Постинг
01.07.2018 18:44 -
Сексът и селото 4: Къша шофьор
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13362 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 01.07.2018 19:11
Прочетен: 13362 Коментари: 5 Гласове:
12
Последна промяна: 01.07.2018 19:11
Значи това с шофирането е мноого лесна работа. Особено отстрани. Всичко знаеш, всички пътни знаци виждаш. Ама като хванеш юздите на магарето, и почва една…
"У лево! У лево!“ – вика инструкторът.
Аз давам у лево и после правя какво правя – магарето ми пак „у десно“, пак към нивите. Не че е гладно. Моля ви се! Най-вероятно гладната съм аз, щото аз дърпам юздите. Горкото магаре. На прав път, вместо да го водя направо, аз– надясно го дърпам. И не знам как става. При условие че –обърнете внимание - правя всичко възможно да върви напред.
Първият ден.
Очаквах да е лекция. Без практика. Да, ама не. Връчиха ми юздите и напред, Къшо! Стискам аз юздите и се напъвам всячески – с крака, гръб, ръце, корем – всьо – и пак ничего. У десно, та у десно водя магарето. Горкото. Чак по-късно ми просветна защо инструкторът ме сложи да карам каруцата извън село, а не У село – м`че аз всичките бордюри у десно щях да забърша, даже и там, където липсват. Голяма забава.
Всичките си реплики към начинаещите по йога от сорта на „спокойно“, „отпусни се“, „бавно“, „“леко, не засилвай“ ги чух , но по свой адрес от инструктора.
Мили ми йогички, чудесно разбирам как се чувствате за първи път на йога!
Такава мускулна треска имах още със слизането от каруцата, каквато не мога да си направя и цял ден да водя тренировки по тае-бо. Но успях да се прибера. Обаче - адреналинът – небивал, нивата на кортизол – до небесата! И логично – не можах да спя цяла нощ. Тялото ми все така го играеше „под тревога“.
Ден втори:
Аз нахъсана, ще превземам пътищата, ще се старая, ще изпълнявам всичко казано от ден първи, ще съм шест. Па и отличник съм на листовките. Мда-да - шест, ама друг път.
- Миличка, пате, гледай на къде караш – вика инструкторът и пали поредната цигара.
Колко ли е тренирал да не крещи „Патко, с патко такава, де блейш, ма!?!“ и как ли дъвче яростно филтъра на цигарата.
По-глупава и по-неспособна не се бях чувствала,… отдавна,… или никога….
Не ми се говореше. Не ми се стоеше сама със себе си. Исках да пуша. Да се накажа.
Още по-добре разбирах как се чувстват всички, дошли при мен за първи път по йога.
Кофти, прекофти работа…
Ден трети:
- Днес ще караме ли? – пита ме инструкторът по телефона.
- Да.
- Кога да бъде?
Аз ларж:
- И на момента мога.
Ми да - какво ме бърка. То е ясно какви ще ги свърша по пътя. Сега, после, утре – има ли значение кога.
Ще потегляме.
- Как си днес? – пита ме инструкторът.
- О, днес съм спокойна. Решила съм да се излагам.
Ми така де - после няма да съм в конфликт със себе си и няма да ми се налага да замислям начини как да се самонаказвам.
Е, мина. Що-годе. Не се мразех.
Ден четвърти:
Нещата са по-добре. Не карам у десно. Карам направо. Само на два-три пъти у десно. Чак ми се прииска да карам още.
Определено трите часа йога си оказаха влияние. Нямаше напрежение – поне не и толкова голямо и не стисках юздите като за световно.
- Ще стане шофьор от тебе – казваше ми Ракетата.
И Мара твърдеше същото, докато ми се хвалеше с най-новите си джиджано-шукаритетни лилави джапанки с бели пайетки. Замисляше и нови да си купи. Па аз позагледах моите едни такива мрачни, черни само с едно „спорт“ в розАвко отгоре и:
- Марче, ай у МоЛ-а да отпуснем душички.
И ги отпуснахме де. Дотолкова, че Ракетата и Кольо идваха да ни помагат да носим покупките.
"У лево! У лево!“ – вика инструкторът.
