Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2008 08:09 - Избор на любов
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5306 Коментари: 17 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Беше един от ония мързеливи почивни дни, които наричаше на себе си. Обичаше ги тия дни и си стоеше вкъщи. Не отговаряше на обаждания, не отваряше вратата, ако някой звънне - не искаше никой и нищо. Просто оставаше сама със себе си и се отдаваше на възможността да се чуе, да се разгледа, да се почувства сама себе си, да вземе важни решения за душата си. И сега лежеше спокойна, отпусната в компанията на собственото си аз и гледаше телевизия, колкото да се развлича...
    Внезапно до слуха й достигна леко подраскване по стъклото на прозореца. Не му обърна внимание, но то се повтори пак, и пак... Явно не й се беше причуло. Стана и открехна прозореца. Тих ветрец погали лицето й и отметна внимателно косите й назад. Не беше обикновен вятър, не бяха обикновени милувките му. До сърцето й достигнаха познати едва доловими думи. Думи, които и сега пристъпиха безшумно в нея, докоснаха душата й и я разбудиха.
    Разбра. Беше дошло време за поредния избор.
    Затвори прозореца, набързо се облече и излезе навън. Вятърът вече я чакаше. Прегърна я нежно и я поведе след себе си. Не й беше за първи път - познаваше го. Не веднъж му се бе доверявала, последва го и сега. Беше странен вятър. Нито горещ, нито студен. На моменти избързваше напред, после се връщаше, завърташе се около нея като нежна милувка и я насочваше по пътя. Усещаше го. Вътре в себе си. Усещаше как с меки пръсти той почистваше натрупания прах от ежедневието, продухваше затворените за невидимото сетива, измиваше нежно душата от насъбралото се минало и настояще. И не спираше да нашепва - едва доловимо и успокояващо. И тя се отпускаше, отделяше се от заобикалящия я свят, отделяше се от чувствата си, отделяше се от себе си.
    Неусетно вятърът я изведе далеч от града до обрасъл с гъста, дъхава зеленина хълм, извисил се сред широко поле, преплело се в далечината с тихия небесен простор. Достигнали целта си, вятърът галантно я настани да седне и съвсем тихо, без натиск я загърна с топлината си. Почувства се лека като пух и съвсем непринудено излезе от себе си. Разгледа се от всички страни - бавно и продължително, сякаш извършваше странен ритуал. После седна срещу себе си. Трябваше да вземе решение. Трябваше да направи един простичък избор. Избор, който беше правила и преди.
    Опитът се настани отдясно и захвана да нарежда един след друг кадри от миналото, резултати от минали избори, които едва се държаха на краката си от парлива болка, дива самота и безмълвен страх. Безрадостен беше опитът - в началото сладнеше, а после се превръщаше в трудна за преглъщане горчилка, утаила завинаги вкуса си във всяка съставяща я частица. Безмълвно опитът наля всеки кадър в отделна чаша, която тя трябваше да изпие отново. Без да отделя поглед от себе си, тя поемаше чашите, които опитът й подаваше, доближаваше ги до устните си и отпиваше от съдържанието им на бавни глътки. До дъно. Горчеше й - на моменти повече, на моменти по-малко. Но не изпита погнуса, ръката й не трепна дори за миг. Спокойно и невъзмутимо отделяше празните чаша встрани и отпиваше от следващата.
    Всеки път правеше това, докато стигнеше до последната чаша. Нея опитът подаваше в ръцете на седналата отляво неизвестност. Никой не знаеше какво има в тази чаша. И да пита знаеше, че няма да й се каже, нито ще й се даде съвет какво да прави. Тя сама трябваше да реши - да я остави в ръцете на неизвестността и да я последва, отпивайки малко по малко от нея, или да я даде на опита и той да я счупи още сега пред очите й.
    Мълчаха и тримата. Погледна към неизвестността - свела поглед надолу, опитваща се да скрие руменината си, тя едва забележимо се усмихваше. Погледна към опита - гледаше я изпитателно, предупредително сочещ към купчината току-що изпита горчивина.
    Без да мисли повече, тя реши.
    Избра неизвестността. За пореден път.
    В този момент вятърът се размърда, събра я в едно цяло и я поведе назад към дома й като не спираше да я прегръща нежно през целия път.
    Беше спокойна. Не знаеше какво я чака. Не знаеше какво е съдържанието на чашата. Но пък и какво толкова можеше да й се случи - най-много да се окаже поредната горчилка, с която тя вече отдавна беше свикнала и знаеше как да преглъща...
    Дали щеше да съжали един ден?... Едва ли...
    Въпреки всички горчиви чаши беше повече от убедена, че искаше да опита. Искаше отново да усети вкуса на любовта...



