Как се стигна до тук?

 Значи, когато с Ракетата се взехме, се разбрахме – той глади, аз чистя, и двамата готвим, колкото можем. До днес всичко беше ок.

Та така -  днес ни е сбор и кметът ще открива сбора. И аз трябва да съм там, нали съм парче репортер. Ще снимам, па и ще видя колко и как ли ще сдъвче речта, дето му я писах.

Та. Купих си аз от МоЛ-а селски едни файски гащури – с 15 процента лен, 70 процента памук, останалото  - предполагам конци. Много файски, ама много! Светлокафяви, с ластик на крачолите и на талията, с връзка се връзват горе. Мммм – бижу! А дупето ми голямо съвсем се откроява с тях! И с тях ще съм на церемонията. Сяяяя, цяло село ще е там, че и селяндури от околните села ще има, сега ми е моментът да се пофръцкам. Едно блузле прасковено съм си избрала и имам едни брокатени обущета – ШЕСТ съм от горе до долу!

 ОБАЧЕ! панталонът трябва да се глади. А Ракетата се ослушва. Юрна се с Фидан и Колята по шатрите и „Ще се справиш, козлето ми! Ти си моето геройче!“

- Ама не сме се разбирали така! – почвам аз.

Мрънкам, заплашвам, умолявам – ТЦ!

Обичал ме бил, ще съм се справела. Влажен трябвало да бъде, че по-лесно така се гладел.
Много важно!
Първо - не е честно! Още повече че сега му готвя агнешко в гювеч. 
Второ - не е кавалерско!
Трето - иска да се излагам ли, а?
Оплаках се на Мара. Тя се смя, смя и сигурно още се смее. Ама, верно, де съм гледала, като съм избирала? Кой ми е виновен, нали?

Вадя иззад гардероба масата за гладене. Котаракът, като ме видя, скокна с настръхнала козина от табуретката. Уголеми очи и замуча заплашително към масата. А като включих ютията и тя взе да съска и да вдига пара, се скри под масата уплашено. Идеше ми и на мен да се скрия там.
Сега заради Ракетата и куршум ще трябва да си лея!
Ужас!
Защо от ютията тече вода? Не съм напълнила много. За бога! - какво й става?! И толкова копчета, за какво са? Натискам едното – от него излиза вода. Ух! – добре. Така навлажняваме крачоли, гладя. Гладя. Гладя. Гладя! И , слава Богу, има ефект!

Ластиците няма да гладя – ай ся, чак пък толкоз. И коланчето – само краищата. То пък все едно, че някой ще ме дебне огладени ли са, или не.

Изгладих и блузлета – две. Да имам. Че моичкият може и да забрави да се прибере у дома до края на сбора.

Изгладих. Някак. Ама съм в размисли – да сменя ли Ракетата, какво да го правя?

Отдето и да го погледна, аз съм права. Той си знаеше каква гладачка съм още като ме взе, че и преди това. Па и аз не съм го лъгала. И съм чистила. Изпълнявала съм си моята част. А той не стига, че когато имам нужда от него, ме зарязва, ами и не идва да ми изглади дрехите. А после ми мърмори, че съм ходела с намачкани дрехи, не ме ли било срам.

Ми не ме.
Давайте предложения, моля, докато имам избор на селяндури по сбора!

А аз ще тръгвам да видя кметът колко се е напил и как ли ще сдъвче завалящо хубавата реч.

 

 

Не може ! Ракетата и само Ракетата :)

Един приятел ми разказва. Не е виц.
Като се взехме с жената, другата сутрин й викам, жена, ела седни на масата да се разберем как ще я караме. Аз като глава на семейството, ще движа кардиналните въпроси. Ти останалите. И слава Богу, осем пРезидентски мандати я караме, в нашата къща важен въпрос не се е случил.
:)))

Хм... мъжка солидарност!...
:Р

Поздравления за това семейство :) Още поне осем по осем президентски мандата да изкарат заедно в разбирателство :)

Не може! Ракетата остава!... Мир и любов и продължавате, а той може да компенсира с нещо друго... :)

Хей, Мартито, честито! Много се радвам, че сте "се взели" с Ракетата. А колкото до семейните задължения, не изпускай фронта. Наистина се радвам, че пак пишеш! Както винаги жизнерадостно и с настроение!!!

Мен ако питаш, на Ракетата му покажи пътя към "една далечна галактика". Абе муцка, абе ако една Ракета не може да изглади положението, за къф дявол ти е?!? Направо да хваща космоса!

Смени я- сега има модерни ракети,реактивни и атомни,скъпи и евтини,бойни и увеселителни :))

Не си пропилявай късмета!:)
Като си научила мурафетите му,
карай си умната влака
и не му мисли много, много!:)
Паздрави и усмивки за теб!:)))