Аз давам у лево и после правя какво правя – магарето ми пак „у десно“, пак към нивите. Не че е гладно. Моля ви се! Най-вероятно гладната съм аз, щото аз дърпам юздите. Горкото магаре. На прав път, вместо да го водя направо, аз– надясно го дърпам. И не знам как става. При условие че –обърнете внимание - правя всичко възможно да върви напред.
Първият ден.
Очаквах да е лекция. Без практика. Да, ама не. Връчиха ми юздите и напред, Къшо! Стискам аз юздите и се напъвам всячески – с крака, гръб, ръце, корем – всьо – и пак ничего. У десно, та у десно водя магарето. Горкото. Чак по-късно ми просветна защо инструкторът ме сложи да карам каруцата извън село, а не У село – м`че аз всичките бордюри у десно щях да забърша, даже и там, където липсват. Голяма забава.
Всичките си реплики към начинаещите по йога от сорта на „спокойно“, „отпусни се“, „бавно“, „“леко, не засилвай“ ги чух , но по свой адрес от инструктора.
Мили ми йогички, чудесно разбирам как се чувствате за първи път на йога!
Такава мускулна треска имах още със слизането от каруцата, каквато не мога да си направя и цял ден да водя тренировки по тае-бо. Но успях да се прибера. Обаче - адреналинът – небивал, нивата на кортизол – до небесата! И логично – не можах да спя цяла нощ. Тялото ми все така го играеше „под тревога“.
Ден втори:
Аз нахъсана, ще превземам пътищата, ще се старая, ще изпълнявам всичко казано от ден първи, ще съм шест. Па и отличник съм на листовките. Мда-да - шест, ама друг път.
- Миличка, пате, гледай на къде караш – вика инструкторът и пали поредната цигара.
Колко ли е тренирал да не крещи „Патко, с патко такава, де блейш, ма!?!“ и как ли дъвче яростно филтъра на цигарата.
По-глупава и по-неспособна не се бях чувствала,… отдавна,… или никога….
Не ми се говореше. Не ми се стоеше сама със себе си. Исках да пуша. Да се накажа.
Още по-добре разбирах как се чувстват всички, дошли при мен за първи път по йога.
Кофти, прекофти работа…
Ден трети:
- Днес ще караме ли? – пита ме инструкторът по телефона.
- Да.
- Кога да бъде?
Аз ларж:
- И на момента мога.
Ми да - какво ме бърка. То е ясно какви ще ги свърша по пътя. Сега, после, утре – има ли значение кога.
Ще потегляме.
- Как си днес? – пита ме инструкторът.
- О, днес съм спокойна. Решила съм да се излагам.
Ми така де - после няма да съм в конфликт със себе си и няма да ми се налага да замислям начини как да се самонаказвам.
Е, мина. Що-годе. Не се мразех.
Ден четвърти:
Нещата са по-добре. Не карам у десно. Карам направо. Само на два-три пъти у десно. Чак ми се прииска да карам още.
Определено трите часа йога си оказаха влияние. Нямаше напрежение – поне не и толкова голямо и не стисках юздите като за световно.
- Ще стане шофьор от тебе – казваше ми Ракетата.
И Мара твърдеше същото, докато ми се хвалеше с най-новите си джиджано-шукаритетни лилави джапанки с бели пайетки. Замисляше и нови да си купи. Па аз позагледах моите едни такива мрачни, черни само с едно „спорт“ в розАвко отгоре и:
- Марче, ай у МоЛ-а да отпуснем душички.
И ги отпуснахме де. Дотолкова, че Ракетата и Кольо идваха да ни помагат да носим покупките.
Следващ постинг
Предишен постинг
Ще стане шофьор от теб :) ..Горкото магаре ...
цитирайСлушам как Хърватите и Датчаните си размениха по един гол за има няма пет минути, ама от мен футболен запалянко явно няма да стане, а "Ще стане шофьор от тебе". :)
цитирай:)) Разбира се, че ще стане! :)
И .. магарето е.. готино :)
цитирайИ .. магарето е.. готино :)
Здравей! :)
Ще стане шофьор от мен за чудо и приказ :)))))))))))))))
И викаме за хърватите!
;)
цитирайЩе стане шофьор от мен за чудо и приказ :)))))))))))))))
И викаме за хърватите!
;)
Да спечелят, та да има за какво да викаме. :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37670
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