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Наздраве! Да ти е сладко! :)))
09.12.2008 08:55
Наздраве! Да ти е сладко! :)))
цитирай
2. rpatel - Да, по-добре да изпиеш много гор...
09.12.2008 09:48
Да, по-добре да изпиеш много горчиви чаши, но накрая да намериш чашата с божествения нектар, отколкото да се откажеш от пиенето и никога да не пиеш от тази чаша. Благодаря ти! Дано откриеш чашата с най-сладкото питие и тогава бързо ще забравиш за горчилката, която си изпила преди.
Желая ти усмихнат ден!
цитирай
3. martito - анонимен,
09.12.2008 10:20
Наздраве да е!:)))))
Да ти е сладко и на теб!
цитирай
4. martito - rpatel,
09.12.2008 10:23
Намерих тази своя чаша! А вкусът... Вкусът е неописуем...
Пожелавам и на теб, и на всички да не се отказват да опитват и да отпиват...
Заслужава си!
Поздрави!
цитирай
5. martito - keymaker,
09.12.2008 10:46
Статистически... Хммм...
Напоммняш ми за едни думи - ако загине един човек в мирно време е трагедия, ако загине по време на война - е просто статистика...
Всичко е въпрос на избор - говорим за избор на душата или на сърцето - както искаш го наречи.
Там спирането, отказът да се правят опити за летене означава само едно - застой, затъване, несвобода...
А замислял ли си се как прохождащото дете прави крачка, пада, плаче, но пак прави стъпка напред... Не би ли трябвало да се откаже?...
Много усмивки, Ключарю:))
цитирай
6. анонимен - martito ....:-)))
09.12.2008 11:36
..сега ще си взема една дамаджанка с горчив червен пелин и отивам в планината да я изпия цялата горчилка ...да ми е сладко...наздраве......идваш ли....
...поздрави....:-)))
цитирай
7. martito - анонимен,
09.12.2008 11:39
Иска ли питане;)))))))
Щом става въпрос за планина:))) Не за горчивия червен пелин:)))
Наздраве! И много, ама много да ти е сладко!:))
цитирай
8. martito - keymaker,
09.12.2008 11:52
Приемам, че си прав, но донякъде.
Човек среща различни хора, случват му се различни неща в живота - някой от тях 'случайни', някой непланувано горчиви...
Как можеш да знаеш какво има във всяка чаша, поднесена ти от живота? Ако не опиташ, как ще разбереш дали питието е сладко или нагарча?
цитирай
9. анонимен - :))
09.12.2008 12:32
първо го оглеждаш как е на цвят, помирисваш го, отпиваш съвсем мъничко за проба и ако ти харесва - гълташ го, а не насляпо да скачаме и да пием до дъно наведнъж
цитирай
10. jioia - Интересно!
09.12.2008 12:40
Дори да горчи, дори да пари или да сладнее, трябва да се изпие!Ако е на екс,още по-добре...По-бързо отминава...Кой знае може да последва след горчива чашка и сладката;)

Ако питаш мен, не съм жадна! Но така ни е отредено. Идва момент,в който ожадняваме!

НаЗдРаВеЕеЕеее

цитирай
11. martito - анонимен,
09.12.2008 12:42
Точно така - на малки и бавни глътки:)))
Само дето избереш ли чашката с любов си я пиеш - горчи не горчи - избрал си си я;)))
цитирай
12. martito - jioia,
09.12.2008 12:48
Наздраве и на теб, сладурано!
Не пий на екс, отпивай бавно - само като загорчи тогава на екс:)
Пък и ако всички чашки са сладки, как ще оцениш онази с най-вкусното съдържание:)
А има и чашки със сладко съдържание...
Жадней за тях и ще ги откриеш!
Прегръдки!
цитирай
13. net - не ти казвам НАздраве
09.12.2008 13:25
Мразя горчивите питиета, дори когато са с лечебна цел. А най- неприятно е да имаш нещо, за което очакваш да е с неземна сладост, да се потопиш във върховното удоволствие и да се окаже болна фантазия, реална горчивост.За това не обичам и прекалено сладките неща.Вкусът след тях винаги е неприятен.
Мисля си, че ако сега прочете този коментар един анонимен- веднага ще реагира- Какво в същност обичам, и ще ме обвини, че гледам към света през едно прозорче и не виждам нищо. Е ще му оговоря- обичам горчивият шоколад -реалното удоволствие- и не обичам да гледам света през огледало.
поздравления мила!
цитирай
14. martito - net,
09.12.2008 13:31
Позволи ми някой ден да ти поднеса от моята чаша горещ шоколад... И хареса ли ти - винаги ще ти я поднасям!
Прегръдки!
цитирай
15. martito - keymaker,
09.12.2008 13:56
Сега вече напълно съм съгласна с теб чисто статистически:)
Разбирам какво ми пишеш и съм съгласна с думите ти, не отговарям коментар за коментар.
Просто искам да ти обясня, че отказал или не поднесената от някого горчивина, вкусът й остава, колкото и да плюеш,и трябва да бъде преглътнат. И това, че е загорчало един или два, или няколко пъти, не значи, че трябва да се спира, т.е. да се поема следващата чаша.
А дали и следващата ще загорчи, това няма как да се предвиди.
Поздрави!
цитирай
16. dobsun - искам и аз така..
26.05.2009 21:37
с вятъра...
цитирай
17. анонимен - http://www.obqvata.net Обявата.нет обяви, obiavi, obqvi
05.01.2011 11:45
http://www.obqvata.net Обявата.нет обяви, obiavi, obqvi
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1487450
Постинги: 322
Коментари: 10452
Гласове: 37209