Често и хората създават погрешно впечатление за себе си и мотивите си. Не говоря за нета, а за живота. Дори и на най-близки хора понякога цял живот не стига за да се разберат, да не говорим за наивната самонадеяност, че като видиш очите на някого, значи си разбрал какъв човек е. Когато преди година баща ми загина в автомобилна катастрофа, за майка ми той все още беше най-лошия и непоносим човек на света. Не ми позволи да го занеса в къщи за последно. Много десетилетия беше повтаряла, че смисъла на живота й е да го надживее. За една година от смъртта му обаче тя така промени отношението си, че не можа да понесе липсата му и преди две седмици си отиде завинаги... Не тълкувам нищо, имам предвид думите и недвусмислените й изявления.

Съжалявам да споделя всичко това под жизнерадостен разказ, но мисля, че жизнения опит и поуките от него не трябва да помрачават радостта от живота, а да я изпълват със здрав смисъл.

Приятен уикенд!
цитирай
12. martito - vmir,
17.10.2015 19:17
vmir написа:
martito написа:
:)))) Факт!- светът се управлява от жената! :)))
Поздрави от една жена, vmir:)


Да се възползвам от случая и да ти споделя, защо толкова много ми харесва твоята Мара. Забелязал съм, че където има прекалено много “муци”, “гъди”, неумели стихоплетства (ужким напиняли от сърцето) и “любов до гроб”, нещата след време се скапват тотално и дори трагедии произтичат от такива “прочувствености”. А Мара владее баланса между разум и чувства, с което се явява балансиращ фактор, който хитро си маскирала зад определението “под чехъл”. Затова Мара няма да изтърве контрола като онези “изтънчени” мадами, които губят почва под краката си, когато “най-скъпото” фалира, изпадне в немилост или остане без работа за дълго и започват да се чудят как да му отмъстят, че ги е заблудил в способностите си... Затова Мара е голяма работа, а който предпочита да вижда аристократичност в презрението на жена си и компенсира с гледане на порно, сам си поръчва онова, което неизбежно го причаква...


Много, много си прав! Фатката е в баланса - в отношенията с другия. Ама за да го има този баланс, трябва да има баланс и у единия, и у другия. И не само - хубаво е и двамата да се стремят към баланса, иначе.. ти сам си написал - мъжът - с едно, жената - с друго и балансът се разпада. А да балансираш себе си си е зор работа :)
цитирай
13. martito - vishnichka,
17.10.2015 19:18
Добър вечер от мен, Виши :)
Хубав уикенд от мен и всичките ми герои :)
цитирай
14. vmir - 12. martito,
18.10.2015 09:08
martito написа:
А да балансираш себе си си е зор работа :)


Много си деликатна, щом използваш непретенциозен изказ да проявиш дипломатичност. Да, това е най-меко казано "зор" за всеки, който го търси и цени. За онези, след които трева не никне, баланса е или нищо, или наивно усилие, от което се чувстват длъжни да се възползват на всяка цена, за да се наложат. Предполагам, че си гледала "Войната на семейство Роуз", в сравнение с които героите ти са почти като Ромео и Жулиета.
цитирай
15. vishnichka - Благодаря, Марти!:)
18.10.2015 09:47
Хубава неделя на теб, и твоите герои също - мир и любов!:)

Вмир, съчувствия за загубите ти. В този ли филм съпрузите висяха на един огромен полюлей. Не си спомням как го разделиха, но май филма беше с лош край, а те все пак като че ли се преоткриха един друг...
Хубава неделя!:)
цитирай
16. vmir - 15. vishnichka,
18.10.2015 11:14
vishnichka написа:
В този ли филм съпрузите висяха на един огромен полюлей. Не си спомням как го разделиха, но май филма беше с лош край, а те все пак като че ли се преоткриха един друг...
Хубава неделя!:)


Висяха за малко, но героинята не беше благоразумна като Мара, за да може да преоткрие нещо. Затова миг преди да издъхне с последни сили отблъсна ръката, която направи последен опит да я прегърне...

Хубава неделя!
цитирай
17. shtaparov - Браво на...
18.10.2015 13:05
Браво на Мара- голяма похвала за нежните й старания,чак на мен ми се прииска като разбрах! :)) Тя нека нагушка Кольо не малко и не много- нека го нагушка средно (умерено така да се каже),пък после да си прави изводи по неговото поведение. Той е добро момче и несъмнено заслужава повече та ако се представи достойно,тогава ще дойде и голямото гушкане разбира се! :))
цитирай
18. vishnichka - Висяха за малко, но героинята не ...
18.10.2015 15:00
vmir написа:
[quote=vishnichka]
Висяха за малко, но героинята не беше благоразумна като Мара, за да може да преоткрие нещо. Затова миг преди да издъхне с последни сили отблъсна ръката, която направи последен опит да я прегърне...

Хубава неделя!


Аха, верно беше така, но съм го гледала преди много време и героинята наистина си беше леко проклетия. Почти нямам пропуснат филм с Майкъл Дъглас и по отношение на думите ти за привидностите в живота горещо ти препоръчвам да го гледаш в "Играта"...
:)
цитирай
19. vmir - 18. vishnichka,
19.10.2015 06:48
vishnichka написа:
... горещо ти препоръчвам да го гледаш в "Играта"...
:)


Нов ли е филма, можеш ли да дадеш някакъв линк? Макар, че най-големите привидности не съществуват сами по себе си, а са рожби на невежеството и на необузданите претенции. Всезнайковщината и ретроградността не прощават никому.
цитирай
20. vishnichka - http://zelka.org/details.php?id=268450
20.10.2015 18:13
Не е нов, даже мисля съм ти писала и друг път за този филм.

Може да напишеш в гугъл - филмът е "The Game"от 1997-ма с Майкъл Дъглас и Шон Пен... и да го потърсиш някъде, където имаш регистрация.
Нали знаеш, че замундите са две zelka/org и zamunda/net...

Този филм е като упражнение за вашия ум... и т.н. ... много любим!:)


The Game / Играта (1997) - има 4 сийдъра в замундата от заглавието в коментара ми е линка, но няма лийчъри, аз обаче не знам кои от тия точно споделят филмите в торентите...

Бе, гледай го много внимателно, защото нищо не е такова, каквото изглежда...

:)
цитирай
21. vmir - Благодаря, изгледах го най-добросъвестно.
21.10.2015 09:57
Голяма веселба падна, ама имаше кой да плаща. А някои се вкарват безплатно в подобни филми, защото не им дават да станат богати банкери, а после се нервят, че само те нямат хепиенд.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2845298
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662