Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2016 13:15 - Сексът и селото 3: Какво й стана на туй момиче, а?
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3240 Коментари: 7 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   И така… Баба Мери се настани у нас и много скоро ни – на мен и на Ракетата – даде да се разбере, че не тя, а ние сме тези, които ще се съобразяват с нея. Така например с Ракетата научихме, че не е много прилично да се разхождаш до обяд по пижама или по бельо. Да не говорим пък за излежаването сутрин. Според баба, ако толкова сме искали да се излежаваме сутрин , да сме ставали по-рано. И без особена церемониалност ни измъкваше от леглото и ни караше да правим йога с нея. Да, йога. На двора. Тя отпред, ние отзад от двете й страни. Селяндури се сбрали и зяпат. Буквално. Баба Мери, не нас. А тя заплита ръце, крака и тяло и вкарва всекакви мисли в главите им с еротичен привкус. Казах ви – лепят й се като лепки на крачол по кърищата.
   Аз, да си призная, се влюбих. В йогата! Дотолкова, че взех и в тернировките по тае-бо да я вмъквам, а после и само с йога да се занимавам с желаещи. Та плетем ний ръце и крака заедно с баба. Аз с кеф, Ракетата… е, там друго беше. Той офкаше, пъшкаше, мрънкаше, че трудно му било, че това не можел, па че друго му било лесно, па после и скучно му било станало… Баба само веднъж се обърна бавно, изгледа го отровно и му изшътка. Ракетата повече не се обади. Същата вечер пробвах и аз с това „Шшшшштттт!”, когато Ракетата взе да ми се жалва от мускулна треска, но не ми се получи. Само предизвиках по-голямо мрън и чудене как да го утеша. А Ракетата умееше да е неутешим. Умееше го!
   Та, баба Мери се чувстваше като у дома си. И си правеше каквото си иска и когато си иска. Почивка имахме, когато тръгнеше на разходка из село. Обличаше се като за сватба, гримираше се и качена на висок тон правеше някоя и друга обиколка на селото. Те тогава и цялото село се размирисваше на одеколон „Тройной” и нафталин. Не от баба, разбира се. Моля ви се! А от селяните, навлекли необличаните с години празнични дрехи и правещи най-небрежната тегели из пътищата, белким баба се омае и замае по тях и им се метне на врата сега и завинаги.    
   А баба Мери, напук на безпогрешния си усет и нюх за ракия, не виждаше ни шарената каруца, ни накичените с китки коне на единия, ни пайетите по дрехите на другия, ни секси позите, които заемаше трети, ни па новите цървули на четвърти и так дальше. Друго я вълнуваше баба Мери. Ако и да не отказваше букети цветя в компания на кутия бонбони и бутилка пивка ракия. Има време и за това ще ви разказвам.
   Мдаааа,… не се впечатляваше лесно баба Мери. Но виж от снимките на Кольо изпадна в словесен екстаз.
  - Леле, туй момиче що толкоз брада си е оставило!?
   Мара нищо не каза. Стоеше и зяпаше в монитора без да мига. Беше ни на гости, а Кольо тъкмо бе пуснал така дълго чаканите снимки.
   - Ма, бабо! – сгълчах баба аз – туй не е момиче… Кольо е. На Мара хубавецът.
   - Мчи какво се е нагиздил като мома на магистрала?
   Аз гледам лошо баба и й правя знаци с ръце да мълчи.
   - Бе за каква ме имаш, че си се разръкомахала бе, Къше?! Не съм глухоняма. Ни па кьорава. Ми гледай го – как може да се облечеш така – с розово, електриковозелено, мрежички и гащи на цветя. Ти сигурна ли си, че не е жена?
   Мара в транс. Аз чупя китки. Ракетата кри смеха си в шепичка. А баба се дзвери в монитора и цъка с език:
   - Тц, тц, тц... И с тоз леопард на главатаааа!... Цяла гей джунгла разиграва. Маро, де си гледала, ма? На какво ще прилича туй до теб, а?
   - Бабо!!!!!
   - Е, какво „бабо!!!”. Само пухчета на яката му липсват и фигурален чорапогащник с жартиери.
   Ракетата избяга навън, да се хили на воля.
   Мара е в друго измерение. Аз се червя. А баба реди:
   - Като не знае да се облича, къде е тръгнал да се снима. Тъпанар! Моден стилист да си намери, па тогава на модел да се прави…
   - Бабоооо!!!!! Моля те!!!! Мара е тук…
   Не, че баба не беше права, ама... за Мара ми беше...
   - Я, че рече Мара. Маро, Марче ма, я , че си тука, тъй и тъй хубавецът ти на плашило прилича, ела барем една перука да ти дам червена, та белким на клоун замяза и да те не е срам от нег…
   Баба не довърши – Мара на тъгъдъг избяга от нас.
   Баба супернодоумяваща гледаше ту мен, ту тръшнатата врата.
   - Какво й стана на туй момиче, а?




Гласувай:
15



1. karambol5 - Разбирам, че Мара е в друго измер...
09.05.2016 13:35
Разбирам ,че Мара е в друго измерение :) При такава "красота " :)
Значи кръвта вода не става :) На това разчитам :)
цитирай
2. martito - karambol5,
09.05.2016 14:57
Абее.... ще се върне Мара в резлността, то и Кольо ще се върне, ма... една гьостерица май му трябва... Тя баба Мери е идейна..:))))))

Разчитааааай :))) Па аз гарантирам :))
цитирай
3. mvls - Тая баба Мери наистина си я бива. И ...
11.05.2016 04:38
Тая баба Мери наистина си я бива. И модерна - йога знае да прави. И за момите на магистралите знае.
Страхотни образи правиш, Мартито. Все едно я познавам тази баба. Поздрави от мен.
цитирай
4. martito - mvls,
11.05.2016 22:09
Баба Мери е връх! :))) На сладоледа! Черешката на тортата! Сладостта на баклавичките:)

Радвам се на гостуването ти при нас, Милена! :)
Поздрави от мен и целия екип герои :)
цитирай
5. shtaparov - Не вярвам да е онуй, дето на мене ми ...
14.05.2016 13:51
Не вярвам да е онуй,дето на мене ... :))
цитирай
6. martito - shtaparov,
26.05.2016 20:33
:))))))))))))))))) Най-вероятно не е ;)
цитирай
7. inel379 - Тая баба Мери голям дявол,бе!:)))
10.01.2017 14:42
Много нахакана.
От всичко разбира
и бързо вдява!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2844459
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662